Р Е Ш Е Н И Е № 163

гр. Варна, 10.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи наември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                       МАРИЯ МАРИНОВА

         при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 466 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по въззивна жалба на И.С.П. ***, действащ със съгласието на попечителя си С.И.П., подадена чрез адв. Г.М. ***, срещу решение № 939/29.05.18г. по гр.д. № 2432/16г. на ВОС, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя:

            - против Е.К.К. *** - за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, оформена с пълномощно с рег. №№ 4537 и 4538/11.10.11г. на нотариус В. Петров, рег. № 205, гр. Варна, поради липса на съгласие на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 44 от ЗЗД, евентуално - поради накърнение на добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 44 от ЗЗД; евентуално - за унищожаването на посочената едностранна сделка поради осъществяването ѝ поради измама, на осн. чл. 29 вр. чл. 44 от ЗЗД;

            - против К.Р.А. и при участието на трети лица-помагачи на нейна страна - И.Д.Д. и К.О.Г. ***, за приемане за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, придобит въз основа на покупко-продажба през 2008г. и за осъждането на ответницата да предаде владението върху същия, на осн. чл. 108 от ЗС, който имот представлява: МАГАЗИН № 4, находящ се в град Варна, район Одесос, ул. „Нидерле”, № 2 по нотариален акт и улица „Проф. Любор Нидерле 2 по КК на града, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.236.1.33, находящ се на партерен етаж по документ за собственост, на етаж 0 по кадастрална схема на жилищна сграда с идентификатор №10135.2560.236.1, с площ 27.06 кв.метра, като от тях 4.51 кв.м. за санитарния възел, включващ тоалетна с мивка, при граници по документ за собственост: североизток - коридор, югозапад-улица, северозапад - гараж № 5, югоизток - гараж №3, а при граници по КК: на същия етаж-10135.2560.236.1.34 и 10135.2556.236.1.36, под обекта-няма, над обекта-10135.2560.236.1.3, стар идентификатор: няма, ведно с 1.0994% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, находящо се в град Варна, район Одесос, ул. „Нидерле № 2 по нотариален акт и улица „Проф. Любор Нидерле 2 по КК, представляващо самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2560.236, съставляващ по документ за собственост УПИ № ХІІІ-5,6, с площ от 457 кв.м., попадащ в кв. 41 по плана на 18 подрайон на град Варна, при граници по документ за собственост: ул. „Нидерле, ул. „Найден Геров, УПИ ХІІ-4, УПИ ІІІ-7,8.

В жалбата се поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Не са обсъдени в цялост всички събрани по делото и относими към отделните искове доказателства, твърдения и доводи на ищеца, което е довело и до необоснованост на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че атакуваната упълномощителна сделка е нищожна поради липсата на волеизявление, тъй като упълномощителят въобще не е имал намерение да се обвързва с едностранната сделка. Аргументи за това се извличат от установеното с влязлата в сила присъда по НОХД № 79/15г. на ВРС, че ищецът е дал пълномощното за извършване на „фиктивна” продажба. Имайки предвид индивидуалните качества на ищеца като човек без юридическо образование, възрастен, не се занимава с продажби, а с решение от 2013г. е поставен под ограничено запрещение и към момента на подписване на пълномощното 11.10.11г. е имал и неманифестни прояви на психични и поведенчески разстройства, вследствие на мозъчни заболявания, то се налага извода, че същият не е имал воля да се разпорежда с имота си. Освен това тази едностранна сделка противоречи и на добрите нрави, тъй като при сключването ѝ са налице очевидните признаци на необичайност поради лекомислие, неопитност, зависимост на упълномощителя от ответницата, тъй като ищецът е бил сам и изоставен от близките си, с психично заболяване, което го е направило и лесен за манипулиране и внушения. Поради това и сделката е била извършена от упълномощителя, за да направи услуга на своята близка приятелка, а не за да се облагодетелства. Добрите нрави са нарушени и от действията на ответницата К., която се възползвала от това състояние на ищеца, за да се снабди с пълномощни, с които да продаде имотите му и с това да облагодетелства самата себе си. Приведени са и аргументи в подкрепа на изложеното, основани на доказателствения материал по делото. Отделно от това се поддържа и основателност на конститутивния иск за унищожаването на упълномощителната сделка като сключена при измама. Оспорва се извода на съда, че е изтекла погасителната давност за предявяването на този иск, тъй като с жалбата си от 31.01.13г. до полицията ищецът не е имал съзнанието, че е бил измамен, а се е жалил единствено от насилственото му изваждане от жилището. Отново са приведени аргументи, основани на доказателствата за личностните качества на ищеца към посочения момент. След като не може да се приеме, че измамата е узната на 31.01.13г., то и искът е предявен преди изтичане на давностния срок, а освен това е основателен по подробно изложени съображения. Поради основателност, на който и да е от исковете, имащ за предмет недействителност на упълномощителната сделка, то и липсва надлежно разпореждане с имота /поради нищожност/недействителност и на разпоредителните сделки на посочените основания/, а поради това и предявения против ответницата А. иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху процесния имот, е основателен и следва да се уважи. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявените искове, а на адв. Г. М. да се присъди и възнаграждение за осъществяваната безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез адв. Г. М..

В предвидения срок са депозирани отговори на въззивната жалба, подадени съответно от Е.К.К. и от К.Р.А. /чрез адв. Н. Т./, както и от третите лица помагачи на втората ответница – И.Д.Д. и К.О.Г. /чрез адв. С. И./. И в трите отговора жалбата е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение. Изложени са подробни съображения за липсата, на което и да от основанията за нищожност или унищожаемост на процесната упълномощителна сделка, както и на последващите разпоредителни сделки. Втората ответница и третите лица-помагачи считат и за неоснователен предявения ревандикационен иск по подробно изложени съображения. В отговора, подаден от А. се претендира и присъждането на разноски по делото,

            В с.з. становищата по отговорите се поддържат от процесуалните представители на ответницата А. и на третите лица-помагачи. В писмен вид въззиваемата К. е изразила становище, че поддържа отговора си.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

С исковата молба, уточнена с допълнителни молби /от 07.07.17г. – л. 71-72, от 17.07.17г. – л. 75 и от 10.11.17г. – л. 126-129/, ищецът е предявил против ответницата Е.К. в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на пълномощно с рег. №№ 4537 и 4538/11.10.11г. на нотариус В. Петров, рег. № 205, гр. Варна - поради липса на волеизявление на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 44 от ЗЗД, евентуално - поради накърнение на добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 44 от ЗЗД; евентуално - за унищожаването на посочената едностранна сделка поради осъществяването ѝ поради измама, на осн. чл. 29 вр. чл. 44 от ЗЗД. Против ответницата К.А. е предявен ревандикационен иск за признаване на ищеца за собственик върху подробно описания магазин № 4, с идентификатор 10135.2560.236.1.33 по КК на гр. Варна /съобразно схемата на имота от 16.11.16г. на л. 23/, придобит от него чрез договор за покупко-продажба с НА № 160, т. І, рег. № 1631, дело № 160/2008г. на нотариус Р. Т., рег. № 148 на НК – Варна, както и за осъждането на ответницата да му предаде владението върху същия, на осн. чл. 108 от ЗС. Като оспорване на правото на собственост на тази ответница върху имота, ищецът е релевирал и възражения за нищожност на сделката, обективирана в НА № 136, т. ІІІ, рег. № 9613, дело № 402/2011г. на Е. С. – помощник-нотариус по заместване на нотариус Св. Д., район на действие – този на РС-Варна, рег. № 363 на НК /това е първата разпоредителна сделка с магазина, след която са последвали други и последната от поредицата е легитимиращата ответницата като приобретател-купувач на имота/ – поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, евентуално – поради нарушаване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, евентуално – за недействителност на сделката като сключена без представителна власт, на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, евентуално – за недействителност на сделката като сключена във вреда на представлявания, на осн. чл. 40 от ЗЗД.

Ищецът е поддържал, че през 2011г. се запознал с К. И. И. и Е.К.К. и скоро е станал близък с тях. Споделил им, че живее сам, има имоти в гр. Варна /апартамент, в който живее, офис и магазин/, както и че не поддържа връзка с децата си. К. го помолила да ѝ направи услуга и да я снабди с документи, с които тя „фиктивно” да продаде имотите му, срещу което той ще получи парични суми – за апартамента 4 000 лв. и за магазина и офиса – още 10 000 лв., а след това собствеността ще му бъде върната. На 04.10.11г. ищецът подписал пред нотариус предварително подготвени документи за апартамента, а на 11.10.11г. – такива и за офиса и магазина. Ищецът не е имал съмнение за действията на К. до момента, в който е узнал, че с присъда № 436/26.11.15г. по НОХД № 79/15г. на ВРС, влязла в сила на 22.06.16г., К. И. и Е.К. са признати за виновни за това, че за периода от м. 08.11г. до 18.11.11г. при условията на продължавано престъпление в гр. Варна и с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у няколко лица - един от които е ищеца, относно възможността да продадат собствените му имоти „фиктивно”, след което собствеността да му бъде прехвърлена обратно и да получи възнаграждение за тази „услуга”, като с това му причинили на него имотна вреда в размер на 218 120 лв. След като разбрал за тази присъда ищецът разбрал, че е измамен и направил справка в СВ-Варна, при която е установил, че с процесното пълномощно с рег. №№ 4537 и 4538/11.10.11г. на нотариус В. П., е упълномощил К. да го представлява пред нотариус като продаде, дари или замени негов офис и процесния магазин № 4, на цена и купувач по нейна преценка, да получи продажната цена по банков път, както и да преупълномащава трети лица с правата по това пълномощно. На същия ден с последващо пълномощно рег. № 4060 и 4061 на нотариус Д. В., К. е преупълномощила К. И. с правата по процесното пълномощно, а последната пък с пълномощно рег. № 9009 и 9010/12.10.11г. на нотариус Св. Д. е преупълномощила от своя страна с горните права Л. Н. П. Последната на 31.10.11г. като пълномощник на ищеца е продала процесния магазин № 4 на Ж. Т. Н. за сумата от 61 110 лв., при данъчна оценка на имота от 61 102.70 лв., оформено с НА № 136, т. ІІІ, рег. № 9613, дело № 402/2011г. на Е. С. – помощник-нотариус по заместване на нотариус Св. Д., район на действие – този на РС-Варна, рег. № 363 на НК. На 09.12.11г. Ж. Н. е продала магазина на „Екотекника” ООД за сумата от 97 791.50 лв. като левова равностойност на 50 000 евро, която сделка е оформена с НА № 33, т. ІV, рег. № 10991, дело № 465/2011г. на Е. С. – помощник-нотариус по заместване на нотариус Св. Д., район на действие – този на РС-Варна, рег. № 363 на НК. Данъчната оценка на имота към този момент е била 53 303.60 лв.  На 18.12.12г. „Екотекника” ООД е прехвърлило собствеността върху процесния магазин чрез договор за замяна, сключен с И.Д.Д. и К.О.Д., която сделка е оформена с НА № 143, т. ІІ, рег. № 5991, дело № 265/12г. на нотариус Ив. О., район на действие – този на РС-Варна, рег. № 561 на НК. На 04.07.13г. И.Д.Д. и К.О.Д. са продали на ответницата Л. магазина, което е оформено с НА № 46, т. ІІ, рег. № 9877, дело № 182/2013г. на нотариус Р. К., район на действие – този на РС-Варна, рег. № 212 на НК.

Релевирани са следните твърдения, обосноваващи предявените искове за прогласяване нищожността на процесната упълномощителна сделка поради липсата на волеизявление: ищецът никога не е искал да продава магазина или да прехвърля собствеността му; пълномощното е подписал без да има съзнателното намерение реално да се обвързва по сделката; даденото обяснение, че сделката ще бъде „фиктивна” е било достатъчно, че реална промяна в собствеността му няма да настъпи; не е определен точно вида на разпоредителната сделка, за който е дадено пълномощното, не е посочена в пълномощното продажната цена на магазина. Относно нарушаването на добрите нрави – ищецът е възрастен човек, който живее сам и не поддържа връзки с близките си; чувствал се самотен и изоставен, което се компенсирало от създадените близки и приятелски отношения с ответницата К. и К. И. Възползвайки се от тази слабост на ищеца, ответницата К. го е мотивирала да предостави правата с процесното пълномощно. Нейното поведение е в разрез с установените морални норми в обществото. С молбата от 10.11.17г. е допълнено, че ищецът страда от психично заболяване „Органично разстройство на личността. Съдова деменция”, за което е поставен под ограничено запрещение с решение по гр.д. № 3450/13г. на ВОС, в сила от 04.11.14г. Това му заболяване се отразило върху способността му да възприема и оценява правилно действителността и върху способността му да разбере, че е измамен за периода от подписване на пълномощното на 11.10.11г. до постановяване на присъдата по НОХД № 79/15г. на ВРС на 26.11.15г. Относно иска за унищожаване на упълномощителната сделка – извършена е измама от ответницата К., тъй като ищецът е бил умишлено въведен в заблуждение относно правните последици на сделката – че няма да изгуби собствеността си.

Освен това за договора, оформен с  НА № 136, т. ІІІ, рег. № 9613, дело № 402/2011г. на Е. С. – помощник-нотариус по заместване на нотариус Св. Д. се поддържа, че същият е нищожен поради липсата на съгласие /въведени са идентични твърдения като за релевираното такова основание за нищожността и на упълномощителната сделка/ и поради нарушение на добрите нрави – сделката е сключена за продажна цена от 61 110 лв., която е била доста по-ниска от реалната му пазарна цена, имайки предвид последвалата със същия имот нова продажба от 09.12.11г. при цена от 50 000 евро. За обосноваването на този порок са релевирани и идентичните твърдения като за същия порок и на упълномощителната сделка. Поддържа се, че поради нищожност/унищожаемост на упълномощителната сделка, то и тази първа разпоредителна сделка с имота от името на ищеца, е сключена без представителна власт, което я прави недействителна, тъй като не е потвърдена от ищеца. Този договор е недействителен и като сключен във вреда на представлявания на осн. чл. 40 от ЗЗД, имайки предвид занижената цена, на която е бил продаден и личността на купувача.

Ответницата Е.К. е оспорила предявените против нея в условията на евентуалност искове, излагайки правни съображения и аргументи за това. Релевирала е и възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска за унищожаване на упълномощителната сделка ва осн. чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, поддържайки че ищецът е узнал за измамата на 01.11.11г. – момента на вписване на договора за продажба на имота в имотния регистър /л. 80-83/.

Ответницата Л. е оспорила предявения против нея иск, излагайки и съображенияа за неоснователност на предявените против първата ответница искове, както и спрямо направените оспорвания на действителността на първата разпоредителна сделка от поредицата договори, предшестващи този, с който тя е закупила процесния магазин. Също е релевирала възражение за изтекла погасителна давност за иска за унищожаемост на упълномощителната сделка. Признава, че осъществява фактическа власт върху процесния имот. Ответницата се позовава в условията на евентуалност и на придобивна давност като оригинерен способ за придобиване собствеността върху магазина, при присъединяване към осъществяваното от нея добросъвестно владение, на това на всеки предходен праводател, за периода от 31.10.11г. до датата на депозиране на редовна искова молба по настоящото дело. Поддържа се и аргумента, че ищецът е потвърдил волята си за продажба на имота чрез предоставянето на упълномощената на необходимите за сделката декларации.

Конституираните като трети лица-помагачи на ответницата Л. – И.Д. и К.Г. са изразили становище, че ревандикационният иск е недопустим /поради липсата на предявен иск за прогласяване недействителността на първата разпоредителна сделка, оформена с НА № 136/11г. на Ел. С. – помощник-нотариус по заместване на нотариус Св. Д./, а евентуално – неоснователен. Поддържа се, че всички едностранни сделки и последвалите ги договори за процесния имот са действителни и са произвели целените правни последици. Ответницата Л. е придобила права върху имота, които са противопоставими на ищеца – въз основа на договора за продажба, сключен през 2013г., евентуално – въз основа на придобивна давност за периода от 31.10.11г. до 13.01.17г. /датата на вписване на исковата молба по настоящото дело/.  

Твърденията на ищеца относно придобиването от него на собствеността върху процесния магазин № 4 през 2008г. и последвалите разпореждания с тази собственост чрез поредицата от едностранни сделки /упълномощаването и преупълномощаванията/ и последвалите ги договори за периода от 2011г. до 2013г., се установяват от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства, представени още с исковата молба, по която първоначално е било образувано гр.д. № 12955/16г. на ВРС, ХL с-в – с  договор за покупко-продажба с НА № 160, т. І, рег. № 1631, дело № 160/27.05.2008г. на нотариус Р. Т., рег. № 148 на НК – Варна, ищецът е закупил имота за сумата от 36 304.20 лв. /л. 12 – тази и следващите посочени страници са от първоначално образуваното по исковата молба на ищеца гр.д. № 12955/16г. на ВРС, ХL с-в/; процесната упълномощителна сделка е инкорпорирана в пълномощно с рег. №№ 4537 и 4538/11.10.11г. на нотариус В. П. /л. 16/, с която ищецът е упълномощил К. да го представлява пред нотариус като продаде, дари или замени негов офис и процесния магазин № 4, на цена и купувач по нейна преценка, да получи продажната цена по банков път, както и да преупълномощава трети лица с правата по това пълномощно; с пълномощно рег. № 4060 и 4061 на нотариус Д. В., К. е преупълномощила К. И. с правата по процесното пълномощно /л. 17/, а последната пък с пълномощно рег. № 9009 и 9010/12.10.11г. на нотариус Св. Д. е преупълномощила от своя страна с горните права Л. Н. П. /л. 18/. Последната на 31.10.11г. като пълномощник на ищеца е продала процесния магазин № 4 на Ж. Т. Н. за сумата от 61 110 лв., при данъчна оценка на имота от 61 102.70 лв., оформено с НА № 136, т. ІІІ, рег. № 9613, дело № 402/2011г. на Е. С. – помощник-нотариус по заместване на нотариус Св. Д., рег. № 363 на НК /л. 19/. На 09.12.11г. Ж. Н. е продала магазина на „Екотекника” ООД за сумата от 97 791.50 лв. като левова равностойност на 50 000 евро, която сделка е оформена с НА № 33, т. ІV, рег. № 10991, дело № 465/2011г. на Е. С. – помощник-нотариус по заместване на нотариус Св. Д., рег. № 363 на НК. Данъчната оценка на имота към този момент е била 53 303.60 лв. /л. 22-23/.  Договорът за замяна от 18.12.12г., с който „Екотекника” ООД е прехвърлило собствеността върху процесния магазин № 4 на И.Д.Д. и К.О.Д., е оформен с НА № 143, т. ІІ, рег. № 5991, дело № 265/12г. на нотариус Ив. О., район на действие – този на РС-Варна, рег. № 561 на НК /л. 25-69/. Продажбата от 04.07.13г., с която И.Д.Д. и К.О.Д. са продали на ответницата Л. магазин № 4, е оформена с НА № 46, т. ІІ, рег. № 9877, дело № 182/2013г. на нотариус Р. К., район на действие – този на РС-Варна, рег. № 212 на НК /л. 70/.

   Видно от представените на л. 180-204 от делото на ВОС преписи на присъда № 436/26.11.15г., постановена по НОХД № 79/15г. на ВРС, ХХХVІІІ с-в и решение № 178/22.06.16г., постановено по ВНОХД № 72/16г. на ВОС, че К. И. И. и Е.К.К. са били признати за виновни, че за периода от м. 08.2011г. до 18.11.11г. при условията на продължавано престъпление с цел да набавят всяка за себе си и съответно за другата подсъдима, имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у три физически лица, едно от които е ищецът И.С.П. - и конкретно за него - относно възможността да продадат собствените му имоти в гр. Варна – апартамент, офис и процесния магазин, „фиктивно”, след което собствеността да му бъде прехвърлена обратно и да получи възнаграждение за тази „услуга”, като с това на ищеца е причинена имотна вреда в размер на 218 120 лв., като измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване в качеството им на пълномощници в кръга на пълномощията им, и на осн. чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК са наложени съответни наказания /цитираната квалификация е съобразно решението на ВОС/.

От представената на л. 150 епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Марина” ЕАД – Варна, се установява, че ищецът е лекуван в Психиатрична клиника по геронтопсихиатрия за периода от 20.06.13г. до 04.07.13г. и е изписан с окончателна диагноза „Органично разстройство на личността”. С решение от 03.07.13г. по ЧНД № 2712/13г. на ВРС ищецът е настанен на задължително лечение в специализирано здравно заведение ДПБ „Карвуна” за срок от три месеца. От епикризата, издадена от ДПБ „Карвуна” се установява, че ищецът е лекуван там за периода от 19.08.13г. до 11.10.13г. и е поставена окончателна диагноза „Органично разстройство на личността. Съдова деменция” /л. 151-153/.

С влязло в сила на 04.11.14г. решение, постановено по гр.д. № 614/23.04.14г. на ВОС, ищецът е поставен под ограничено запрещение /л. 147-148/, а за негов попечител е назначен синът му С.И.П. /л. 47-50/.    

От заключението на изслушаната пред ВОС СПЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява че към 11.10.11г. са били налице неманифестни прояви на психични и поведенчески разстройства, вследствие наличие на мозъчни заболявания у ищеца. Имало е леки когнитивни нарушения, емоционално-волева неустойчивост, лесна смяна на настроението, нисък фрустрационен праг, лесна гневливост. Но тези симптоми не са променили способността му да разбира последствията от своите действия. През следващите години процесът се е задълбочавал, за да се стигне през 2013г. до типичните симптоми за органично разстройство на личността, което е наложило задължително лечение на ищеца и поставянето му под запрещение. С възрастта се увеличава рискът от съдови инциденти, които ще задълбочат симптомите на органично разстройство на личността, а могат да предизвикат и деменция. 

Видно от представеното на л. 141 заверено копие на подадена от ищеца жалба вх. № 4887/31.01.13г. на ОД на МВР-Варна, че на посочената дата същият е заявил пред полицейските органи, че Е.К. го е убедила през 2011г. да продаде фиктивно имотите си, които той притежава, обещавайки му печалба. По тази причина отишли при нотариус и там П. подписал пълномощни на името на К. за имотите си. На 28.01.13г. сутринта в апартамента на П. дошли 5 човека, разбили вратата на жилището и започнали да изнасят багажа му, уведомявайки го, че имотът е продаден и има нов собственик. П. е заявил в жалбата си, че не е имал намерение да продава апартамента, в който живее. Отишъл в Агенция по вписванията и направил справка, от която е станало ясно, че през 2011г. са продадени имотите на П., а именно: апартамента, в който живее, офис на ул. „Цар Асен”, 24 и магазин 4 на ул. „Недерле” 2. Заявил, че пари от продажбата на имотите не е получавал.

В обясненията, снети му вероятно във връзка с горната жалба /л. 142/, ищецът е допълнил, че след като посочените 5 лица са го извели принудително от апартамента му, изнесли са багажа му, сменили са патрона на входната врата и са я заключили. Същият ден К. го е уверила, че до дни ще му върнат всички имоти и багажа му ще бъде внесен в апратамента. Потвърждава още веднъж, че на 30.01.11г. заедно със съседа си Д. И. са отишли в АВп и са направили справка, при която са му били предоставени и копия от нотариалните актове, с които са били извършени продажбите на имотите му. В проведения на 26.03.13г. разпит на ищеца по ДП № 367/12г. на ОД на МВР същият излага, че след подписване на пълномощното за апартамента на Е., тя му е дала 4 000 лв., а по-късно му е обещала да му даде и 10 000 лв. за фиктивната продажба на офиса и магазина му. Ищецът е допълнил, че миналата година /спрямо датата на разпита това трябва да е 2012г./, при него е отишъл синът му С.И.П. и му поискал пари. Ищецът отговорил, че няма, но тогава синът му е заявил, че при справка в интеренет е видял, че баща му е продал имотите си и поради това трябва да има пари. Тогава ищецът е заявил, че имотите са продадени фиктивно и ще му бъдат върнати, а за това е получил само 4 000 лв., които вече е бил изхарчил. Освен това ищецът е заявил при този разпит по ДП, че до този момент Е. му е платила за трите имота 4 000 лв., както и обещанието, че имотите ще бъдат върнати на негово име, но това не се е случило – само се оправдава, че каквото ѝ кажат, това прави. Ищецът е бил запознат и с правото си на граждански иск /л. 143-144/.

В проведения на 02.04.15г. разпит на ищеца като свидетел по НОХД № 79/15г. на ВРС, същият потвърждава, че е получил от Е. 4 000 лв. заради пълномощното, което ѝ е дал. Допълва, че е научил за продажбата на апартамента си 1 или 2 месеца по-рано от момента, в който са дошли двама души и са му посочили къде да се премести. Това узнаване за продажбата е станало в момент, в който ищецът е отишъл да си плаща данъка на апартамента /л. 137/.

От показанията на разпитания като свидетел съсед на ищеца – А. Т. А., се установява че през 2013г. И.П. насилствено е бил заставен да напусне апартамента си и понастоящем живее в същия блок, но на партера в две малки стаички. Ищецът е обяснил на свидетеля, че някакви хора му обещали да му върнат жилището и по тази причина, той често ги е търсел, вкл. и от телефони на други хора. Ищецът все се надявал, че ще му върнат апартамента. При случайна среща през 2015г. на ищеца и разследващия полицай П. В., същата го е уведомила, че може да си търси правата, тъй като тези хора били осъдени. И на следващия ден свидетелят и ищецът отишли и проверили документи в съда, от което установили, че трябва да се води дело и по-късно го завели. Впечатленията на свидетеля са, че ищецът се държи нормално, ориентира се успешно в обстановката, което състояние е и към момента на продажбата на жилището му и към настоящия момент. Ищецът не е споделял пред свидетеля намерение да продава апартамента си.

Разпитаната като свидетел по делото Л. Н. П. сочи, че към 2011г. и 2013г. е работила като секреталр или брокер в търговско дружество – офис за недвижими имоти. Негов собственик и управител е бил И.Д.Д.. Свидетелката сочи, че е участвала в покупко-продажби на имоти на ищеца, когото не познава лично, тъй като е получила пълномощно за това от К. И., която е познавала. Познава и Ж. Т. Н.. Твърди, че е получила сумата, вписана като продажна цена за магазина на 31.10.11г. и същата я е предала на К.. След това била купувач на друг имот на ищеца /офиса на ул. „Цар Асен”/, за което платила 75 000 лв., които е получила от свои близки.

Разпитана е като свидетел и С. Д.Д., която е посредничила на ответницата Л. при закупуването на процесния магазин. Пълномощник на продавача е осигурявал достъп за огледи на имота. Владението е било предадено в деня на изповядване на сделката, когато пълномощникът е предал ключовете за магазина. Свидетелката Г. Ж. С. също е участвала като посредник при продажбата на този магазин с купувач ответницата Л. Пълномощник на продавача е било лице на име И., който е осгурявал достъп до имота. Не е имало наематели в помещението, в което е имало осветление и тоалетна, но е било празно.  

От заключението на СТЕ, изслушано пред ВОС се установява, че пазарната стойност на процесния магазин към 31.10.11г. е била 34 220 лв. Вещото лице е приело, че в магазина са налице подобрения, които по твърдения на ответницата Л. са направени от нея – на основните конструктивни елементи, дограма, под, стени, тавани, охранителна ролетка. Посочената от експерта като пазарна стойност на имота към датата на първата му продажба е определена след като получените стойности по метода на приходната стойност /в размер на 35 380 лв./ и по метода на пазарните аналози /в размер на 33 930 лв./, са били коригирани съответно с коефициент 0.20 и 0.80 /л. 248-251/.

По предявените искове против ответницата Е.К..

            Една сделка не може едновременно да е нищожна и унищожаема. Поради това и релевирането на различни основания за прогласяване на нищожност или унищожаване на сделката е винаги предявяване на отделни искове /относно отделните посочени от ищеца пороци, установени в закона/ в условията на евентуалност и тяхното разглеждане се осъществява съобразно тежестта на порока, а не съобразно подредбата на тези пороци от ищеца.

            В настоящия случай релевираните от ищеца пороци на процесната упълномощителна сделка са подредени по тежест, съпроводени от съответния петитум – нищожност поради липса на волеизявление, нищожност поради накърнение на добрите нрави и унищожаемост поради измама, поради което и следва да се разгледат в тази им поредност /въпреки, че по-надолу при обсъждане хипотезата на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД ще бъдат изложени съображения, които биха дали основание да се приеме, че такова разглеждане в настоящото дело е лишено от смисъл през призмата на посоченото по-горе/. 

Липса на волеизявление или съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е налице, когато обективираното изявление не отговаря на вътрешното намерениe. Липса на волеизявление или съгласие  е налице, когато изявлението е направено несериозно, като шега или като учебен пример, като мислена уговорка, без намерение за създаване, изменение или прекратяване на провоотношение или при насилие, но във всички случаи при съзнавана липса на волеизявление. Не липсва способност да се формира правно валидна воля, тъй като такъв порок води до унищожаемост – чл. 27, пр. 1, чл. 31 от ЗЗД.

В настоящия случай към 11.10.11г. ищецът е бил дееспособен /макар и с дискретни, неманифестни прояви на психични и поведенчески разстройства, вследствие наличие на мозъчни заболявания/, но те не са му попречили да може да формира и изявява правновалидна воля. Упълномощаването, извършено от ищеца е било доброволно и с определена цел – да се извърши разпореждане с имотите му, които по-късно да му бъдат върнати, за което да получи и определени парични суми.  Несъзнаването на правните последици от предоставените права на пълномощника за разпореждане с недвижимия му имот, което насложено и с другите обстоятелства по делото относно източника на създадената невярна представа, водят до друг вид порок на едностранната сделка, но не и до липсата на волеизявление. Предявеният на това основание иск е неоснователен.

С термина „добри нрави” се обозначава група правила, които имат морално-етичен характер, и които наред и в хармония с правните норми регулират обществените отношения. Те са проекция на обществения морал и представляват модели за поведение, съобразени с морала. Според нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД нищожни са сделките, които накърняват добрите нрави, т.е. това са сделки, които по своето съдържание, цели и начин на извършване явно и грубо /демонстративно и предизвикващо всеобщо възмущение у всички лица, които узнаят за сделката/ нарушават правилата на добрите нрави. Накърняването на добрите нрави е обективно основание за нищожност на сделките, като субективното отношение на лицата, участници в сделката към правилата на добрите нрави и тяхното нарушение, няма правно значение. Преценката се прави към момента на извършване на сделката, като последващото поведение на страните след това, не може да обоснове нейната нищожност /в този смисъл М. Д., „Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД”, изд. „Сиби”, 2013г., стр. 221-228 и цитираните там други автори/.

В настоящия случай такова нарушение на морални правила няма. Предоставянето на представителна власт за разпореждане с недвижим имот не е неморално и не накърнява никакви морални принципи и утвърдени в обществото нравствено-етични норми. Както се посочи и по-горе, мотивацията за извършване на сделката, представите за същността и правните последици на същата, вкл. и поведението на овластената с правата по процесната сделка, за да бъде извършена същата, нямат отношение към този порок на сделките, с който законодателят свързва правната последица на нищожността им. И този иск е неоснователен.

Измамата по см. на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка. Умишленото заблуждаване се предприема, за да се предизвикат или засилят мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление. Вследствие на това погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а и до чисто субективни подбуди за извършването й. Увреденото здраве на страната няма самостоятелно правно значение, но ограничената възможност да се преценяват фактите (без да се е стигнало до ограничена вменяемост или невменяемост), податливостта на внушение и други подобни душевни състояния, може да улеснят възникването на невярна представа. Волята е опорочена от съществуването на невярната представа, а не от обстоятелствата, които са я породили или улеснили. Правната последица на този вид опорочаване на волята е унищожаемост на сделката.

В настоящия случай следва да се приеме, че ищецът е бил въведен умишлено в заблуждение от ответницата К. /до голяма степен улеснено от здравословното състояние на ищеца, липсата му на опитност и правни познания, емоционалното му и психическо състояние към посочения момент/, че след извършване на разпоредителни сделки с имотите му, последните ще му бъдат върнати, с което е създадена представата, че продажбите ще бъдат фиктивни /неистински/, тъй като собствеността няма да бъде безвъзвратно загубена. Налице е създадена невярна представа относно правните последици, които ще настъпят при използване на овластителната едностранна сделка, което наред с обещаното възнаграждение за „услугата”, е мотивирало ищеца да извърши упълномощаването.

Това произтича не само от събраните по делото доказателства, а и от осъдителната присъда на ответницата К. за извършено престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, която на осн. чл. 300 от ГПК е задължителна за настоящия съд. Последното произтича от обстоятелството, че различието между измамата по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД и тази по чл. 209, ал. 1 от НК е единствено в допълнителното изискване на наказателния закон за този състав на престъплението, да е налице и причиняване на имотна вреда въз основа на сключената при условията на измама сделка /което определя престъплението като резултатно, а целта на извършителя е користна/. Това пък означава, че установения от наказателния съд именно на точно този вид порок на процесната сделка, логически изключва наличието на порок, водещ до нищожност на същата сделка.  

Атакуваната по настоящото дело упълномощителна сделка е сключена при измама. Произнасянето по основателността на този иск обаче налага и разглеждане на релевираното своевременно от ответницата К. възражение, основано на нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗЗД за изтекла погасителна давност за неговото предявяване. Началния момент за предявяване на иск за унищожаване на сделката, сключена при измама, е от момента на откриване /узнаване/ на измамата.

Не може да се приеме, че с оглед публичността на данните от имотния регистър, ищецът е узнал за измамата от вписването на първата разпоредителна сделка на 31.10.11г., при която е използвано и процесното пълномощно. Настоящият състав на съда намира, че узнаването е от момента, в който страната с оглед нейните индивидуални качества и способности и предвид конкретните обстоятелства и условия, в които тя се е намирала, обективно е могла да възприеме това, че е била въведена в заблуждение, за да извърши сделката. В случая следва да се приеме, че това е станало най-късно към края на м. 01.2013г. /28.01.13г./, което се установява от съдържанието на подадената на 31.01.13г. жалба до полицията – в нея ищецът излага, че принудително е изведен от единственото си жилище /като част от „фиктивните” продажби на негови имоти/, при което му е било заявено, че имотът има нов собственик. Според заявеното в жалбата, на 31.01.13г. ищецът е отишъл в Агенция по вписванията, направил справка и установил, че през 2011г. са продадени имотите му, вкл. и процесния магазин № 4. Както се посочи и по-горе - в обясненията, снети му вероятно във връзка с тази жалба, ищецът е допълнил, че на 30.01.11г. заедно със съседа си Д. И. са отишли в АВп и са направили справка, при която са му били предоставени и копия от нотариалните актове, с които са били извършени продажбите на имотите му. Освен това в проведения на 26.03.13г. разпит на ищеца по ДП № 367/12г. на ОД на МВР същият излага, че през предходната година синът му С.И.П. го е уведомил за продажбата на имотите. При този разпит ищецът е бил запознат и с правото си на граждански иск. В проведения на 02.04.15г. разпит на ищеца като свидетел по НОХД № 79/15г. на ВРС, същият сочи, че е научил за продажбата на апартамента си 1 или 2 месеца по-рано от момента, в който са дошли двама души и са му посочили къде да се премести - когато е отишъл да си плаща данъка на апартамента /което сочи на период около м. 11-12.12г./.

Следователно, ако дори и да е узнал преди м. 01.13г. за продажбите на имотите, то до момента, в който не са го отстранили от жилището му, ведно с багажа му и при смяна на патрона на входната врата, ищецът е имал съзнанието за „действие” на обещаната му от ответницата К. „фиктивност” на продажбите /до този момент е продължавал да си живее в продадения апартамент и е получил сума от 4 000 лв. при обещана сума от още 10 000 лв./. След този момент обаче, дори и за самия ищец /включително, отчитайки особеностите на неговата личност, които към посочения момент не са му пречили да осъзнае действителната последица на извършеното от него по съвет на ответницата К./ вече е отпаднала всякаква илюзия, че имотите ще му бъдат върнати, което го е мотивирало и да подаде жалбата до полицията. Дори и след това да се е надявал, че имотите му ще бъдат върнати и да е търсел обяснения от К. /така разпитаният като свидетел негов съсед/, то това очакване на ищеца не е базирано на липсата на узнаване за измамата /разсейване на заблудата/, а на необоснованата надежда за възвратимост на невъзвратимото.

Още повече, че на ищеца на 26.03.13г. при осъществения разпит по образуваното ДП, са му били разяснени и правата да предяви граждански иск.  Дори и да се приеме и най-късната посочена дата /когато са му разяснени правата за претендиране връщането на имотите/, то до подаването на исковата молба по настоящото дело на 24.10.16г. са изтекли повече от 3 години. Искът е погасен по давност и следва да се отхвърли като неоснователен.

По иска, предявен против ответницата Л..

Ищецът основава активната си легитимация по ревандикационния иск на договора за покупко-продажба от 27.05.2008г. - л. 12 от образуваното пред ВРС дело. Същият е надлежно процесуално-правно легитимиран по този иск.

Ответницата се легитимира като собственик на процесния магазин въз основа на договора за покупко-продажба, оформен с НА № 46, т. ІІ, рег. № 9877, дело № 182/04.07.2013г. на нотариус Р. К., район на действие – този на РС-Варна, рег. № 212 на НК, предшестван от последователно осъществените транслации на правото на собственост, изводимо от патримониума на ищеца, а евентуално – въз основа на придобивна давност.

С протоколно определение от 08.11.17г. е прието за безспорно  и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответницата владее понастоящем имота.

С оглед на горното и предвид предприетото от ищеца оспорване на материалната легитимация на ответницата, то следва да бъде разгледан като преюдициален въпроса за действителността на сделката, обективирана в НА № 136, т. ІІІ, рег. № 9613, дело № 402/2011г. на Е. С. – помощник-нотариус по заместване на нотариус Св. Д., район на действие – този на РС-Варна, рег. № 363 на НК /това е първата разпоредителна сделка с магазина, от която черпят правата си и праводателите на ответницата/.

Този договор е сключен при наличието на валидно упълномощаване от страна на ищеца на ответницата К. с правата да се разпорежда, вкл. и да продава имота, както и да преупълномощава с тези права и други лица. Извършените преупълномощавания също са валидни. При това положение ищецът, надлежно представляван от преупълномощения негов представител Л. П., е продал магазина си на Ж. Т. Н..  Изложените съображения относно същността на порока „липса на съгласие” не следва да се повтарят, а освен това са валидни съображенията на съда за липсата на тази хипотеза на закона – ищецът валидно е упълномощил представител с правата за продажба на имота, а последният валидно е изразил своята воля за разпореждане с имота.

Не е налице нарушаване и на добрите нрави при сключването на този договор – продажбата на имота не е неморално и не накърнява никакви морални принципи и утвърдени в обществото нравствено-етични норми. Както се посочи и по-горе, мотивацията за извършване на сделката, представите за същността и правните последици от същата, вкл. и поведението на овластената с правата по процесната сделка, за да бъде извършена същата, нямат отношение към този порок на сделките, с който законодателят свързва правната последица на нищожността им.     

Съобразно решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност от една страна и от друга се рамкира от „добрите нрави” и от императивните правила, които при продажбата определят, че държавната такса се изплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако е договорена цена, която е по-ниска от нея. Следователно законодателят допуска, че цената на един недвижим имот по волята на страните може да бъде по-ниска дори и от данъчната оценка. В същото време понятието „добри нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.

Продажбата от 31.10.11г. е изповядана при уговорена цена от 61 110 лв., почти равна на данъчната оценка на имота – 61 102.70 лв. Пазарната цена на имота към посочената дата според заключението на експертизата по делото е била 34 220 лв. Но дори и последното да не бъде кредитирано в частта му на коригиращите коефициенти, то пазарната му стойност би била 69 310 лв. /35 380 лв. + 33 930 лв./.  Не е налице явна нееквивалентност на престациите. По-късната продажба на имота за цена от 50 000 евро /но при вече занижена данъчна оценка/ не може да обоснове друг извод. В тази връзка следва да се има предвид, че процесния имот е продаден на ответницата Л. на 04.07.13г. за цена от 9 900 лв. /при данъчна оценка от 53 023лв./, което не може да обоснове извод, че пазарната оценка на този имот е неизменно повишаваща се.

Не представлява част от порока „накърнение на добрите нрави”, с който законодателят свързва правната последица на нищожността на договора, и резултата от този договор – лишаване от правото на собственост на самотен човек, който се е доверил на чужди хора. Налице е продажба на имота срещу уговорена продажна цена, равна на данъчната оценка и съответстваща на средната пазарна цена според заключението на експерта по настоящото дело, заплатена на представителя на ищеца.

От отхвърлянето на исковете за прогласяване нищожността, евентуално – за унищожаването на упълномощителната сделка от 11.10.11г., следва че не е налице недействителност на този договор поради сключването му без представителна власт, на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Не е налице недействителност на договора и на осн. чл. 40 от ЗЗД, тъй като от една страна по делото не се установи договорът да е сключен във вреда на представлявания продавач /да е сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или имуществото на упълномощителя да е неоправдано обременено или предоставените на упълномощителя права да са били упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт/, както и да е налице споразумяване на представителя и купувача във вреда на представлявания ищец /такова доказване от ищеца не е осъществено/.   

От всичко гореизложено следва, че ответницата притежава правото на собственост върху процесния магазин въз основа на договора за покупко-продажба, сключен от нея на 04.07.13г., което изключва необходимостта от разглеждане на евентуално въведеното от нея оригинерно придобивно основание. Предявения против Л. ревандикационен иск е неоснователен.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата К.А. сумата от 2010 лв., представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение 939/29.05.2018г., постановено по гражданско дело № 2432 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА И.С.П. с ЕГН ********** ***, партер, действащ със съгласието на попечителя си С.И.П., да заплати на К.Р.А., ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 2010 /две хиляди и десет/ лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: