Р Е Ш Е Н И Е

199

гр. Варна, 06.12.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на шести ноември през две хиляди и тринадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

СЕКРЕТАР В.Т.,

Като разгледа докладваното от съдия Христова

Въззивно гражданско дело 470 по описа за 2013 г.:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 258 ГПК, ПО ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ, СРЕЩУ решение № 1815/23.08.2013 год. по гр.д. 309/2012 год. по описа на ВОС, с което се ОСЪЖДА Главна Дирекция "Гранична полиция" да заплати на П.З.З.-Х., ЕГН **********, сумата 40 000 (четиридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие заболяването и вследствие увреден от операцията нерв, намалена чувствителност на лицето, шията и главата, траен козметичен дефект в предна част на шията, както и сумата 30000 (тридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – отчаяние и страх за нея и за близките й, всички вследствие онкологично заболяване с професионален характер, на основание чл. 78 ЗДС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.10.2010 г. до окончателното им изплащане; ОТХВЪРЛЕНИ са исковете, предявени от П.З.З. - Х. срещу ГД "Гранична полиция" за заплащане горницата над присъдените 40 000 лв. до претендираните 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – гореописаните болки и страдания, както и горницата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 100 000 лв. – гореописаните отчаяние и страх, както и за заплащане на сумата 100 000 лв. – обезщетение за трайно намалена работоспособност, всички вследствие онкологично заболяване с професионален характер, на основание чл. 78 ЗДС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.10.2010 г. до окончателното им изплащане.; ОСЪДЕНА е Главна Дирекция "Гранична полиция" да заплати на П.З.З.-Х. суми, изразходвани както следва: 8318.59 евро, равни на 16269.50 лева – разходи за операция за отстраняване на щитовидна жлеза, платени на 18.10.2010 г.; 2726.78 евро, равни на 5333.04 лева – за радиойод терапия, извършена в периода от 26.10 до 29.11.2010 г., платени на 29.11.2010 г.; 1698.00 лева за закупуване на тироген, платени на 15.03.2011 г.; 249.36 евро /487.70 лв./ – за изследвания и поставяне на тирогена в периода 30.04-01.05.2011 г. (фактура № 9900662313 от 23.06.2011 г.), платени на 23.06.2011 г.; 1667.72 евро /3261.73 лева/ – за сцинтиграфия (фактура № 9900650102 от 06.05.2011 г.), платени на 06.05.2011 г.; общо 343 лева – за изследвания в периода 22.10.2010 год до 17.07.2012 год. в лаборатория "Статус", платени както следва: 25 лв. – на 22.12.2010 г.; 59 лв. – на 03.01.2011 г.; 73 лв. – на 11.03.2011 г.; 83 лв. – на 20.07.2011 г.; 103 лв. – на 17.07.2012 г.; 783.10 евро /1531.59 лв./ – разходи за самолетни билети за ищцата и за придружител: Варна - София два билета за 19.10.2010 год. на обща стойност 105.83 евро /206.98 лв./ платени на 18.10.2010 г. с кредитна карта; София-Берлин два билета на 20.10.2010 год. на обща стойност 292.91 евро /572.87 лв./, платени на 18.10.2010 г. с кредитна карта; Берлин-София два билета на 272.00 евро /531.98 лева/, платени на 30.11.2010 год. с кредитна карта; София-Варна два билета 112.36 евро /219.75 лева/, платени на 03.12.2010 г. с кредитна карта; 503.96 лв. – разходи за гориво за пътуване с автомобил от Варна до Берлин, платени на 29.04.2011 г.; 32.44 евро – разходи за винетни такси за същото пътуване, платени на 29.04.2011 г.; 358.25 лв. – разходи за гориво за пътуване с автомобил Варна-София-Варна, както следва: - през март 2010 год. за преглед при проф. д-р Т. Х. в Клиника по лъчелечение МБАЛ "Царица Йоанна" МУ-София, платени в края на м. март - на 27.04.2011 год. и на 22.06.2011 год. за явяване в Медицински институт - МВР за преглед и освидетелстване с оглед преценка на отпуск по болест - на 19.09.2011 год. за явяване в МИ-МВР на комисия за произнасяне на пригодност 178.00 лв. – разходи за превод на медицински документи при освидетелстването пред МИ на МВР, от които 157 лв., платени на 09.08.2011 г., а 12 лв., платени на 05.06.2012 г. и 9 лв., платени на 11.06.2012 г.; 2460 евро /4811.27 лв./ – разходи за престой в Германия за ищцата за периода 29.10.2010 г. до 25.11.2010 г. и за придружител за периода от 20.10.2010 год. до 29.11.2010 год.; 4 дни за ищцата и 8 дни за придружител в периода от 29.04.2011 год. до 06.05.2011 г., платени на 06.05.2011 г., всички вследствие онкологично заболяване с професионален характер, на основание чл. 78 ЗДС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датите на плащанията до окончателното им изплащане.; ОТХВЪРЛЕНИ са исковете, предявени от П.З.З. - Х. срещу ГД "Гранична полиция" за заплащане, както следва: 4008.57 евро, равни на 7839.96 лева – лихви по кредит, получен от родителите на ищцата, за да осигури сумата 11000 евро за операцията; 3055 лв. за L-Thyroxin: от началото на м. декември 2010 год. до октомври 2011 г. /11 месеца/ - 55 лв. и 235 лв. за периода от 25.08.2011 г. до 01.06.2015 г. /47 месеца/; горницата над присъдените 503.96 лв. до претендираните 826.00 лв. – разходи за гориво за пътуване с автомобил от Варна до Берлин; горницата над присъдените 32.44 евро до претендираните 45 евро – разходи за винетни такси за същото пътуване; горницата над присъдените 358.25 лв. до претендираните 612 лв. – разходи за гориво за гореописаните пътувания с автомобил Варна-София-Варна; 67 лв. – разходи за винетен стикер за 2011 год., всички вследствие онкологично заболяване с професионален характер, на основание чл. 78 ЗДС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датите на плащанията до окончателното им изплащане; ОСЪДЕНА е Главна Дирекция "Гранична полиция" да заплати на П.З.З. - Х. следните суми, представляващи обезщетения за бъдещи вреди, чието настъпване е сигурно и размерът установим: 1917.08 евро /3749.43 лв./ – за едно изследване сцинтиграфия на цяло тяло с йод 131 до 01.06.2015 г.; 2822 лв. за кръвни изследвания от 07.08.2012 г. до 01.06.2015 г. /34 месеца/; 1700 лева за прегледи при еднокринолог /преглед и ехография на шия/ за периода от 07.08.2012 г. до 01.06.2015 г., всички вследствие онкологично заболяване с професионален характер, на основание чл. 78 ЗДС.; ОСЪДЕНА е Главна Дирекция "Гранична полиция" да заплати на П.З.З.-Х. сумата 761.38 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила, ако не бе се разболяла и обезщетението, получено за отпуск по болест за периода от 29.10.2010 г. до 24.08.2011 г., както и да й заплаща трудовото възнаграждение, което би получила, ако не бе се разболяла за периода от напускането на длъжността 14.10.2011 г. до 16.10.2045 г. на равни месечни вноски от по 440.73 лв. на месец и по 60 лв. за храна на месец, поради онкологично заболяване с професионален характер, на основание чл. 78 ЗДС.; ОТХВЪРЛЕНИ са исковете, предявени от П.З.З.-Х. срещу ГД "Гранична полиция" за заплащане, както следва: горницата над присъдената сума 761.38 лв. до претендираната 2660.03 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила, ако не бе се разболяла и обезщетението, получено за отпуск по болест за периода от 29.10.2010 г. до 24.08.2011 г.; горницата над присъдените суми от по 440.73 лв. трудово възнаграждение на месец и по 60 лв. за храна на месец до претендираната сума 654.98 лв. на месец, поради онкологично заболяване с професионален характер, на основание чл. 78 ЗДС.

Подадена е въззивна жалба от П.З.З. - Х. в отхвърлителната част на решението.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно и незаконосъобразно в отхвърлителната част. Излагат се съображения по размера на обезщетението за неимуществени вреди, както по имуществените вреди по отхвърлените искове.

Направено е искане за намаляване на иска за вреди, изразяващи се в разходи за операция в размер на 8318,59 евро, които са вече присъдени на въззивницата. С жалбата са представени писмени доказателства – писмо от НЗОК от 16.08.2013 год., решение на НЗОК № РД – Е126-119/31.07.2013 год., решение на АС софия-град по АХД 5493/2011 год., решение на ВАС от 19.07.2012 год. по адм.д. 2926/2012 год.

Насрещната страна ГД „Гранична полиция” МВР, гр. София, е оспорила жалбата в писмен отговор.

Подадена е въззивна жалба и от Главна дирекция „Гранична полиция” МВР срещу решението в осъдителната му част. В жалбата се излага, че претърпените неимуществени вреди не са доказани. Твърди се, че не са доказани и претърпените имуществени вреди, претендирани като направени разходи за операция, за радийод терапия, за тироген, за изследването и поставянето му, за сцинтиграфия, за изследвания в лаборатория „Статус”, за самолетни билети, за гориво и винетни такси за пътуване Варна – Берлин и обратно, за гориво по маршрута Варна-София-Варна, за превод на медицинска документация, за престой в Германия. Твърди се, че не е обоснована и доказана необходимостта от лечение в чужбина, а за част от разходите липсват каквито и да било писмени доказателства. Подновено е оспорването на СИЕ, въз основа на която е уважен искът за разликата между обезщетението за отпуск по болест и получаваното преди заболяването трудово възнаграждение. Направени са доказателствени искания – назначаване на ССчЕ със заключение: какъв е размерът на брутното и на нетното трудово възнаграждение на ищцата към момента на напускането й, формирано от елементи с постоянен характер и каква е разликата между това възнаграждение и отпуснатата от НОИ пенсия за инвалидност. Твърди се, че оспорване на задачата на ССЕ е направено пред ВОС, но не е било уважено.

Срещу жалбата е постъпил писмен отоговор от насрещната страна П.З., в който тя се оспорва, ведно с доказателственото искане.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 Производството пред ОС е образувано по искове от П.Х. срещу Главна Дирекция "Гранична полиция" с правно основание чл. 78 ЗДСл, за заплащане:

І. сумата 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие заболяването и вследствие увреден от операцията нерв, намалена чувствителност на лицето, шията и главата, траен козметичен дефект в предна част на шията – 50 000 лв.; трайно намалена работоспособност – 100 000 лв.; отчаяние и страх за нея и за близките й – 100 000 лв.

ІІ. сумата 365 883.37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както следва:

1. сторени разходи:

8318.59 евро, равни на 16269.50 лева – за операция за отстраняване на щитовидна жлеза;

4008.57 евро равни на 7839.96 лева – лихви по кредит, получен от родителите на ищцата, за да осигури сумата 11000 евро за операцията;

2726.78 евро, равни на 5333.04 лева – за радиойод терапия, извършена в периода от 26.10 до 29.11.2010 г.;

1698.00 лева за закупуване на тироген;

249.36 евро /487.70 лв./, изследвания и поставяне на тирогена в периода 30.04-01.05.2011 г. (фактура № 9900662313 от 23.06.2011 г.);

1667.72 евро /3261.73 лева/ за сцинтиграфия (фактура № 9900650102 от 06.05.2011 г.);

343 лева изследвания в периода 22.10.2010 год до 17.07.2012 год. в лаборатория "Статус";

3055 лв. за L-Thyroxin: от началото на м. декември 2010 год. до октомври 2011 г. /11 месеца/ - 55 лв. и 235 лв. за периода от 25.08.2011 г. до 01.06.2015 г. /47 месеца/;

783.10 евро /1531.59 лв./ разходи за самолетни билети за ищцата и за придружител:

- Варна - София два билета за 19.10.2010 год. на обща стойност 105.83 евро /206.98 лева/ платени на 18.10.2010 г. с кредитна карта

- София-Берлин два билета на 20.10.2010 год. на обща стойност 292.91 евро /572.87 лв./, платени на 18.10.2010 г. с кредитна карта

- Берлин-София два билета на 272.00 евро /531.98 лева/, платени на 30.11.2010 год. с кредитна карта

- София -Варна два билета 112.36 евро /219.75 лева/, платени на 03.12.2010 г. с кредитна карта;

826.00 лв. – разходи за гориво за пътуване с автомобил от Варна до Берлин;

45 евро – разходи за винетни такси за същото пътуване

612 лв. – разходи за гориво за пътуване с автомобил Варна- София -Варна, както следва:

-през март 2010 год. за преглед при проф. д-р Т.Х. в Клиника по лъчелечение МБАЛ "Царица Йоанна" МУ-София

- на 27.04.2011 год. и на 22.06.2011 год. за явяване в Медицински институт - МВР за преглед и освидетелстване с оглед преценка на отпуск по болест

- на 19.09.2011 год. за явяване в МИ-МВР на комисия за произнасяне на пригодност

67 лв. – разходи за винетен стикер за 2011 год.

178.00 лв. – разходи за превод на медицински документи при освидетелстването пред МИ на МВР

2460 евро /4811.27 лв./ – разходи за престой в Германия за ищцата за периода 29.10.2010 г. до 25.11.2010 г. и за придружител за периода от 20.10.2010 год. до 29.11.2010 год.; 4 дни за ищцата и 8 дни за придружител в периода от 29.04.2011 год. до 06.05.2011 г.

2. Бъдещи вреди, чието настъпване е сигурно и размерът установим:

2.1. 1917.08 евро /3749.43 лв./ – за едно изследване сцинтиграфия на цяло тяло с йод 131 до 01.06.2015 г.;

2.2. 2822 лв. за кръвни изследвания от 07.08.2012 г. до 01.06.2015 г. /34 месеца/;

2.3. 1700 лева за прегледи при еднокринолог /преглед и ехография на шия/ за периода от 07.08.2012 г. до 01.06.2015 г.

3. пропуснати ползи

2660.03 лв. – разликата между трудовото възнаграждение, което би получила, ако не бе се разболяла и обезщетението, получено за отпуск по болест за периода от 29.10.2010 г. до 24.08.2011 г.;

267 231.84 лв. – трудовото възнаграждение, което би получила, ако не бе се разболяла за периода от напускането на длъжността 14.10.2011 г. до 16.10.2045 г. изцяло, евентуално на равни месечни вноски от по 654.98 лв., всички вреди вследствие онкологично заболяване с професионален характер по чл. 78 ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2010 г. до окончателното им изплащане и разноските.

Ответникът е оспорил исковете в писмен отговор. Направени са възражения, че ищцата е обезщетена, тъй като е получила еднократно обезщетение в размер 7064 лв., по чл. 252, ал. 3 ЗМВР, поради прекратяване на служебното правоотношение по здравословни причини; еднократна помощ в размер 3000 лв., по чл. 204, ал. 5 ЗМВР, поради болест; сумата 200 лв. дарения и сумата 100 лв. застрахователно обезщетение. Ответникът е твърдял, че не се е налагало операцията да се извърши в чужбина, както и че ищцата не се е възползвала от здравноосигурителните си права, нито от възможността да бъде трудоустроена, като в този случай не би претърпяла вреди или вредите биха били в по-нисък размер т.е. е налице съпричиняване.

Между страните е безспорно, че са били в служебно правоотношение, като от 29.03.2004 год. до 27.10.2010 г. ищцата е заемала длъжността „граничен полицай” в Летище Варна в служба на ГД „Гранична полиция” към МВР.

Между страните е безспорно и се установява от представеното копие от експертно решение на НЕЛК, решение на ЦЕЛК към МИ на МВР и останалите писмени доказателства, че ищцата е заболяла по време на служебното си правоотношение с ответника, като онкологичното заболяване е с професионален характер. Работоспособността на ищцата е намалена трайно със 76%, съобразно решението на НЕЛК.

Видно е от разпореждане на ТП на НОИ, че г-жа Х. получава пенсия за инвалидност в размер на 100,86 лв. месечно.

Видно е от представените писмени доказателства по делото, че г-жа Х. е претърпяла две оперции, лъчелечение, проведени в германска клиника. От заключението на проведената СМЕ се установява, че проведеното лечение е изцяло относимо към болестта, че то е високоспециализирано и животоспасяващо. Прогнозата е добра, но съществува риск от рецидив. Психологическият статус на г-жа Х. по време на изготвяне на експертизата говори за дистрес във връзка с болестта и отрицателно повлияване на качеството й на живот.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата е претърпяла твърдяните болки и страдания, шок от диагнозата, страх за живота си, тежки операции, продължително лечение, депресивни състояния, страдание за обезобразяването и и инвалидизирането й в съвсем млада възраст. Получила е намалена чувствителност на лицето, шията и главата, както и траен козметичен дефект в предна част на шията. От показанията на разпитаните свидетели се установява също, че ищцата е претърпяла твърдяните отчаяние и страх за себе си и за близките. От решението на НЕЛК е видно, че е инвалидизирана в съвсем ранна възраст.

По исковете за неимуществени вреди:

Не е възможно да бъдат отграничени претендираните неимуществени вреди, включващи болки и страдания от качествената промяна в живота на ищцата, обезобразяването и инвалидизирането й във възраст, в която животът й предстои, ужасът от заплахата за живота й и зависимостта от близките й. Същевременно заболяването й има добра прогноза, но с риск от рецидив, а болките и страданията от опасността и обезобразяването интензивно се търпят и понастоящем. На ищцата й предстои проследяване на заболяването и живот с диагнозата „онкоболен”. Съставът на ВОС намира, че справедливият размер на обезщетение за описаните неимуществени вреди следва да се определи в общ размер от 100000 лв. За разликата над 100000 лв. до претендирания размер от 250000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Решението на ОС в частта му, касаеща неимуществените вреди, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът се уважи до размер от 100000 лв., а за разликата до 250000 лв. искът следва да се отхвърли.

По исковете за имуществени вреди:

Ищцата е признала във въззивната си жалба, че искът за разноски в размер 8318.59 евро, равни на 16269.50 лева за операция за отстраняване на щитовидна жлеза (л. 60 от делото на РС) е неоснователен, тъй като за тази вреда е получила обезщетение. Решението на ОС в същата част бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което искът бъде отхвърлен.

По отношение на разноските за лечение, съдът приема, че всички те са доказани от СМЕ, разпита на свидетелите и от медицинската документация по делото. Връзката на направените разходи с лечението е безспорно установена. Възражението, че ищцата била здравноосигурена и можело да се възползва от подобни медицински услуги в България е несъстоятелно – ищцата има право на най-доброто животоспасяващо лечение и то произтича от основаното й право на живот. Същевременно тя няма задължение да спести разходи на работодателя си или на осигурителната система. Нито една от медицинските манипулации не е извън лечението на конкретното заболяване и не е извършена за удоволствие. За част от разходите липсват разходни документи, но размерът им е доказан със заключенията на вещи лица, на осн. чл. 162 ГПК. Въз основа на изложеното съдът приема следното по отношение на разходите за лечение, включващи медикаменти, изследвания, разходи за пътуване, престой и превод на документация:

Ищцата е направила разноски за: 2726.78 евро, равни на 5333.04 лева – за радиойод терапия, извършена в периода от 26.10 до 29.11.2010 г. (л. 62 от делото на РС); 1698.00 лева – за закупуване на тироген (л. 66 от делото на РС); 249.36 евро /487.70 лв./ – за изследвания и поставяне на тирогена в периода 30.04-01.05.2011 г. (фактура № 9900662313 от 23.06.2011 г.) (л. 56 от делото на РС); 1667.72 евро /3261.73 лева/ за сцинтиграфия (фактура № 9900650102 от 06.05.2011 г.) (л. 97 от делото на РС); 343 лева – за изследвания в периода 22.12.2010 год до 17.07.2012 год. в лаборатория "Статус" (л. 73 от делото на РС и л. 47).

Искът за заплащане на 3055 лв. за L-Thyroxin: от началото на м. декември 2010 год. до октомври 2011 г. /11 месеца/ - 55 лв. и 235 лв. за периода от 25.08.2011 г. до 01.06.2015 г. /47 месеца/ е неоснователен, тъй като лекарството се заплаща от Здравната каса.

Разноските за самолетни билети за ищцата и съпруга й като придружител са доказани с писмени доказателства и са част от организацията на лечението (л. 80-87 от делото на РС).

Разходите за гориво за пътуване с автомобил от Варна до Берлин, при доказано извършено такова пътуване, са доказани с помощта на вещо лице и възлизат на 503.96 лв. Искът за горницата до 826.00 лв. е неоснователен. От същото заключение се установява, че разходите за винетни такси за същото пътуване възлизат на 32.44 евро. Искът за горницата до 45 евро е неоснователен.

По методиката на вещото лице разходите за гориво за пътуване с автомобил Варна-София-Варна, което също е доказано по делото, възлизат на 358.25 лв. Искът за горницата до 612 лв. е неоснователен.

Искът за заплащане сумата 67 лв. – разходи за винетен стикер за 2011 год. е неоснователен, тъй като не би могло да се приеме, че стикерът е купен само за необходимите пътувания.

Доказано е извършването на разноски в размер 178.00 лв. за превод на медицински документи при освидетелстването пред МИ на МВР (л. 89 от делото на РС и л. 49), както и в размер 2460 евро /4811.27 лв./ – за престоя в Германия за ищцата за периода 29.10.2010 г. до 25.11.2010 г. и за придружител за периода от 20.10.2010 год. до 29.11.2010 год.; 4 дни за ищцата и 8 дни за придружител в периода от 29.04.2011 год. до 06.05.2011 г. (заключение на в. л. л. 234).

Спорно е било дали лихвите по кредита, получен от родителите на ищцата, за да се осигури сумата 11000 евро за операция, в размер на 7839,96 лв. или 4008,57 евро, представляват преки вреди от професионалното заболяване или не. Искът е предявен от П.З.З. – Х., а цената на кредита, без който безспорно осъществяване на животоспасяващите операции на ищцата не би било възможно, е заплатена от нейните родители, следователно намаляването на имущество е в тяхната правна сфера и не касае имуществената сфера на ищцата. Искът е  неоснователен.

По иска за имуществени вреди в размер на разликата между получаваното трудово възнаграждение и настоящия й доход:

От заключението на вещото лице по допуснатата пред ОС експертиза се установява, че разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила, ако не бе се разболяла и обезщетението, получено за отпуск по болест за периода от 29.10.2010 г. до 24.08.2011 г. е 761.38 лв. Претенцията на ищцата е основателна в този размер. Искът за горницата до 2660.03 лв. е неоснователен.

Повдигнат е спор от ответника възнаграждението за извънреден труд има ли характер на постоянен доход. Това следва да се преценява за всеки конкретен случай, като се има предвид, че искът е за обезщетение за вреди. Характерът на работата на ищцата е предполагал дежурства, като такава е трайната организация на работа и размерът на възнагражденията за извънреден труд е постоянен, а не временно явление, следователно лишаването от възможността да отработва тези възнаграждения намалява имуществото на ищцата и тя следва да бъде обезщетена за това.

Възражението за съпричинаване на вредите от оставането на ищцата без работа чрез поставянето й в положение на незаетост е несъстоятелно, дори арогантно с оглед състоянието на ищцата и трудния й оздравителен процес, обезобразяването й и квалификацията й. Съпричиняване може да се твърди при виновно поведение, каквото не се твърди и не се доказва по делото.

Платеното обезщетение по чл. 252, ал. 3 ЗМВР не следва да бъде приспадано. Подпомагането по чл. 204, ал. 5 ЗМВР има социален характер и не касае обезщетяването на вредите, претърпени от ищцата вследствие професионалното заболяване. 

По отношение на исковете за бъдещи разноски по лечението на ищцата, съдът намира, че претенциите са основателни. Подобни претенции следва да бъдат уважени при доказано сигурно осъществяване на разходите и установим размер. В случая се претендират такива за бъдещо проследяване на заболяването с изследвания доказано относими към заболяването, както и разходи за пътувания за осъществяването им в период от три години.

При предходното лечение ищцата вече е платила повече (л. 64 от делото на РС), поради което претендираната сума 1917.08 евро /3749.43 лв./ – бъдещи разноски за едно изследване сцинтиграфия на цяло тяло с йод 131 до 01.06.2015 г. съответства на прогнозните разходи. Същото се отнася и за бъдещите разноски за кръвни изследвания от 07.08.2012 г. до 01.06.2015 г. /34 месеца х 83 лв./ и за прегледи при еднокринолог /преглед и ехография на шия/ за периода от 07.08.2012 г. до 01.06.2015 г.

 По отношение на претенцията за заплащане на трудовото възнаграждение, което ищцата би получила, ако не бе се разболяла за периода от напускането на длъжността на 27.10.2011 г. до 16.10.2045 г. на равни месечни вноски от по 654.98 лв. на месец е неоснователен. Невъзможността на ищцата да реализира трудов доход изобщо в един бъдещ период от време до пенсионирането й на първо място не е доказана, не може безспорно да се направи извод и за продължителността на живота на ищцата, и за периода на преустановяване на трудова дейност. Тази вреда не е със сигурно настъпване и установим размер. В тази му част решението на ОС следва да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен.

Обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2010 г. до окончателното им изплащане, а за имуществени вреди – ведно със законната лихва, считано от датата на извършването на разходите до окончателното изплащане на сумите.

В заключение, решението на ВОС следва да бъде отменено в частта му, с която съдът се е произнесъл по исковете за неимуществени вреди на отделни основания и вместо него да се постанови друго, с което искът за неимуществени вреди да се уважи в размер до 100000 лв. и да се отхвърли за разликата до 250000 лв.; Решението на ОС следва да се отмени в частите, с които е уважен иск за заплащане на : 8318.59 евро, равни на 16269.50 лева – разходи за операция за отстраняване на щитовидна жлеза, платени на 18.10.2010 г.; трудовото възнаграждение, което би получила, ако не бе се разболяла за периода от напускането на длъжността 14.10.2011 г. до 16.10.2045 г. на равни месечни вноски от по 440.73 лв. на месец и по 60 лв. за храна на месец; като вместо това следва да се постанови решение, с което тези искове да се отхвърлят.

В останалата му част решението на ВОС следва да се потвърди.

По отношение на претендираните разноски от 2260 лв. от г-жа Х. съобразно уважената част от исковете следва да й се присъдят 904 лв.

ГД „ГП” също е претендирала разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния размер на адвокатското възнаграждение, съобразно защитения интерес, 8022,76 лв.

Предвид горното , съдът

 

                                               РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ решение № 1815/23.08.2013 год. по гр.д. 309/2012 год. по описа на ВОС, САМО В ЧАСТТА МУ, с която се ОСЪЖДА Главна Дирекция "Гранична полиция" да заплати на П.З.З.-Х., ЕГН **********, сумата 40 000 (четиридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие заболяването и вследствие увреден от операцията нерв, намалена чувствителност на лицето, шията и главата, траен козметичен дефект в предна част на шията, както и сумата 30000 (тридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – отчаяние и страх за нея и за близките й, всички вследствие онкологично заболяване с професионален характер, на основание чл. 78 ЗДС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.10.2010 г. до окончателното им изплащане; ОТХВЪРЛЕНИ са исковете, предявени от П.З.З. - Х. срещу ГД "Гранична полиция" за заплащане горницата над присъдените 40 000 лв. до претендираните 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – гореописаните болки и страдания, както и горницата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 100 000 лв. – гореописаните отчаяние и страх, както и за заплащане на сумата 100 000 лв. – обезщетение за трайно намалена работоспособност, всички вследствие онкологично заболяване с професионален характер, на основание чл. 78 ЗДС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.10.2010 г. до окончателното им изплащане.; Е ОСЪДЕНА Главна Дирекция "Гранична полиция" да заплати на П.З.З.-Х. суми, изразходвани както следва: 8318.59 евро, равни на 16269.50 лева – разходи за операция за отстраняване на щитовидна жлеза, платени на 18.10.2010 г.; ОСЪДЕНА е Главна Дирекция "Гранична полиция" да заплаща на П.З.З.-Х. трудовото възнаграждение, което би получила, ако не бе се разболяла за периода от напускането на длъжността 14.10.2011 г. до 16.10.2045 г. на равни месечни вноски от по 440.73 лв. на месец и по 60 лв. за храна на месец, поради онкологично заболяване с професионален характер, на основание чл. 78 ЗДС. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” ДА ЗАПЛАТИ на П.З.З.-Х., ЕГН **********,***, СУМАТА 100000 лв., представляваща обезщетение на причинени неимуществени вреди, болки и страдания от онкологично заболяване с професионален характер, на основание чл. 78 ЗДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2010 г. до окончателното им изплащане,; като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата от 100000 лв. до 250000 лв.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от П.З.З.-Х. срещу ГД "Гранична полиция" за заплащане, както следва: 8318.59 евро, равни на 16269.50 лева – разходи за операция за отстраняване на щитовидна жлеза, платени на 18.10.2010 г.; както и иска за заплащане на трудовото възнаграждение, което П.З.З. – Х. би получила, ако не бе се разболяла за периода от 14.10.2011 г. до 16.10.2045 г. на равни месечни вноски от по 440.73 лв. на месец и по 60 лв. за храна на месец, поради онкологично заболяване с професионален характер, на основание чл. 78 ЗДС.

 ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1815/23.08.2013 год. по гр.д. 309/2012 год. по описа на ВОС в останалата му част.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция”, ДА ЗАПЛАТИ  на П.З.З.-Х., ЕГН **********,***,  адвокатски хонорар за въззивната инстанция съобразно уважената част от исковете в размер на 904 лв.

ОСЪЖДА П.З.З.-Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ  на Главна дирекция „Гранична полиция”,  юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 8022,76 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК по отношение на исковете с цена над 5000 лв.

По отношение на исковете за имуществени вреди с цена под 5000 лв. решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ :