Р Е Ш Е Н И Е

205

гр.Варна, 22.12.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№468/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния представител областен управител на област с адм.център гр.Варна, последният чрез процесуален представител ю.к. Ж. К., против решение №792/13.06.2016г., постановено по гр.д.№2439/14г. по описа на ВОС, гр.о., с което е развален договор за замяна №1874-3 от 07.07.1999г. на недвижими имоти, вписан в СВ-Варна при АВ на 13.07.1999г., том V, вх. рег. 6472, сключен между „МП Опал”ООД, гр.Аксаково и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, по иска на „МП Опал” ООД, на осн. чл.87 от ЗЗД, както и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е осъдена да заплати на „МП Опал”ООД сумата от 35 400лв., представляваща стойността на дадения в замяна имот и сума -та от 2 124лв., представляваща разноските по договора, на осн. чл.198 от ЗЗД /допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива, видно от мотивите волята на съда е била, че сумите следва да се присъдят на осн. чл.189 от ЗЗД/, както и е осъдена да му заплати сумата от 2 976лв., представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, т.к. съдът се е произнесъл по непредявени от ищеца с исковата му молба искове и без на предявения с исковата молба иск да е било допуснато изменение по предвидения в ГПК ред.Претендира се да бъде обезсилено и производството в частта му по иска с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД прекратено, а в останалата част въззивният съд да се произнесе по предявения иск.В условие на евентуалност се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в жалбата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

Въззиваемото дружество „МП Опал”ЕООД, гр.Аксаково, представлявано от управителя Камен Стоянов Лупанов, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.Претендира разноски.  

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 08.10.2014г., 17.11.2014г., 30.06.2015г., 30.09.2015г. и 05.11.2015г. и съгласно уточнението, направено пред първоинстанционния съд в първото по делото о.с.з., проведено на 25.02. 2016г., ищецът „МП Опал”ЕООД, гр.Аксаково излага, че е сключил с държавата договор №1847-3/07.07.1999г. за замяна на недвижими имоти, съгласно който ищецът е прехвърли на държавата собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Възраждане”, бл.23, съставляващ партерно помещение №2 с площ от 116, 75 кв.м., състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съответни граници, ведно с 1, 6180% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, а в замяна държавата му е прехвърлила недвижим имот частна държавна собственост, за който е издаден АДС №826/02.04.1998г., находящ се в гр.Аксаково, стопански двор, бивше ДЗС/цех за слънчогледово олио/, при граници: изток - парцел, парокотелно, масивна сграда, запад - обслужващ път, север - СП „БКС” сглобяемо масивно хале, юг - парцел, цех „Сухи пасти”, представляващ промишлено хале с площ от 370 кв.м., с прилежащ терен от 1 459 кв.м. ид.ч. от парцел с площ от 2 918 кв.м.С влязло в сила на 07.09.2009г. решение, постановено по гр.д.№ 2507/01г. по описа на ВРС, Х състав, е отхвърлен предявен от ищеца положителен установителен иск против ПК „Успех-20”, гр.Аксаково за приемане за установено, че „МП Опал”ЕООД е собственик на горепосочения недвижим имот, твърдян, че е придобит от него чрез цитирания договор за замяна.В решението е прието, че държавата не е била собственик на този имот/собственик е ПК „Успех-20”/, предвид което и не е прехвърлила собствеността на „МП Опал”ЕООД чрез договора за замяна.На осн. чл.188, вр. чл.223 от ЗЗД държавата отговаря, т.к. трето лице има противопоставимо право на собственост върху целия актуван като държавен недвижим имот, предмет на договора за замяна.С цитираното решение е осъществена евикция по отношение на „МП Опал”ЕООД.Междувременно държавата се е разпо -редила с недвижимия имот, придобит от нея с договора за замяна.На осн. чл.189, ал.1, вр. чл.223 от ЗЗД и чл.57, ал.2 от ЗЗД държавата следва да заплати на ищеца стойността на недвижимия имот, получен от нея, така, както е посочена в договора, а именно сумата от 35 400лв., както и платените разноски по сключване на дого - вора за замяна, включващи 708лв.-режийни разноски, 708лв.-месни данъци, 708лв.-такси по ЗДС и 57лв.-такса за оценка или общо сумата от 37 581лв.Претендира договорът за замяна да бъде развален и държавата да бъде осъдена да му заплати сумата от 37 581лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.       

Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител областен управител на област с адм.център гр.Варна, в депозирания отговор в срока по чл. 131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове.Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен цитираният договор за замяна.Твърди, че ищецът посредством уточнителните си молби е предявил нови искове, различни от първоначално посочения в исковата молба - за обезщетение по реда на ЗОДОВ от незаконосъобразен акт на областен управител, като недопустимо са изменени основания и петитум, които съответно и нови искове е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство.В условие на евентуалност, ако бъде прието, че исковете са допустими, твърди, че същите са неоснователни.Твърди, че не се на налице условията за разваляне на договора за замяна и ангажиране на отговорността на държавата по чл.189 от ЗЗД.Счита, че с цитираното решение по гр.д.№2507/01г. по описа на ВРС, Х състав не е осъществена съдебна евикция по отношение на ищеца, т.к. против него не е водено дело от трето лице за оспорване правото на собственост върху имота, прехвърлен от държавата с договора за замяна.Дори и да се приеме противното, то в това производство държавата не е била привлечена като трето лице помагач, като същевременно по него ищецът не е направил необходимите възражения, които биха довели до изключване правата на третото лице, а именно, че на същото не е било учредено по надлежен ред право на строеж върху държавния имот, предвид което и то не е могло да придобие право на собственост върху процесното промишлено хале, предмет на договора за замяна.В решението се обсъждани документи, удостоверяващи характера на имот, съседен на процесния.Третото лице и е основало правата си на чл.2, ал.3 от ЗОС, който е изцяло неприложим за имоти държавна собственост.Възразява и, че към датата на сключване на договора ищецът е знаел, че третото лице твърди наличието на право на собственост върху имота, вкл. е бил негов наемател, но съзнателно е премълчал това обстоятелство.Оспорва обстоятелството, че ищецът е заплащал каквито и да било суми като разноски по сключване на договора, доколкото представените фактури не представляват платежни документи.Оспорва обстоятелството, че по договора ищецът е престирал сумата от 34 500лв./престирал е имот/, така щото да може да я претендира.Прави възражение за изтекла погасителна давност.   

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

По валидността на решението и допустимостта, за които съдът следи служебно.

Постановеното от ВОС решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, както и от такива, водещи до недопустимост.

Първоначално исковата молба е била подадена пред Варненски административен съд.Като ответник е посочена държавата, макар и грешно посочено, че същата се представлява от областна администрация на област с адм.център Варна. Изложени са фактите, от които страната твърди, че произтича спорното материално право, а именно сключен на 07.07.1999г. договор за замяна с ответника на двата горепосочени недвижими имоти.Влязло в сила на 07.09.2009г. съдебно решение, с което е отречено правото на собственост на ищеца като придобито чрез този договор за замяна, с което е прието, че имотът е собственост на трето лице, съответно не е бил собственост на държавата.Последната се е разпоредила преди предявяване на иска с имота, бил собственост на ищеца и получен от нея при замяната.В резултат от така сключения договор ищецът е претърпял вреди - стойността на дадения в замяна имот, платените разноски по сключване на договора, платените разноски в исковото производство, с което е отречено правото му на собственост, вложил е и средства за подобрения в имота, за който впоследствие е установено, че е собственост на третото лице, както и е пропуснал ползи от експлоатация му. Претендирал е сумата от 239 717лв. като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди и е посочил основание на исковата си претенция чл.1 от ЗОДОВ.След оставяне на производството без движение от ВАдмС с уточняваща молба от 08.10.2014г. е посочил, че държавата отговаря на осн. чл.188 от ЗЗД, т.к. трето лице има право на собственост по отношение на имота, което му е противопоставимо.Държавата е сключила договор за замяна за имот, който не е притежавала, съответно не му е прехвърлила собственост.След изпращане на делото от ВАдмС на ВОС , т.к. предявените искове не са подсъдни на административния съд, а спорът е гражданскоправен, производството пред ВОС е било многократно оставяно без движение от първоинстанционния съд за уточнение на обстоятелствената част и петитума на исковете, но във всички подадени горецитирани уточняващи молби не са изложени факти, различни от вече изложените в исковата молба.Намален е единствено размерът на търсената сума, като е посочено, че се претендира само стойността на дадения от ищеца в замяна имот/имотът не се претендира, т.к. държавата вече се е разпоредила с него/ и сторените при сключване на договора разноски като е посочено, че се претендира същият да се отмени на осн.чл.189, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.223 от ЗЗД, а в първото по делото проведено о.с.з. е посочено, че първо се претендира договорът да се развали, а след това да се присъди търсената сума.

Видно е и от юридически непрецизно формулирания изказ в исковата молба и в уточняващите молби към нея, че претенцията на ищеца се основава на твърдения за съдебното му отстранение от имота, предмет на сключения от него с ответника договор за замяна на недвижим имот, актуван като частна държавна собственост като се претендира неговото разваляне и последици от развалянето.Неоснователни са възраженията на въззивника, че под формата на уточнение на предявен иск са въведени от ищеца нови факти и нов петитум.Изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения следва да са ясни и свързани.Всеки предявен иск следва да е с очертано конкретно съдържание, съобразно предвидено в закона.Когато нередовността се изразява в несъответствие между основание и петитум възниква невъзможността да се индивидуализира спорния предмет на делото, което несъответствие съдът е длъжен служебно на осн. чл.129, ал.1, ал.2 и ал.4, вр. чл.127, т.4 и т.5 от ГПК да даде възможност на ищеца да отстрани.Така и в случая ВОС е оставил без движение производството и е дал възможност на ищеца  да очертае конкретното съдържание на предявените искове, съобразно предвиденото в закона-чл.189 от ЗЗД, но, както се изложи по-горе, с никоя от уточняващите молби не са били въвеждани нови факти, различни от вече посочените в исковата молба, от които съответно да се твърди, че произтича спорното материално право, като само при въвеждането на такива нови факти и искания би могло да се приеме, че се въвеждат нови основания и петитум, т.е. предявяват се различни искове от вече предявените.От своя страна на осн. чл.101, ал.2 от ГПК и чл.129, ал.5 от ГПК поправеното действие, или в случая исковата молба с отстранените й нередовности, се счита за редовна от момента на подаването й.След отстраняване нере -довносите на исковата молба по реда на чл.129, ал.4 от ГПК на ответника е дадена възможност за депозиране на нов отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като същият и е депозирал такъв с направени в него съответни възражения по исковете.

По правилността на обжалваното решение

Предявени са искове с пр. осн. чл.87, ал.3 и чл.189, вр. чл.223, вр. чл.57, ал.2 от ЗЗД.

Сключен е договор №1847-3/07.07.1999г., вписан на 13.07.1999г. в СВ-Варна, между държавата, представлявана от областния управител на Варненска област, и „Каламаров”ЕООД/сега с наименование „МП-Опал”ЕООД/, съгласно който държавата прехвърля на „Каламаров”ЕООД собствеността върху недвижим имот частна държавна собственост, находящ се в Община Аксаково, с.Аксаково/сега гр. Аксаково/, стопански двор, бивше ДЗС/Цех за слънчогледово олио/, при граници: изток - парцел, парокотелно, масивна сграда, запад - обслужващ път, север - СП „БКС” сглобяемо масивно хале, юг - парцел, цех „Сухи пасти”, представляващ промишлено хале с площ от 370 кв.м., с прилежащ терен от 1 459 кв.м. ид.ч. от парцел с площ от 2 918 кв.м. на стойност 33 600лв.В замяна „Каламаров”ЕООД прехвърля на държавата собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Възраждане”, бл.23, съставляващ партерно помещение №2 с площ от 116, 75 кв.м., състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съответни граници, ведно с 1, 6180% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена на стойност 35 400лв.

Договорът е сключен по реда на чл.45 от ЗДС в действащата му към 07.07.1999г. редакция - ДВ, бр.124/98г. и чл.68 от ППЗДС/обн.1996г., отм.2006г., действащ към 1999г./.Предшестван е от необходимите писмено съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството от 03.06.1999г. и заповед на областния управител по чл.45, ал.2 от ЗДС за извършване на замяна с №1266/28.06.1999г. Договорът е сключен в изискуемата по чл.18 от ЗС форма, при спазване на предвидения към 07.07.1999г. ред за замяна на недвижим имот частна държавна собственост и е действителен. 

 Като собственик държавата се е легитимирала с АДС/частна/ №826/02.04. 1998г.Със същия е удостоверено правото й на собственост върху парцел с площ от 2 918 кв.м., ведно със съществуващата в него сграда - промишлено хале/цех за слънчогледово олио/ с площ от 370 кв.м. и новоизградени в парцела сгради-портал-4, 60 кв.м., парокотелна централа-85 кв.м.Предмет на договора за замяна е част от имота, предмет на АДС - съществуващата сграда с площ от 370 кв.м. и ид.ч. от парцела.Според акта държавата е придобила собственост на осн. чл.3, т.5 от ЗДС, предвиждащ в действащата си редакция към 02.04.1998г.-ДВ, бр.44/96г., че са държавна собственост имотите, които нямат друг собственик, с изключение на тези, които стават общинска собственост по чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС.

С влязло в сила в долупосочената му част на 07.09.2009г. решение, постановено по гр.д.№2507/01г. по описа на ВРС, Х състав, е отхвърлен предявеният от „МП Опал”ООД против ПК „Успех-20”, гр.Аксаково иск с пр.осн.чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на горепосочения недвижим имот, твърдян, че е придобит от него чрез договор за замяна №1847-3/07.07.1999г., сключен с държавата.Искът е бил предявен след като ПК „Успех-20”, гр.Аксаково въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявен от нея иск с пр.осн. чл.233, ал.1 от ЗЗД по отношение на трето лице, е претендирала предаване на имота в изпълнително производство, в който имот е бил заварен „МП Опал”ООД.За да бъде отхвърлен искът с пр.осн. чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ е прието, че държавата не е била собственик на недвижимия имот, предмет на АДС №826/02.04.1998г. към датата на съставянето му и на сключване на договора за замяна.Негов собственик е била ПК „Успех-20”, гр.Аксаково на осн. чл.2, ал.3 от ЗОС/отм.2004г./, изградила сградите със собствени средства през 1984г., предвид което и държавата не е могла да прехвърли с договора за замяна собствеността на „МП Опал”ООД.

С цитираното решение е осъществена евикция по отношение на „МП Опал” ЕООД, тъй като със СПН са отречени правата му по отношение на имота, предмет на сключения с държавата договор за замяна.Неоснователни са възраженията на въззивника, че не е налице осъществена евикция, т.к. решението не е постановено по иск на третото лице ПК „Успех-20”, гр.Аксаково за отстраняването на „МП Опал” ЕООД от имота.Видът на иска в настоящия случай е обусловен от обстоятелството, че въззиваемото дружество се е намирало във владение на имота, предмет на договора за замяна, но ПК „Успех-20”, гр.Аксаково е била снабдена с изпълнителен лист против друго лице, с което е имала сключен договор за наем за същия.В изпълнителното производство „МП Опал”ЕООД е твърдял пред съдебния изпъл- нител, че е собственик на имота, за който следва да се извърши принудително пре- даване, с права, които изключват правата на взискателя.По реда на чл.417 от ГПК /отм./ с протоколно определение от 01.08.2001г., постановено по гр.д.№1866/01г. по описа на ВРС, Х състав, е било спряно изпълнението и му е бил 7-дневен срок от влизане в сила на определението, за да предяви правата си против взискателя ПК „Успех-20”, гр.Аксаково, което и е сторил с предявения на 13.08.2001г. иск с пр.осн. чл.97, ал.1 от ГПК/отм./.По въпроса какво разбира законодателят под израза съдебно отстранен купувач по см. на чл.191, ал.1 от ЗЗД е постановено и решение по реда на чл.290 от ГПК, формиращо задължителна съдебна практика - решение № 41/05.05.2015г., постановено по т.д.№85/13г. по описа на ВКС, I т.о.Отхвърлянето с влязло в сила съдебно решение на предявения положителен установителен иск от „МП Опал”ЕООД против ПК „Успех-20”, гр.Аксаково формира СПН по отношение на тези страни, че ищецът по иска не е собственик на недвижимия имот на твърдяното от него придобивно основание-процесния договор за замяна.С влизане в сила на това решение и е отпаднало основанието за спиране на принудителното изпълнение чрез въвод във владение, т.к. спрямо взискателя по него ПК „Успех-20” със СПН е установено, че въззиваемото дружество не е собственик на недвижимия имот.

В производството по гр.д.№2507/01г. по описа на ВРС, Х състав държавата не е била привлечена като трето лице помагач, като съответно твърди наличието на достатъчно основание по см. на чл.191, ал.2 от ЗЗД така щото да бъде установено правото на собственост на „МП Опал”ЕООД като придобито чрез процесния договор за замяна.Твърди се, че ПК „Успех-20” не е имала учредено по надлежен ред право на строеж върху държавния имот, така щото да придобие право на собственост върху изградената върху него процесна сграда, както и че нормата на чл.2, ал.3 от ЗОС/отм.2004г./ не намира приложение.Съдът приема възраженията за неоснователни предвид следното.В производството по иска с пр.осн. чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ ПК „Успех-20” не е твърдяла и съответно установявала отстъпено по реда на чл.15, вр. чл.13 от ЗС/отм./ право на строеж върху държавна земя.Напротив установено е, че такова не е било отстъпено.Установено е, обаче и, че сградата е била изградена през 1984г. със собствени средства на кооперацията/заварена като такава към датата на влизане в сила на чл.2, ал.3 от ЗОС през 1996г./, предвид което и за сгра- дата, ведно с прилежащия терен, е прието, че е възникнало по силата на закона-чл.2, ал.3 от ЗОС/отм.2004г./ право на собственост в патримониума на кооперацията.Чрез разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОС, а впоследствие и §26 от ПЗР на ЗИДЗК, обн.ДВ, бр.41/07г., законодателят е предал правно значение на факти, които към датата на осъществяването им са негодни да породят вещно - транслативно действие.Отменяването на материално правната норма на чл.2, ал.3 от ЗОС през 2004г. действа за напред и вече възникналите права по силата на цитираното законодателно решение не се погасяват.Неоснователни са възраже -нията на въззивника, че същата не може да намери приложение, т.к. сградата е изградена върху държавна, а не върху общинска земя.Нормата не прави подобно разграничение/видно и от последвалата я уредба в §26 от ПЗР на ЗИДЗК, обн.ДВ, бр.41/07г./, а и до 1991г. не е съществувала общинска собственост, т.е. всички сгради, попадащи в приложното поле на чл.2, ал.3 от ЗОС/отм.2004г./, т.е. такива изградени до 13.07.1991г. със собствени средства на заварени към 1996г. кооперации, са били изградени само върху имоти държавна собственост към момента на изграждането им, като е ирелевантно за настоящия случай дали впоследствие по силата на разпоредби в ЗС, ЗМСМА и ЗОС част от тях съобразно предназначението им биха преминали в патримониума на съответната община, ако не са налице условията на чл.2, ал.3 от ЗОС.

Въззивникът е възразил и, че въззиваемата страна е знаела по време на сключване на договора за замяна за правата на третото лице, но умишлено е премълчала това обстоятелство, т.е. наличието на хиротезата на чл.192, ал.2 от ЗЗД

На 13.05.1995г. е бил сключен договор за наем за процесния имот между „МП Опал”ЕООД/тогава с наименование „Каламаров”ЕООД/ и ПК „Успех-20”.Това обстоятелството не е било укрито от „Каламаров”ЕООД, а напротив при подаване на молбата му по §5 от ЗДС за съставяне на АДС на 20.08.1997г. до Областна адми -нистрация Варна, служба „Държавни имоти” същото е изрично посочено.Посочено е и, че дружеството ползва имота по силата на сключения договор за наем, направило е значителни инвестиции в него/преустройство и пристрояване на съществуващата сграда, необходими за експлоатацията й като „цех за растителни масла”/. Поискало е от ПК „Успех 20” да се легитимира като собственик, но от последната не са представени доказателства за надлежното придобиване на право на собстве -ност.Извършило е проверка в архивите на Община Аксаково с неин служител и е установило, че сградата е изградена без надлежно отреждане/имало е отреждане, но за друга сграда в съседен имот/ и без разрешение за строеж върху имот държавна собственост, предвид което и следва да се приеме, че е собственост на държавата.Към датата на сключване на договора въззиваемата страна е считала, че държавата е собственик на недвижимия имот, съответно третото лице „ПК Успех-20” не е собственик, т.к. сградата е изградена върху държавен имот, без да е било учредено по надлежен ред право на строеж за същата.Факт е и, че държавата е приела същото като е съставила АДС за имота и в периода от съставянето му до сключване на договора за замяна е изисквала от въззиваемото дружество с нарочни писмени уведомления заплащането на обезщетение за ползването му /каквито то е и заплащало съгласно представените вносни бележки/ с указания, че ако не бъдат заплатени замяната ще бъде спряна и ще се счита, че дружеството е завзело държавен имот.За правата на ПК „Успех 20”, възникнали по силата на закона, не е бил съставен до датата на договора нотариален акт, който да ги удостоверява и съответно, който да е бил вписан в СВ, така щото да има публичност относно същите.Незнанието у въззиваемата страна на разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОС не може да се подведе под хипотезата на чл.192, ал.2 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното съдът приема, че със сключения между страните дого- вор за замяна държавата е придобила собственост върху имот, прехвърлен й от въззиваемата страна, а последната не е придобила собственост върху имота, който държавата е следвало да й прехвърли, т.к. същият не е бил нейна собственост.Последната не е изпълнила задължението си по сключения договор за прехвърляне правото на собственост върху имота, предвид което и на осн. чл.189, ал.1, вр. чл.223 от ЗЗД, вр. чл.87, ал.3 от ЗЗД за въззиваемото дружество като изпълнила задължението си по договора страна е възникнало правото да го развали.Правото да се развали договора по реда на чл.87 от ЗЗД е част от очертаните в чл.189, ал.1 от ЗЗД права на купувача, поради което и при липсата на изрична разпоредба за развалянето по право при съдебно отстранение, за да настъпи ефектът на развалянето е необходимо купувачът да упражни потестативното си право на разваляне на договора.Ирелевантно е дали евикцията е осъществена или евентуална.Новата трайна и задължителна практика на ВКС последователно се придържа към постановката, че при осъществена евикция договорът за продажба не се разваля по право при влизане в сила на съдебното решение по иска за собственост, а е необходимо да се предяви конститутивният иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, за да могат да се претендират последиците от развалянето - в този смисъл задължителните опре -деление №104/27.02.2014г., постановено по ч.гр.д.№387/14г., ВКС, I гр.о., решение №261/09.10.2012г., постановено по гр.д.№390/12г., ВКС, II гр.о., решение №41/05. 05.2015г. по гр.д.№85/13г., ВКС, I т.о. и др.Поради пълното неизпълнение задължението на държавата по договора същият подлежи на разваляне на осн. чл.87 от ЗЗД.Направено е от въззивника в срок възражение за изтекла погасителна давност по иска с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД.Поради осъществената евикция петгодишният срок по чл.87, ал.5 от ЗЗД започва да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение по иска за собственост или в случая от 07.09.2009г. и не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба-05.09.2014г.

На осн. чл.189, ал.1 от ЗЗД неизправната страна дължи след развалянето връщане на платената цена и разноските по договора.В настоящия случай от изправната страна не е престирана сума, а недвижим имот.Същият, обаче не може да бъде върнат, т.к. държавата се е разпоредила валидно с него в полза на трето лице с договор за продажба №234/12.04.2000г., вписан на 25.04.2000г., чиито права се запазват на осн. чл.88, ал.2 от ЗЗД, т.к. разпореждането е преди вписване на исковата молба за разваляне.Налице са предпоставките за прилагане нормата на чл.57, ал.2, изр.2 от ЗЗД, т.к. въззивникът се е разпоредил с имота преди да бъде поканен да го върне.Съгласно решение №136/12.04.2013г. по гр.д.№947/12г., ВКС, II, гр.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, това, от което се е възползвал отчуждителят по см. на чл.57, ал.2, изр.2 от ЗЗД е пазарната стойност на вещта към момента на отчуждаването.В производството не са събрани доказателства относно пазарната стойност на имота към 12.04.2000г.Във въззивната жалба обаче липсват оплаквания относно начина на формиране на размера на присъдената сума от 35 400лв./която се равнява на стойността към момента на договора от 07.07.1999г. на дадения в замяна имот/, предвид което и доколкото по правилността на реше -нието съдът се произнася съобразно посоченото в жалбата се приема, че държавата се е възползвала именно от посочената сума.На осн. чл.189, ал.1 от ЗЗД държавата следва да бъде осъдена да върне и сторените разноски по договора.В последния е удостоверено от страните с подписването му, че са били заплатени към датата на сключване на договора 708лв.-режийни разноски в размер на 2% съгласно §8, ал.2 от ПЗР на ППЗДС, 708лв.-месни данъци, 708лв.-2% такси по такси по ЗДС и 57лв.-такса за оценка на имота.Доказателствената тежест за опровер - гаване на изявленията му е на въззивника, като доказване на противното не е сторено.В тази връзка са неоснователни възраженията за липса на доказателства за заплащане от въззиваемото дружество на разноските по договора.От претендираните суми за разноски в размер на 2 181лв. са присъдени 2 124лв., т.е. не е присъдена последната сума от 57лв., но не е поискано допълване на решението в срока по чл.250, ал.1 от ГПК.Така и по отношение на претендираната законна лихва върху сумите.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са основа -телни и следва да бъдат уважени.

Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първо -инстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените в настоящата инстанция разноски в размер на 1074, 10лв., представляващи адв.възнаграждение в размер на 1000 лв./същото е под минимално предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАС размер/, заплатени такси за вписване на исковата молба и за съдебно удостоверение.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №792/13.06.2016г., постановено по гр.д.№2439/14г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез представител областен управител на област с адм.център гр.Варна, да заплати на „МП-Опал”ЕООД, ЕИК 813155058, със седалище и адрес на управление гр.Аксаково, Индустриална зона, Маслодобивно предприятие Опал, сумата от 1074, 10лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: