ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№597

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на   29.09.2016 година                     в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 472/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Т.Я.П. и Г.Я.С.-П. срещу определение № 1314/25.05.2016 год по в.гр.д. № 969/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу действията на ЧСИ Д. Я. по изп.д. № 20137110400256. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частните жалбоподатели молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което се отменят обжалваните действия.

В постъпилия отговор от „С.” ЕАД София са изложени доводи за неоснователност на частната жалба и искане за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Жалбоподателите са ипотекарни гаранти, което им придава качеството на длъжници по изпълнителното дело. Те не са трети лица за изпълнението, а дължат на самостоятелно основание, произтичащо от ипотеката. По същата причина и недвижимият имот, върху който е насочено изпълнението не се ползва с привилегията на несеквестируемостта, на каквато впрочем те не се позовават.

Длъжниците могат да обжалват действията на съдебния изпълнител в лимитативно изброени хипотези, посочени в чл. 435 ГПК. Нередовното уведомяване, което е основен аргумент в жалбата, е относимо към третата хипотеза, предвидена в чл. 435 ал.2 от ГПК, а именно – отнемането на движима вещ или отстраняването от имот. Връчването на призовките за доброволно, респ. за принудително изпълнение и насрочването на публичната продан не са действия по отстраняване от имота, което се осъществява чрез въвод във владение. Те са елементи от фактическия състав на самата публична продан, подготвящи нейното извършване и поради това не подлежат на самостоятелно обжалване. Доводите във връзка с липсата на актуална данъчна оценка към датата на проданта нямат отношение към приложението на чл. 435 ал.2 от ГПК. Разпоредбите на сега действащия ГПК силно ограничиха полето на основанията за обжалване действията на съдебния изпълнител и размерът на първоначално определената тръжна цена не е сред тях. Защитата на длъжника по отношение цената на имота може да се осъществи само по реда на чл. 435 ал.3 от ГПК чрез обжалване на постановлението за възлагане.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното определение е законосъобразно и правилно, не противоречи и на задължителната съдебна практика, изразена в ТР № 2/2015 год на ВКС на РБ и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1314/25.05.2016 год по в.гр.д. № 969/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.