Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        №   224/17.12.2014 година, гр.Варна

 

                                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                       ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 473 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Обединена млечна компания” АД гр.Пловдив (ОМК) срещу решение № 100/10.05.2014 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 635/2013 година, с което е прието, че в отношенията с жалбоподателя и „Сердика - Шумен 2006” ЕООД гр.Шумен, ЕТ”Алианс-З.К.”*** е собственик на недвижим имот - Цех за изработка на лабораторно обзавеждане с РЗП 535.27 кв.м заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващ обособен самостоятелен обект с идентификатор 83510.669.50.2.2 в сграда с идентификатор 83510.669.50.2, изградена в ПИ с идентификатор 83510.669.50, целият с площ от 15630 кв.м, представляващ УПИ ІХ – „Сердика” в кв.367 Б по плана на гр.Шумен и е отменен НА № 49, т.ХVІІ, рег.№ 13010, д.№ 2208 от 29.12.2005 година на нотариус с рег.№ 019 в НтК в частта, в  която „ОМК” АД гр.Пловдив е признато за собственик на същото сграда и са осъдени двамата ответници да заплатят на ЕТ по 1863.38 лева разноски по делото. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да отхвърли иска.

Насрещната страна - въззиваемият ЕТ „Алианс-З.К.”***  оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като му присъди направените за тази инстанция разноски за един адвокат.

Въззиваемата страна „Сердика – Шумен 2006” ЕООД гр.Шумен не е изразила становище по въззивната жалба. Спрямо нея обжалваното решение е влязло в сила.

Въззивната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е закноносъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Развитите във въззивната жалба доводи и съображения се свеждат до неправилност на обжалваното решение, тъй-като не е налице идентичност  между имота, закупен от и собственост на едноличния търговец „цех за изработка на лабораторно обзавеждане” и посочената в исковата молба (петитума) сграда -склад”МТС”.

Съобразявайки категоричното заключението на назначената по делото на ШОС техническа експертиза, въззивният съд също приема, че е налице посочената идентичност, тъй-като собствената на ЕТ сграда (самостоятелен обект - „цех за изработка на лабораторно обзавеждане” е част от сградата с предназначение  склад”МТС”. В експертизата са анализирани всички възможни физически и функционални характеристики на тези два имота (два самостоятелни обекта) - нива (етажност), площ, граници и пр. , и са приложени три скици, повдигнати в цвят, с които са онагледени изводите и заключението на експертизата. Наред с това при съпоставяне на идентификаторите на процесната сграда „цех за изработка на лабораторно обзавеждане” и на склад „МТС” се установява, че първата е част от втората, в какъвто смисъл е и СТЕ. Въззивната инстанция не намира причина да постави под съмнение заключението на експертизата, поради което се налага извода, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото, въззивникът следва да понесе и разноските на въззиваемата страна за адвокатска защита и процесуално представителство, които съгласно списъка на разноските възлизат на 2524.00 лева.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                         Р   Е  Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 100/10.05.2014 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 635/2013 година.

ОСЪЖДА „Обединена млечна компания” АД гр.Пловдив, с ЕИК 121673766 да заплати на ЕТ”Алианс-З.К.”***, с ЕИК 127020633 сумата 2524.00 (две хиляди петстотин двадесет и четири) лева възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.