Р Е Ш Е Н И Е

№…24

гр.Варна, 24.02.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ;

ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ПЕТРОВА;

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.д. №475 по описа за две хиляди и петнадесета година на ВАпС, намира следното:

 

     Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни жалби:  1.Жалба на Д.С.С., срещу решение № 1101/05.06.2015г., постановено по гр.д. № 1006/2014г. по описа на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от нея срещу Л.Н.П. искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД  и чл.42 ЗЗД за прогласяване на нищожност на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 9531, рег.№9532 от 28.11.2011г, с което Д.С. упълномощава К. И. И. да се разпорежда в полза на лице, което намери за добре, на цена, каквато намери за добре, със собствения й недвижим и за прогласяване за нищожен на договор за продажба, обективиран в НА №141, т.ІІІ, рег.№9643, дело №403/2011г., с който М. П. Д. като пълномощник на Д.С.С., преупълномощен от К. И. И. е продал същия имот на Л.Н.П., поради сключването му от лице без представителна власт. Моли решението в тази част да се отмени като се постанови нова, с което предявените искове да бъдат уважени, като се присъдят разноските по делото.

Л.Н.П., И.Д.Д. и К.О. Г. са депозирали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалбата като неоснователна.

2.Въззивна жалба на И.Д.Д. и К.О. Г., чрез адв. Д.П., срещу решение № 1101/05.06.2015г. по гр.д. № 1006/2014г по описа на ВОС, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен срещу И.Д. и К. Г., че Д.С. е собственик на апартамент №25, находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” 40, с площ от 91,54 кв.м., с идентификатор №10135.2560.400.1.25 по КК на гр.Варна, заедно с таванско помещение №6, с площ от 6,86 кв.м. и избено помещение №2 с площ от 12,80 кв.м. и И.Д.Д. и К. Г. са осъдени да предадат владението на имота на ищцата.

Жалбоподателите навеждат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Считат, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.40 ЗЗД и е формирал необосновани изводи чрез превратно тълкуване на действията на третото лице – купувача Л.П., без да обсъжда изцяло предпоставките за извършената прехвърлителна сделка и отчете всички фактори, обосноваващи интереса на страните по упълномощителната сделка и предпоставките за договаряне от страна на третото лице по сделката – Л.П. във вреда на ищцата. Считат, че искът е неоснователен поради недоказано от ищцата намерение за увреждане от третото лице по сделката – Л.П.. Молят за отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС да се отхвърли като неоснователен. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Д.С.С. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

3. Въззивна жалба от Л.П. срещу същото решение, в частта, с която е прогласен за недействителен по отношение на Д.С. договор за покупко продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 141, т.ІІІ, рег.№9643, д.№403/2011г., сключен между Д. С., чрез пълномощника М. Д., преупълномощен от К. И. от една страна и Л.Н.П. в качеството й на купувач за апартамент №25, находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” 40, на основание чл.40 ЗЗД, поради споразумяване между представителя и купувача във вреда на представлявания. Излага, че решението е необосновано и неправилно, постановено при противоречие с материалния закон и установената съдебна практика. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като се постанови друго, с което иска се отхвърли като неоснователен. Излага, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.40 ЗЗД, формирайки необосновани изводи, чрез превратно тълкувани действия на въззивницата, без да обсъди наличието на предпоставките за сключване на прехвърлителната сделка и без да отчете и събере доказателства за всички фактори обосноваващи интереса на страните и наличието на предпоставки за договаряне от страна на третото лице във вреда на Д.С.. В нарушение на процесуалните правила съдът не е събрал своевременно поискани, допустими и относими към предмета на делото доказателства, поради което същото е останало неизяснено от фактическа страна. 

Д. С. е с писмен отговор оспорва въззивната жалба на Л.П. като неоснователна и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

     За да се произнесе ВапС, взе предвид следното:

     С определение №719/26.10.2015г. въззивният съд е оставил без движение производството по предявения от Д.С. иск с правно основание чл.26 ЗЗД срещу Л.П. за прогласяване за нищожно на пълномощно от 28.11.2011г., с което е упълномощила К. И. да се разпорежда със собствения й имот, като насочи иска си срещу надлежен ответник. С определение № 13/06.01.2016г., производството по предявения от Д.С.С. срещу Л.П. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност на пълномощно рег. № 9531/28.10.2011г., е прекратено поради оттегляне на иска, като решение № 1101/05.06.2015г. по описа на Окръжен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на Д.С.С. срещу Л.П. с правно основание чл.26 , ал.2, пр.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност на пълномощно рег. № 9531/28.10.2011г., с което Д.С. упълномощава К. И. И. да се разпорежда в полза на лице, което намери за добре, на цена, каквато намери за добре с недвижим имот:ап.25, находящ се в гр.Варна, ул.”В.Друмев” №40, вх.Е, ет.2 е обезсилено като недопустимо.

Предвид оттеглянето на иска с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване за нищожно на пълномощното от 28.11.2011г., с определение №785/16.11.2015г., съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищцата Д.С. да изложи фактически твърдения относно наведените основания за нищожност на договора обективиран в НА № 141/2011г. За продажба на апартамент №25, находящ се в гр.Варна, ул.»Васил Друмев» №40. Ищцата не е изпълнила указанията на съда в определения срок, като не е изложила фактически твърдения обосноваващи искането за обявяване на нищожност на сделката. В съдебно заседание на 03.02.2016г. процесуалният представител на въззивницата Д.С. е заявил, че поддържа иска за нищожност на договора, но не може да посочи конкретни твърдения и основания за липса на представителна власт при сключването му. С писмена молба, подадена след приключване на съдебното заседание, в което е даден ход по същество на делото, процесуалния представител на въззивницата е заявил оттегляне на иска с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД срещу Л.П. за прогласяване на нищожност на договор, обективиран в НА № 141/2011г.

     Предвид неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба и липсата на конкретни фактически твърдения относно претендираната нищожност на договора, производството по иска с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба, обективиран в НА № 141/2011г., сключен между Д.С., чрез пълномощника М. П. Д., преупълномощен от К. И. и Л.Н.П., като недопустимо следва да се прекрати, а постановеното от ВОС решение да се обезсили.

     В останалите обжалвани части решението е валидно и допустимо.

Относно предмета на предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на ап.25, находящ се в гр.Варна ул.”В.Друмев” №40, вх.Е, ет.2 , с площ от 91,54 кв.м. с идентификатор 10135.2560.400.1.25 по КК на гр.Варна, състоящ се от две стаи, хол, дневна, ниша, баня ,тоалет, антре, килер, балкон, лоджа, заедно с таванско помещение №6 с площ от 6,86 кв.м. и избено помещение №2 с площ от 12,80 кв.м. и 1,4994% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо ПИ 10135.2560.400 по КК на гр.Варна по силата на делба, за което е съставен НА № 187/1991г. На 28.10.2011г. С пълномощно с нотариална заверка на подписа ищцата е упълномощила К. И. И. да се разпорежда с имота, като намерението на упълномощителката и упълномощената било пълномощното да не са използва за отчуждителни сделки с имота. Ищцата открила сметка в „Банка ДСК” ЕАД, по която да постъпват суми, предназначени за трето лице – Е. К., като на 28.10.2011г. по тази сметка постъпили 20 000лв., които ищцата изтеглила и предала на К. Месец февруари 2012г. при справка в СВ Варна ищцата узнала, че са извършени три сделки със собствения й апартамент: с НА №141/2011г. чрез пълномощника М. Д., преупълномощен от К. И. И. апартамента е продаден на Л.Н.П.; с НА № 32/2011г. Л.П. е продала имота на „Екотекника”ЕООД София, като последното с НА № 143/2012г. е прехвърлило собствеността върху имота на И.Д.Д. и К.О.Д. чрез замяна. И.Д.Д. и К.О.Д. упражнявали фактическа власт върху имота. Претендира прогласяване за недействителен по отношение на ищцата на договора за продажба на процесния имот, обективиран в НА № 141/2011г., сключен между ищцата, чрез пълномощника М. П. Д., преупълномощен от К. И. И., като продавач и Л.Н.П., в качеството й на купувач, поради споразумяване между пълномощника и купувача във вреда на упълномощителя и осъждане на ответниците И.Д. и К.О.Д. да предадат владението на имота на ищцата.

Ответницата П. е оспорила иска, както и твърдението на ищцата че не е имала намерение да продава имота. Твърди, че сумата от 20000лв., преведена по сметка на ищцата е част от уговорената продажна цена, заплатена преди изповядването на сделката, по изрична уговорка между страните. Твърди също , че действителната цена, при която е осъществена сделката е в размер на 80 000лв., от които 20 000лв. са платени по банков път преди изповядването и 60 000лв. са платени в брой при изповядването на сделката.

Ответниците Димитрови са оспорили предявения срещу тях иск с правно основание чл.108 ЗС. Твърдят, че бракът между тях е прекратен и поради липса на извършена делба, те са обикновени съсобственици на имота. Излагат, че ищцата е знаела за извършената с НА № 141/2011г. продажба на имота, като поради това, че се е нуждаела спешно от парични средства, е започнала да търси бърза продажба на имотите си, не само на процесния апартамент и възложила на Е. К., с която са в близки приятелски отношения, да извърши продажбите. Действително заплатената по сделката цена в размер на 80000лв., предвид исканата от ищцата бърза продажба, съответства на пазарната цена към момента на продажбата и не са налице действия на пълномощника, насочени във вреда на представляваното лице. 

Настоящият състав на съда, счита, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Не се спори между страните по делото и от представените писмени доказателства се установява, че с НА № 187/1991г. Д.С.С. е призната за собственик на ап.25, находящ се в гр.Варна ул.”В.Друмев” №40, вх.Е, ет.2 , с площ от 91,54 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, дневна, ниша, баня ,тоалет, антре, килер, балкон, лоджа, заедно с таванско помещение №6 с площ от 6,86 кв.м. и избено помещение №2 с площ от 12,80 кв.м. и 1,4994% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо ПИ 10135.2560.400 по КК на гр.Варна по силата на съдебна делба, извършена с влязло в сила решение по гр.д. № 1877/1990г. по описа на ВРС.

С пълномощно рег.№ 9531/28.10.2011г. на помощник –нотариус по заместване С. Д., рег.№ 363 на НК, с район на действие ВРС, Д.С.С. е упълномощила К. И. И. да се разпорежда в полза на лице, което намери за добре, на цена , каквато намери за добре, със собствения й имот- ап.25, находящ се в гр.Варна ул.”В.Друмев” №40, вх.Е, ет.2. В пълномощното, в т.9 упълномощителката е декларирала, че е получила цялата продажна цена в деня на подписването му и няма никакви претенции.

С пълномощно рег.№ 9557/28.10.2011г., заверено от същия помощник нотариус, К.  И. И. преупълномощава М. П. Д. да се  разпорежда в полза на лице, което намери за добре, на цена, каквато намери за добре, с имот на ап.25, находящ се в гр.Варна ул.”В.Друмев” №40, вх.Е, ет.2, като в т.9 на пълномощното се съдържа изявление, че с подписването на пълномощното упълномощителката е получила цялата продажна цена в деня на подписването му и няма никакви претенции.

С НА №141/2011г. Д.С.С., представлявана от пълномощника М. П. Д., преупълномощен от К. И. продава на Л.П. ап.25, находящ се в гр.Варна ул.”В.Друмев” №40, вх.Е, ет.2 за сумата от 20 000лв., която продавачката чрез пълномощника си заявява, че е получила напълно и по банков път преди подписването на нотариалния акт.

С разписка от 01.11.2011г. К. И. декларира, че е получила от Л.П. сумата от 80 000лв., с която окончателно се изплаща цената на имота.

С НА № 32/2011г. Л.П. продава на „Екотекника”ЕООД София ап. ап.25, находящ се в гр.Варна ул.”В.Друмев” №40, вх.Е, ет.2

С НА № 143/2012г. „Екотекника”ЕООД София  прехвърля на И.Д.Д. и К.О.Д. чрез замяна собствеността върху процесния апартамент.

Пред ВОС са допуснати три СОЕ. Съгласно оспореното от ответниците заключение на първоначалната експертиза, средната пазарна стойност на процесния имот към 01.11.2011г. е 124  952лв. Повторната СОЕ е посочила, че средната пазарна стойност на имота към 01.11.2011г. е в размер на 114 952лв., а съгласно заключението на тройната СОЕ пазарната цена на апартамента, към същия момент е определена в размер на 119 500лв. В обясненията си вещите лица са посочили, че посочената цена е пазарната цена на имота, съобразно пазарните аналози, като ако е налице бърза продажба, цената би могла да е различна, като при банките при бърза ликвидност, цената на имотите се намалява с до 20% от пазарната.

Разпитаната пред ВОС свидетелка – М. Т., чиито показания, съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК, предвид обстоятелството, че е в трудовоправни отношения с ответника Д., посочва, че сключването на сделката е подготвено и осъществено от фирмата за недвижими имоти на ответника Д.. В същата фирма е работила и ответницата П. като офис-сътрудник. Свидетелката посочва, че част от продажната цена е заплатена по банков път, а за заплащането на остатъка от цената е издадена разписка. Посочената в нотариалния акт цена не била действителната цена по сделката. Свидетелката знаела, че продавачката на имота имала бизнес планове и се нуждаела от пари, поради което се направила „бърза продажба”. Пълномощника на продавачката К. И., която работела с дружеството като външен брокер уведомила фирмата, че се цели бърза продажба и сумата, която продавачката иска е 80000лв. Л.П. преценила, че цената е добра и има възможност да купи за себе си апартамента.

По иска с правно основание чл.40 ЗЗД, предявен от Д.С. срещу Л.П. за обявяване за недействителен на договора за продажба на процесния имот, обективиран в НА № 14182011г., съдът намира следното:  За да гарантира интересите на представлявания законът е въвел принципното изискване представляващият да действа добросъвестно и да не уврежда интересите на упълномощилото го лице. Израз на този принцип е и правилото на чл.40 ЗЗД, съгласно което ако представителя и лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Хипотезата на чл.40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на представлявания и споразумяване между представителя и третото лице, с което той договаря. Увреждането може да има различни проявни форми, като една от тях е сключване на договора при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка, като в случая ищцата излага твърдения, че имотът е продаден на цена много по –ниска от пазарната.

В случая в НА №141/2011г. е посочена продажна цена в размер на 20 000лв. От ангажираните от ответниците доказателства във връзка с направеното възражение за относителна симулативност на цената по сделката, съдът намира за установено, че  действително заплатената за имота цена е в размер на 80 000лв. Въз основа на доказателствата може да се направи безспорен извод, че сделката, обективирана в НА №141/2011г. е относително симулативна и в отношенията между страните на осн. Чл.17, ал.1 ЗЗД следва да се счита, че продажната цена на имота е в размер на 80 000лв. По делото е представен разписка от 01.11.2011г., с която К. Иванова в качеството си на продавач/пълномощник/удостоверява, че е получила от Л.П. сумата от 80 000лв., с която окончателно се изплаща цената на процесния имот. К. И. е надлежно упълномощена от ищцата с валидно и годно да породи правни последици пълномощно от 28.10.2011г. да се разпорежда с имота на цена, каквато намери за добре, поради което изявлението в разписката я обвързва, а същата по смисъла на чл.156, ал.2 ГПК съставлява начало на писмено доказателство, което прави вероятно твърдението, че посочената в НА цена е симулативна. От показанията на свид. Ж., които кореспондират и с представените по делото писмени доказателства се установява, че договорената между страните цена на сделката е в размер на 80 000лв., а не вписаната в нотариалния акт цена. Ирелевантно е обстоятелството дали заплатената на пълномощника сума е получена от ищцата като продавач.

Настоящият състав на съда приема, че към датата на сключване на договора за продажба на имота, реалната пазарна цена, съгласно заключението на СОЕ възлиза на 119 500лв., която е с 33%  над цената на процесната продажба.  Следователно пропускането патримониума на ищцата да бъде увеличен с около 39 000лв. категорично съставлява увреждане.  Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства не се установяват твърденията на ответниците, че ищцата е целяла бърза продажба, но дори да се приеме, че същата е имала нужда от парични средства и е била склонна да направи отстъпки от цената,  то понижаването на цената би било оправдано с до 20% от пазарната/ съгласно посоченото от вещите лице в с.з. на 15.05.2015/, а в случая заплатената цена е по-ниска.  Предвид изложеното следва да се приеме, че по делото е установено увреждане на интересите на представлявания от процесната продажба и договорът е сключен във вреда на упълномощителя.

Установява се и втората предпоставка по чл.40 ЗЗД – споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания.  От договарянето на продажна цена в размер доста под пазарната е видно, че представителя не  е защитил интереса на представлявания.  След като е предоставена възможност да договори цена, представителя е следвало да осъществи представителната власт добросъвестно, т.е. да сключи договора за цена в рамките на средната пазарна цена. Предоставената с пълномощното свобода на договаряне не следва да се тълкува като възможност представлявания да бъде ощетен, а като такава за гъвкавост и в полза на представлявания преценка на пазарната ситуация.  Анализа на доказателствата сочи, че е налице споразумяване между третото лице и пълномощника, като и двамата са имали намерение да увредят ищцата.  Пълномощника Иванова и купувача по сделката П. са се познавали преди сключването. Обстоятелствата, че двете са се намирали в трайни търговски отношения, работили са за едно и също търговско дружество, занимаващо се с посредничество при покупка-продажба на имоти, предполата осведоменост на купувача по сделката за делата на пълномощника и за условията и цените на пазара на недвижими имоти. Пълномощника Иванова е била външен брокер, който е намирал продавачи, а П. е работела като „офис-сътрудник”. По делото са представени доказателства, от които се установява, че двете многократно са извършвали заедно разпоредителни сделки с имоти на трети лица- продавачи, в качеството им на техни пълномощници, като Л.П. е преупълномощавана от К. Иванова при извършването на сделките. От тези доказателства може да се направи извод че П. като купувач е била наясно с обема на представителната власт на К. И., с финансовото състояние на представляваната/ищцата/, както и, че договорената между нея и пълномощника цена е значително по-ниска от пазарната. Освен това, обстоятелството, че само месец след сключване на процесния договор, П. е продала имота за сумата от 156 466,40лв. сочи на извод, че тя е знаела и се е възползвала от конкретната икономическа ситуация. След това разпореждане е последвало още едно и в крайна сметка в рамките на една година от извършването на сделката по процесния договор имотът е прехвърлен в собственост на управителя на търговското дружество, в което П. работи по трудово правоотношение.

Водим от горното съдът намира, че по делото е безспорно установено, че сделката по нот. акт №141/2011г.1986г. между Д.С., чрез пълномощника М.Д., преупълномощен от К. И. като продавач и Л.П. като купувач е сключена при споразумяване между представителя и купувача по сделката, поради което и иска с правно основание чл.40 ЗЗД е основателен.

По иска с правно основание чл.108 ЗС:

Между страните не се спори, че ответниците Д. осъществяват фактическа власт върху процесния имот.

Предвид установената недействителност на договора, обективиран в НА №141/2911г. за прехвърляне на правото на собственост върху ап.25, находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №40, по отношение на действителния собственик на имота Д.С., последващите прехвърлителни сделки не са породили правно действие. Ответниците Димитрови са придобили права от несобственик, поради което и не могат да се легитимират като собственици на процесния имот и го владеят без основание, поради което и предявения иск с правно основание чл.108 ЗС е основателен.

Водим от горното и поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на ВОС, в частите, с които е обявен за недействителен по отношение на  Д.С.С., договор, обективиран в нот. акт № 141, том ІІІ, рег. № 9643, дело № 403/2011 г.,  за продажба на апартамент № 25, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев” № 40, вх. Е, ет. 2, на основание чл. 40 от ЗЗД, поради споразумяване между представителя и купувача на имота във вреда на упълномощителя и е признато за установено по отношение на И.Д.Д. и К.О.Д.,  че Д.С.С., Е СОБСТВЕНИК на апартамент № 25, находящ се в гр.Варна, ул. „Васил Друмев” № 40, вх. Е, ет. 2  и И.Д.Д. и К.О.Д. са осъдени да предадат владението върху посочения апартамент, на основание чл. 108 от ЗС следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора, искането на въззивницата за присъждане на разноски се явява основателно, като въззиваемите следва да бъдат осъдени да й заплатят както следва:  Л.П. следва да заплати разноски в размер на 1378лв., представляваща съответната част от претендираното по делото адвокатско възнаграждение; И.Д. и К. Георгиева сумата от 1378лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Съобразно изхода на спора, разноски в производството се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК и на въззиваемата Л.П., поради което въззивницата С. следва да бъде осъдена да й заплати,  съразмерно на иска, по който производството е прекратено сумата от 2901лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

                       Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1101/05.06.2015г. на ВОС, Х състав постановено по гр.д.№1006/2004г., в частта, с която е отхвърлен иска на Д.С.С., ЕГН **********,*** против Л.Н.П., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 141, том ІІІ, рег. № 9643, дело № 403/2011 г., сключен между Д.С.С., чрез пълномощника й М. П. Д., преупълномощен от пълномощника К. И.И. от една страна като продавач и Л.Н.П., в качеството й на купувач за апартамент № 25, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев” № 40, вх. Е, ет. 2 с идентификатор № 10135.2560.400.1.25 по КК на гр. Варна с площ от 91.54 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, дневна, ниша, баня, тоалет, антре, килер, балкон, лоджа, при граници: обекти с идентификатори с №№ 10135.2560.400.1.24, 10135.2560.400.1.26, 10135.2560.400.1.11, 10135.2560.400.1.39  заедно с таванско помещение  № 6 с площ от 6.86 кв.м., при граници: Д. Г., Н. Н. и коридор, избено помещение № 2 с площ от 12.80 кв.м., при граници: С. Б., Ж. К. и коридор и 1.4994 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, находящо се в 18 подрайон на гр. Варна и съставляващо ПИ № 10135.2560.400 по КК на гр. Варна, поради сключването му от лице без представителна власт и непотвърждаването му от представлявания.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1101/05.06.2015г. на ВОС, Х състав постановено по гр.д.№1006/2004г в останалите обжалвани части, с които е прогласен за недействителен ПО ОТНОШЕНИЕ НА Д.С.С., ЕГН **********,*** договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 141, том ІІІ, рег. № 9643, дело № 403/2011 г. на Е. С. – помощник нотариус по заместване на нотариус С. Д., рег. № 363 на НК с район на действие ВРС, сключен между Д.С.С., чрез пълномощника й М. П. Д., преупълномощен от пълномощника К. И. И. от една страна като продавач и Л.Н.П., в качеството й на купувач за апартамент № 25, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев” № 40, вх. Е, ет. 2, с идентификатор № 10135.2560.400.1.25 по КК на гр. Варна с площ от 91.54 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, дневна, ниша, баня, тоалет, антре, килер, балкон, лоджа,  заедно с таванско помещение  № 6 и избено помещение № 2 с площ от 12.80 кв.м., и 1.4994 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, находящо се в 18 подрайон на гр. Варна и съставляващо ПИ № 10135.2560.400 по КК на гр. Варна, на основание чл. 40 от ЗЗД, поради споразумяване между представителя и купувача на имота във вреда на упълномощителя, по иска на Д.С.С. срещу Л.Н.П.; ПРИЗНАТО е за установено по отношение на И.Д.Д., ЕГН ********** и К.О.Д., ЕГН **********, че Д.С.С., ЕГН **********, Е СОБСТВЕНИК на апартамент № 25, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев” № 40, вх. Е, ет. 2 с идентификатор № 10135.2560.400.1.25 по КК на гр. Варна с площ от 91.54 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, дневна, ниша, баня, тоалет, антре, килер, балкон, лоджа, заедно с таванско помещение  № 6 с площ от 6.86 кв.м., избено помещение № 2 с площ от 12.80 кв.м. и 1.4994 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, находящо се в 18 подрайон на гр. Варна и съставляващо ПИ № 10135.2560.400 по КК на гр. Варна по силата на съдебна делба, извършена с влязло в сила решение по гр.д. № 1877/1990 г. по описа на ВРС, ХІІ състав, за което е съставен нот. акт № 187, том VІ, дело № 8262/1991 г. на Нотариус при ВРС и са ОСЪДЕНИ И.Д.Д., ЕГН ********** и К.О.Д., ЕГН **********, ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху апартамент № 25, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев” № 40, вх. Е, ет. 2 с идентификатор № 10135.2560.400.1.25 по КК на гр. Варна с площ от 91.54 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, дневна, ниша, баня, тоалет, антре, килер, балкон, лоджа, заедно с таванско помещение № 6 с площ от 6.86 кв.м., избено помещение № 2 с площ от 12.80 кв.м. и 1.4994 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, находящо се в 18 подрайон на гр. Варна НА Д.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 108 от ЗС.

ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********  да заплати на Л.Н.П., ЕГН ********** сумата от 2901лв., представляващи разноски във въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА Л.Н.П., ЕГН ********** да заплати на Д.С.С., ЕГН **********  сумата от 1378лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН ********** и К.О.Г., ЕГН ********** да заплатят на Д.С.С., ЕГН **********, сумата от 1378лв.,  представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: