ОПРЕДЕЛЕНИЕ 562

гр. Варна, 21.09. 2018г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 476/18г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на И.Д.Г. чрез адв. К. С. ***, против определение № 1594/21.06.18г., постановено по в.гр.д. № 1326/2018г. по описа на ОС-Варна, с което е оставена без разглеждане нейна жалба с вх. № 11988/08.05.2018г. по регистъра на ДСИ при СИС на ВРС, насочена против действията на СИ по изпълнително дело № 3004/17г. В частната жалба се сочи, че определението е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира неговата отмяна и връщане на делото със съответни указания на ВОС по прилагането на закона. Сочи се, че изпълнителното дело е приключило с постановление, за което страните са били уведомени и в дадения срок никоя от тях не го е обжалвала. Въпреки това до длъжника Г. са изпращани нови съобщения от ДСИ, с които тя е уведомена за предприемането на бъдещи изпълнителни действия, определяне на разноски по делото и дължими суми в размер на още 300.29 лв. Поради това и длъжникът Г. е подала жалбата си до ВОС, насочена против отказа на ДСИ да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, както и против разноските по изпълнението в размер на още 300.29 лв. Излага се, че постановлението за приключване на изпълнителното дело е неоттегляемо от ДСИ по арг. от чл. 246 от ГПК, както и следва да се зачетат неговите правни последици съгласно чл. 299 от ГПК. 

В предвидения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – взискателката по изпълнителното дело К.С.Ф., подаден чрез адв. А.А. ***. Частната жалба е оспорена като неоснователна, тъй като оплакванията на жалбоподателя не попадат в хипотезата на чл. 435 от ГПК. Длъжникът не разполага с правото да обжалва постановлението за отмяна на постановлението за приключване на изпълнителното дело. Сочи се, че до настоящия момент няма плащане от длъжника за погасяване на дълга, но пък същата е подала над 10 жалби по изпълнителното дело. Претендира се обжалваното определение да бъде потвърдено и на ответника по частната жалба да се присъдят разноските за настоящата инстанция (последното е извод на настоящия съд, основан на развилото се пред ВОС производство по реда на чл. 248 от ГПК, касащо разноските за въззивната инстанция и приключило с влязло в сила на 12.09.18г. определение № 2190/29.08.18г.).

Подадената частна жалба е в срок, изхожда от страна с правен интерес от обжалването и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

Производството по изп.д. № 3004/17г. по описа на СИС при ВРС е образувано на 10.01.2017г. по молба на взискателя К.С.Ф. срещу длъжника И.Д.Г., която е осъдена да заплати на взискателката сумата от 47.92 лв., представляваща припадащата ѝ се част от направените необходими разноски за ремонт на покрив на сграда в ЕС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.01.15г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 15.31 лв., представляваща направени разноски /така изпълнителен лист от 05.01.17г., издаден по гр.д. № 424/15г. на ВРС/. По делото са предприети изпълнителни действия, посочени от взискателката, а длъжникът е направил неуспешен опит да извърши плащания чрез пощенски записи на 27.01.17г. Постъпвали са частични плащания на суми от по 10 лв. въз основа на наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, за които ДСИ е правил съответни разпределения относно погасяванията.

След множество уточнявания на дължимата на взискателката сума /вкл. и след разпореждане на ДСИ за намаляване на размера на заплатеното от взискателката адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело/, на 15.02.18г. е постановено разпореждане, с което ДСИ е приключил производството по изпълнителното дело поради цялостно погасяване на дълга /л. 153 от изп.д./. Този акт на ДСИ е съобщен на длъжника на 21.02.18г. /л. 125-125а/.

Последвала е молба от взискателката /л. 127 от изп.д./, с която е отправено искане да бъде наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника в посочени банки, както и да се присъдят разноските, направени по налагането на запорите. Върху тази молба ДСИ е поставил резолюция на 01.03.18г., че изпълнителното дело се приключва, за което взискателят е уведомен на 13.03.18г. /л. 128/.

С последваща молба взискателката е посочила, че задължението по делото не е платено и се иска отмяна на постановлението за приключване на делото поради наличието на очевидна фактическа грешка. Посочени са по размери дължимите на взискателката суми, възлизащи в общ размер на 642.22 лв. /л. 129/. Отправено е искане да се събере цялата сума, ведно с разходите по изпълнителното дело, като за разноските да се издаде допълнително разпореждане на ДСИ, имайки предвид подадените от взискателката молби от 02.03.17г. и 25.04.17г. Върху тази молба е постановено разпореждане от 16.03.18г., с което ДСИ е отменил разпореждането си за приключване на изпълнителното производство поради допусната грешка. Разпоредено е на длъжника да се връчи препис от молбата на взискателката, както и същият да внесе остатъка от дълга си. Уведомлението до Г. за това разпореждане е получено на 26.03.18г.

С нова молба от 13.04.18г. взискателката е отправила искане да бъде наложена възбрана върху посочен имот на длъжника, обосновавайки се с това, че Г. не изпълнява задължението си за плащане на дължимите суми въпреки наложените запори. ДСИ на 16.04.18г. е поставил разпореждане върху молбата, че запори върху банкови сметки на длъжника не са налагани, поради което е даден срок взискателят да посочи дали желае налагането на такива запори и да се внесат дължимите такси. Относно искането за налагане на възбрана е посочено, че не са внесени също ДТ, поради което е дадена възможност да се уточни какви изпълнителни действия се претендират. На същата дата ДСИ е разпоредил да се уведоми длъжника да внесе незабавно остатъка от дълга си по изпълнителното дело – л. 132. С молба вх. № 10471 взискателката е посочила, че в изпълнение разпореждането на ДСИ представя вносни бележки за платени такси по сметка на имотен регистър и по сметка на ВРС за налагане на възбрана върху посочения имот на длъжника и се претендира и тези разноски да се присъдят на взискателя. На 23.04.18г. ДСИ е поставил разпореждане длъжникът да се уведоми още веднъж, че в 1-седмичен срок следва да внесе остатъка от дълга си, тъй като ще последва принудително изпълнение. На взискателя пък е указано, че след изтичане срока, даден на длъжника и при неплащане – ще се пристъпи към налагането на поисканата възбрана – л. 137. Това разпореждане е връчено на длъжника на 30.04.18г. /л. 143-144/.

Междувременно с молба от 26.04.18г. длъжникът чрез адв. С. е посочил, че изпълнителното дело е приключено с постановление, което не е обжалвано от страните и този акт не може да се отменя. Представена е данъчна оценка на имота, чиято възбрана е поискана от взискателката, и е изложен аргумента за несъразмерност на претендираната сума спрямо поисканото обезпечение, както и за съобразяване на нормата на чл. 441, ал. 2 от ГПК. От името на длъжника е поискано да не се налага, респективно да бъде вдигната наложената възбрана върху посочения имот. ДСИ е резолирал молбата на 27.04.18г., указвайки, че към този момент няма да бъде наложена възбрана, но следва да се внесе остатъка от дълга. Съобщението за това разпореждане е връчено на длъжника на 14.05.18г. /л. 151-152/.

Междувременно на 09.05.18г. по изпълнителното дело е постъпило доказателство за извършено плащане от длъжника на същата дата по сметката на ДСИ на сумата от 300.29 лв. На 10.05.18г. ДСИ е извършил разпределение на постъпилата сума и е разпоредил взискателят да посочи в указан срок дали има претенции по изпълнителното дело /л. 145-149/.

На 08.05.18г. е подадена пък жалбата до ВОС, с която длъжникът Г. е поискала ВОС да отмени действията по изпълнителното дело, тъй като същото е приключило с постановление, което не е било обжалвано от страните, същото е окончателно и не може да се отменя.

На 11.05.18г. Г. е поискала издаването на актуална справка по изпълнителното дело, в която да се отразят по дати и размери постъпилите суми от сметките ѝ, както и от нейния работодател. ДСИ е разпоредил длъжникът да внесе сумата от 36 лв. като ДТ за издаването на актуалната справка за размера на дълга.

От всичко гореизложено следва да се приеме, че жалбата не е насочена против конкретен акт на съдебния изпълнител – липсва искане от длъжника и съответно постановен изричен отказ да се спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение по делото. Липсва и изричен акт по разноските, който да се обжалва от длъжника.

Както се посочи и по-горе, между страните по изпълнителното производство е налице спор относно размера на дълга, имайки предвид от една страна, че част от вземането на взискателя е лихвоносно, от друга - наличието на претенции на взискателя за разноски, извършвани в хода на изпълнението, а от трета страна – липсва акт на ДСИ, който да посочи актуален размер на дълга, имайки предвид извършените частични плащания от дължника – чрез запора върху ТВ и чрез внасянето на сума на 09.05.18г. Всичко това е довело до постановяване на разпореждане за приключване на делото на 15.02.18г. и последвалата му отмяна от ДСИ на 16.03.18г., обосновано с допусната грешка. Самият длъжник обаче не е отправил искане за прекратяване или приключване на делото след 16.03.18г., когато неколкократно е канен от ДСИ да „внесе остатъка от дълга си”. Вместо това, с молбата си от 26.04.18г. длъжникът е посочил, че поисканата от взискателя възбрана би била несъразмерна на дълга и поради това такова действие на ДСИ ще попадне в хипотезата на чл. 441, ал. 2 от ГПК. Отправеното искане е да не се налага възбраната, респективно същата да бъде вдигната. Липсва искане за прекратяване или приключване на делото, поради което и липсва отказ за постановяване на такъв акт, който пък да подлежи на обжалване.

По същия начин стои въпроса и относно разноските – същите са се променяли по размер съобразно претендираните от взискателя изпълнителни действия и няма акт или съобщение, в което длъжникът да е уведомен за приетите от ДСИ и претендирани от взискателя разноски по делото. Поради това и бланкетната жалба от 08.05.18г. на длъжника Г. до ВОС не може да се приеме, че е насочена против разноските по изпълнението – единствения аргумент на длъжника в жалбата е, че изпълнителното дело е приключено с влязъл в сила акт и всички последващи изпълнителни действия са незаконосъобразни.  

В приетия нов ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на СИ, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничения кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. В нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК са изчерпателно изброени хипотезите, в които длъжникът може да обжалва незаконосъобразните действия на СИ. Липсата на оплаквания в посочените от нормата аспекти води до извода за недопустимост на защитата на длъжника срещу незаконосъобразност на изпълнителните действия след постановен акт за приключване на делото.

Защитата срещу друга незаконосъобразност на изпълнението /процесуална или материална/, може да бъде реализирана чрез други способи за защита. Обжалваното определение на ВОС следва да бъде потвърдено.

Съобразно отправеното искане на ответника по частната жалба и представените доказателства за заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати сумата от 200 лв.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1594/21.06.18г., постановено по в.гр.д. № 1326/2018г. по описа на ОС-Варна.

ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН ********** *** да заплати на К.С.Ф., ЕГН ********** ***, адв. А.А., сумата от 200 /двеста/ лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: