РЕШЕНИЕ

205

Гр. Варна, 09.12.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 466 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на „Еффект” ЕООД, ЕИК 103826406, гр. Варна, срещу решение № 1139 от 10.06.2015 год. по гр.д. 169/2015 год. на ВОС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ исковете, предявени от същото дружество с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за: за осъждане на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, да заплати сумата от 40 477.22 /четиридесет хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и двадесет и две ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплатено задължение по изп.д. № 20128080404125 по описа на ЧСИ З. Д.,*** действие ВОС, образувано от „Геосим” ООД, гр. Варна, като взискател по издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав в следствие на бездействие на длъжностни лица при ВРС - служители своевременно да отразят в деловодната система на ВРС качеството на „Еффект” ЕООД, гр. Варна като длъжник по ч.гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав, поради което и ищецът е препятстван да узнае своевременно за издаването на заповедта за незабавно изпълнение и е пропуснал всички процесуални форми на защита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.01.2015 г. до окончателното й заплащане и за сумата от 8923.03 /осем хиляди деветстотин двадесет и три лева и три ст./ лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 40 477.22  лева за периода от 16.11.2012 г. до 15.01.2015 г. и в евентуалност за осъждане Варненски районен съд да заплати сумата от 40 477.22 /четиридесет хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и двадесет и две ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплатено задължение по изп.д. № 20128080404125 по описа на ЧСИ З. Д.,*** действие ВОС, образувано от „Геосим” ООД като взискател по издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав в следствие на бездействие на длъжностни лица при ВРС - служители своевременно да отразят в деловодната система на ВРС „Еффект” ЕООД, гр. Варна като длъжник по ч.гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав, поради което и ищецът е препятстван да узнае своевременно за издаването на заповедта за незабавно изпълнение и е пропуснал всички процесуални форми на защита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.01.2015 г. до окончателното й заплащане и за сумата от 8923.03 /осем хиляди деветстотин двадесет и три лева и три ст./ лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 40 477.22 лева за периода от 16.11.2012 г. до 15.01.2015 г., като неоснователни, ведно с присъждане на разноски.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че ОС е изместил предмета на делото от твърдяното бездействие на служител на РС към отговорност на друго лице, която не е предмет на спора. Изложени са подробни съображения по основателността на исковете. Направено е искане за отмяна на решението и уважаване на исковете.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от Районен съд, гр. Варна, и от Държавата, чрез Министъра на финансите, в които жалбата се оспорва и се поддържат доводите на ВОС.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

       Предявени са пред ОС евентуално обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба „Еффект” ЕООД, гр. Варна твърди, че Държавата, представлявана от Министъра на финансите и в евентуалност ответникът Варненски районен съд му дължат, както следва: Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 40 477.22 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплатено задължение по изп.д. № 20128080404125 по описа на ЧСИ З. Д.,*** действие ВОС, образувано от „Геосим” ООД като взискател по издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав в следствие на бездействие на длъжностни лица при ВРС - служители своевременно да отразят в деловодната система на ВРС „Еффект” ЕООД, гр. Варна като длъжник по ч.гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав, поради което и ищецът е препятстван да узнае своевременно за издаването на заповедта за незабавно изпълнение и е пропуснал всички процесуални форми на защита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.01.2015 г. до окончателното й заплащане и за сумата от 8923.03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 40 477.22 лева за периода от 16.11.2012 г. до 15.01.2015 г. и в евентуалност против Варненски районен съд за сумата от 40 477.22, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплатено задължение по изп.д. № 20128080404125 по описа на ЧСИ З. Д., образувано от „Геосим” ООД като взискател по издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав в следствие на бездействие на длъжностни лица при ВРС - служители своевременно да отразят в деловодната система на ВРС „Еффект” ЕООД, гр. Варна като длъжник по ч.гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав, поради което и ищецът е препятстван да узнае своевременно за издаването на заповедта за незабавно изпълнение и е пропуснал всички процесуални форми на защита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.01.2015 г. до окончателното й заплащане и за сумата от 8923.03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 40 477.22 лева за периода от 16.11.2012 г. до 15.01.2015 г. Отправеното до съда искане е да бъде осъдена Държавата, в евентуалност Варненски районен съд да заплатят горепосочените суми. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете изцяло като недопустими и неоснователни. Твърди се, че Държавата не е легитимирана като ответник по предявените искове, тъй като пряко не възлага изпълнение на функции на служителите във ВРС, а съдилищата имат самостоятелна правосубектност. Излага се, че не е налице противоправно поведение на служителите във ВРС, както и не е налице причинна връзка между твърдяното противоправно поведение и претърпените от ищеца вреди, тъй като същият е разполагал с редица средства за защита, напр. чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК. Оспорва се размерът на претенцията за обезщетение за забава като период, основание и размер.

Ответникът Варненски районен съд е депозирал пред ОС  отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете изцяло като неоснователни. Излага се, че не са налице незаконосъобразни действия на служител на ВРС, от които за ищеца да са произтекли вреди, тъй като същият е надлежно уведомен за образуваното срещу него ч.гр.д  и за издадената заповед за незабавно изпълнение чрез връчване на призовката за доброволно изпълнение, която е получена от вписания в ТР законен представител на дружеството. Твърди се, че с извършеното плащане по изпълнителното дело „Еффект” ЕООД, гр. Варна е погасил свое съдебно установено облигационно задължение, поради което и не са налице претърпени вреди. Оспорва се наличието на причинно - следствена връзка между действията на служителите на ВРС и вредоносния резултат. В евентуалност и възражение за съпричиняване, тъй като ищецът не е вписал в ТР решението за освобождаване на управителя Л. К.

Пред въззивната инстанция е висящ същия като предмет граждански спор, като по отношение на главния иск, срещу Държавата, не са изложени оплаквания във въззивната жалба.

Съставът на ВАпС намира, че не са нарушени императивни правни норми с отхвърляне на исковете срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за твърдяни противоправни действия на съдебната администрация на ВРС. За действия на тази администрация отговаря съответния държавен орган, който е работодател на служителите в администрацията. Главният иск подлежи на отхвърляне, следователно следва да се разгледа евентуалния такъв срещу ВРС.

Фактическата обстановка по делото е установена безспорно от представените доказателства и не е била спорна между страните.

Представено е  ч.гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав, от което е видно, че по заявление на „Геосим” ООД, гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 9239/19.11.2012 г., с която „Еффект” ЕООД, гр. Варна е осъдено да заплати на заявителя сумата от 33 600 лева, дължима по спогодба от 07.11.2012 г. с нотариална заверка на подписите, законна лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда – 16.11.2012 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски в размер на 672 лева.

Поканата за доброволно изпълнение, изпратена от ЧСИ З. Д., е връчена на „Еффект” ЕООД, гр. Варна на 11.12.2012 г. чрез управителя Л.К.

По делото е установено бездействие на служител в деловодството на ВРС по отбелязване на на въззивното ООД като ответник по заявление за издаване на заповед за изпълнение. Представено е писмо на ВРС с изх. № 1П-135/25.01.2013 г.  до „Еффект” ЕООД, гр. Варна, в което е направено изявление, че качеството на дружеството като длъжник по ч.гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС не е отразено в деловодната система при регистриране на заявлението на 16.11.2012 г., като този пропуск е отстранен на 02.01.2013 г.

По делото не се доказа от какъв род е и съществувала ли е „пряка” връзка на деловодството на дружеството с портала на съдилищата от района на ВАпС, извършват ли се регулярно справки и от какъв род, нито на чие разпореждане са били служителите в дружеството в конкретния период – на вписания тогава като управител К. или на управителя Т.Д..

С влязло в сила на 08.05.2013 г. решение № 1260/19.07.2012 г. по т.д. № 1092/2011 г. по описа ВОС, т.о. /листи 25 – 27/ е прието за установено, че вписване № 20110502103044, извършено в ТР по партидата на „Еффект” ЕООД на обстоятелството, че Л. К. е управител на дружеството, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

На 08.01.2013 г. „Еффект” ЕООД, гр. Варна, чрез управителя Т.К.Д. е подало възражение по чл. 414 от ГПК против издадената заповед за незабавно изпълнение в полза на „Геосим” ООД, гр. Варна. С определение № 987/21.01.2013 г. е върнато подаденото от „Еффект” ЕООД, гр. Варна възражение от 08.01.2013 г. С определение № 1212/21.03.2013 г. по ч.т.д. № 471/2013 г. по описа на ВОС, т.о. е потвърдено определение № 987/21.01.2013 г. по гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав.

С определение № 662/08.10.2013 г. по ч.т.д. № 3270/2013 г. по описа на ВКС, т.к., ІІ т.о. не е допуснато до касационно обжалване определение № 1212/21.03.2013 г. по ч.т.д. № 471/2013 г. по описа на ВОС, т.о.

С определение № 509/04.02.2013 г. по ч.т.д. № 91/2013 г. по описа на ВОС, т.о. е прекратено производството по ч.гр.д. № 91/2013 г. по описа на , т.о. и е върнато възражението по чл. 423 от ГПК на „Еффект” ЕООД, гр. Варна срещу издадената по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 19.11.2012 г., като просрочено.  С определение № 325/30.04.2013 г. по ч.т.д. № 2002/2013 г. по описа на ВКС, т.к., І т.о. е потвърдено определение № 509/04.02.2013 г. по ч.т.д. № 91/2013 г. по описа на ВОС, т.о.

Следователно прачиното задължение на дружеството въззивник е станало съдебно установено и изискуемо, а от доказателствата по делото се установява, че то е и платено.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда ССЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадени се установява, че по образуваното изп.д. № 20128080404125 по описа на ЧСИ З. Д. със страни „Геосим” ООД, гр. Варна – взискател и „Еффект” ЕООД, гр. Варна – длъжник, образувано въз основа на издадения по ч.гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав изп. лист е налице плащане на 05.09.2013 г., като плащането и погасяването на дълга по изпълнителното дело е извършено с платежно нареждане от разплащателната сметка на „Весела” ООД. Между „Еффект” ЕООД, гр. Варна, в качеството му на заемател и „Весела” ООД, в качеството му на заемодател е сключен договор за заем на 28.06.2013 г. за сумата от 40527.07 лева за спиране на изп.д. № 20128080404125 по описа на ЧСИ З. Д.. Този заем е погасен на 17.09.2013 г. Между „Еффект” ЕООД, гр. Варна, в качеството му на заемател и „Весела” ООД, в качеството му на заемодател е сключен договор за заем на 05.09.2013 г. за сумата от 41398.84 лева за заплащане на дълга по изп.д. № 20128080404125 по описа на ЧСИ З. Д.. Този заем не е погасен напълно, а само частично в размер на 924.62 лева. През периода 28.06.2013 г. – 05.09.2013 г. „Еффект” ЕООД, гр. Варна не е разполагало с наличен паричен ресурс, така че да има възможност  да погаси задължението към „Геосим” ООД, гр. Варна, като същото разполага с налични парични средства по разплащателни сметки: сумата от 695.63 лева и 123 лева, които суми са еднакви в началото и в края на периода и по сметките няма никакво движение. По сметка каса дружеството е имало парични средства към 28.06.2013 г. – 92.89 лева и към 05.09.2013 г. – 1706.09 лева.

От правна страна, за да се уважи иск по чл. 49 от ЗЗД, следваше да се установи: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Съществен елемент на ФС е причинната връзка между противоправното действие на служител на ответника и причинените вреди.

По настоящото дело е доказано противоправно бездействие на служителите в деловодството на ВРС в периода 16.11.2012 г., датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Геосим” ООД, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 16757/2012 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав, когато съответният служител във ВРС е пропуснал да впише „Еффект” ЕООД, гр. Варна като длъжник в деловодната система, като този пропуск е отстранен на 02.01.2013 г. С този факт се установяват две от предпоставките за уважаване на иска – възлагане на определена работа на лице и негово, на служителя, противоправно действие при извършване на служебните му задължения.

Не е доказано, обаче, от това действие да са настъпили вреди, нито е доказано твърдяното плащане на недължими суми да има пряка причинно-следствена връзка с действията на служителите в деловодството на ВРС.

Твърдението на въззивното дружество, че негов служител разполага с достъп до електронния портал за справки по съдебни дела за района на Апелативен съд – Варна, поради което е могъл веднага да се информира, че срещу дружеството се води дело за парично задължение, на първо място е неясно. Действително, достъп до електрониия поратл има от всяка точка с достъп до интернет. Но, от една страна характера на заповедното производство не предполага разгласяване на предмета му, тъй като целта е по-скоро да бъде изненадан длъжникът, отколкото да бъде информиран за предприетото съдебно изпълнение. От друга страна, не е доказано, че дружеството е организирало работата на служителите си така, че в ежедневните им задължения да влизат подобни проверки, нито пък е доказано в конкретния период служителите на дружеството от кой от конкуриращите се управители са получавали разпореждания.

Всъщност, пряката причина за пропускане на срока за възражения е спорът между двамата управители и техните действия, които в конкуренцията между тях са пренебрегнали интересите на дружеството. След служебна справка в ТР се установява, че към 11.12.2012 г. като представляващи дружеството с тогавашно наименование „Еффект” ООД са вписани лицата Т.Д. и Л. К.. След като не е вписана промяна в обстоятелствата относно лицата, представляващи ищеца, то за трети лица, каквото е и съдът, вписаното обстоятелство е надлежно удостоверено. С решение № 1260/19.07.2012 г. по т.д. № 1092/2011 г. по описа ВОС, т.о, с което е прието за установено, че вписване № 20110502103044, извършено в ТР по партидата на „Еффект” ЕООД на обстоятелството, че Л. К. е управител на дружеството, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Действието на това решение е занапред и не може да заличи вече извършените от него действия, които валидно обвързват дружеството. Служителите на РС, всъщност, по надлежния ред са уведомили дружеството и за воденото съдебно изпълнение, и за възможностите то да бъде оспорено по съответния ред. Следва да се изтъкне и фактът, че и след узнаване за изпълнението от управителя Т.Д. са пропуснати и последващите възможности за защита срещу заповедта за изпълнение.

От трета страна, по делото не е доказано, че в крайна сметка заплатената сума не е била действително дължима на взискателя и като недължимо платена е причинила загуба за въззивника.

Поради съвпадане на изводите на ностящата инстанция с тези на ОС, обажалваното решение следва да се потвърди, като се присъдят в полза на въззиваемата страна, направила искане за това, Държавата, разноските за въззивната инстанция в размер на 2012,01 лв. за юрисконсултско възнаграждение. 

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1139 от 10.06.2015 год. по гр.д. 169/2015 год. на ВОС.

ОСЪЖДА „Еффект” ЕООД, ЕИК 103826406, гр. Варна, решение № 1139 от 10.06.2015 год. по гр.д. 169/2015 год. на ВОС,, ДА ЗАПЛАТЯТ на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 2012,01 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: