Р Е Ш Е Н И Е № 187

гр. Варна, 18.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 469 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на „СТАН-1” ЕООД, с. Василево, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич срещу решение № 113/22.04.2015г., постановено по гражданско дело № 819 по описа за 2010г. на Окръжен съд – Добрич, в частта му, с която е отхвърлен иска на въззивника срещу „ Балканкар холдинг ” ЕАД, град София, (в несъстоятелност), представлявано от синдика С.М. по член 108 от ЗС за право на собственост върху реална част от втори етаж на сграда с идентификатор № 02508.7.90.2. (състояща се от апартамент № 209 А, образуван от две стаи и стая 210, ведно с част от общ коридор), построена в поземлен имот с № 02508.7.90 по кадастралната карта на град Балчик на основание – договор за продажба, сключен с нотариален акт № 188 от 07.04.2006 г. по нот. д. № 294/2006 г. на нотариус № 109 по регистъра на НК,с район на действие – РС-Балчик и давност въз основа на владение на ищеца (от 2006г.) и присъединено владение на праводателя (от 1989г.) до 08.06.10г. и осъждане на ответника да предаде владението върху този имот. Счита се, че решението в тази част е неправилно и постановено в противоречие със събраните в хода на производството доказателства и на закона. Поддържа се тезата, че праводателят на въззивника „Старт” ООД, е придобил собствеността върху посочения обект именно при условията на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, което е било отбелязано и в акта за държавна собственост № 641/29.06.70г. Ако не по посочения начин, то праводателят на ищеца е придобил тази част от имота по давност за период от 10 години от предаване на владението му. Този имот е бил самостоятелен и поради това има отделен идентификатор и е имал самостоятелно предназначение и ползване, а едва по-късно е приобщен и понастоящем представлява неразделна част от един функциониращ хотел. Позовава се в този смисъл и на заключението по СТЕ. Оспорва се извода на съда, че по давност не може да се придобива имот, за който не е извършена процедурата по чл. 202 от ЗУТ. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения ревандикационен иск за този имот на посочените придобивни основания. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуални представители, които претендират присъждането на разноски.

След изтичане на срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК /което е станало на 25.08.15г. / е депозиран отговор от насрещната страна /което е станало едва на 27.08.15г./. В с.з. пред въззивната инстанция въззиваемото дружество чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата и поради законосъобразност, правилност и обоснованост на решението в обжалваната му част, се претендира неговото потвърждаване. Поддържа се писменото становище, пристигнало в съда на 19.10.15г.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

В необжалваната осъдителна част, касаеща ревандикацията на втори етаж на сграда с идентификатор № 02508.7.90.1, построена в поземлен имот № 02508.7.90 по кадастралната карта на град Балчик и върху част от втори етаж на сграда с идентификатор № 02508.7.90.2, построена в същия поземлен имот, състояща се от стаи със сервизни помещения № 201, 202, 203, 204, 205, 206 207 и 208, фоайе и складово помещение, обозначени по скицата на вещото лице на л. 195 от делото – неразделна част от решението на ДОС, на основание - постановление за възлагане от 27.06.2003 г. по изпълнително дело № 2116/2001 г. на публичен изпълнител при АДВ, РД, град София, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Релевираните основания, легитимиращи ищеца за собственик на процесната реална част от втори етаж на сграда с идентификатор № 02508.7.90.2, състояща се от апартамент № 209 А, образуван от две стаи и стая 210, ведно с част от общ коридор /с идентификатор на тази реална част № 02508.7.90.2.3 по КК на гр. Балчик– виж схемата на л. 32 от гр.д. № 136/10г. на ДОС/, построена в поземлен имот с № 02508.7.90 по КК на град Балчик, са – договор за продажба, сключен с нотариален акт № 188 от 07.04.2006г. по нот. д. № 294/2006 г. на нотариус № 109 по регистъра на НК,с район на действие – РС-Балчик и евентуално придобивна давност въз основа на владение на ищеца (от 2006г.) и присъединено владение на праводателя (от 1989г.) до 08.06.10г.

            Съобразно задължителната съдебна практика, инкорпорирана в Решение № 303 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5179/2013 г., I г. о., ГК, в исковите съдебни производства, включително в тези за съдебна делба, данните от кадастъра имат значение основно за индивидуализиране на недвижимия имот (чл. 49б ЗКИР). Доказателствената сила на данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния статут и вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената сила на документите, в които данните се съдържат, които удостоверяват основанието за придобиване на тези права (чл. 52 и чл. 44 ЗКИР). Затова и в исковите съдебни производства изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се основават на преценка на документи, от които се установява годен придобивен способ, когато такива документи се сочат и представят като доказателства от страните. При оспорване на доказателствата, съдържащи данни от кадастъра и имотния регистър за вещни права, те се преценяват от съда както останалите доказателства и съвкупно с тях, могат да бъдат проверявани чрез назначени от съда технически експертизи с вещи лица с подходящи специални знания, при което съдът може да приеме за установено, че някои данни са неверни и да установи верните. В тези случаи преценката, която съдът извършва на придобивните способи въз основа на представените доказателства, е същата, каквато е предвидено да извършва с разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /след изменението през 2014г./ при разрешаването на споровете за материално право, в случаите, когато непълнотите и грешките в одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри са свързани с такива спорове.

            Цитирания договор от 07.04.06г. е сключен от ищеца с продавач „Старт” ООД, гр. Добрич и е за продажбата на самостоятелен обект в сграда за туристически нужди, състоящ се от три хотелски стаи всяка със санитарен възел и общ коридор за стаите, който обект е с идентификатор № 02508.7.90.2.3 по КК на гр. Балчик /л. 12-13 от гр.д. № 136/10г. на ДОС/. Праводателят на ищеца се е легитимирал като собственик въз основа на КНА за собственост по писмени доказателства № 154, т. ІІ, рег. № 1415, дело № 263/30.03.2006г. на нотариус № 109 по регистъра на НК,с район на действие – РС-Балчик /л. 170 от делото на ДОС/. Писмените доказателства, послужили за съставянето на този КНА са АДС № 641/29.06.1970г. и Споразумителния протокол от 26.01.1989г. за стопанисване на обекта /наред със схемата на обекта и експертно становище за стойността му/. Копие от АДС № 641 и от Споразумителния протокол са приложени на л. 43 и 45 от приобщеното към първоинстанционното дело гр.д. № 178/2003г. на РС-Балчик. АДС е съставен за почивна станция Балканкар-„Старт”, гр. Толбухин – І-ва вила със застроена площ от 294.52 кв.м. на два етажа и ІІ-ра кухня-хотел със застроена площ от 726 кв.м. + 8.73 кв.м. Имотът е бил предоставен за оперативно управление на Балкан-кар – завод „Старт”, гр. Толбухин. По-старата сграда е изпълнена през 1978г. /съгласно записването в АДС/ като цялостен блок, състоящ се от триетажната и едноетажната част, която пък е била надстроена преди 1989г. /така и показанията на двамата свидетели Великов и Георгиев, разпитани пред ДОС/.Споразумителния протокол от 26.01.1989г. е подписан от ръководителите на АЗ „Старт”, гр. Толбухин и ТД „Балканкаримпекс” – София и в т. 3 е посочено, че построените 3 броя стаи в частта на ТД „Балканкаримпекс”, чиито архитектурно-строителни работи са заплатени от последното предприятие, остават в собственост на АЗ „Старт”, като компенсация за предоставеното право на ТД „Балканкаримпекс” да надстрои 2-ри и 3-ти етаж над кухненските складове на АЗ „Старт”.

Според отговорите на вещото лице по изслушаната пред ДОС СТЕ в с.з на 19.03.15г. следва да се приеме, че строителното разрешение за тази сграда е за изграждането на почивна база в курортна зона гр. Балчик. Експертът допълва, че с оглед предназначението на цялата сграда като почивна станция, самостоятелното ползване на кои да е две стаи от втория етаж /с оглед предназначението на цялата сграда/, не е възможно. По делото не е представен /а и ищецът не твърди да е съставян и одобряван/ нито към 1989г., нито към 2006г. или по-късно, архитектурен, съответно инвестиционен проект за обособяването на тези три стаи в самостоятелен обект /съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗТСУ /отм./, съответно чл. 202 от ЗУТ/. Отделно от горното, дори и да се приеме, че цитираните в Споразумителния протокол от 1989г. три стаи са идентични на процесните от втория етаж на сградата с идентификатор № 02508.7.90.2 /косвено доказателство може да е само НА за продажбата от 2006г./, то не се установява правното основание за придобиване на правото на управление и стопанисване върху тези стаи в полза на праводателя на продавача на ищеца /АЗ „Старт”/. И в тази връзка настоящият състав на съда споделя и препраща към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл. 272 от ГПК, а именно – не е спазен реда, регламентиран в действалата към 1989г. НДИ (отм.) - чл. 94, ал. 1, т. 1 и 2, предвиждащ компетентност на ръководителя на ведомството, към което принадлежат стопанските организации. При това положение дори и да се приеме, че стаите са самостоятелен обект /а както се посочи това не се установява от доказателствата по делото/, то не може да се приеме наличието на право на собственост в патримониума на праводателя на ищеца към 2006г. Следователно, с договора от 07.04.2006г. ищецът не е придобил права, тъй като неговият праводател не е притежавал, а отделно от това договорът е имал за предмет необособена, съобразно действалите правила и норми, реална част от сграда /невъзможен предмет/, което пък води до нищожност на самия договор.

Ищецът не е станал собственик на тези три стаи и въз основа на въведеното в евентуалност придобивно основание – давност. Предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи вещи. Съгласно чл. 98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие или др. подобни/. Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта /жилища, ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми /така постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика Решение № 30 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 401/2011 г., I г. о., ГК/. Както се установи и по-горе, трите процесни стаи не са били обособени по съответния ред като самостоятелно съществуваща от останалата част на сградата вещ, поради което и не са могли да бъдат придобивани и въз основа на оригинерния придобивен способ – придобивна давност.

Решението в обжалваната му част следва да се потвърди. Въззиваемата страна не е поискала присъждането на разноски, поради което и такива в настоящото производство не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 113/22.04.2015г., постановено по гражданско дело № 819 по описа за 2010г. на Окръжен съд – Добрич, в частта му, с която е отхвърлен иска на „СТАН-1” ЕООД, ЕИК 124601811, с. Василево, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич срещу „Балканкар холдинг” ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК 831475953, град София, , представлявано от синдика С.М. по член 108 от ЗС за право на собственост върху реална част от втори етаж на сграда с идентификатор № 02508.7.90.2 (състояща се от апартамент № 209 А, образуван от две стаи и стая 210, ведно с част от общ коридор, със самостоятелен идентификатор 02508.7.90.2.3), построена в поземлен имот с № 02508.7.90 по кадастралната карта на град Балчик на основание – договор за продажба, сключен с нотариален акт № 188 от 07.04.2006 г. по нот. д. № 294/2006 г. на нотариус № 109 по регистъра на НК,с район на действие – РС-Балчик и давност въз основа на владение на ищеца (от 2006г.) и присъединено владение на праводателя му (от 1989г.) до 08.06.10г.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните  при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: