Р Е Ш Е Н И Е № 205

гр. Варна, 02.12. 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                                           ПЕНКА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 476 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на К.Х.Т. *** против решение № 1031/07.07.14г. по гр.д. № 3156/13г. на ВОС, ІХ с-в, с което са отхвърлени исковете му против Е.М.М. *** за заплащане на сумата от 26000лв. като обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, безпокойство, уронване на честта и достойнството и за заплащане на сумата от 2446.45лв., представляващи обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в направен от ищеца разход за публикуване на платено опровержение, причинени от ответника чрез деянията, описани в т. 1 до т. 7 от исковата молба и уточнени с доклада по делото, както и в частта на първоинстанционното решение, с което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2000лв., представляващи направените по делото разноски. Счита се, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, необосновано е и липсват мотиви по състава на всяко едно от деянията поотделно. Оспорва се извода на съда, че не следва да кредитира показанията на свидетелите по изложените в решението съображения, а освен това се сочи, че липсва изобщо анализ на показанията на св. Т. Т.. Оспорва се и, че изказаните от ответника мнения съставляват единствено субективна оценка на факти, която пък се подкрепя от заключението на вещото лице относно финансовото състояние на Община Аврен. Счита се, че изказванията на ответника са визирали именно личността на ищеца, тъй като именно той е бил единствен разпоредител с финансите на общината. Поведението на ответника се квалифицира като нарушаващо пределите на правото на свободно изразяване на мнение и разпространяване на информация, тъй като не са представени доказателства за истинността на твърденията му в процесните 7 изказвания. Конкретно за изказването на ответника относно извършена от ищеца измама и задължението в тази връзка на община Аврен да заплати сума от 42411лв., се поддържа, че това изказване не е в рамките на информацията, изнесена в писмото на МРРБ, където е посочено само предположение за съществуването на измама. В тази връзка по настоящото дело ищецът е доказал и факта, че срещу него няма образувани никакви наказателни производства, поради което ответникът е твърдял несъществуващ от действителността факт на извършено от ищеца престъпление. На практика ВОС е дал приоритет на правото на свободно изразяване на мнение и разпространяване на информация за сметка на правото на закрила на накърняване на доброто име на личността в обществото. Определя се за незаконосъобразен извода на съда за липсата на противоправност на деянията на ответника, осъществени чрез посочените изказвания относно личността на ищеца, тъй като от една страна е налице приписване на престъпление /конкретно посочено и достатъчно индивидуализирано по време и място/, а от друга страна разгласените факти и обстоятелства са позорящи и неистински. Претендира се от съда да отмени изцяло обжалваното решение и да се уважат предявените искове. В хода на устните прения се допълва, че осъждането на ищеца за разноски в полза на ответника е в разрез с материалите по делото, тъй като разноски ответникът не е извършвал и не е претендирал , а на същия са присъдени направените от ищеца разноски в размер на заплатения от него на довереника му адвокатски хонорар от 2000лв.

В предвидения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Е.М.М., с който последната е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е мотивирано и съдът е изследвал всяко едно от седемте деяния поотделно и правилно е преценил свидетелските показания като неосновани на лични впечатления и силно преувеличени от стремеж към лоялност към ищеца. Счита се, че изявленията на ответника, в които се съдържат конкретни факти, са подкрепени от събраните по делото доказателства, а оценката и интерпретирането им не визират личността на ищеца с изключение на едно – че последният и представители на НДСВ са довели общината до ръба на фалита. Тази оценка за финансовото състояние обаче е подкрепена от заключението на вещото лице по делото. Другото изказване пък е подкрепено от друга субективна преценка, изразена в писмото на МРРБ за наличието на съмнения в извършването на документна измама и не съставляват лична интерпретация на ответника. Прави се извод, че не е налице противоправност на деянията, осъществени от ответника и представляващи предмет на предявената искова претенция., а отделно от това се счита, че са представени доказателства за истинността на фактическите твърдения. Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В с.з. отговора се поддържа чрез процесуален представител.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

            Производството пред първата инстанция е било образувано по искова молба, подадена от К.Х.Т. *** против Е.М.М. *** за заплащане на сумата от 26 000лв. /след допуснатото изменение на размера на предявения иск с определение № 5709/12.04.13г. по гр.д. № 2292/13г. на ВРС, ІХ с-в/, като обезщетение за нанесени на ищеца от ответника неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, негативното му засягане като човек и личност, накърняване на авторитета му, както в личен, така и в професионален план, страх, безпокойство, повишена раздразнителност, изнервеност, афектираност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 2446.45лв., представляваща направени разходи от ищеца за публикуване в местен ежедневник „Твоят ден” на отворено писмо от ищеца до ответника, съдържаща позицията му по клеветническите факти. В исковата молба са изнесени и последните в т. 1-7, а именно:

1. Протокол 2 от второ редовно заседание на Общински съвет на община Аврен, проведено на 30.11.2011 г. стр. 20; 21; 22; 24, за изречение: "Когато кмета господин Т. излезе от общината той си тръгна и с колите, които ползваше. Те бяха със срок до 30.11.2011г. да се ползват от община Аврен. Доктор Роев е свидетел, че ние с големи трудности стигнахме до тези договори и колите и така не бяха върнати и ако станеше нещо с тях аз щях да отговарям, като кмет на общината. Имаме един неизгоден договор за обслужване на колите, който е сключен предния мандат и който освен, че са му скъпи цените и не е нормално една кола в рамките на една седмица да ходи два пъти на ремонт. Едната фактура е за 500лв., а другата ще я видим за колко е. Този договор ще го прекратя в края на годината. Знам кой го е направил и кой има интерес от този договор. За мен през годините смея да го заявя на тези коли са изписвани само части и консумативи. ... Два дни преди изборите, кмета на общината и всички около него се опитват с покупко-продажба да прехвърлят колата на фондацията. Спрени са в КАТ.... Тъй като не успяха колата да си я продадат сами на себе си. За мен въпроса е, че хората си тръгнаха от общината с колите, с телефоните. Значи телефони за по хиляди лева си тръгнаха и се оказа, че служебни телефони няма… Помня, че в стаята на кмета имаше между двадесет и тридесет лаптопа по проект и стаята е напълно обрана. Отделно 30 или 40 карти са раздадени на чичовци, лели, стринки и т.н. …., а има ползватели в София, ползватели извън страната и т.н… Да кажа ли, че договорите за колите ги нямаше и доктор Роев ги намери с хиляди трудности… Липсват още един куп договори“. Ищецът счита, че с тези думи ответникът му е приписал извършването на престъпления. Сочи, че не е обсебвал никакви коли, които е ползвал, не е сключвал неизгодни договори за обслужване на колите, не е закупувал скъпи автомобили. Изказването сочи на извършването от ищеца на обществено опасно деяние, което е индивидуализирано в максимална степен по място, време и начин на извършване. Неверни са твърденията за безразборно изразходване на общински средства за мобилни услуги, няма установени липси на телефони за хиляди левове. Клеветническо се определя и изявлението, че стаята на кмета е напълно обрана от намиращите се в нея 20-30 лаптопа. Това изявление внушава, че именно ищецът е откраднал посочените материални активи, което не отговаря на действителността и цели да въведе в заблуждение и да опозори личността на ищеца. Счита се, че вложеното от ответника смислово съдържание на изреченията от горното изказване пред ОбС-Аврен е било умишлено разпространяване на позорни обстоятелства, целящи да навредят на доброто име на ищеца, като на последния са приписвани престъпления – невръщане на коли, липса на лаптопи и телефони.

2. На третото редовно заседание, проведено на 22.12.2011 г. на Общинския съвет на община Аврен е обективирано в протокол №3 на стр. 9 и 10 следното процесно изказване: "Община Аврен в момента е един полупотънал кораб. Имаме задължения, които приближават границата от 1 000 000. В такъв капан сме вкарани в момента, че ако не освободим свободни средства просто общината благодарение на супер кадърното управление на К.Т. можем да забравим, че съществува. ... Г. Т. много хубаво се разхождаше по време на кампанията, но не каза, че има стотици хиляди лева задължения. Всички тези хора аз ще ги дам на прокурор, който си е правил дяволиите ще си носи и кръстта. В момента К.Т., Т. К. бивша Й., цялото това "котило" ме съдят, затова, че не съм им изплатил извънредния труд, който са извършили в деня на изборите. Това е невероятно безобразие и наглост. Няма да ги платя тези пари. Нека да ме съди, колкото иска.";

3. Изказване на М. в месечен общински вестник "Аврен", ноември 2011г., бр.96. стр.2, обръщение към жителите на община Аврен със заглавие "Изборите вече отминаха, предстои ни много работа", а именно: "Във финансово отношение заварих наследство от близо един милион лева задължения. Към 30.10.2011г. задълженията са 270 хил. лв., в т.ч. 70 000лв. просрочени, по които текат лихви. Общината поела ангажимент по договори за 1 423 580лв., от които налични близо 400 000 лв., т.е. заварих неизплатени сметки към фирми за извършена работа или услуга, изключително неизгодни за общината сключени договори с редица доставчици, липса на дълготрайни материални активи за хиляди левове и т.н.".

4. Интервю на М. публикувано в общински вестник "Аврен", януари 2012г., бр.98, стр.2 и начално заглавие "Кметът Е.М. сезира Прокуратурата на РБ за безобразията, извършвани при разходването на общинския бюджет" - "Техните апетити са да се върнат в управлението познатите ми до болка представители на НДСВ начело с К.Т., които доведоха общината до ръба на фалита".

5. В бр. 101, месец Април 2012г. в общински вестник "Аврен" в изявление на М. ***. публикувано на стр.4 се казва следното: "Във финансово наследство заварих община Аврен с близо милион лева неразплатени задължения";

 6. Публикация в националния ежедневник вестник „Труд” в притурката „Твоят ден за Варна, Добрич от дата 26.04.2012 г. на стр.4, заглавие "Можем да сме водеща община", "Имаше близо милион лева неразплатени задължения - по договори, включително такива, по които бяха натрупани значителни лихви заварих изключително неизгодни за общината договори с редица доставчици. Липсваха дълготрайни материални активи за хиляди левове...".

Ищецът сочи, че използвайки общинския вестник „Аврен” с тираж от около 500 бр., разпространявани безплатно във всички населени места от община Аврен, клубове на ветераните, читалища, кметства, при което всеки има достъп до тях, както и чрез посочения вестник „Труд”, ответникът е разпространил клеветническа информация. Това е така, защото изнесеното в. т.2-6 не отговаря на финансовото състояние на общината към м. 11.11г. Сочи се, че не е вярно общината да е била доведена от ищеца до ръба на фалита. Посочва, че с писмо от 11.01.11г. в качеството си на кмет на община Аврен ищецът е изразил становище до областния управител на Варна, в което е отразил, че неплащането на сумата от 270 000лв. разходи за такса депонирани отпадъци и извозването им към депото в гр. Провадия се дължи на липсата на решение на ОбС-Аврен. Част от този ОбС е бил именно и ответника, който добре е знаел за причината за неразплатената сума. Разпространяването на тази неистина е умишлено и постига ефекта на оклеветяване на личността на ищеца чрез засягане на представите, които обществеността има за него преди всичко като човек и за работата му като кмет на общината за дълъг период от време – от 1987г. до 1990г.; от 2003г. до 2007г. и от 2007г. до м. 11.2011г. Ищецът не приема, че изказванията на ответника в посочените медии е оценка за работата му, защото е извършено с ясното съзнание, че изложеното е лъжа и заблуждава хората с единствени мотиви да бъде увреден ищеца – достойнството и честта му, изградения през годините авторитет. При многобройните си срещи с хората от общината ищецът е бил принуден многократно да опровергава горните факти, разпространявани от ответника.

7. Изявление, разпространено на 27.06.2012г. на десето редовно заседание на общинския съвет, протокол №10, стр. 8, а именно: "Искам да ви информирам за писмото, което получих относно глобата, която трябва да заплати община Аврен за прословутите три читалища: Аврен, Синдел и Равна гора. До четиринадесетдневен срок ние трябва да платим сумата от 42 411лв., заради измамите, които е направил бившия кмет". Това изявление ищецът счита, че съставлява приписване на престъпление – измама, което наред с горните деяния са причинили неимуществените вреди, чието обезщетение се претендира.

            Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който последната е оспорена като неоснователна. Твърди, че действията които са протоколирани като изказвания пред ОбС-Аврен, са извършени като доклад пред новосформирания състав на този ОбС за обективни факти относно текущото състояние, активите и пасивите на община Аврен. Твърди, че договори за ползваните от Община Аврен на два автомобила с марки Опел „Вектра“ и Опел „Инсигния“ не са били открити, както не са били открити и в наличност двата автомобила. Твърди, че оригиналите от тези договори са били върнати от ищеца чрез Георги Стоянов Роев, по това време Директор на дирекция АОСДЗ, на когото ищецът ги е бил предал. Сочи, че от съдържанието на тези договори се установява, че ищецът е върнал автомобилите на собственика им на 07.11.2011 и на 21.11.2011г. Ползвател по тези договори е била община Аврен, представлявана от кмета, каквото качество ищецът към момента на връщане на автомобилите не е имал и извършеното действие е такова без представителна власт. Ответникът не е твърдял, че неизгодните договори са сключени именно от ищеца Т.. Счита, че запознаването на общинския съвет с обективни факти относно състоянието на общината, не представлява противоправно поведение. Относно техниката – преносими компютри /лаптопи/, ответникът сочи, че те са предоставени със заповед № ФС 57 от 03.02.2009г. безвъзмездно от Министъра на държавната администрация и административната реформа на община Аврен, с цел по-качествено обслужване на гражданите, съгласно писмо изх. № ВО – 12 от 12.01.2009г. на община Аврен, което е било подписано от ищеца. В горната заповед е било записано, че управлението на вещите следва да се осъществи съгласно изискванията на чл. 14, ал. 2 от ЗДС, т.е. за нуждите на общинската администрация Аврен. Ответникът твърди, че от предоставените общо 16 единици при встъпването му в длъжност са инвентаризирани само 6 бр. Останалата част от компютрите са били дарени на различни ведомства извън структурата на общинската администрация, въпреки че са били поискани и получени с цел подобряване на обслужването в общинската администрация.

Относно изказванията по повод финансовото състояние на общината ответникът сочи, че конкретните цифри са обективно извлечени от счетоводството на самата община. Твърди се, че финансовия пасив на общината не включва единствено и само неразплатени задължения по фактури към доставчици, а и задълженията по заеми, включително и вътрешни такива, както и поетите договорни задължения към контрагенти на общината. Никъде в направените изявления ответникът не е посочил, че ищецът е изхарчил парите. По повод публикацията във вестник „Труд“ ответникът твърди, че коментарът засяга само състоянието на общината, но няма изявления относно поведението на ищеца. Оспорва, че публикацията е предизвикала реакцията на гражданите.

Във връзка с изявлението от ответника по т. 7 от исковата молба се сочи, че целта на същото отново е била да се информира ОбС относно писмо № 99-00-6-7456/15.06.12г. на МРРБ относно разваляне на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2007-2013г. с бенефициент община Аврен. Изказването е представлявало цитати от посоченото писмо, в което е отразено, че е налице подозрение за документна измама, извършена от кмета на Община Аврен, поради което е наложена финансова санкция от 42411.86лв. Образувано е било досъдебно производство по прокурорска преписка № 3933/10г. на Окръжна прокуратура-Варна. Оспорват се и твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в посочените негативни емоционални преживявания, като ако същите са налице се посочва, че са последица от недопускането на ищеца до участие в проведените местни избори през м. 10.11г. и загубването му на качеството кмет на община Аврен.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните относно факта, че ищецът е бил кмет на община Аврен за периодите, посочени в исковата молба – 1987г.-1990г. и от 2003г. до м.11.2011г., като от последния месец и година и понастоящем кмет на посочената община вече е ответника.

От изисканите и представени от Община Аврен заверени копия на цитираните в исковата молба протоколи от заседания на ОбС-Аврен /Протокол 2 от 30.11.2011 г.; протокол №3 от 22.12.2011г. и протокол №10 от 27.06.2012г./ се установява наличието на изказванията на ответника в качеството му на кмет на общината пред ОбС и със съдържанието, възпроизведено в т. 1,2 и 7 в исковата молба /л. 44-47; л. 61-62; л. 96 от делото на ВОС, т. І/.

От приложените с исковата молба копия на месечен общински вестник „Аврен“ /бр. 96 от м. ноември 2011г., стр. 2; бр. 98 от м. януари 2012г., стр. 2; бр. 101 от месец Април 2012г., стр. 4 – л. 9-10, 14,24 от гр.д. № 2772/12г. на ВОС/ и на вестник "Твоят ден" за Варна, Добрич към националния ежедневник "Труд" от дата 26.04.2012 г. на стр.4, статия със заглавие заглавие "Можем да сме водеща община" /л. 27 от посоченото дело на ВОС/ се установяват изказванията на ответника с възпроизведеното в исковата молба съдържание.

От фактура от 02.05.12г., издадена от „Вестникарска група България” ООД, гр. София, с получател ищеца и фискален бон от същата дата, се установява, че последният е заплатил сумата от 2446.45лв. за публикуване на обява в каре по посочена поръчка. На л. 28 от гр.д. № 2772/12г. на ВОС е представена публикацията на Отворено писмо от ищеца, публикувано в „Твоят ден”.

От копието на публикувания в бр. 99 от м. февруари 2012г. на месечния общински вестник „Аврен”отчет на община Аврен за 2011г. /л. 11-13 от цитираното дело на ВОС/ се установява, че записаното като просрочени задължения и вземания към 31.12.11г. е в размер на 276 951лв., посочени по видове.  

От представените копия на договори от ответника /№ 46 от 24.03.2008г. и № 99 от 24.06.2009г./ се установява, че на Община Аврен, представлявана от кмета К.Т. е получила съответно от „Камчия” АД, гр. Варна правото да ползва лек автомобил марка „Вектра Елеганс” при наемна цена от 10лв. месечно със срок до 30.11.11г., и от „Ескана” АД, гр. Варна – лек автомобил „Опел Инсигния” при месечна наемна цена от 2300лв., която не се заплаща, а се оформя като дарение и със срок на този договор - също до 30.11.11г. Първият автомобил е върнат от ищеца на собственика на 21.11.11г. по опис и без забележки, а вторият отново ищецът е върнал на собственика, но на 07.11.11г. и отново с отбелязване, че е по опис и без забележки.

С писмо от 12.01.09г. ищецът в качеството си на кмет на Община Аврен е отправил искане до Министъра на държавната администрация и административната реформа за предоставяне на 16 бр. мултифункционални устройства и 16бр. преносими компютри, необходими за по-доброто и по-качествено обслужване на гражданите от 17-те населени места на общината. Със заповед ФС-57/03.02.2009г. на Министъра на държавната администрация и административната реформа е разпоредено на община Аврен да се предоставят безвъзмездно 16 бр. мултифункционални устройства с единична балансова стойност 510 лева, 16 бр. преносими компютри с единична балансова стойност 1 767.60 лева, като управлението на вещите, представляващи частна държавна собственост, е следвало да се осъществява в съответствие с чл. 14, ал.2 от ЗДС. С приемно-предавателен протокол от 10.02.2009г. са предоставени описаните в заповедта вещи на упълномощен представител на община Аврен.

Със Заповед № 822 от 22.05.2009 г. ищецът в качеството му на кмет на община Аврен е предоставил общо три броя от горните преносими компютри и два броя многофункционални устройства на ОД на МВР – гр. Варна.

Представени са и три броя договори за дарения, всеки от които с дата 29.05.2009г. от които е видно, че ищецът, представлявайки община Аврен е дарил на  УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна 2 бр. от същите вещи и един на РИОСВ – Варна, като целта на дарението е описана в чл. 2 – във връзка с обслужването на жителите на общината.

Видно от заповед № 979 от 18.06.2009г., че ищецът в качеството си на кмет е предоставил безвъзмездно на Агенция по кадастъра-Варна един брой преносим компютър с единична балансово стойност 1 767.60 лева , като е наредил отписването от баланса на общината. Документът е придружен с приемно предавателен протокол.

Със Заповед № 1287 от 03.08.2009г. ищецът в качеството си на кмет е разпоредил безвъзмездното предоставяне на един брой преносим компютър на община Белослав във връзка със съвместен проект по ОПАК.

Видно от писмо с изх. Рег. № 99-00-6-7546 от 15.06.2012г. на Главния директор и ръководител на УО на ОПРР към МРРБ, че кметът на община Аврен /в лицето на ответника/ е бил уведомен за разваляне на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова /БФП/ помощ по ОПРР 2007-2013г. с бенефициент община Аврен с формулирани изводи: съмнението за извършена нередност при провеждане на процедурата за строителен надзор – подозрение за измама чрез документ с невярно съдържание /при описване на фактическата обстановка/; налице е подозрение за документна измама, извършено от кмета на община Аврен и свързани с него лица – представяне на неистински документ за собственост върху имот-частна собственост на трето лице, за който е сключен договора за предоставяне на БФП, за което е цитирано досъдебно производство по пр.пр. № 3933/10г. на ОП-Варна срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК. Отправена е покана в срок от 14 дни да се възстанови доброволно сумата от 42411.86лв., равняваща се на платените до него момент средства по проекта.

Представена е от ответника и справка за задълженията на община Аврен към 31.10.2011г., издадена от секретаря на общината и н-к отдел „ФС”, от която се установява, че задълженията към доставчиците са в размер на 281 847.66 лева, задълженията по предоставените на общината временни заеми с източник набирателна и извън бюджетна сметка са в размер на 453 000 лева, задълженията по сметка „такса битови отпадъци и чистота“ – 511 700.22 лева и задължения по договори на общината, за които няма издадени фактури – 212 000 лева., или общо 1 458 547.88лв. Съдържанието на документа е оспорено от ищеца.

От изслушаното пред ВОС заключение по назначената ССчЕ се установява, че в счетоводството на община Аврен към 31.10.2011г. са отразени съществуващи задължения по предоставен на общината временен заем в размер 453 000,00 лв., с източник на средства набирателната сметка, в т.ч. 313 000 лв. са предоставени на бюджета, а 140 000 лв. - по извънбюджетната сметка. Заключението се основава на аналитични оборотни ведомости за периода от 01.01.2011 г. – 31.10.2011 г. за трите отчетни групи „Бюджети", „Извънбюджетни сметки и фондове" и „Други сметки и дейности"; аналитична оборотна ведомост и записвания по документи за сметка 48312 „Временни гаранции местни лица"; аналитична оборотна ведомост и записвания по документи за сметка 48312 Временни гаранции местни лица за 2010 г. и препис-извлечение от Протокол № 34 от редовно заседание на Общинския съвет на Община Аврен (изх. № РД-82 от 15.02.2011 г.), проведено на 31.01.2011г. В с.з. вещото лице е уточнило, че тази сума от 453 000лв. представлява само задължения във връзка с временен заем и това не е общото задължение на общината, а е част от всички задължения, които са описани в представената от ответника справка. Посочва още, че ако се съберат всички нетирани /компенсирани/ салда към края на отчетния период по разчетните сметки на общината, е възможно общо в баланса на общината към 2011г. да няма промяна в показателите за текущи активи и текущи пасиви, тъй като средствата, които са получени от чужди лица и се отчитат по „Други сметки и дейности” /във връзка със задължения и депозити към трети лица/, там и в момента експерта е установил, че задълженията са намалели точно със сумата, която е предоставена на другите два отчета „Бюджет” и „Извънбюджетни сметки и фондове”. Счетоводно това не би се отразило като увеличение на задължението, тъй като ще се отрази с равен размер и като увеличение на вземането. Налице е трансфер на средства.

Свидетелят Костадинов познава ищеца от 1990г., когато е стартирал частния си бизнес в с. Приселци на територията на община Аврен. Познава ищеца като качествен, градивен човек. След като е станал кмет отново през 2003г. е изградил инфраструктурата на общината, спомогнал е за инвестициите, направени са много храмове и пенсионерски клубове, както и ремонти на училища и читалища. Ищецът се е чувствал зле, не защото е загубил изборите, а защото изобщо не е бил допуснат до участие в същите. К. сочи, че са му известни всички изявления на ответника М. пред медиите и ОбС, които определя като клевети – за това, че с 1 000 000лв. задължения е била оставена общината /това го знае от общинския вестник в началото на мандата на М. и от протокола от общинските сесии/, при условие, че действителните задължения са 270 000лв.; за задължението на общината да плати 40 000лв. по проекта за читалищата заради престъпните действия на ищеца /на първа страница от общинския вестник/; за това, че ищецът е оставил стаята на кмета празна, като Т. е откраднал 30-40 лаптопа и за това, че ищецът е оставил общината без автомобили /М. го е казал на общинска сесия и свидетелят е чел протоколите от тези сесии/. Знае, че автомобилите са получени за ползване като спонсорство и са използвани за нуждите на общината. Този свидетел е бил общински съветник и е бил в комисията „Бюджет и финанси” и произхода на задължението на общината в края на годината е задължение към депото за отпадъци в гр. Провадия, но проблемът е бил в липсата на решение на ОбС за заплащането на тези средства. Св. К. сочи, че горните клеветнически изявления са били в първата половин година от мандата на ответника, но продължавали и понастоящем – отправят се обвинения за всичко към предишния кмет. Много хора са се обаждали на свидетеля, за да питат за горните факти, а освен това е присъствал, когато и на ищеца са се обаждали по тези въпроси. Последният се е чувствал зле, тъй като се е оправдавал за неща, които не е направил. Пред свидетеля ищецът е пил хапчета за успокоение, тъй като сред населението е започнало да се насажда историята, че той е ограбил общината, а това му се отразява зле. Започнал да ходи на прегледи, да избягва срещите с хората от общината, тъй като е трябвало да се оправдава за неща, които не е вършил. Срещите на свидетеля с ищеца са чести – 2-3 пъти в седмицата.

Свидетелят Т. Т. ***, а по-късно и заместник-кмет на общината по времето на двата последни мандата на ищеца. След изборите през 2011г. свидетелят е чувал от гражданите, че общината е била оставена с големи задължения от около 1 000 000лв., като е ставало дума и за взети от ищеца и невърнати компютри и автомобили. Тези думи на М. свидетелят е чул при разговорите си с различни хора и се е информирал чрез общинския вестник. Свидетелят е чул, че по време на общинските сесии е бил направен коментар относно работата по проекта за обществена поръчка за ремонт на читалищата, като дейностите са били квалифицирани като престъпление. Свидетелят не може да каже в какво точно го обвиняват ищеца К.Т.. Свидетелят не си спомня имената на хората, с които е разговарял лично и по телефона, но сочи че обвиненията не е чувал лично от М.. Св. Т. не е виждал бюджета на общината в края на 2011г., но информацията, че има неразплатени 1 000 000лв. очевидно не отговаря на истината, тъй като при отчета са посочени само двеста шестдесет и няколко хиляди. Описва ищеца като човек с ясно изразено чувство за хумор, честолюбив, отговорен и подреден. След цитираните събития ищецът се променил като е изглеждал разтревожен и отчаян, обиден, настъпила е промяна и в начина, по който общува като е станал раздразнителен и замислен. Свидетелят описва ищеца като човек, ползващ се с почит сред голяма част от населението на общината, както и сред други хора и общи познати, което в резултат на лидерските му качества.

Свидетелят Радев е арендатор на територията на община Аврен от 8 години и оттогава познава ищеца. По време на кметския мандат на последния двамата са били в приятелски и служебни отношения. Свидетелят има разногласия с ответника, тъй като е бил в екипа на ищеца на последните избори, но няма личен конфликт с ответника. Определя действията на ответника по време на изборите като машинации и инсинуации, което не е дало възможност на ищеца да се яви на изборите. Свидетелят има негативно отношение към ответника, визирайки и случай при който М. е отказал спонсорство от ищеца за детски ансамбъл, базирано само на политическите им различия. Свидетелят сочи, че са му известни изговаряни от ответника клевети по отношение на ищеца и то от публикации в общинския вестник „Аврен”, а освен това ответникът е посочил пред ищеца, че старият кмет е мошеник и има злоупотреби в общината. Последното е станало в заведението в центъра на селото, където всички обядват. Посочва още, че изявленията на М. са били за налични задължения на общината за 1 000 000лв. и това са били задълженията на стария кмет. Свидетелят не знае как са получени двата автомобила, които са ползвани от общината. Напрежение между ищеца и ответника е имало и по повод воденото между тях дело, но повече напрежение е имало у ищеца, тъй като той е бил засегнатата страна. Свидетелят описва ищеца като лъчезарен човек, посрещащ много хора, човек-меценат, помагал е. Сегашната ситуация му се е отразила и същият е станал затворен, съсипан, огорчен от обвиненията, които не отговарят на истината. Свидетелят се среща с ищеца почти всяка седмица.

От заключението на комплексната СППЕ, изслушано пред ВОС се установява, че личността на ищеца е зряла, силна, независима, отговорна, надеждна, целеустремена, конструктивна и добре интегрирана, когато има възможност за лидерска позиция. Има развито чувство за себеуважение и себеувереност. Най-отличителната характеристика на ищеца е ефективността, т.е. способността му да адаптира своето поведение в съответствие със самостоятелно избрани и осъзнати цели. Уверен в себе си, познава и приема, както своите положителни качества, така и своите слабости. Спектър от целево обусловени, добри навици, тъй че автоматично да действа в съответствие с поставените дългосрочни цели и ценности. Рядко променя своите приоритети и по този начин се чувства уверен и със самочувствие в много предизвикателни ситуации, стреми се да гледа на околните с достойнство и уважение. Услужлив, готов да дава подкрепа, окуражаване и успокоение. Изпитва дълбока привързаност към партньора, честен, искрен с интровертна нагласа, преобладаващата мотивация е да избягва успех. При здравата личност при задоволяване на потребността от любов и дълбока привързаност към партньора, актуализиращата се личност преминава в следващото ниво на задоволяване на потребностите т.е. потребност от уважение. Тя бива два типа уважение от другите (което ищецът е получил чрез позитивен социален резонанс, изразен в постигането на признание и зачитане от околните, увереност на индивида в своя личен чар и привлекателност, в способността да печели симпатии и да се само утвърждава, решителност, активност и продуктивност, независимост спрямо външните промени т.е изградил е уважение към себе си. Уважението от другите е първостепенно, базира се на това, че ако нямаш уважение от другите, то не би могло да се изгради уважение към себе си. Уважението от другите се основава на статута (който при ищеца е високата позиция и място в обществото), слава, престиж, социални успехи (помощ за другите). Това са характеристики на това, което другите мислят за личността. Когато личността изпитва чувство на уважение или самооценка е уверена сигурна в себе си, чувства се ценна и адекватна, като тези базови характеристики са нарушени при ищеца вследствие на преживените негативи от обвиненията срещу него, ищецът се е чувствал обезкуражен, безпомощен да се справя с живота. Накърнени са потребност от уважение и себеуважение - проявяващи се под формата на чувство за собственото достойнство и потребност от уважение под формата на обществено положение, признание. Наблюдавали са се липса на уважение, което е довело до накърняване на достойнството и престижа. Експертите сочат, че ищецът не е приемал медикаменти, специфични за психично разстройство, а има само корекция на медикаментите за кръвно налягане.

Съдът не взема предвид заключението по т. 3, тъй като то не е относимо към предмета на делото.

Видно от приложеното на л. 279 от делото на ВОС удостоверение, издадено на 14.03.14г. от ОП-Варна, че от направените справки не се оказва да има образувани и неприключени против ищеца К.Х.Т. наказателни производства.

Въз основа на установеното от фактическа страна чрез писмените и гласни доказателства, както и експертните заключения, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия и отговорността се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Изхождайки от наведените в исковата молба твърдения за умишлено разгласяване от ответника на неистински позорни за ищеца обстоятелства /които не са оценка за работата му, а са изявления за конкретни факти, създаващи отрицателно впечатление в обществото и увреждащи честта и името на ищеца/ и същевременно приписване на престъпления, следва да се приеме, че ищецът поддържа извършването от ответника на противоправни деяния, имащи характера на „клевета” по см. на НК /така и на стр. 9 от исковата молба – „от клеветническите твърдения на ищеца чувствам повишена раздразнителност, изнервеност, афектираност”/.

С оглед липсата на данни за подадена от ищеца /активнолегитимиран съгласно чл. 161, ал. 1 от НК/ тъжба в предвидения по чл. 84, ал. 1 от НК 6-месечен срок, който е изтекъл, за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК /клевета/, то е открит пътя за установяване на това престъпно обстоятелство съгласно чл. 124, ал. 5 от ГПК в рамките на гражданското производство, вкл. и като преюдициален въпрос относно отговорността за вреди от непозволено унреждане.

Съгласно чл.147, ал.1 от НК деянието клевета има две форми – разгласяване на позорно обстоятелство и приписване на престъпление. Обобщено, в съдебната практика се приема, че "позорно обстоятелство" са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. Когато пък на лицето се приписва престъпление се изисква то да е за общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. За съставомерността на деянието е необходимо обаче не само разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на действителността, т. е. да са неистински, а по отношение на приписваното престъпление, че не е извършено от пострадалия, което се съзнава от клеветящия или най-малко се допуска неистинността им, вкл. авторството. Тя ще е налице и без да е необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на повече лица, и когато е било вече известно като мълва, слух, съмнение или изнесено преди това в медиите, щом като то се поднася наново в публичното пространство, за да се засили неговата позорна "истинност". Следва да се изключат обаче общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за засегнато от тях. Или, с клеветата се засяга достойнството и честта на физическото лице по начин, че се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и живее. Като неотменимо право на личността, достойнството и честта на лицето са гарантирани от Конституцията и защитени чрез криминализиране на проявите, които неправомерно ги засягат.

Безспорно е между страните, че ищецът е бил кмет на посочената община и то за едни действително дълги периоди от време /първоначално 3 години и после два мандата - общо 8 години – от 2003г. до 2011г./, а ответникът е настоящият кмет на общината, считано от последните избори през 2011г. Заеманата от ищеца длъжност го е поставяла във фокуса на общественото внимание и безспорно едно поведение, свързано с разгласяване на позорни обстоятелства или приписването на престъпление, логично биха довели до претърпяването на вреди.

Характерното в настоящия случай е, че всички изявления на ответника са били направени или на сесии на ОбС-Аврен или чрез медиите – имали са неограничен кръг слушатели /тъй като и протоколите от общинските сесии са публични, а броевете на общинския вестник са на разположение на книжен носител, а така също и в интернет-пространството/ и една част от тях са били пряко насочени към работата на ищеца като предишен кмет чрез поименното му посочване /по т. 1, 2, 4 и 7 по-горе/, а друга част са насочени към определяне работата на общинската администрация и финансовото състояние на общината /по т. 3, 5 и 6 по-горе/.

Изхождайки от положението на страните по настоящото дело като политически опоненти, то казусът следва да се разгледа през призмата на чл. 10 от ЕКПЧ, съобразявайки доколко изнесеното в горните изказвания на ответника е израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБРБ). В това отношение следва да се съобрази и решение № 7 от 04.06.1996 г. по к. д. № 1/96 г. на КС на РБ. Доколкото анализираният проблем е и предмет на регулиране с чл. 10 от ЕКПЧ, значение на приложимо право има и практика на ЕСПЧ като част от общностното право на ЕС, чийто член е Република България.

Както е посочено и в цитираното решение на КС по тълкуване на разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от КРБ, с тях се "гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на останалите както като лично поведение, така и като социален процес, независимо от съдържанието на мнението", при многообразие на средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида или съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите. То обаче не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл. 10, § 2 от ЕКПЧ допуска, а КРБ в чл. 39, ал. 2 въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в чл. 57, ал. 2 от същата общо положение за всички права да не се допуска злоупотреба с упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други. По отношение на клеветата, най-важният критерий за преценка е доколко конкретното изразяване на факти и мнение е обществено значимо и необходимо в контекста на обществения дебат срещу това, дали то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защитими по чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от КРБ, като се разширяват границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на държавна или обществена фигура, при справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида. Именно в тази насока са и решенията на ЕСПЧ при проверка за съответност с оглед изнесените факти, без да се престъпват наложените граници за защита репутацията на другите. Съдът е презюмирал, че приемайки една публична роля, политиците и другите обществени личности се отказват в известна степен от закрилата, предвидена в § 2 на чл. 10 на Конвенцията. От друга страна, разграничавайки изразяването на факти и на оценки като реализация на свободата на словото (свободата на изразяване на мнение), съдът отказва защита на изказани оценки без каквото и да било позоваване на факти в тяхна подкрепа, които според него следва да се възприемат като "прекалени и следователно недопустими", потвърждавайки посочения по-горе принцип на пропорционалността - във всеки отделен случай националните съдилища предвид обстоятелствата и в техния контекст следва да се опитат да установят къде се намира балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име.

От изявленията на ответника, възпроизведени и в т. 1 по-горе е налице информация, че самият той към 30.11.11г. вече е знаел за съдържанието на договорите, с които са били предоставени за ползване на общината двете описани МПС /тъй като д-р Роев ги е намерил с хиляди трудности и че по тях са „изписвани само части и консумативи”/, както и за отразеното в тях връщане на автомобилите от самия ищец на посочените дати /07.11.11г. и 21.11.11г./. Вярно е твърдението, че към 01.11.11г. автомобилите не са били в автопарка и на разположение на общинската администрация, тъй като ищецът е предал фактическата власт върху същите на собствениците им на посочените дати. Автомобилите са били задържани именно от ищеца. Неподкрепени с доказателства остават обаче изявленията на ответника, че тези договори са неизгодни /напротив, не е заплащан никакъв наем на същите, а само разходи са консумативи и поддръжка/, че бившият кмет на общината и хора около него се опитват да прехвърлят колата на фондацията и да си я продадат сами на себе си, за което са били спрени в КАТ. Следователно последните оповестени от ответника обстоятелства са неверни и същите представят ищеца в негативна светлина пред членовете на общинския съвет и гражданите на общината - налице е разгласено позорно обстоятелство /за лошо управление във връзка с ползваните МПС, за неизгодност на договорите за тези МПС и за последвали действия за опит по продажбата сами на себе си на тези автомобили, за което се е намесил посочения държавен орган - КАТ/, което уронва доброто име на ищеца именно в качеството му кмет и отговарящ за стопанисването на общинското имущество в обществен, а не в личен интерес. Позоваването на тези факти е без доказателства в тяхна подкрепа и с оглед на наличието действителната информация относно договорите, следва да се направи извода, че е извършено умишлено от ответника. С това си изявление и посочване на точно тези факти съдът намира, че е нарушена описания по-горе принцип на пропорционалност. От това деяние са настъпили и неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда, чийто размер ще бъде обсъждан по-долу.

Липсва персонализация в лицето на ищеца, която да го посочва като автор на вземането на телефони в цитираното изявление на ответника – „За мен въпроса е, че хората си тръгнахаот общината с колите, с телефоните. Значи телефони за по хиляди лева си тръгнаха и се оказа, че служебни телефони няма”. Не се посочва в изказването и кой е раздал телефонни карти на роднини. При това положение няма как да се приеме, че именно ищеца е бил визиран като длъжностното лице от общината, което си е взело служебния телефон или е раздавал лично карти за телефони на свои роднини. В тази хипотеза сме изправени пред общи изявления, неуточнени по отношение на авторството на деянието и кръга на обладетелстваните лица, общи епитети, които не се поставят в отношение с конкретни факти и деяния именно на ищеца, който да се счита засегнат от тях.

Относно изказването за преносимите компютри. Действително изявлението съдържа твърдение, че в стаята на кмета е имало 20-30 лаптопа и след това стаята е била напълно обрана. Ищецът има основание да се счита визиран като субект, който е имал фактическата власт върху служебното си помещение, в което се твърди, че е имало посочената техника и съчетанието „напълно обрана” може да се тълкува като констатирана последваща липса на посочените материални активи на общината. Към момента на това изказване ответникът е разполагал с всички цитирани по-горе документи, касаещи получаването на 16 бр. преносими компютри и 16 бр. многофункционални устройства по посочената оперативна програма от МДААР през 2009г. , но също така е вярно и казаното, че компютри в стаята на кмета няма. Както се установи по делото, въпреки че тази техника е предоставена на общината, за да се подобри обслужването на гражданите й, то половината от компютрите са били дарени от ищеца в качеството му на кмет на регионалните поделения на централни органи на държавната изпълнителна власт и на едно лечебно заведение, както и на друга община, които са извън територията на община Аврен. Съдът не приема, че в тази му част изявлението представлява деяние с характеристиката на клевета, тъй като действително половината от компютрите и част от другите устройства са безвъзмездно предоставени на посочените органи и организации и не са в общината. Ролята, функцията на политическата фигура, натоварена със защита интересите на общината най-вече по отношение на гражданите й и във връзка с това и на материалните ресурси, изисква повишена отговорност за всеки материален актив, а в случая и обосноваване на законосъобразността и целесъобразността на предприетите дарения на получено от централната власт имущества за задоволяване на общинските интереси. Това изказване съдържа по-скоро информационна стойност /макар и некоректна относно броя на отписаното от баланса на общината имущество/, отколкото да цели да накърни доброто име и да даде негативна оценка на качествата на самия ищец.

Относно изявленията на ответника в т.т. 2-6, обединени от твърдението, че общината е заварена към 01.11.11г. с 1 млн. лв. задължения и сключени неизгодни договори. На първо място следва да се посочи, че действително към 31.10.11г. съгласно изготвената от съответното длъжностно лице от община Аврен справка /л. 43 от гр.д. № 2292/13г. на ВРС, ІХ с-в/, се установява ,че задълженията на общината към посочената дата са възлизали именно на 1 458 547.88лв. От експертизата по делото е установено, че сумата от 453 000лв. са били „вътрешните” заеми от набирателната сметка към другите две сметки – бюджет и извънбюджетна. Или, към посочената дата „нетното задължение” е било действително малко над 1 000 000лв. Даденото от ответника становище, че поради тази причина общината е доведена „до ръба на фалита” или „полупотънал кораб”, представлява оценка, общо определение, резулта от умозаключение, базирано на горната справка. Само поради тази причина същото не може да има характера на клеветническо спрямо ищеца деяние. Отделно от това в изказването в бр. 96/11г. на общинския вестник „Аврен ” по никакъв начин не е визирано действие или бездействие на самия ищец, което да се обвърже с горната констатация за финансовото състояние на общината – посочва, че администрацията е изключително лошо организирана – в структурно отношение, по отношение на документооборот и във финансово отношение. За преписките вината се посочва, че е на секретаря на общината и юридическия екип. Относно финансовото положение се сочат конкретните цифри, както и сключването на неизгодни договори с редица доставчици, липсата на ДМА за хиляди левове.

Факт е, че през м. 02.12г. е публикуван подписания от ответника Отчет за изпълнението на бюджета на общината за 2011г., в който са посочени просрочените задължения в размер на 276 951лв. /с посочени отделни източници/, но това е отчет към 31.12.11г., а в следващите на тази публикация изявления /от м. април 2012г./ ответникът се позовава на задълженията на общината към момента на встъпването му в длъжност /така в изказванията на ответника, описани в т. 5 и 6 по-горе/. С посочените изказвания макар и да се дава негативна оценка за финансовото състояние на общината към момента на встъпването в длъжност като кмет на ответника /м. 11.11г./, то същото е базирано на конкретната справка, изготвена от счетоводния отдел, а отделно от това тази справака не се опровергава и от изслушаната по делото експертиза. Освен изложеното пък, както се посочи и по-горе, заключението и общите епитети не съставляват действие, с което да е разгласено позорно обстоятелство, насочено или имащо за пряка цел личността на предишния кмет чрез уронване на неговата чест и добро професионално име сред обществото на общината..

В тази насока ищецът е публикувал и отвореното писмо, имащо за свое основно съдържание отговор на въпроса относно финансовото състояние на общината. В същото се посочва източника на неизплатените задължения /поради липсата на решение на ОбС за заплащане на таксите за депото в гр. Провадия/, както и какви са били предприетите от предишното управление дейности по проекти, а освен това относно неефективността на настоящото управление под ръководството на ответника – за лоши персонални назначения, за нерационално разходване на общински средства за закупуване на автомобили, за недължимо предоставени парични награди на близки на сегашния кмети, за нецелесъобразно предприети инициативи по именуване на улици. Поставени са и въпроси – защо не се работи по стартирани от ищеца проекти и се увеличават местни данъци, както и защо ищецът не е допуснат до изборите. Изложеното съдържание на писмото сочи, че разходите за неговото публикуване не могат да бъдат приети като вреди от поведението на ответника, изразяващо се в клеветническо твърдение относно финансовото състояние на общината към момента на изборите през 2011г. За така заплатената от ищеца сума от 2446.45лв. ответникът не следва да отговаря имуществено.

Съдът намира, че с последното изказване на ответника, релевирано като основание за търсената от ответника отговорност за причинени неимуществени вреди и описано в т. 7, е бил нарушен баланса между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. Това е така, защото ответникът е бил уведомен с писмото, получено на 25.06.12г. от посочената дирекция на МРРБза наличието на подозрения за документна измама, извършено от кмета на община Аврен и свързани с него лица, поради което се вменява задължението за възстановяване на посочената сума от 42 411.86лв. Обществеността е следвало да бъде уведомена за това писмо и неговото съдържание, което адекватно е станало на сесията на ОбС, но информирането е следвало да бъде прецизно, да бъде точно  и напълно съответстващо на съдържанието на източника на информацията – че е налице подозрение за посочения вид измама. Напротив, ответникът категорично е посочил, че парите следва да се платят заради измамите, които е направил бившия кмет. В писмото на МРРБ е било цитирано образувано наказателно производство, но срещу неизвестен извършител, а освен това – и към настоящия момент спрямо ищеца не са били предприемани никакви действия по никакво наказателно производство. Налице е хипотезата на клевета под формата на приписване на престъпление, което е конкретно посочено относно време и място на извършването /във връзка с проекта по трите читалища/, субекта на престъплението – ищеца в качеството на кмет по това време и вида на престъпното деяние – измама. Ответникът има достатъчната обща компетентност /същият е с висше образование/ да прецени, че е налице разлика между подозрение за извършване на престъпление и извършването на престъпление, за да знае, че при наличието на подозрение и при наличието на досъдебно производство срещу неизвестен извършител, не може да се направи извода за наличието на установеност на авторството. „Доброволния отказ” от тесните граници на допустимата критика спрямо обществения деятел, политическата фигура, има за свой огледален образ повишената взискателност спрямо политика и общественика, когато се касае до оперирането и квалифицирането на определени действия на опонентите – максимално точно следва да се борави с всякакви квалификации и конкретни термини, които могат да имат негативен ефект върху личността на другите. И в тази насока не се е изисквало юридическа компетентност, а готовност за прецизно информиране на обществеността относно наложената финансова санкция – възпроизвеждане на съдържанието писмо, че е било налице подозрение в служителите на МДААР за извършено от ищеца престъпление, което обаче и до момента по никакъв начин не е потвърдено, а напротив - следва да се приеме за неосъществено. Налице е противоправно деяние, вредите от което следва да се обезщетят.

В обобщение следва да се приеме, че виновното противоправно деяние, извършено от ответника е налице чрез осъществяването на състава на клеветата чрез изказванията описани в т. 1 /досежно договорите за автомобилите/ и т. 7 /досежно приписването на престъплението измама при получаването на БФП по проекта за трите читалища/. От тези деяния на ответника се установи наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди – както чрез изслушаната СППЕ, така и чрез посочените свидетелски показания. В тази връзка следва да се приеме, че действително от един ведър, лъчезарен човек, готов да помага всекиму, същият е станал раздразнителен и напрегнат. Докато е бил кмет е имал обществено признание, престиж, слава, самочуствие на успял и полезен за другите човек, но след изборите е почувствал неразбирането, понесъл е упреците на опонентите, което го е направило рездразнителен и до известна степен неуверен. Важното е в тази насока да се определи в каква степен горните деяния, съставляващи и деликти са в пряка причинна връзка с описаните негативни емоционални преживявания и промени в психическото състояние. Безспорно претърпените неимуществени вреди от ищеца са вследствие на цялостно развилите се събития след недопускането му до изборите през 2011г., а така и на поведението на ответника, вкл. и чрез посочените изказвания с посоченото съдържание. Свидетелите сочат за неудовлетвореност и неразбиране, раздразнителност на ищеца, които обаче са от горния комплекс от причини, сред които са и изказванията на ответника по т. 1 и т. 7. И тъй като последните съставляват една по-незначителна част от общите „негативни” последици от изборите – недопускане до изборите, начало на политическо говорене от опонента с негативни общи оценки за състоянието на общината и управлението й преди това, загубване на властови позиции и влизане в ролята на дължащ отговорите, а не задаващ актуалностите, поради което и съдът намира, че обезщетение от общо 2000лв. /по 1000лв. за всяко от двете по-горе деяния/ е адекватно на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Претенцията следва да се отхвърли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за деянията по т. 1 /извън изявленията за автомобилите/ до т. 6 и за разликата над сумата от 2000лв. до предявения размер от 26 000лв. а както се посочи и по-горе - следва да се отхвърли и иска за присъждане на обезщетение за посочените имуществени вреди от 2446.45лв.

Поради неправилността на решението в частта му за разноските /ищецът е осъден да заплати на ответника непоискани и ненаправени от него, а от самия ищец разноски/, в тази му част същото следва да се отмени. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 240.44лв., представляващи разноските пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска и сумата от 40лв. – разноските пред въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от иска.

Насрещната страна не е отправила искания за присъждане на разноски.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 1031/07.07.14г., постановено по гр. д. 3156/14г. на ВОС в частта му, с която е отхвърлен иска на К.Х.Т., ЕГН ********** *** против Е.М.М., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата до размер от 2000лв. като обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от ищеца и изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, негативното му засягане като човек и личност, накърняване на авторитета му, както в личен, така и в професионален план, страх, безпокойство, повишена раздразнителност, изнервеност, афектираност, като причинени от следните деяния на ответника: 1. Изказване, отразено в Протокол 2 от второ редовно заседание на Общински съвет на община Аврен, проведено на 30.11.2011 г. стр. 20; 21; 22; 24, за изреченията: "Когато кмета господин Т. излезе от общината той си тръгна и с колите, които ползваше. Те бяха със срок до 30.11.2011г. да се ползват от община Аврен…. Имаме един неизгоден договор за обслужване на колите, който е сключен предния мандат и който освен, че са му скъпи цените и не е нормално една кола в рамките на една седмица да ходи два пъти на ремонт. Едната фактура е за 500лв., а другата ще я видим за колко е. Този договор ще го прекратя в края на годината. Знам кой го е направил и кой има интерес от този договор. За мен през годините смея да го заявя на тези коли са изписвани само части и консумативи. ... Два дни преди изборите, кмета на общината и всички около него се опитват с покупко-продажба да прехвърлят колата на фондацията. Спрени са в КАТ....; 2. Изявление, разпространено на 27.06.2012г. на десето редовно заседание на общинския съвет, протокол №10, стр. 8, а именно: "Искам да ви информирам за писмото, което получих относно глобата, която трябва да заплати община Аврен за прословутите три читалища: Аврен, Синдел и Равна гора. До четиринадесетдневен срок ние трябва да платим сумата от 42 411лв., заради измамите, които е направил бившия кмет; както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2000лв., представляващи разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА Е.М.М., ЕГН ********** *** да заплати на К.Х.Т., ЕГН ********** *** сумата от 2000 /две хиляди/лв. като обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от ищеца и изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, негативното му засягане като човек и личност, накърняване на авторитета му, както в личен, така и в професионален план, страх, безпокойство, повишена раздразнителност, изнервеност, афектираност, като причинени от следните деяния на ответника: 1. Изказване, отразено в Протокол 2 от второ редовно заседание на Общински съвет на община Аврен, проведено на 30.11.2011 г. стр. 20; 21; 22; 24, за изреченията: "Когато кмета господин Т. излезе от общината той си тръгна и с колите, които ползваше. Те бяха със срок до 30.11.2011г. да се ползват от община Аврен…. Имаме един неизгоден договор за обслужване на колите, който е сключен предния мандат и който освен, че са му скъпи цените и не е нормално една кола в рамките на една седмица да ходи два пъти на ремонт. Едната фактура е за 500лв., а другата ще я видим за колко е. Този договор ще го прекратя в края на годината. Знам кой го е направил и кой има интерес от този договор. За мен през годините смея да го заявя на тези коли са изписвани само части и консумативи. ... Два дни преди изборите, кмета на общината и всички около него се опитват с покупко-продажба да прехвърлят колата на фондацията. Спрени са в КАТ....; 2. Изявление, разпространено на 27.06.2012г. на десето редовно заседание на общинския съвет, протокол №10, стр. 8, а именно: "Искам да ви информирам за писмото, което получих относно глобата, която трябва да заплати община Аврен за прословутите три читалища: Аврен, Синдел и Равна гора. До четиринадесетдневен срок ние трябва да платим сумата от 42 411лв., заради измамите, които е направил бившия кмет, на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от от подаване на исковата молба – 10.09.2012г. до окончателното й изплащане.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1031/07.07.14г., постановено по гр. д. 3156/14г. на ВОС в останалата му част, с която са отхвърлени исковете на К.Х.Т., ЕГН ********** *** против Е.М.М., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата за разликата над 2000лв. до претендирания размер от 26 000лв. като обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от ищеца и изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, негативното му засягане като човек и личност, накърняване на авторитета му, както в личен, така и в професионален план, страх, безпокойство, повишена раздразнителност, изнервеност, афектираност, като причинени от следните деяния: 1. Изказване на ответника, отразено в Протокол 2 от второ редовно заседание на Общински съвет на община Аврен, проведено на 30.11.2011 г. стр. 20; 21; 22; 24, за изреченията:За мен въпроса е, че хората си тръгнаха от общината с колите, с телефоните. Значи телефони за по хиляди лева си тръгнаха и се оказа, че служебни телефони няма… Помня, че в стаята на кмета имаше между двадесет и тридесет лаптопа по проект и стаята е напълно обрана. Отделно 30 или 40 карти са раздадени на чичовци, лели, стринки и т.н. …., а има ползватели в София, ползватели извън страната и т.н… Да кажа ли, че договорите за колите ги нямаше и доктор Роев ги намери с хиляди трудности… Липсват още един куп договори“. 2. Изказване на ответника на третото редовно заседание, проведено на 22.12.2011 г. на Общинския съвет на община Аврен и обективирано в протокол №3 на стр. 9 и 10: "Община Аврен в момента е един полупотънал кораб. Имаме задължения, които приближават границата от 1 000 000. В такъв капан сме вкарани в момента, че ако не освободим свободни средства просто общината благодарение на супер кадърното управление на К.Т. можем да забравим, че съществува. ... Г. Т. много хубаво се разхождаше по време на кампанията, но не каза, че има стотици хиляди лева задължения. Всички тези хора аз ще ги дам на прокурор, който си е правил дяволиите ще си носи и кръстта. В момента К.Т., Т. К. бивша Й., цялото това "котило" ме съдят, затова, че не съм им изплатил извънредния труд, който са извършили в деня на изборите. Това е невероятно безобразие и наглост. Няма да ги платя тези пари. Нека да ме съди, колкото иска."; 3. Изказване на М. в месечен общински вестник "Аврен", ноември 2011г., бр.96. стр.2, обръщение към жителите на община Аврен със заглавие "Изборите вече отминаха, предстои ни много работа", а именно: "Във финансово отношение заварих наследство от близо един милион лева задължения. Към 30.10.2011г. задълженията са 270 хил. лв., в т.ч. 70 000лв. просрочени, по които текат лихви. Общината поела ангажимент по договори за 1 423 580лв., от които налични близо 400 000 лв., т.е. заварих неизплатени сметки към фирми за извършена работа или услуга, изключително неизгодни за общината сключени договори с редица доставчици, липса на дълготрайни материални активи за хиляди левове и т.н.". 4. Интервю на М. публикувано в общински вестник "Аврен", януари 2012г., бр.98, стр.2 и начално заглавие "Кметът Е.М. сезира Прокуратурата на РБ за безобразията, извършвани при разходването на общинския бюджет" - "Техните апетити са да се върнат в управлението познатите ми до болка представители на НДСВ начело с К.Т., които доведоха общината до ръба на фалита". 5. В бр. 101, месец Април 2012г. в общински вестник "Аврен" в изявление на М. ***. публикувано на стр.4 се казва следното: "Във финансово наследство заварих община Аврен с близо милион лева неразплатени задължения" и 6. Публикация в националния ежедневник вестник „Труд” в притурката „Твоят ден за Варна, Добрич от дата 26.04.2012 г. на стр.4, заглавие "Можем да сме водеща община", "Имаше близо милион лева неразплатени задължения - по договори, включително такива, по които бяха натрупани значителни лихви заварих изключително неизгодни за общината договори с редица доставчици. Липсваха дълготрайни материални активи за хиляди левове...", КАКТО И за заплащане на сумата от 2446.45лв., представляващи обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в направен от ищеца разход по фактура № 3100285473/02.05.12г., издадена от „Вестникарска група България” ООД за публикуване в местен ежедневник „Твоят ден” на Отворено писмо от ищеца до ответника, съдържащо позицията му по клеветническите факти, на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

            ОСЪЖДА Е.М.М., ЕГН ********** *** да заплати на К.Х.Т., ЕГН ********** *** сумата от 240.44 /двеста и четиридесет лева и четиридесет и четири ст./лв., представляващи разноските пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска и сумата от 40 /четиридесет/лв. – разноските пред въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: