Р Е Ш Е Н И Е

198

гр. Варна,  08.12.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 477 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на З.Р.Т., ЕГН **********, от гр. Варна, Р.Р.В., ЕГН **********, от гр. Варна, срещу решение № 992/15.07.2016 год. по гр.д. 1906/2015 год. на ОС Варна, с което: 1. е осъдена З.Р.Т. да заплати на Ж.И.К. следните суми: СУМАТА от 100 лв. представляваща частичен иск от сумата 229,11 лв., представляваща припадащата й част от разноските, платените от ищцата за обследване конструктивната стабилност на сградата, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 24 000 лв. представляваща частичен иск от сумата 36 131,64 лв., представляваща припадащата й се част от разноските, платени от ищцата за неотложни възстановителни СМР на сградата по договор, сключен с „Алора Билд" ООД на 13.08.2010 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 9000 лв. представляваща частичен иск от сумата 13 702,56 лв., представляваща припадащата й се част от разноските, платени от ищцата за необходими довършителни СМР на сградата по договор, сключен с „Алора Билд" ООД на 01.10.2010 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 900 лв. представляваща частичен иск от сумата 994,11 лв., представляваща припадащата й се част от разноските, платени от ищцата за строителен надзор на сградата във връзка с извършването на строително-ремонтни работи по същата и въвеждането й в експлоатация по договор, сключен с „Тест билдинг" ООД на 21.01.2010 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 1000 лв. представляваща частичен иск от сумата 1894,13 лв., представляваща припадащата й се част от разноските, платени от ищцата за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.; 2. е осъдена Р.Р.В. да заплати на Ж.И.К. следните суми: сумата от 100 лв. представляваща частичен иск от сумата 267,41 лв., представляваща припадащата й се част от разноските, платени от ищцата за обследване конструктивната стабилност на сградата, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 26 000 лв. представляваща частичен иск сумата 41 579,66 лв., представляваща припадащата й се част от разноските, платени от ищцата за неотложни възстановителни СМР по сградата по договор, сключен с „Алора Билд" ООД на 13.08.2010 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 9 000 лв. представляваща частичен иск от сумата 15 993,14 лв., представляваща припадащата й се част от разноските, платени от ищцата за необходими довършителни СМР на сградата по договор, сключен с „Алора Билд" ООД на 01.10.2010 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 700 лв. представляваща частичен иск от сумата 1160,28 лв., представляваща припадащата й се част от разноските, платени от ищцата за строителен надзор на сградата във връзка с извършването на строително-ремонтни работи по същата и въвеждането й в експлоатация по договор, сключен с „Тест билдинг" ООД на 21.01.2010 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 1000 лв. представляваща частичен иск от сумата 2210,77 лв., представляваща припадащата й се част разноските, платени от ищцата за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;, присъдени са разноски - 6827,22 лв., в полза на Ж.И.К. за първата инстанция.

Във въззивната жалба се излага, че решението е НЕПРАВИЛНО И незаконосъобразно. Оспорва се материално-правната легитимация на двете ответници по уважените искове, като се твърди, че те са отстъпили право на строеж върху парцела срещу задължение за строителство на придобитите от тях апартаменти, поради което и не дължат исковите суми. Твърди се, че договорът за отстъпване на право на строеж срещу задължение за строителство по нот.а. № 152/05.05.1995 год. е развален с влязло в сила съдебно решение, без да се засягат правата на лицата, придобили обекти от строителя – ЕТ. При дадено предписание от Община Варна собствениците на обекти в сградата сами са предприели ремонт и довършителни работи по сградата с решение на ОС на ЕС, което въззивниците неуспешно са атакували в съда. Фактическите ремонтни работи са възложени на строителна фирма. Оспорено е извършване на СМР в обектите на въззивниците. Оспорен е размера на евентуално дължимите суми, както и размерът на притежаваните от въззивниците ид.ч. от общите части на сградата. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенциите.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна Ж.И.К., в който се оспорва жалбата и се поддържат изводите на ОС. Излага се, че между страните по спора няма облигационна връзка. Оспорват се твърденията, че въззивниците не са задължени да изпълнят предписанията на Община Варна за ремонт и въвеждане в експлоатация на сградата. Оспорват се и останалите доводи на страните, вкл. искането за нова тройна СТЕ, като се пояснява, че особеното мнение е било изолирано от изводите на единичната и тройна СТЕ по делото.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Производството по делото пред ОС е образувано по предявени с една искова молба обективно съединени осъдителни иска с правно основание по чл.62 във вр. чл.61 от ЗЗД и в условията на евентуалност с правно основание чл.59 от ЗЗД, от Ж.К. срещу въззивниците Р.В. и З.Т.. В исковата молба се твърди, че се претендират разноски за възстановителни и довършително ремонтни работи по сградата, находяща се в гр. Варна, ул."Страхил войвода" № 46, които включват разноски за ремонт и довършване, както на общите части на сградата, така и на самостоятелните обекти на ответниците в обема, необходим за изпълнение задължителните предписания на кмета на район „Одесос"- Община Варна и за привеждане на сградата в съответствие с изискванията за техническа пригодност за въвеждането й в експлоатация. Ищцата твърди, че претендираните разноски се дължат във връзка с уместно предприета, добре водена и одобрена от ответниците работа. В отношение на евентуалност поддържа, че дори да се приеме, че не е налице одобрение на предприетата от нея работа, ответниците отново дължат да й възстановят припадащата им се част от разноските, тъй като работата е предприета уместно, водена е добре и е в техен интерес , тъй като ответниците са адресати на заповед на кмета на район „Одесос" за отстраняване уврежданията по цялата сграда и привеждането й в съответствие със строителните й книжа и са заинтересовани от нейното изпълнение, от довършването на сградата и общите й части и въвеждането й в експлоатация. Същевременно, в качеството им на етажни собственици същите имат задължение да участват в необходимите разноски за възстановяване и поддържане на общите части на сградата, а извършените разноски имат характера на необходими такива. Дори да се приеме, че част от разноските имат характера на полезни такива, то и в този случай, ищцата твърди, че всяка от ответниците й дължи заплащане на припадащата й се част от тях, тъй като размерът на всички разноски и разпределението им между етажните собственици е одобрено с влязло в сила решение на етажните собственици. Претенциите са подробно индивидуализирани по идентичен с диспозитива на обжалваното решение начин.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците по делото са депозирали писмен отговор пред ОС, в който исковете се оспорват изцяло. Оспорва се материално-правана легитимация на ответниците по иска, като се твърди, че претенциите следва да се насочат към приемателите на правото строеж по Нотариален акт № 135 от 22.06.1995 год., том XX, дело № 6314/1995 год., тъй като собственици на земята, са придобили собствеността върху самостоятелните си обекти в сградата като обезщетение срещу отстъпено в полза на ЕТ „Микра-Добрин Дикиджиев" право на строеж за останалите самостоятелни обекти в сградата, съгласно НА № 152/05.05.1995 год., том XIV, н.д № 4595/05.05.1995 год. Впоследствие с нотариален акт № 135 от 22.06.1995 год., том XX, дело № 6314/1995 г. ЕТ„Микра-Добрин Дикиджиев" и съпругата на търговеца – Десислава Дикиджиева са прехвърлили в полза на трети лица отстъпеното от тях право на строеж за всички самостоятелни обекти в сградата, с изключение на тези, които З.Т. и Р.В. са получили като обезщетение по НА № 152/05.05.1995 год. Третите лица са получили право на строеж за съответни самостоятелни обекти в сградата срещу задължението да построят обектите, които ответничките са получили като обезщетение по договора си с ЕТ „Микра-Добрин Дикижиев". Твърди се, че извършените СМР, заплатени от ищцата, се явяват изпълнение на договорни задължение на ищцата и представляват цената, на която същата е придобила обектите си в сградата. Твърди се, че задължени лица по заповедта, даваща предписания по въвеждане на сградата в експлоатация, са поемателите по НА № 135, том XX, дело № 6314/1995 год., понеже същите са поели задължение да изградят сградата. Твърди се, че заповедта на кмета на район „Одесос"- община Варна, не е основание за сключване на договори от ищцата с „ВиК" и „Енерго-про" АД за присъединяване на сградата към електроразпределителната и ВиК мрежа, както и че ищцата е направила разходи за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа, без да е надлежно упълномощена от тях. Твърди се, че липсват доказателства, че лицето, упражнявало строителен надзор, е изпълнило задълженията си по договора от 21.01.2010 год., за да има основание да получи договорените суми. Оспорва се основателността на исковете за заплащане на припадащата им се част от разноските, платени за обследване конструктивната стабилност на сградата и по договора за възстановители СМР на сградата, с „Алора Билд" ООД, поради обстоятелството, че към момента, когато са възлагани тези дейности ищцата не е била избрана все още за управител на етажната собственост и не е имала представителна власт спрямо останалите етажни собственици, в това число и ответниците. Твърди се, че не дължат за припадащата им се част по двата договора, сключен с „Алора Билд"ООД, тъй като дадената от изпълнителя оферта не била сравнена с други оферти, за да се прецени дали е икономически най-изгодната. Твърдят, че ищцата не е имала право да сключи договор за възстановителни СМР с „Алора Билд" ООД в сградата, тъй като с Решение № 1256/29.03.2011 год. на ВРС по гр.д.№ 12397/2009 год. е отменено като незаконосъобразно решение на общото събрание на етажните собственици от 23.10.2009 год., с което е даден краен срок за всеки собственик да довърши своя самостоятелен обект в сградата, като е предвидена неустойка, ако не бъде спазен срока. Ответниците оспорват също и че в самостоятелните им обекти и в общите части на сградата са изпълнени възстановителните и необходими довършителни СМР, описани в договорите, сключени от ищцата с „Алора Билд" ООД на 13.08.2010 год. и на 01.10.2010 год. Твърдят, че „Алора Билд" не е извършило описаните СМР в приложените договори. Оспорват размера на припадащите им се идеални части от общите части на сградата, определени съгласно Таблица за определяне на квадратурата и идеалните части на обектите в сградата, изготвена на 20.01.2010 год. от лицензиран оценител - ЕТ "Ексел-Еленка Петкова", приета с решение на общото събрание на етажната собственост от 27.09.2010 год., като твърдят, че самият лицензиран оценител е посочил, че е налице грешка при определяне на идеалните части. Възразяват, че описаните довършителните ремонтни работи, извършени по Договор за необходими довършителни СМР от 01.10.2010 год. нямат характера на необходими ремонтни работи и не съответстват на тези, за които е взето решение да се възложат, съгласно решение на етажните собственици от 27.09.2010 год.

От фактическа страна, по делото не се спори, че и въззивниците, и въззиваемата са собственици на самостоятелни обекти сграда, находяща се в гр.Варна, ул."Страхил войвода" № 46. Ж.К. е собственик на Апартамент № 5 с площ по документи за собственост 69,55 кв.м., находящ се на втори жилищен етаж, ведно с прилежащото му избено помещение № 5 с площ 3,71 кв.м., и на гараж № 4 с площ 14,40 кв.м. по документ за собственост, находящ се в сутерена на сградата, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № 8/24.11.2009 г., том III, рег.№ 16872, дело № 373 от 2009 год. на ВН.

Съобразно НА № 152/05.05.1995 год., том XIV, дело 4595, по силата на реализирано право на строеж въззивниците са придобили следните обекти в същата сграда: З.Т. е собственик на Апартамент № 6 - мезонет, разположен на трети жилищен етаж и с площ от 87,05 кв.м. по документ за собственост, ведно с прилежащото му избено помещение № 6 с площ 4,30 кв.м., на гараж № 2, находящ се в сутерена, с площ 15,30 кв.м. по документ за собственост, и на 1/2 ид.част от магазин с площ по документ за собственост 30,29 кв.м., находящ се на партера и в сутерена на сградата, състоящ се от търговска площ, разположена на две нива, склад и санитарен възел; Р.В. е собственик на апартамент № 7 - мезонет, разположен на трети жилищен етаж и с площ от 103,14 кв.м. по документ за собственост, ведно с прилежащото му избено помещение № 7 с площ 4,30 кв.м., на гараж № 1, находящ се в сутерена, с площ 15,33 кв.м. по документ за собственост и на 1/2 ид.част от магазин с площ по документ за собственост 30,29 кв.м., находящ се на партера и в сутерена на сградата, състоящ се от търговска площ, разположена на две нива, склад и санитарен възел.

Сградата, в която се намират обектите е изградена в УПИ IV-7, кв.486, XIII подрайон на гр.Варна, като сградата се състои от седем апартамента с принадлежащите им избени помещения, един магазин, четири гаража и общи помещения.

Видно е от Разрешение за строеж № 74/12.05.1995 год. на Главния архитект на кметство „Прогрес", че то касае процесната сграда, чието строителство е стартирало с изпълнител ЕТ „Микра-Добрин Дикиджиев", придобил право на строеж за обекти в сградата срещу задължението да построи горепосочените обекти на всяка от въззивниците, съгласно НА № 152/05.05.1995 год., том XIV, дело 4595/1991 год. на нотариус при ВРС. Строителят - ЕТ е изпълнил грубия строеж на сградата и част от довършителните работи по същата до 1997 год., след което е преустановил изпълнението на поетите задължения по договора за строителство, обективиран в НА № 152/05.05.1995 год.. Междувременно с НА № 135/22.06.1995 год., том XX, дело 6314/1995 год. ЕТ - строител се е разпоредил в полза на трети лица с правото на строеж за обекти в сградата, което му е било учредено от въззивниците по настоящото дело. Жени К. е придобила своя обект от третите лица, закупули обекти от строителя.

С влязло в сила решение на ВОС от 12.08.1999 год., постановено по т.д.№ 167/1998 год., договорът за отстъпено право на строеж срещу задължение на строителство по НА № 152/05.05.1995 год., сключен между ЕТ „Микра-Добрин Дикиджиев" от една страна и З.Т. и Р.В. - от друга страна, е развален. Развалянето на посочения договор не е засегнало правата на лицата, придобили право на строеж за обекти в сградата от ЕТ„Микра-Добрин Дикиджиев" с НА № 135/22.06.1995 год., като това е изрично посочено в мотивите на влязлото в сила решение на ВОС по т.д.№ 167/1998 год. съгласно разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД.

В резултат на преустановяване строителните работи по сградата, грубият строеж с течение на времето е започнал да се разрушава, а изпълнените довършителни работи са унищожени.

През 2009 год. част от собствениците на самостоятелни обекти в сградата са предприели действия по организиране ремонт на сградата за привеждането й в техническо състояние, отговарящо на изискванията за въвеждане в експлоатация, като на 23.10.2009 год. е проведено общо събрание на етажните собственици, на което са одобрени оферти на изпълнители, който да извърши необходимите строително-ремонтни работи по сградата и строителен надзор до въвеждането на сградата в експлоатация.

Решенията, взети на посоченото общо събрание на етажната собственост, не са изпълнени от етажните собственици, с изключение на решението за сключване на договор за строителен надзор избран от общото събрание изпълнител, което решение е изпълнено от тогава избрания управител на етажната собственост – Румяна Панайотова.

Решенията на общо събрание, касаещи предприемането на действия за ремонт и въвеждане в експлоатация на сградата, са обжалвани от Р.В. и З.Т.. По повод на обжалването е постановено Решение № 1256/29.03.2011 г. на ВРС по гр.д.№ 12397/2009 год., в закона сила от 16.02.2012 год., което съдът е отхвърлил искането на въззивниците за отмяна решенията на общото събрание. Изключение е Решението на Общото събрание по т.7 от протокола от 23.10.2009 год., с което се определя краен срок за всеки собственик да довърши самостоятелния си обект в сградата, така че същата да бъде въведена в експлоатация до 30.10.2010 год. и част от решението по т.8 от същия протокол - за налагане на санкции на етажните собственици, станали причина за неспазване срока за въвеждане на сградата в експлоатация.

Жалбата на въззивниците Т. и В. против решението на общото събрание, касаещи обследване конструктивната стабилност на сградата, сключването на договор за строителен надзор с избран от общото събрание изпълнител, извършването на ремонт на сградата от избран изпълнител за привеждането на сградата до степен на завършеност, необходима за въвеждането й в експлоатация, е отхвърлена.

В периода 13.11.2009 год. - 08.02.2010 год. всички собственици на самостоятелни обекти в сградата с изключение на въззивниците Т. и В. са продали притежаваните от тях обекти в сградата на трети лица, една от които е ищцата.

На 27.04.2010 год. е извършен оглед на сградата от комисия към администрацията на район „Одесос"-Община Варна, като констатациите и решенията на комисията са обективирани в Протокол № 17/17.05.2010 год. Комисията е приела, че сградата не следва да се освидетелства като застрашена от самосрутване, но е в крайно занемарено състояние и се нуждае от ремонтно-възстановителни работи с оглед опазване живота и здравето на собствениците на обектите в сградата и трети лица, което е основание за издаване на административен акт по чл.195, ал.4 вр. чл.195, ал.1 от ЗУТ.

Със Заповед № 88/09.06.2010 год., с която на основание чл.196, ал.З от ЗУТ, задължава изрично посочени в заповедта лица - собственици на самостоятелни обекти в сградата, между които и страните по делото, в четиримесечен срок да отстранят причинените увреждания на сградата и строежът да бъде възстановен съгласно одобрените му проекти и издадено разрешение за строеж. Тази заповед е постановена, след констатираното в протокол, описан по-горе, лошо техническо и санитарно-хигиенно състояние на сградата, реалната опасност, която представлява сградата за преминаващите по прилежащия й тротоар граждани.

Заповедта на Кмета е обжалвана от Р.В., като е образувано производство по адм. дело № 2206/2010 год. по описа на АС-Варна. Съдът по делото е постановил Решение № 2202/29.10.2010 год. по адм.д.№ 2206/2010 год. на АС-Варна, с което е отхвърли като неоснователна депозираната жалба.

Съгласно заповедта, задължението да се отстранят уврежданията по сградата и да се възстанови същата съгласно строителните й книжа, е възложено общо на всички адресати на заповедта.

Ж.К. е предприела действия по изпълнение задълженията по заповедта, възложени от компетентния административен орган в тежест на всички собственици на обекти в сградата към датата на издаването на заповедта.

Поради занемареното състояние на сградата, Ж. К. първоначално е предприела действия по обследване конструктивната стабилност на сградата, като е възложила извършването на анализ стабилността на сградата от правоспособни лица.

Предприетите действия по обследване конструктивната стабилност на сградата са в съответствие с предхождащото заповедта на районния кмет решение по т. 11.3. от протокола от 23.10.2009 год. на общото събрание на етажните собственици за предприемане на действия, свързани с установяване конструктивната устойчивост на сградата. Тези действия са в съответствие и с предписанията на проектанта по конструктивната част на сградата и на лицето, упражняващо строителен надзор.

Фактическото изпълнение на възстановителните ремонтни работи по сградата Ж. К. е възложила на изпълнителя „Алора Билд" ООД.

Общата цена за изпълнение на възстановителните строително-ремонтни работи по сградата е договорена в общ краен размер на 180 052,63 лв.(сто и осемдесет хиляди петдесет и два лева и шестдесет и три стотинки), а видовете дейности по възстановителните ремонтни работи са посочени в Приложение № 1 към сключения на 13.08.2010 год. договор за възстановителни СМР на жилищна сграда.

Общият размер на платените от Ж. К. суми по договора от 13.08.2010 год. възлиза на 159 812,63 лв., като остатъкът от 20 240 лв. до пълния размер на дължимото възнаграждение на изпълнителя по договора, е заплатено на изпълнителя от етажния собственик Красен Венков Кунев, който още при плащане на първата вноска по договора е заплатил почти изцяло припадащата му се част от общо дължимите разноските за възстановителни СМР по сградата, съгласно впоследствие одобреното от етажните собственици разпределение на разноските. (Таблици №№ 2 и 3 в частта за апартамент 1 на л.101 и л.102 от делото на ОС).

Предвид спешното предприемане на действия от част от собствениците в сградата за изпълнение задълженията, вменени на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата със заповедта на кмета на район „Одесос"-Община Варна, на 27.09.2010 год. е проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата. На събранието е взето решения за избор на нов управител на етажната собственост, като за такъв е избрана Ж. К.. Взето е също и решение, освен вече възложените възстановителни СМР по сградата, на същия изпълнител - „Алора Билд" ООД да бъде възложено и извършването на довършителните ремонтни работи по общите части на сградата, необходими за привеждане на сградата в съответствие с действащите изисквания за техническа пригодност на строежите, като управителят на етажната собственост е упълномощен да сключи договор с избраната строителна фирма, както и да представлява етажните собственици при подписване на всички строителни книжа и документи по време на строителството, да сключва всякакви договори и анекси към съществуващи договори по пазарни цени с проектантите и надзорника на сградата за сметка на етажните собственици, както и да подписва анекси и допълнителни споразумения с избраната строителна фирма с оглед изпълнението на евентуални предписания или заповеди от проектантите на сградата и/или строителния й надзорник и/или от компетентните строителни органи, по пазарни цени и с грижата на добър стопанин, както и да сключва на договори с дружествата доставчици „ел."- и „ВиК"- услуги и с всякакви други лица, във връзка с довършването на строителството и въвеждането на сградата в експлоатация, като в тази връзка да представлява етажните собственици и пред всички надлежни държавни и общински органи и служби, физически и юридически лица, с право да подава всякакви молби, да прави искания и да подава и получава документи.

На общото събрание на етажните собственици, проведено на 27.09.2010 год., е приета Таблица за определяне на квадратурата и идеалните части на обектите в сградата, изготвена на 20.01.2010 год. от лицензиран оценител - ЕТ "Ексел-Еленка Петкова".

Въз основа на тази таблица, изготвена от лицензирания оценител на 20.01.2010 год. е определен делът на всеки собственик на самостоятелен обект в сградата в общите части на същата. Съгласно одобреното разпределение на общите части по тази Таблица, З.Т. притежава 19,4162 % идеални части от общите части на сградата, а Р.В. притежава 22,6619 % идеални части от общите части на сградата.

На проведеното на 27.09.2010 год. общо събрание на съсобственците, е взето решение за разпределение между всички собственици на разходите, направени в изпълнение Заповедта на кмета на район „Одесос", съобразно дела, който притежава от всеки от тях в общите части на сградата. С решението е одобрен и размерът, срокът и начина за плащане на сумите, които всеки от етажните собственици дължи, както на вече предприетите действия и направени разходи на част от етажните собственици, така и във връзка с предстоящите разходи по сключените договори за възстановителни СМР на сградата и за строителен надзор, а така също и с одобрената оферта за извършване на необходими довършителни СМР.

В протокола от посоченото общо събрание на етажните собственици са обективирани пет броя таблици за разпределение на известните към него момент разходи за възстановяване и довършване на сградата съгласно изискванията за техническа пригодност за въвеждане на сградата в експлоатация.

С нарочно решение на общото събрание на етажните собственици по т.6 от протокола от 27.09.2010 год. е одобрен размерът на разходите, дължими от всеки собственик на самостоятелен обект в сграда за обследване конструктивната стабилност на сградата, неотложните възстановителни и необходими довършителни строително ремонтни работи по същата, както и във връзка със сключения договор за строителен надзор.

Решенията, приети на 27.09.2010 год. от общото събрание на етажните собственици, не са обжалвани и след изтичане на предвидения в ЗУЕС преклузивен срок за оспорването им, същите са влезли в сила и имат задължителна сила за всеки собственик на самостоятелен обект в сградата.

В изпълнение на решенията на общото събрание, в качеството си на управител на етажната собственост, на 01.10.2010 год. Ж. К. е сключила договор за необходими довършителни СМР на сградата с избрания от общото събрание на етажните собственици изпълнител - „Алора Билд " ООД. В съответствие с одобрената на същото общо събрание оферта, общата цена, дължима за изпълнение на довършителните СМР на сградата, е договорена в размер на 70 573 лв.(седемдесет хиляди петстотин седемдесет и три лева). В Приложение № 1 към сключения договор са изрично договорени по вид дейностите по необходимите довършителни ремонтни работи.

Общият краен размер на възнагражденията, дължими на изпълнителя „Алора Билд" ООД по договорите за възстановителни и необходими довършителни СМР от 13.08.2010 год. и 01.10.2010 год., възлиза на 250 625,63 лв. (180 052,63 лв. + 70 573 лв.)

Общата стойност е по-ниска от цената по офертата „Елит-пътна сигнализация" ООД за довършване на сградата до степен за въвеждането й в експлоатация, която цена е одобрена от предходното общо събрание на етажните собственици на 23.10.2009 год. Цената по офертата на „Елит-пътна сигнализация" ООД, одобрена с влязло в сила решение на предходните етажни собственици, е в размер на 320 лв./кв.м., което при РЗП на сградата 853,33 кв.м. възлиза на 273 065,60 лв. без ДДС и на 327 678,72 с ДДС.

Въззивниците Т. и В. са получили екземпляри от протокола от общото събрание на етажните собственици, проведено на 27.09.2010 год., съдържащ разпределение на одобрените от общото събрание разноски, срока и начина за заплащането им, като не се спори, че не са заплатили припадащите им се суми, дължими за възстановителен и необходим довършителен ремонт на сградата.

Предвид взетите решения от общото събрание на етажните собственици за въвеждане на сградата в експлоатация и необходимостта в тази връзка от присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа, а и с оглед изричното оправомощаване на Ж. К. като управител на етажната собственост да сключи договори с електроснабдителните дружества, същата е предприела необходимите действия за присъединяване на сградата към действащия за територията на гр.Варна доставчик на ел.енергия.

В резултат на това на 18.06.2012 год. с „Е.ОН България Мрежи" АД е сключен договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа изх.№ B 11-6265-В12-2399/24.4.2012 год. за обект - жилищна сграда, с местонахождение гр.Варна, ул."Страхил войвода" № 46, въз основа на който е изградено външното кабелно електрозахранване на сградата, за което е издадено разрешение за ползване № ДК-07-В-73/26.04.2013 год. на началник РО НСК-Варна при РДНСК-Североизточен район.

На 10.11.2014 год. е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (сградата) - акт образец 15 съгласно Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Констативният акт е подписан без възражения от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, в това число от въззивниците Т. и В., от строителя, извършил неотложните възстановителни и необходими довършителни строително-ремонтни работи по сградата, от лицата, осъществяващи строителния надзор и от проектантите, осъществяващи надзор за изпълнение на сградата в съответствие с проектната й документация във всички части.

В подписания без възражения Констативен акт образец 15 е посочено, че неразделна част от същия са редица документи, между които и изготвената от строителя и преподписана от строителния надзорник Количествена сметка на извършените СМР, Договорът за възстановителни СМР от 13.08.2010 год. и Договорът за необходими довършителни СМР от 01.10.2014 год., сключени с „Алора Билд" ООД, протоколът от Общото събрание на етажните собственици, проведено на 27.09.2010 год., в който е определен размера на припадащите се разноски за всеки собственик на самостоятелен обект в сградата за възстановителните и довършителни СМР (л.153  и л.154 от делото на ОС).

След подписване на Констативния акт образец 15 и изготвянето на окончателен доклад от дружеството, упражняващо строителен надзор, сградата, находяща се в гр.Варна, ул."Страхил войвода" № 46, е въведена в експлоатация, за което Главният архитект на район „Одесос" - община Варна е издал Удостоверение № 0-43/17.12.2014 год. за въвеждане в експлоатация на строеж.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че Ж. К. е заплатила следните суми за обследване конструктивната стабилност на сградата, за възстановителни и довършителни ремонтни работи, за строителен надзор и за присъединяването на сградата към електроразпределителната мрежа на града, а именно:  сумата общо в размер на 1180 лв. за обследване конструктивната стабилност на цялата сградата, от които: 180 лв., платени на 28.07.2010 год. на „Трансстрой-Варна" АД за безразрушително изпитване от лицензирана лаборатория - Централна морска строителна лаборатория при „Трансстрой-Варна" АД, необходимо за определяне марката на бетона (квитанция към приходен касов ордер и касов бон на втора страница от л.80); 900 лв., платени на 10.08.2010 год. на „Рачински" ООД за обследване от проектанти с пълна проектантска правоспособност устойчивостта на сградата на сеизмични натоварвания, пробно натоварване за вертикални товари на всички плочи в сградата, изготвяне анализ относно марката на вложения бетон в сградата, изготвяна на становище относно необходимостта от извършване укрепване конструкцията на сградата (приемо-предавателен протокол с разписка за получаване на суми, ведно с квитанция към приходен касов ордер - л.67 от делото на ОС); 100 лв., платени на 08.09.2010 год. на инж.Теменужка Рачинска, осъществяваща надзор за спазване проектната документация на сградата по част „Конструктивна", за изготвяне на конструктивно решение за укрепване на две насадени колони на последния етаж на сградата (приемо-предавателен протокол с разписка за получаване на суми, ведно с квитанция към приходен касов ордер - л.83 от делото на ОС); сумата общо в размер на 159 812,63 лв., платени за възстановителни ремонтни работи по сградата по договор от 13.08.2010 год., сключен с „Алора Билд" ООД (разписки за платени суми от 13.08.2010 г. и 18.02.2011 год., ведно с квитанции към приходни касови ордери от същите дати - л.90 и л.92, банково платежно нареждане от 29.09.2011 год. - л.94, фактура с отразени плащания по договора - л.96, нотариално заверена декларация от изпълнителя досежно платените му суми по договора - л. 137-138); сумата общо в размер на 70 573 лв., платени за необходими довършителни СМР по сградата по договор от 01.10.2010 год., сключен с „Алора Билд" ООД (разписка за платени суми от 15.10.2010 г., ведно с квитанция към приходен касов ордер от същата дата - л.127, банкови платежни нареждания от 13.09.2013 год. и от 11.10.2013 г. - л.134 и л.135, фактура с отразени плащания по договора - л.136, нотариално заверена декларация от изпълнителя досежно платените му суми по договора - л. 137-13 8); сумата общо в размер на 5 120 лв., платени за строителен надзор на сградата на „Тест биддинг" ООД (банкови платежни нареждания от 04.10.2010 г., от 04.11.2010 г. от 25.11.2014 г. и 22.01.2015 г.-л.54-л.57); сумата общо в размер на 9 755,45 лв., платени от ищцата на „Е .ОН България Мрежи АД", в последствие с променена фирма - „Енерго-Про Мрежи" АД, за присъединяването на сградата към електроразпределителната мрежа, от които: 123 лв., платени на 08.09.2011 год. за проучване външно ел.захранване с удост. за мощност 51 - 100 kW (фактура, ведно с касов бон - л.139); 56,88 лв., платени на 03.04.2012 год. за техн. консултация и съгласуване на проекти част ел.снабдяване (фактура, ведно с касов бон - л.140); 5256 лв., платени на 18.06.2012 год. за присъединяване на мощност до 6 kW/трасе до 25м и за присъединява от 7-15 kW/трасе до 25м във връзка със сключения договор за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа (фактура, ведно с касов бон - л.148); 4319,57 лв., платени на 14.09.2012 год. за присъединяване на мощност от 51-100 kW с трасе над 25 м - лв./м. (фактура, ведно с касов бон - л.150).

По делото са разпитани свидетелите Ваня Съйнова и Красен Кунев /с.з. на 18.11.2015 год./, от показанията на които съдът установи, че състоянието на сградата е било в груб строеж, без довършителни работи, като конструкцията е започнала да се руши. Сградата е била пълна с боклук. Покривът не е бил завършен, цялата сграда била влажна. Без дограма, без ВиК и ел инсталации. Показанията на свидетелите съответстват на протокола нал.197 от делото на ОС, установяващ състоянието на сградата. От показанията на същите свидетели се установява, че Т. и В. са идвали на строежа при извършване на довършителните работи и свидетелите не са възприели да има противопоставяне от тяхна страна.

По делото са приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, последната подписана от едно от вещите лица с особено мнение.

В заключението по т. 1 от назначената единична и тройна СТЕ, и трите вещи лица са посочили, че строително-ремонтните работи, описани в приложенията към договорите за възстановителни СМР от 13.08.2010 год. и необходими довършителни СМР от 01.10.2010 год., са изпълнени. Вещите лица, с изключение на в.л.Бонева, подписала тройната СТЕ с особено мнение, посочват, че изпълнените по договорите СМР са описани подробно по дейности и количества в Количествената сметка на извършените СМР, неразделна част от Констативен акт-образец 15 от 10.11.2014 год., с изключение на рекламния надпис, посочен в т.12 в частта „Общо помещение" от Количествената сметка (л.163 от делото), който не е бил наличен към момента на огледа от вещите лица.

Особеното мнение на в.л.Бонева, изразено по този въпрос е, че в количествената сметка - неразделна част от приложения по делото Акт образец 15, някои СМР, не са описани коректно като количества и че някои от описаните СМР, извършени по общите части на сградата, следва да се отнесат към самостоятелните обекти на ответниците, както и че описаните количества на СМР за самостоятелни обекти ап.6 и ап.7 са частично разменени. Особеното мнение на вещото лице Бонева не съответства на доказателствата и поделото и тя не е успяла да го защити и обоснове в с.з., поради което и не слдва да се кредитира, като изолирано от доказателствения материал по делото.

Самите въззивници не са оспорили с отговора си представената с исковата молба Количествена сметка на извършените възстановителни и ремонтни работи на процесната сграда.

От заключенията по т.2 на единичната и тройната СТЕ и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, единият от които - лицето, упражнило строителен надзор при ремонтните работи на процесната сграда, се установява, че извършените възстановителни и необходими довършителни СМР по договорите от 13.08.2015 год. и 01.10.2010 год. са необходими с оглед изпълнението на издадената от кмета на район „Одесос"-Община Варна Заповед № 88/09.06.2010 год. и за привеждане в сградата в съответствие с изискванията за техническа пригодност за въвеждането й в експлоатация. Вещите лица, в това число и изразилото особено мнение по другите въпроси от експертизата, са посочили еднозначно, че за да бъде един строеж технически пригоден за експлоатация, т.е. за ползване по предназначение, той трябва задължително да отговаря на съществените изисквания към строежите, посочени в чл.169, ал.1-3 от ЗУТ, като с извършените възстановителни и необходими довършителни СМР по горепосочените договори процесната сграда е приведена в съответствие именно с основните изисквания за техническа пригодност на строежите.

От приетите по делото единична и тройна СТЕ се установява, каква е стойността към момента на възлагане и към момента на приемане на ремонтните работи, изпълнени по договора за възстановителни СМР и договора за необходими довършителни СМР в обектите на всяка от ответниците и припадаща им се част от стойността на ремонтните работи, извършени в общите части на сградата, като същите са както следва:

За обектите на З.Т., ведно с припадащият им дял от общите части на сградата, стойността на възстановителните ремонти работи, извършени по договора от 13.08.2010 год., към момента на възлагането им - август 2010 год. е в общ размер на 51 387,75 лв., а стойността на същите ремонтни работи към датата на приемането им с подписване на Акт образец № 15 - ноември 2014 год. е 61 992,69 лв. Съгласно разпределението на разноските, одобрено с решение на общото събрание на етажните собственици от 27.09.2010 год., припадащата на ответницата З.Т. част от разноските, дължими по договора от 13.08.2010 год. за възстановителен ремонт на цялата сградата, в това число общи части и самостоятелни обекти, е в размер на 36 131,64 лв.;

За обектите на З.Т., ведно с припадащият им дял от общите части на сградата, стойността на необходимите довършителни ремонти работи, извършени по договора от 01.10.2010 год., към момента на възлагането им - октомври 2010 год. е в общ размер на е в общ размер на 13 965,05 лв., а стойността на същите ремонтни работи към датата на приемането им с подписване на Акт образец № 15 -ноември 2014 год. е 15 696,35 лв.. Съгласно разпределението на разноските, одобрено с решение на общото събрание на етажните собственици от 27.09.2010 год., припадащата на З.Т. част от разноските, дължими за необходими довършителни СМР на сградата, т.е. по договора от 01.10.2010 год., е в размер на 13 702,56 лв.;

За обектите на Р.В., ведно с припадащият им дял от общите части на сградата, стойността на възстановителните ремонти работи, извършени по договора от 13.08.2010 год., към момента на възлагането им - август 2010 год. е в общ размер на 55 858,73 лв., а стойността на същите ремонтни работи към датата на приемането им с подписване на Акт образец № 15 - ноември 2014 г. е 76 514,41 лв. Съгласно разпределението на разноските, одобрено с решение на общото събрание на етажните собственици от 27.09.2010 год., припадащата на Р.В. част от разноските, дължими по договора от 13.08.2010 год. за възстановителен ремонт на цялата сградата, в това число общи части и самостоятелни обекти, е в размер на 41 579,66 лв.;

За обектите на ответницата Р.В., ведно с припадащият им дял от общите части на сградата, стойността на необходимите довършителни ремонти работи, извършени по договора от 01.10.2010 год., към момента на възлагането им - октомври 2010 год. е в общ размер на е в общ размер на 15 757,22 лв., а стойността на същите ремонтни работи към датата на приемането им с подписване на Акт образец № 15 -ноември 2014 год. е 17 692,31 лв. Съгласно разпределението на разноските, одобрено с решение на общото събрание на етажните собственици от 27.09.2010 год., припадащата на Р.В. част от разноските, дължими за необходими довършителни СМР на сградата, т.е. по договора от 01.10.2010 год., е в размер на 15 993,14 лв.

От заключението по т.6 от приетата по делото единична и тройна СТЕ се установява размера на припадащата се част за всяка от въззивниците от разходите, платени за обследване конструктивната стабилност на сградата, за осъществения строителен надзор и за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа, които са както следва: за З. Т. - 240,70 лв. за обследване конструктивната стабилност на сградата; 1044,39 лв. за осъществения строителен надзор; 1989,95 лв. за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа; за Р.В. - 279,69 лв. за обследване конструктивната стабилност на сградата; 1213,58 лв. за строителен надзор; 2312,32 лв. за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа.

От извода по т.3.3 от приетата единична и тройна СТЕ се установява, че в резултат на извършените възстановителни и необходими довършителни СМР, общата стойност на обектите, притежавани от З.Т., се е увеличила с 61 476,24 лв., а общата стойността на обектите, притежавани от  Р.В., се е увеличила с 71 838,40 лв.

Правната квалификация на предявените главните обективно и субективно съединени искове, дадена от ОС, е по чл.62 във вр. чл.61 от ЗЗД. В условията на евентуалност се претендира, че исковете следва да се уважат по чл. 59 ЗЗД.

Съобразно задължителната съдебна практика, за да се приеме, че са предявени искове за обезщетение за обогатяване от водене на чужда работа без пълномощие, следва да са налице следните предпоставки, съобразно решение №.685/25.10.10г. на ВКС по г.д.№.-1940/09г., ІV ГО, ГК, – да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/, да съществува намерение да се управлява чужда работа, и това да е извършено доброволно, а да не е задължение по закон; отразено е и, че заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел, и да му върне всички разноски, които е направил; ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата на неоснователното обогатяване – чл.61 ал.3 ЗЗД.

На първо място, за да възприеме именно тази правна квалификация, съдът следва да изясни материалната легитимация на страните. Ж.К. е претендирала да й бъдат заплатени суми, които е заплатила в качеството си на ФЛ, за довършителни и ремонтни работи по части на сграда, в която ответниците по иска и въззивници, но и тя самата, притежават обекти. Исковете не са предявени от името на ЕС на сградата, а от името на ФЛ, фактически заплатило разходите. Твърденията в исковата молба са, че Ж. К. е предприела довършване на сградата със знанието, без противопоставянето и в интерес на въззивниците Т. и В..

В случая следва да се има предвид също, че страните са съсобственици в сградата. Съобразно Решение №743/11.01.2011 по дело №1811/2009 на ВКС, ГК, III г.о., в този случай квалификацията на иск изисква да се съобрази задължителното тълкуване дадено в ППВС № 6 от1974 г. и ТР № 85 от 1968 г. в неотменената с постановлението част, касаещи отношенията между съсобственици, когато съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в съсобствен имот. С тълкувателното решение се провежда разграничение между различните хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или подобрения в общия имот. Съгласно посочената практика по отношение правата на съсобственика извършил подобренията, намира приложение чл.30, ал.3 ЗС, ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици, а ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили по правилата на чл.59 ЗЗД.

Следователно, за уважаването на исковете от една страна следва да се установи, че страните са съсобственици в процесната сграда, че предприетата работа по ремонта на сградата е била наложителна, уместна, изпълнена с грижа на добър стопанин и в интерес на ответниците и въззивници в процеса. Размерът на обещетението следва да се определи в зависимост от това дали дали въззивниците са се противопоставили изрично на извършването на СМР, дали са знаели и не са се противопоставили, дали въззиваемата е действала и в собствен интерес.

Твърденията по отношение на пасивната легитимация по исковете във въззивната жалба съдът не възприема. Видно е от нот.а. №135/1995 год., че ЕТ е прехвърлил на т.нар поематели придобитото от него право на строеж върху земята на Т. и В. срещу задължението на поемателите да довършат строителството на процесната сграда съобразно договора за строителство на ЕТ. По този договор, обаче, Т. и В. не са страни, а поетите задължения са към ЕТ. Ето защо и Т. и В. не могат да се позовават на този договор. Отношенията им с ЕТ относно строителството е следвало да бъдат уредени по друг начин след разваляне на договора с него. Решението за разваляне на договора, впрочем, е постановено четири години след сключване на този договор, самото дело е заведено три години след договора. Не може да се приеме, че договорът обвързва третите лица за своя сметка да построят и обектите на Т. и В..

От всички събрани по делото доказателства се установява, че дейностите по обследване конструктивната стабилност, по възстановяване и довършване на сградата съгласно строителните й книжа и съгласно действащите изисквания за техническа пригодност на сградите, по присъединяването на сградата към електроразпределителната мрежа на града с оглед въвеждането й в експлоатация, както и изпълнението на задълженията към строителния надзорник съгласно договора, сключен от предходния управител на етажната собственост са били необходими, уместни и в интерес на въззивниците.

Тези дейности са управлявани добре с грижата на добър стопанин, като по отношение на общите части на сградата са предприети в интерес на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата и по отношение на въззивниците като собственици на както на самостоятелни обекти, така и общи части.

Възлагане обследването конструктивната стабилност на сградата и възлагане извършването на възстановителни ремонтни дейности по цялата сграда - в това число общи части и самостоятелни обекти, са предприети в изпълнение задължителни предписания на административен орган в кръга на неговата компетентност в лицето на Кмета на район „Одесос"- Община Варна. С тази заповед се дават задължителни предписания в изпълнение на закона по чл.195, ал.4 от ЗУТ, за отстраняване на увреждания по сградата и привеждането й в съответствие със строителните книжа. Адресати на заповедта на Кмета, са всички собственици на самостоятелни обекти между които са и страните по делото. Проведено е и ОС на ЕС, чието решение задължава въззивниците, дори и да не са съгласни с него, да поемат разноските по извършването на тези дейности.

Работата по възлагане извършването на довършителни ремонтни работи по сградата, необходими за привеждане на сградата в съответствие с действащите изисквания за техническа пригодност на сградата за въвеждане на същата в експлоатация, както и работата по присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа, Ж. К. е предприела в съответствие с решения на общото събрание на етажните собственици от 27.09.2010 год. и са задължителни за собствениците на самостоятелни обекти в сградата.

Сключването на договори с експлоатационните дружества за присъединяване на сградата към мрежите на техническата инфраструктура е задължително и с оглед разпоредбата на чл.66 от ЗУТ и необходимо за въвеждане на сградата в експлоатация - чл.177, ал.1 вр. с ал.5 от ЗУТ.

Изпълнението от страна на Ж. К. на задълженията към строителния надзорник съгласно договора, сключен от предходния управител на етажната собственост, също е уместно предприето, тъй като предвид категорията на сградата (IV категория, съгласно удостоверението за въвеждане в експлоатация) и с оглед разпоредбата на чл.168, ал.2 вр. с чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ осъществяването на строителен надзор при извършването на възложените СМР е задължителен.

Предприетата и водена от Ж.К. работа следва да се счита за одобрена от ответниците, тъй като същите без възражения на 10.11.2014 год. са подписали Констативен акт образец № 15 за приемане на строежа.

В конкретния случай, неразделна част от документацията към Акт. обр. 15 е и количествената сметка на изпълнените СМР, протоколът от общото събрание от 27.09.2010 год., съдържащ разпределение на сумите, дължими от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, за обследване конструктивната стабилност на сградата, за възстановителни СМР по договора от 13.08.2010 год., за необходими довършителни СМР, т.е. по договора от 01.10.2010 год., за осъществения строителен надзор по договора от 21.01.2010 год., както и договорите за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа.

Следва да се приеме, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, основните изисквания към строежите по чл.169, ал.1-3 от ЗУТ и условията на сключените договори със строителя, като с подписване на протокола В. и Т. са се съгласили с това.

Въвеждането на сградата в експлоатация сочи на извършване на работата уместно и в интерес на всички собственици на обекти.

Приемането на работата с изявление в документ, посочващ сключените договори за строителство, представлява потвърждаване на съответните договори, а посочването в документа, с който се приема работата, на протокола от 27.09.2010 год. от общото събрание на етажните собственици, съдържащ разпределението на разноските във връзка с предприетите действия по възстановяване и довършване на сградата за въвеждането й в експлоатация, следва да се приеме за одобряване на приетото от етажните собственици разпределение на разноските. /В този смисъл Решение № 140/28.10.2014 год. на ВКС, I т.о. по т.д.№ 908/2012 г./.

Дори и да се вземе предвид, че въззивниците са се противопоставили на взетите решения от етажните собственици с обжалването на решенията на ОС, то жалбите им са отхвърлени и в крайна сметка те не са се противопоставили на извършената фактически работа по законосъобразен начин, тъй като сградата е била опасна и предписанията за ремонтирането й са били задължителни. С подписването на протокол акт образец 15 въззивниците са приели, че работата е извършена добре и в техен интерес, което не съответства на твърденията им за изрично противопоставяне. Всъщност, от волеизявленията в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, от цялостната им защита става ясно, че Т. и В. са се противопставили на вменяването им на задължения да заплащат за довършване на строежа, а не на необходимостта от СМР и фактическото им осъществевяване, което се установява и от събраните свидетелски показания.

Ж.К. е предприела първоначално необходимите действия за спасяване на сградата, но впоследствие тя е изпълнила от името на въззивниците тяхното задължение да заплатят задълженията си, възникнали по силата на решението на ОС на ЕтС. Това е именно извършеното от нея действие, дължимо от Т. и В. и именно за него търси тя обезщетение, не и за положения от нея труд по наемане на специалисти за оценка на годността на сградата и извършване на строителството. 

Сумите по решенията на ОС на ЕтС Т. и В. така или иначе дължат, дори и да не бяха заплатени от Ж. К.. Съгласно императивната разпоредба на чл.41 от ЗС, всеки етажен собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържане или възстановяването на общите части, а в полезните разноски само за тези, за извършването на които е взето решение на общото събрание.

В хипотезата, когато едно лице е предприело фактически действия по извършване на СМР, вкл. наемане на специалисти, заплатило е разходите на свои съсобственици в ЕС, следва да се приеме, че е налице хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие, като заплатилият разноските и предприелият работата в случая е действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. В хипотезите на воденето на чужда работа без пълномощие, ако е налице одобрение от лицето, в чиито интерес е предприетата работа /предварително по решение на общото събрание или последващо/, отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62 ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето решение от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то само ако работата /извършените СМР/ е предприета уместно. Ако общите части са подобрени против волята на останалите съсобственици, отговорността на последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД, който съвпадат с тези по чл. 61 ал.2 ЗЗД. (Решение № 85/24.04.2014 год. на ВКС, II гр.отд. по гр.д.№ 1157/2014 год.).

Следователно, исковете следва да се уважат при предпоставките и в размерите на хипотезата на чл. 61, ал.2 ЗЗД, като се приеме, че СМР са извършени без съгласието на въззивниците, при взето решение на ОС на ЕС за полезните разноски, уместно, в интерес на двете страни и без изричното им противопоставяне техните задължения да се заплатят от друго лице. В тази хипотеза въззивниците ще дължат всички разходи на извършените работи, тъй като с тези суми са се обогатили за сметка на ищцата и въззиваема в процеса. Тези суми биха заплатили те съобразно решението на ОС на ЕС, което ги обвързва, поради което и това е размерът на обогатяването им за сметка на Ж. К., а не по-малката сума между заплатените разходи и увеличената стойност на имота, както би било в хипотеза без взето решение на ОС на ЕтС.

По отношение на размера на разходите и на изчислението на общите части на Т. и В. от общите части на сградата, направените от тях възражения са недоказани и неоснователни, особено като се има предвид и че неуспешно са обжалвали решенията на ОС на ЕС за дължимите суми.

От събраните по делото доказателства се установява, че претендираните суми са в по-нисък размер от съответно припадащите се съобразно притежаваните части от общите части на сградата разноски, а исковете са предявени и като частични.

Предвид изложеното се налага извода, че главно предявените обективно и субективно съединени искове са основателни по чл. 61, ал.2 ЗЗД, а заедно с тях и акцесорните претенции за заплащане на законна лихва върху главницата по всеки иск от датата на предявяване на исковата молба - 25.06.2015 год. до окончателното й заплащане.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде потвърдено.

На въззиваемата следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 2400 лв. за адвокатски хонорар.

Предвид горното , съдът

                                      РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 992/15.07.2016 год. по гр.д. 1906/2015 год. на ОС Варна.

ОСЪЖДА З.Р.Т., ЕГН **********, от гр. Варна, Р.Р.В., ЕГН **********, от гр. Варна, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж.И.К. ***, направените разноски по делото в размер общо за двете на 2400 лв. за въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК, в частите му, които касаят претенции с цена над 5000 лв.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :