Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 124/12.11.2019г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети октомври, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

          при участието на секретаря Ю. К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 469/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на законния представител на А.О.Е. срещу решение № 180/30.07.2019 г. по гр.д.№ 344/18 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е отхвърлен иска, предявен срещу Гаранционен фонд – София по чл.288, ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП на 7.12.2015 г., причинило смъртта на дядо й М. И. Х., ведно със законната лихва. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на иска.

В подаден писмен отговор пълномощникът на ответника оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактническа обстановка:

Предявен е иск с правно основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД от А.О.Е., със съгласието на нейната майка и законна представителка Н.М.А.,***, срещу Гаранционен фонд - София за заплащане на сумата от 100000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на дядо й М. И. Х., настъпила при ПТП с лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с д.к.№ Н 3440 ВМ, без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, на 07.12.2015 г., ведно със законната лихва, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 19.11.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.

Оспорвайки изцяло предявените искове, Гаранционен фонд – София твърди липса на доказателства относно факта, че пострадалият е починал като като пътник в процесното МПС; прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като М.И.Х. се качил при неправоспособен и алкохолно повлиян водач, с което е поставил живота си в риск; твърди, че исковата претенция е завишена по размер.

Приложените по делото писмени доказателства - констативен протокол за ПТП №95/7.12.2015 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 8.12.2015 г. и постановление за прекратяване на наказателно производство от 13.06.2016 г. на Окръжна прокуратура –Шумен установяват, че в рамките на образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343ал.3 б.б НК вр. с чл.343 ал.1 НК е установено, че на 7.12.2015 г., при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК№ Н 3440 ВМ след употреба на алкохол, А.Н.В., изгубил управление и паднал в крайпътно дере .От удара автомобилът се обърнал по таван и се запалил, като водачът и возещия се в колата М. И.Х. получили множество наранявания, не могли да напуснат автомобила и се задушили от дима в купето.

Горната фактическа обстановка се установява и от назначените и подробно обсъдени от съда заключения на съдебно-автотехническата, съдебно-медицинската и комплексната съдебно-медицинска, автотехническа и биомеханична експертиза, които описват механизма на ПТП, на причинените увреждания и местоположението на лицата в лекия автомобил.

С удостоверение за наследници №4/3.02.2016 г. от Кметство Чернооково, удостоверение за родствени връзки №26/29.12.2015 г. от общ.Върбица и удостоверение за раждане се установява,че починалият М. И.Х. е дядо на ищцата.

По делото е прието заключение на назначена съдебно–психологичната експертиза, установяващо, че към момента на смъртта на дядо й, ищцата е била на 2,5 годишна възраст и не е имала собствени свързани и последователни спомени. Информацията в паметта й, свързана с него преди катастрофата, е по разкази на близките й, а идентифицирането с внушените спомени е защитен механизъм за детската психика и е от жизнено важно значение за психичното здраве. Експертизата установява, че разговорите за дядо й не са свързани с психотравма, тъй като тя няма личностен ресурс да усети силата и степента на загубата, а имат по-скоро информативен характер; към момента ищцата не е изградила усещане за принадлежност, поради което не преживява усещане за загуба, а това - предвид малката й възраст е здравословен вариант за израстване. При наличие на двама адекватно обгрижващи родители, ролята на дядото е свързана с чисто битови, социални или емоционални ангажименти, без той да има изграждащи или структуриращи функци по отношение на личността на детето.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Е.Р.Х. и А.И.А., които установяват, че М. бил грижовен дядо, посещавал внуците си, водел ги на разходка в гр.Шумен и бил близък с ищцата. Тъй като при смъртта му тя била на две години, макар да знаела, че е имала дядо, не можела да си спомни за него и не знаела кой е на снимката в коридора на дома й, като сочела неговата снимка.

Страните не спорят относно факта, че лекият автомобил, при чието управление е причинена смъртта на дядото на ищцата, не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и че ищцата е предявила претенцията си пред Гаранционният фонд за заплащане на обезщетение, а ответникът е отказал плащане.

Правилно съдът е квалифицирал предявения иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм./, във вр с чл.45 от от ЗЗД. Условие за ангажиране отговорността на ответника по посочения текст е доказване при условията на пълно и главно доказване на всички елементи от фактическият състав на деликта – противоправно деяние, в резултат от което са причинени вреди на пострадалото лице и причинна връзка между деянието и вредите; непозволеното увреждане да е настъпило на територията на РБ или на друга държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение и деянието да е причинено от МПС, обичайно намиращо се на територията на РБ, а деликвентът да няма сключена действителна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Разпоредбата на чл. 493а, ал. 3 и 4 от КЗ /ДВ, бр.101/18 г./ и ТР № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС определят кръга на лицата, имащи право да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен близък. По изключение това може да бъде и всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и преживява продължителни болки и страдания, подлежащи на справедливо обезщетение.

Съдът е обсъдил, че в конкретния случай ищцата, в качеството й на внучка на починалият си дядо, е от кръга на лицата с право да бъдат обезщетени при доказана особено близка връзка с починалия. Доказателствата по делото установяват, те са живели в различни населени места, а дядото е посещавал дома на ищцата по повод на семейни празници. Ищцата е била на две години и половина , когато е починал дядо й, като тази малка възраст, съобразно заключението на СПЕ е пречка тя да има собствени последователни спомени за него. Информацията в паметта й, свързана с дядо й преди катастрофата, е по разкази на близките й. В емоционален план детето е спокойно - вероятно поради липсата на собствени спомени, е възприело новата ситуация в разширеното семейство като норма и не е поставено в ситуация на загуба, траур или депресивост. Тъй като дядото е бил преходен обект и срещите с ищцата са били инцидентни, не е бил от най-тесния семеен кръг и тя не е имала толкова близки емоционални отношения с него. Тези факти се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства.

С оглед горното, правилно съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките на предвиденото в чл. 493а, ал. 4 от КЗ изключение за присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг. Предвид липсата на претърпени вреди от ищцата , които да подлежат на обезщетяване, правилен е извода, че не следва да се разглежда наличието на останалите елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД и чл.288 ал.1 т.2 б.а  КЗ/отм./. Тъй като предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Разноски за настоящата инстанция не са претендирани от въззиваемата страна и не се присъждат.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                       Р       Е       Ш      И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 180/30.07.2019 г. по гр.д.№ 344/18 г. на Окръжен съд – Шумен.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                                       2.