Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 №  31/06.03.2014 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                    ИВАН ЛЕЩЕВ

 

 при участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 47 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по възизвна жалба на „Вап” ООД гр.Шумен срещу решение № 173/14.11.2013 година на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д.№ 282/2013 година, с което е отхвърлен иска му за неоснователно обогатяване в размер на 28406.00 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното й изплащане срещу ЧСИ с рег.№ 877 в КЧСИ Асен Антонов Тонев от гр.Шумен и е осъдено  да му заплати разноските по делото в размер на 4200.00 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и уважаване на иска, като се присъдят разноските за двете инстанции.

Насрещната страна Асен Антонов Тонев е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба и моли апелативната инстанция да  потвърди обжалваното решение, като му  присъди разноските за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК апелативната инстанция препраща към неговите мотиви, като се има предвви и следното:

Оплакванията във въззивната жалба, които се поддържат и в устните пледоарии пред Апелативния съд от процесуалния представител на въззивника адв. Ц.Ц. ***, се отнасят до правната квалификация на иска, до качеството на въззивника в изпълнителното дело и до погрешния номер на това дело.

Тези оплаквания са неоснователни поради следните съображения:

От една страна, с оглед на заявените обстоятелства и петитум в ИМ, на които се конструира претенцията, правилно ШОС е квалифицирал иска по чл.55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД – изначална липса на основание за обогатяване за чужда сметка. При тази хипотеза и с оглед на доказателствената тежест, която съдът правилно е разпределил и с оглед на събраните доказателства, ШОС правилно е приел, че въззиваемият (ЧСИ) е получил плащане на сумата от въззивника, но за погасяване на задължението на неговия съдружник и управител П.А.Н. - виж л.77 и л.78 от делото на ШОС. Следователно, в качеството си на трето лице дружеството  въззивник е погасило задължение на свой съдружник, за да избегне опасността от прекратяване на самото дружество поради запор на дяловете в капитала му на същия съдружник - П.Н.. Плащането е валидно и надлежно и е израз на волята на законния представител на дружеството за този момент.

От друга страна, безспорно е, че процесната сума е получена от въззиваемия А. Т. в качеството му на ЧСИ, както и че тя е отнесена за погасяване задълженията на П.А.Н. към взискателя по изп.д.№ 849/2009 година – Н. Г. Х. ***. Доводът, че при изписване в платежния документ (л.78) на пълния номер на изпълнителното дело е допусната грешка- 2009877044849 вместо 20098770400849, както и че това прави  предявения иск  основателен, също не може да се сподели от въвззивната инстанция. Вярно е, че такава грешка е допусната, но е вярно, че в действителност въззиваемия е изпълнил волята на третото лице (дружеството – въззивник) да погаси задължението на П.Н. към същия взискател Н. Г. Х.. Впрочем, за улеснение и съдилищата често изписват само последните четири цифри от пълния номер на делото, като посочват и годината му-първите четири цифри от номера, по описа на съответния ЧСИ.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно.

При този изход на делото въззивникът следва да понесе разноските на въззиваемия за тази инстанция, които са в размер на 1824.00 лева за адвокатска защита.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                   Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/14.11.2013 година на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д.№ 282/2013 година.

ОСЪЖДА „Вап” ООД гр.Шумен, с ЕИК 127571679 да заплати на А.А. Т. от гр.Шумен – ЧСИ с рег.№ 877 в КЧСИ разноски по делото в размер на 1824.00 (хиляда осемстотин двадесет и четири ) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването  му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.