ОПРЕДЕЛЕНИЕ 583

гр. Варна, 27.09.2018г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 470/18г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на „КАРГИЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. София чрез адв. М.Л.-Е. от АК-Пловдив, против определение № 190/17.05.18г., постановено по в.гр.д. № 141/2018г. по описа на ОС-Шумен, с което е оставена без разглеждане жалба на дружеството с вх. № 00713/23.02.2018г. срещу действие на ЧСИ Ясен Бойчев с рег. № 775 по изп.д. № 20177750400747, изразяващо се в мълчалив отказ да извърши и предяви разпределение по чл. 460 от ГПК на постъпили суми в резултат на проведена публична продан, като процесуално недопустима. Отправеното искане е обжалваното определение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго такова по съществото на жалбата – като се отмени обжалвания мълчалив отказ за извършване и предявяване на разпределение на постъпили по посоченото изпълнително дело суми. Оспорва се извода на съда, че жалбата на дружеството е недопустима, тъй като то не е страна по посоченото изпълнително дело. Твърди се, че дружеството е присъединен по право взискател на осн. чл. 459 от ГПК, тъй като в негова полза е вписана възбрана на 03.08.16г. върху недвижимите имоти, продадени на публичната продан, протекла за периода от 04.12.17г. до 04.01.18г. Възбраната в полза на дружеството е била наложена по изп.д. № 6697/16г. на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ, което дело по-късно е прехвърлено при ЧСИ Я. Д., рег. № 774 на КЧСИ и е продължило под № 340/16г. Поддържаното от жалбоподателя становище се аргументира и с приетото в т. 5 от ТР № 2/26.06.15г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че е без значение дали запорът или възбраната са наложени в обезпечително или в изпълнително производство – всички кредитори, в чиято полза са допуснати обезпечения чрез налагане на запор или възбрана, се считат за присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Като потвърждение на изложената теза се сочи и изпратеното от ЧСИ Я. Б. съобщение до ЧСИ Я. Д. по изп.д. № 340/16г., с което същата е уведомена за предприетите действия по публичната продан на възбранените имоти. Жалбоподателят счита, че е било лишено от правен интерес да обжалва първия отказ на ЧСИ Ясен Бойчев от 29.01.18г., с който е било отказано присъединяването на „Каргил България” ЕООД като взискател по изпълнителното дело на осн. чл. 456 от ГПК, тъй като същият е било присъединен по право и поради това е поискал да му бъде предявено разпределението. А настоящото производство е именно производство по обжалване на отказа да се предяви разпределението на вече присъединения по право взискател, който отказ е постановен с протокол от 14.02.18г. Оспорва се приетото в мотивите на ШОС в обжалваното определение, че жалбоподателят не е бил присъединен по право взискател, защото вземането му било срещу „Предел” ООД, а не срещу „Предел Ойл” ЕООД. В тази връзка жалбоподателят се позовава на нормите на чл. 451-452 от ГПК, тъй като за обезпечения кредитор е без значение дали имотът е бил обект на последващи разпоредителни сделки – те са относително недействителни спрямо обезпечения кредитор.  

В предвидения срок няма постъпили отговори на частната жалба от първоначалния взискател „МЕПС” ЕООД, присъединените взискатели „Веди” ЕООД и Община Каолиново, както и от длъжника по изпълнението „Предел Ойл” ЕООД.

Подадената частна жалба е в срок, изхожда от страна с правен интерес от обжалването и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

Производството по изп.д. № 747/17г. по описа на ЧСИ Я.Б. – гр. Шумен, рег. № 775 на КЧСИ, е образувано на 14.11.2017г. по молба на взискателя „МЕПС” ЕООД за събиране на паричното му вземане, произходящо от запис на заповед, против длъжника „Предел Ойл” ЕООД. Изпълнението е насочено срещу три недвижими имота, собственост на длъжника, които то е придобило на 02.09.16г. чрез извършен апорт на същите от собственика им „Предел” ООД /л. 136-137 от изп.д./.

 Преди този апорт обаче, собственикът им „Предел” ООД ги е ипотекирал с договорна ипотека от 01.08.16г. в полза на „Веди” ООД.

Междувременно на 03.08.16г. върху тези имоти е била вписана и възбрана по изп.д. № 6697/16г. по описа на ЧСИ Н. М. в полза на „КАРГИЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. София. За това обстоятелство са налице доказателства в изготвените по изп.д. № 747/17г. по описа на ЧСИ Я. Б. справки за имотите в имотния регистър на 16.11.17г. /л. 138-143 от изпълнителното дело/. Именно това обстоятелство следва да е обосновало и изпращането на 01.12.17г. от ЧСИ Я. Б. съобщение до ЧСИ Я. Д. по изп.д. № 340/16г. /същото е с взискател „Каргил България” ЕООД, гр. София и длъжник „Предел” ООД, гр. Бургас, което преди това е било образувано като изп.д. № 20168410406697 по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие – съдебния район на СГС/ - л. 185 от изп.д.

Данните за наложената на 03.08.16г. възбрана върху имотите в полза на „Каргил България” ЕООД са потвърдени и от приложеното на л. 278-281 удостоверение от СВ-Нови Пазар, изготвено на 18.12.17г., в което са вписани и обезпечения кредитор и длъжника „Предел” ООД.

За трите имота е проведена публична продан за периода от 04.12.17г. до 04.01.18г. и на 05.01.18г. са отворени подадените по 3 наддавателни предложения от всеки от взискателите „МЕПС” ЕООД  и „Веди” ЕООД /последното е присъединено и въз основа на изпълнителен лист от 29.11.17г. с разпореждане от 12.12.17г. на ЧСИ – л. 202 от изп.д./. Имотите са възложени на „Веди” ЕООД, а за цените са изготвени на 12.01.18г. постановления за разпределения на сумите – л. 254-256; 265-266 и 274-275 от изп.д., предявени на „МЕПС” ЕООД, „Веди” ЕООД и Община Каолиново на 15.01.18г.

На 22.01.18г. „Каргил България” ЕООД е подало молба до ЧСИ Б. с искане дружеството да бъде присъединено по изпълнителното дело в качеството му на кредитор на длъжника „Предел” ООД, за което е представено удостоверение по чл. 456, ал. 2 от ГПК по изп.д. № 340/16г. на ЧСИ Д. /л. 324-330/. С разпореждане от 29.01.18г. ЧСИ Б. е приел, че не са налице предпоставките на чл. 456, ал. 1 от ГПК за присъединяване, тъй като молбата на дружеството е подадена след изготвяне и предявяване на разпределението, а освен това вземанията му са спрямо друг длъжник, поради което е отказал присъединяването /л. 332/. Съобщението за този отказ е получен от дружеството на 31.01.18г. /л. 360/.

Изпълнителното дело по искане на „МЕПС” ЕООД е изпратено на 07.02.18г. на ЧСИ Г. Георгиев, рег. № 767 на КЧСИ, гр. Силистра за продължаване на изпълнителните действия – л. 380-385.

 В изпълнителното дело е налично и копие от отговор на ЧСИ Б. до дружеството-жалбоподател с изх. № 00913/14.02.18г., с което се отговаря, че тъй като изпълнителното дело е изпратено за продължаване на изпълнителните действия в друг съдебен район, това прави невъзможно предявяването на разпределението /л. 426/. Този отговор вероятно е такъв на молба на „Каргил България” ЕООД, с която е било поискано именно предявяване на разпределението и на това дружество, което има качеството на присъединен по право взискател /текст на такава молба е представен с частната жалба пред настоящата инстанция – л. 11/.

            От всичко гореизложено следва да се приеме, че в случая не е налице хипотеза, при която законодателят да е предвидил обжалване на действие на съдебен изпълнител поради неговата незаконосъобразност /мълчалив отказ да се извърши и предяви разпределение/. Действително с нормата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК е предвидено взискателят да може да обжалва отказа на СИ да извърши исканото изпълнително действие. В тази връзка обаче следва да се има предвид, че разпределението не е изпълнителен способ. Чрез него СИ определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на разпределението налага и режима за проверка законосъобразността на акта, с който то е извършено, при пълен въззив /за разлика от контролно-отменителния характера на защитата по чл. 435 и сл. от ГПК/. Именно поради тази същност на проверката на законосъобразността, се приема, че жалбата по разпределението има суспензивен ефект – така в Определение № 70/12.03.16г. по ч.гр.д. № 1040/16г., І г.о. на ВКС. В съдебната практика се приема, че жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Преобладава разбирането, изразено в съдебните актове на съдилищата, че при този контрол за законосъобразността на разпределението, който не е ограничен от оплакванията въззив – подлежат на проверка всички законови изисквания, касаещи реда за удовлетворяване на взискателите в изпълнителното производство и съдът следи служебно за прилагането на чл. 136 от ЗЗД, чл. 458 и чл. 459 от ГПК - в този смисъл е посоченото в „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика”, Второ преработено и допълнено издание, ИК „Труд и право”, София 2017г., авторски колектив, стр. 1277-1279.

В случая жалбоподателят твърди, че следва да се счита за присъединен по право взискател на осн. чл. 459 от ГПК /тъй като в негова полза са наложени възбрани в рамките на друго изпълнително дело върху имотите, които са продадени на публичната продан по настоящото изпълнително дело, и тази възбрана е наложена преди апортирането им в капитала на длъжника по настоящото изпълнително дело/. Поради горното пък същият има право да участва и в разпределението на предложената цена. Всички тези факти следва да бъдат проверени в рамките на производство по обжалване на самото разпределение. Разпределението не е било предявявано на жалбоподателя „Каргил България” ЕООД (а и по изпълнителното дело няма данни същият да се е запознал с протоколите за разпределението на сумите и извън процедура по предявяването му). Поради това и за този правен субект не е започнал да тече срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК за обжалване на разпределението /какъвто правен интерес всъщност има този правен субект/.  

Поради всичко изложено по-горе, обжалваното определение, с което е прието, че жалбата на дружеството, насочена против „мълчалив отказ на СИ за извършване и предявяване на разпределение” е недопустима, следва да бъде потвърдено.

             Насрещните по частната жалба страни не са предявили претенции за присъждане на разноски, поради което и такива в настоящото производство не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 190/17.05.18г., постановено по в.гр.д. № 141/2018г. по описа на ОС-Шумен, с което е оставена без разглеждане жалба на „КАРГИЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. София с вх. № 00713/23.02.2018г. срещу действие на ЧСИ Я. Б. с рег. № 775 по изп.д. № 20177750400747, изразяващо се в мълчалив отказ да извърши и предяви разпределение по чл. 460 от ГПК на постъпили суми в резултат на проведена публична продан за периода от 04.12.17г. до 04.01.18г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: