ОПРЕДЕЛЕНИЕ 587

гр. Варна 11.10.2017г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 467/17г., намира следното:

Производството е образувано след като с определение № 317/25.09.17г. по ч.гр.д. № 3063/17г. на ВКС, ІІІ г.о. е прекратено производството, образувано след изпращането му по компетентност от ВАпС /съобразно определение № 439/24.07.17г. по ч.гр.д. № 349/17г./ и делото е „изпратено” на настоящия съд. Прието е от ВКС, че съгласно чл. 274, ал. 2 от ГПК частните жалби срещу определенията на окръжния съд като въззивна инстанция се разглеждат от съответния апелативен съд, а случаят е именно такъв.

Подадена е частна жалба от Г.С. *** чрез адв. К.М. *** против определение № 124/08.06.17г. по в.ч.гр.д. № 63/17г. на ОС-Силистра, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по същото дело определение № 64/04.04.17г. в частта му за разноските. Оспорват се съображенията на ОС-Силистра, мотивирали отхвърлянето на искането, че производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно, а само продължение на основното производство само в частта за разноските, а по основното производство има вече присъдени разноски. Счита се, че определението е неправилно и се обосновава основателността на искането за присъждане на разноските на ответник по частна жалба и в производството по проверка законосъобразността на определение по чл. 248 от ГПК – налице е друго, отделно дело пред по-горната инстанция, по което се заплащат самостоятелно и ДТ и се правят разноски; налице е първо произнасяне по разноските от въззивното производство, инициирано по жалба срещу акт по чл. 248 от ГПК – по арг. от т. 24 от ТР № 6/06.11.13г. на ОСГТК на ВКС Претендира се отмяна на определението и присъждане на направените от жалбоподателя разноски пред ОС-Силистра, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар от 300 лв. Претендира се освен това и присъждането на разноски и по настоящото дело в размер на общо 315 лв. /ДТ от 15 лв. и заплатен адвокатски хонорар отново от 300 лв./.

Насрещната страна „Ф.” ЕООД, гр. Силистра не е депозирала отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред ОС-Силистра по в.ч.гр.д. № 63/17г. е било образувано по частна жалба на „Ф.” ЕООД, гр. Силистра против определение № 469/09.02.17г., постановено по гр.д. № 663/16г. на РС-Силистра, с което на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК и по молба на търговското дружество, съдът е изменил постановеното по делото решение № 576/16.12.16г. в частта му за разноските, намалявайки на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на адв. Кр. М., в качеството ѝ на представител на насрещната страна Г.С.Д., от 1040 лв. на 907 лв., вместо поисканото в молбата на дружеството намаляване от 1040 лв. на 384.58 лв. С определение № 64/04.04.17г. по в.ч.гр.д. № 63/17г. на ОС-Силистра обжалваното пред него определение е потвърдено и съдът е посочил, че на осн. чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 от ГПК /предвид цената на трите предявени в исковото производство пред РС-Силистра по гр.д. № 663/16г. иска, които са в размери под 5 000 лв./ определението е окончателно.

С обжалваното понастоящем определение № 124/08.06.17г. ОС-Силистра е оставил без уважение молбата на Г.С.Д. за изменение на определението си с № 64/04.04.17г. в частта му за разноските чрез присъждането на сумата от 300 лв., представляваща заплатен от ответника по частната жалба адвокатски хонорар за изготвяне на отговор на тази частна жалба пред ОС-Силистра. Съдът е приел, че производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно такова, а е продължение на делото само по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски по повод на производството по съществото на спора. Това предопределя извода, че произнасянето от съда по направеното искане по чл. 248 от ГПК е допълнение на вече постановен акт по същество, за което основно производство вече има присъдени разноски и поради това нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат.

Настоящият съдебен състав, изхождайки от указанията, дадени от ВКС в определението му с № 317/25.09.17г. по ч.гр.д. № 3063/17г. на ІІІ г.о. намира, че апелативният съд е компетентен на осн. чл. 274, ал. 2 от ГПК да се произнесе по подадената частна жалба, която е против определение на въззивния съд, с което той за първи път е разгледал въпроса за дължимите във въззивното производство разноски.

Съдът намира, че частната жалба е основателна, тъй като независимо от предмета на въззивното производство /който е бил законосъобразността на определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК/, същото има самостоятелен характер и поради това се образува в отделно дело, по което се събира ДТ и могат да бъдат направени и други разноски. Поради това и на общо основание, изхождайки от нормата на чл. 81 от ГПК, въззивният съд с чийто акт приключва делото пред тази инстанция, е следвало да присъди и направените в това производство разноски съобразно крайния резултат по делото. Относно дължимостта на разноски и в частното производство за проверка законосъобразността на определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е налице практика на ВКС - Определение № 253 от 7.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 30/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. Г. Определение № 109 от 28.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 669/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. Д., Определение № 78 от 12.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3188/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В. Определение № 390 от 12.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1475/2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т.Въ..

Ответникът по частната жалба пред ОС-Силистра още в отговора на частната жалба е отправил искане за присъждане на направените за тази инстанция разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, представяйки и доказателства за реалното заплащане на сумата от 300 лв. /по договор за правна защита и съдействие № 499397/20.03.17г./. Поради това и с оглед неоснователността на подадената частна жалба, на същия е следвало да се присъдят на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК направените пред въззивната инстанция разноски в посочения размер. Обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се присъдят на настоящия жалбоподател разноските, направени пред ОС-Силистра.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед отправеното пред настоящата инстанция искане от частния жалбоподател, ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да му заплати направените за настоящото производство разноски, възлизащи в общ размер на 315 лв./15 лв. заплатена ДТ и 300 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено по договор за правна защита и съдействие № 741219/12.06.17г./.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ определение № 124/08.06.17г. по в.ч.гр.д. № 63/17г. на ОС-Силистра, с което е оставено без уважение искането на Г.С. *** за изменение на постановеното по същото дело определение № 64/04.04.17г. в частта му за разноските, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ИЗМЕНЯ определение № 64/04.04.17г. по в.ч.гр.д. № 63/17г. на ОС-Силистра в частта му за разноските, като ОСЪЖДА „Ф.” ЕООД, ЕИК 118042148, гр. Силистра, ул. „М.Д.”, № 10 да заплати на Г.С.Д., ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лв., представляващи направените в производството пред ОС-Силистра разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            ОСЪЖДА „Ф.” ЕООД, ЕИК 118042148, гр. Силистра, ул. „М.Д.”, № 10 да заплати на Г.С.Д., ЕГН ********** *** сумата от 315 /триста и петнадесет/ лв., представляващи направените в производството пред Апелативен съд-Варна разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: