О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

565/25.09.2018

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25. 09.2018г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№473/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Н.Р.Н. чрез процесуалните й представители адв.И. Ц. и адв.С.А. против определение №1882/23.07.2018г., постановено по гр.д.№1907/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по гр.д.№1907/17г. в частта по предявените от Н.Р.Н. искове с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК за отричане правото на собственост на Д.Ж.К., Ю.Б.К. и Г. В.Д. по отношение на процесния недвижим имот - тавански блок с идентификатор 10135. 5510.264.1.18, находящ се в гр.Варна, ул.”Боровец”№50, ет.4.В жалбата се твърди, че определение е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претен - дира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продъл - жаване на съдопроизводствените действия по предявените искове с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Въззиваемите Д.Ж.К. и Ю.Б.К., двамата чрез процесуалния си представител адв.А.К., в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържат становище за нейната неосно -вателност и претендират обжалваното определение да бъде потвърдено.Претенди - ра се и присъждане на разноски при условията на чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Въззиваемата Генриетта В.Д. чрез процесуалния си предста - вител адв.Ж.Б. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и претендира обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на производството по гр.д.№1907/17г. по описа на ВОС, гр.о./след частичното разделяне на искове по реда на чл.210, ал.2 от ГПК и съобразно извършените множество уточнения на исковата молба/ са предявени от Н. Р.Н. против „Комфортен дом”ЕООД, Д.Ж.К., Ю.Б.К. и Генриетта В.Д. искове както следва: 1/ против „Комфортен дом”ЕООД, Д.Ж.К. и Ю.Б.К. иск с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД за прогласяване нищож - ността на договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение, обективиран в н.а.№103/27.11.2014г., с който „Комфортен дом”ЕООД е прехвърлило на Д.Ж.К./по време на брака й с Ю.Б.К./ недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Боровец”№50, ет.4, с идентификатор 10135.5510.264.1.18 по КККР на гр.Варна, одобрени със запо - вед №РД-18-73/23.06.2008г., срещу погасяване на задълженията на прехвърлителя спрямо приобретателя по договор за паричен заем от 20.02.2014г. за заплащане на сумата от 27 500 евро, ведно със законна лихва от 01.07.2014г. до 27.11.2014г., като сключен при заобикаляне на закона; 2/ за признаване за установено по отношение на Д.Ж.К. и Ю.Б.К., че същите не са собственици на недвижим имот с идентификатор 10135.5510.264.1.18; 3/ за призна - ване за установено по отношение на Генриетта В.Д., че същата не е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.5510.264.1.18.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея ищцата Н.Р.Н. излага, че на 27.09.2011г. е сключила с ответника „Комфортен дом”ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ съгласно посочените му в този договор описание, граници и площ имот с идентифи -катор 10135.5510.264.1.18/макар и с погрешно посочен в същия договор идентифи -катор 10135.5510.264.1.19/, с действителна продажна цена в размер на 36 000 евро, изцяло заплатена от нея на дружеството към 08.10.2012г., което и й предало ключ от жилището.През 2014г., след извършена справка в СВ-Варна, установила, че на 03.10. 2011г. „Комфортен дом”ЕООД е учредило договорна ипотека върху имота, заличена на 18.02.2014г.Впоследствие с н.а.№42/21.02.2014г. е учредило като ипотекарен га -рант договорна ипотека за обезпечение вземането на ответницата Д. Ж.К. по сключения между нея като заемодател и П. Т. С. /последната дъщеря на лицето, било управител на „Комфортен дом”ЕООД/ като заемател договор за заем от 20.02.2014г. за сумата от 27 500 евро с падеж 30.06. 2014г.На 27.11.2014г. е сключен договор за заместване в дълг между „Комфортен дом”ЕООД и Д.Ж.К., по силата на който дружеството е заместило в дълга по договора за заем от 20.02.2014г. П. Т. С. и последната освободена от дълга по него.Също на 27.11.2014г. е сключен с н.а.№103/ 27.11.2014г. договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парич- ното задължение по договора за заем от 20.02.2014г., с който „Комфортен дом”ЕООД е прехвърлило на Д.Ж.К./по време на брака й с Ю.Б.К./ горепосочения недвижим имот.Впоследствие са сменени патроните от бравите на входната врата на жилището и ищцата няма достъп по него. С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№147/22.12.2016г., Д.Ж.К. и Ю.Б.К. са продали недвижимия имот на Г. В.Д.. 

Претендира се прогласяване нищожността на договора, обективиран в н.а.№103/ 27.11.2014г. като сключен при заобикаляне на закона.Твърди се, че чрез формално допустими сделки - договор за заем /последният същевременно с твърдения, че е привиден/, договор за учредяване на договорна ипотека, договор за заместване в дълг и договор за прехвърляне на собственост вместо изпълнение на парично задължение, при знанието на страните по тях относно наличието на сключения с ищцата и действащ предварителен договор от 27.09.2011г., се цели постигане на неправомерен резултат, а именно получаване на собствеността върху имота от К. и задържане от дружеството на изплатената му от ищцата продажна цена, без да има намерение да се прехвърли собственост на ищцата.Претендира се и да бъде прието за установено, че К. и Д. не са собственици на имота.

Правен интерес от предявяване на иск за отричане правото на собственост на ответник върху даден недвижим имот има ищец, който твърди, че притежава самос -тоятелни права върху същия обект на правото на собственост, придобити чрез способи, посочени в чл.77 от ЗС,  или макар и да не заявява такива права, то твърди, че уважаването на иска е предпоставка за придобиването на права от него върху същия обект /напр. при спорове между ищец с решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за признаване право на собственост върху земеделски имот, находящ се в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, постановено след 30.07.1999г., и ответник, посочен в ПНИ като собственик и твърдящ придобити права по реда на §4а  или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ/.Ищцата Н.Н. не твърди придобито право на собственост върху недви- жим имот с идентификатор 10135.5510.264.1.18 - понастоящем няма уважен иск с пр. осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 27.09.2011г. за окончателен /а и предявен такъв след прекратяване на производството по гр.д.№ 1930/17г. по описа на ВОС с влязло в сила определение/.Ищцата не твърди и упраж -нявана фактическа власт с намерение за своене върху същия имот след прекъсване на фактическата й власт през 2014г./повече от 6 месеца преди предявяване на иска/. Евентуалното отричане правата на ответниците К. и Д. не би могло до доведе до придобиване на права от нейна страна - отричането на тези права не може да преодолее липсата на решение за обявяване на предварителния договор за окончателен, както и едновременно с това евентуалното им отричане без насрещната страна по предварителния договор да е страна по исковете с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК не може да доведе само по себе си до уважаване на иска с пр. осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД/преюдициално за него е само решението по иска с пр. осн. чл.26 от ЗЗД/.При липса на посочените в т.1 от ТР 8/12 от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС хипотези, при които е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, съдът приема, че предявените такива от ищцата Н.Н. искове с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК са недопустими, съответно образуваното по тях производство подлежи на прекратяване.Обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.     

На осн. чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА и направеното искане на проце - суалния представител на въззиваемите К. адв. А.К. следва да бъде присъдено адв.възнаграждение в размерите по чл.11 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, а именно 200лв. 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1882/23.07.2018г., постановено по гр.д.№1907/ 17г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА Н.Р.Н., ЕГН ********** да заплати на адвокат А. Е.К., адрес *** /процесуа -лен представител на Д.Ж.К. и Ю.Б. К.по в.ч.гр.д.№473/18г. по описа на ВАпС, гр.о./ сумата от 200лв., представляваща адв.възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: