ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

572

 

Гр.Варна, 25.09.2018 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на …… септември, две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 477 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Ю.Б.Д.- И. против определение № 461/31.07.2018 г., постановено по в.гр.д. № 356/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата й срещу действията на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС по изп.д.№20157370401163, изразяващи се в насрочването на публична продан на принадлежащата на длъжника Д.Б.Д. 1/2 идеална част от първия етаж на сграда с идентификатор 72624.623.477.1, находяща се в гр.Добрич, ул.“Йордан Йовков“№1.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваният акт е неправилен, като постановен в противоречие на закона и по съображения за допустимостта на производството пред окръжния съд е молила за отмяната му и за връщане на делото за разглеждане на жалбата й срещу действието на съдебния изпълнител.

От лицата на насрещната страна писмен отговор е подал взискателят „Райфайзенбанк (България) ЕАД. Той е оспорил частната жалба с подробни съображения за правилността на обжалваното определение, като е молил за неговото потвърждаване.

Настоящата частна жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело №20157370401163 по описа на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС е образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк /България/” ЕАД-гр.София за събиране на парично вземане от солидарните длъжници „Мебел декор” ООД, Д.Б.Д. и И.И.Г.. Изпълнението е насочено върху собствен на единия от солидарните длъжници Д.Б.Д. ***, а именно -1/2 идеална част от първи етаж, преустроен в кафе-аператив, включващ бар-плот с 9 места, две зали с 30 места, два склада, подготвително и санитарни помещения, функциониращ като „Снек-бар  „Регал”, който първи етаж е с площ 196,15кв.м и е част от двуетажна сграда с идентификатор 72624.623.477.1 по кадастралната карта на гр.Добрич, построена в поземлен имот с идентификатор 72624.623.477, ведно с 1/2 идеална част от изградената към търговската площ лятна тераса с търговско предназначение с площ от 130кв.м и съответната идеална част от избено помещение с площ от 89,50кв.м. от общите части на сградата и от поземления имот. С постановление от 12.06.2018г. съдебният изпълнител е насрочил публична продан в периода 19.06.2018г. – 19.07.2018  г. на описаната идеална част от имота, собственост на длъжника.

Жалбоподателката не е страна в изпълнителното производство и е трето лице за изпълнението. Тя е съсобственик в имота, от който принадлежащите на длъжника идеални части са предмет на принудително изпълнение. В качеството на трето лице, съгласно чл. 435 ал.4 от ГПК тя може да обжалва действието на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещ, която в деня на възбраната се е намирала в нейно владение, като жалбата не се уважава, ако се установи, че в деня на възбраната вещта е принадлежала на длъжника.

В случая, жалбоподателката изобщо не е поддържала твърдения да притежава права върху изнесената на публична продан идеална част от имота, като напротив сочила е, че същата идеална част е на длъжника Д.Б., а тя самата е собственик на другата идеална част от него. Оплакванията й за незаконосъобразност на насоченото изпълнение – насрочената публична продан са за това, че е изнесена на публична продан ½ идеална част (тази на брат й – длъжника Д.Б.) от първия етаж от сградата, който етаж не бил обособен като самостоятелен обект. Тези твърдения изобщо не покриват хипотезата на чл. 435 ал.4 от ГПК и жалбата е недопустима. Жалбоподателката не е засегната от изпълнението върху идеалната част от имота, призната от нея като принадлежаща на длъжника, като без значение за посочената хипотеза е и заявеното в жалбата пред настоящата инстанция твърдение, че владее собствената си идеална част от имота. Като съсобственик на вещта, от която се продава идеалната част на длъжника, жалбоподателката няма свое самостоятелно право на жалба срещу изпълнението, защото изпълнението засяга само длъжника, чиято идеална част е предмет на проданта, като в случая не е налице и хипотезата на чл. 500, ал.2 от ГПК при продажба на целия съсобствен имот.

Предвид изложените съображения, жалбата срещу действието на съдебния изпълнител е била недопустима и не е подлежала на разглеждане от окръжния съд. Като е постановил идентичен резултат, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 ПОТВЪРЖДАВА определение № 461/31.07.2018 г., постановено по в.гр.д. № 356/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: