Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

187

гр.Варна, 11.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 29.10.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия Д. в.гр.д. № 478/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от „Ауто Про Солюшънс” ЕООД гр.Варна срещу решение № 990/30.06.2014 год по гр.д. № 2764/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о., 9 състав, в осъдителната му част за сумата 22928,60 лв, от която 22590 лв – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на деяние, осъществено на 06.07.2012 год, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от осъществяване на деликта до окончателното изплащане, 269 лв – обезщетение за нанесена имуществена вреда вследствие същото деяние и представляващи разликата между трудовото възнаграждение и реално полученото обезщетение за периода от 06.07.2012 до 09.03.2013 год, 69,60 лв – обезщетение за нанесена имуществена вреда в размер на разходите за престой в болнично заведение в същия период, както и в осъдителната част за разноските в размер на 1153,70 лв. По съображения за недопустимост на съдебното решение като постановено по непредявен иск, въззивникът моли същото да бъде обезсилено и върнато на същия съд за произнасяне по предявение иск с правно осн. чл. 200 от КТ, вместо чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. В условията на евентуалност моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът бъде изцяло отхвърлен като неоснователен поради неосъществяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 200 от КТ. Излагат се също и доводи, като алтернативна теза, във връзка с приетия от съда процент съпричиняване, който според въззивникът е силно занижен.

В постъпилия отговор ответникът оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението.

Настоящият състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.200 от КТ, и първоинстанционният съд го е разгледал именно като такъв, обсъждайки всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба, въпреки че неправилно е квалифицирал същия по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на доклад и указания във връзка с разпределяне на доказателствената тежест, но това не е довело до ограничаване правата на страните да сочат доказателства относно релевантните за спора факти. Напротив – петитумът на исковата молба, в съответствие с изложените в нея фактически твърдения е за присъждане на обезщетение за претърпени вреди в резултат от трудова злополука, като са представени и необходимите доказателства за това. От своя страна ответникът в отговора си на исковата молба също е възприел иска като такъв по чл. 200 от КТ и в зависимост от това е направил съответните искания за събиране на доказателства. Ето защо настоящият състав намира, че по делото са събрани всички необходими доказателства, относими към иск с правно осн. чл. 200 от КТ и няма такива, които страните са пропуснали да поискат поради липсата на доклад и съответните указания за разпределяне тежестта на доказване в процеса.

Изхождайки от съдържащите се в исковата молба фактически твърдения и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „автомонтьор”. На 06.07.2012 год по нареждане от Сабина Симова – касиер в дружеството ищецът и още двама работници предприели действия по преместване на оставени в двора на предприятието туби с отработено масло. Въпреки, че работата е била възложена от длъжностно лице извън рамките на неговите правомощия, това е било възприето от работниците като нареждане от по-висшестоящ служител и те са го изпълнили. Поради тежестта на тубите се наложило преместването им да бъде извършено с помощта на мотокар, управляван от работник без съответната правоспособност. Ищецът въпреки проведения инструктаж за безопасна работа, и предупредителните надписи върху самия мотокар, се качил върху виличните рогове на мотокара и се държал с дясната си ръка за средната неподвижна греда между релсите на мотокара. В момента на злополуката работникът, който управлявал мотокара свалил виличните рогове, при което ръката на пострадалия останала затисната между средната неподвижна греда и горната подвижна греда между релсите на мотокара. В резултат от това той получил счупвания на проксималните фаланги на втори, трети и четвърди пръст на дясната ръка и лезия на флексаторните сухожилия.

За трудовата злополука са допринесли следните предпоставки: работодателят е допуснал до работа с мотокар лице, което е нямало съответната правоспособност, но и пострадалият работник е съпричинил резултата, като не се е съобразил с изискванията за безопасност на труда, за които е бил изрично инструктиран. От показанията на св. Хр.А. – работник в ответното дружество се установява, че мотокарът, с който са преместили тубите е имал предупредителни надписи, че е забранено стъпването на вилите. Въпреки това, след като закарали тубите до определеното място, ищецът решил на връщане да се повози и се качил върху тях. Злополуката настъпила когато работникът, който управлявал мотокара свалил вилите и така ръката на пострадалия била притисната.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че получената от ищеца травма е тежка – смазване на дясна длан – меки тъкани и счупване на горните фаланги на втори, трети и четвърти пръсти на същата ръка. Всяко едно от тези увреждания обуславя трайно затруднение в движението на ръката за период, надхвърлящ 1 месец, като към момента на изготвяне на експертизата – 20.05.2014 год това затруднение продължава.

От представеното допълнително споразумение № 14/27.04.2012 към трудов договор № 10/29.02.2012 год се установява, че ищецът е получавал трудово възнаграждение в размер на 290 лв плюс 4,64 лв допълнително възнаграждение за трудов стаж.Трудовият договор е прекратен със заповед № 8/11.03.2013 год. За периода от датата на злополуката до прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е следвало да получи трудово възнаграждение в общ размер 2357,12 лв. Вместо това поради временната нетрудоспособност вследствие трудовата злополука той получил обезщетение в размер 2171 лв общо за периода. Следователно разликата, явяваща се имуществена вреда в пряка и непосредствена връзка с увреждането, е в размер на 186,12 лв. До този размер предявеният иск е основателен и доказан.

Претенцията за обезщетение в размер на 69,60 лв да направени разходи за болничен престой не е подкрепена с доказателства и поради това е неоснователна.

При така изяснената фактическа обстановка съставът на Апелативен съд Варна намира следното:

Предявеният иск с правно осн. чл. 200 от КТ е основателен. Безспорно е установено, че ищецът е пострадал при изпълнение на работа, възложена му от служител на дружеството-работодател, в резултат от което е понесъл неимуществени вреди – болки и страдания, както и имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и обезщетението за временна нетрудоспособност.

Отговорността на работодателя е уредена в чл. 200 от КТ и като специална изключва общата отговорност по ЗЗД. Тя се прилага в случаите, когато вредата е причинена на работник при или по повод изпълнение на работа, възложена му от работодателя, без значение дали друг негов служител има вина за настъпването на вредите. В случая всички тези предпоставки за възникване на отговорността са налице. Ищецът е бил работник в предприятието към момента на настъпване на злополуката, а увреждането е настъпило във връзка с изпълнение на работа, възложена му от друг служител в същото предприятие. Отговорността на работодателя е по чл.200 от КТ, а не по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, както неправилно е посочил първоинстанционният съд. Той обаче не се е произнесъл по непредявен иск, защото е разгледал иска именно въз основа фактическите твърдения на страните за наличието на трудово правоотношение между пострадалия работник и предприятието, както и механизма на увреждането, настъпило по време на работа. Ето защо постановеното решение не подлежи на обезсилване, а следва да бъде отменено като неправилно.

При определяне размера на обезщетението, което ответникът дължи, настоящият състав съобрази следното:

Характерът и степента на увреждането, определени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, са значителни. Касае се за трайно засягане здравето на ищеца, изразяващо се в затруднения при движенията на дястана ръка за дълъг период от време.  За обезщетяване на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания, настоящият състав определя като справедлив размер от 22 000 лв.

С оглед обстоятелствата, при които е настъпила злополуката основателно е възражението на ответника, направено още с отговора на исковата молба, за съпричиняване на резултата от пострадалия с проявена от него груба небрежност по смисъла на чл. 201 от КТ. Във въззивната жалба се съдържа оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение именно в тази му част, с която е прието, че съпричиняването е в размер едва 10 %.

Съдът намира това оплакване за основателно.

Въз основа на събраните доказателства следва да се приеме, че ищецът в значителна спетен е допринесъл за увреждането, игнорирайки проведения инструктаж за безопасна работа, както и предупредителните надписи на самия мотокар, забраняващи качването върху вилите. От показанията на разпитания свидетел Хр.Атанасов се установява, че ищецът направил тъкмо това, и то след като възложената работа по преместване на варелите е била вече свършена. Първоинстанционният съд не е дал вяра на този свидетел, мотивирайки се единствено с това, че той бил работник в ответното предприятие. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не го прави заинтересован от изхода на спора, защото евентуалния регрес  срещу прекия причинител не би се насочил срещу него. Показанията му са в подкрепа на изводите, до които е стигнал при разследване на злополуката независим орган в лицето на НОИ – РУ”Социално осигуряване” Варна, отразени в протокол № 34/28.08.2012. Съгласно установената от ВКС на РБ практика по реда на чл. 291 от ГПК грубата небрежност по смисъла на чл. 201 от КТ представлява неполагане на необходимата грижа – тази, която и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. В случая съпричиняващото поведение на ищеца се състои в пренебрегването на правилата за безопасност при работа с машини, за които е бил инструктиран, но и използването на мотокара не по предназначение (като се качил на вилите да се вози, не да извършва работа), въпреки изричните предупредителни надписи. Приносът на самия ищец за увреждането е от такова естество, че представлява груба небрежност, даваща основание за намаление на дължимото от работодателя обезщетение наполовина. Това се отнася както до дължимото обезщетение за неимуществените, така и за имуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

С оглед горното съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани както следва: до размер на 11000 лв за неимуществените и до размер на 93,06 лв за имуществените вреди.

По отношение на разноските съдът приема следното:

Съразмерно с уважената част от иска ответникът дължи разноски в размер на 1418,94 лв, а ищецът съразмерно с отхвърлената част – 1683,43 лв. По компенсация и на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за двете инстанции в размер на 264,49 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 990/30.06.2014 год по гр.д. № 2764/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о., 9 състав и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОСЪЖДА „Ауто про солюшънс” ЕООД с ЕИК 201054152 със седалище и адрес на управление гр.Варна, местност „Траката, ул.”Първа” № 20 представлявано от управителя М.С., при участието на трето лице-помагач Д.Ц.Ц., да заплати на Т.П. ***, с ЕГН ********** сумата 11000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие трудова злополука, настъпила на 06.07.2012 год в гр.Варна, Западна промишлена зона, установена с Протокол № 34/23.08.2012 год на НОИ, РУ „Социално осигуряване” Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.07.2012 год до окончателното изплащане, ведно със сумата 93,06 лв – обезщетение за имуществени вреди от същата трудова злополука, представляваща разликата между трудовото възнаграждение и получените обезщетения за временна нетрудоспособност за периода м.юли 2012 год - м.март 2013 год, ведно със законната лихва считано от датата на увмреждането – 06.07.2012 год до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 11000 лв до претендираните 25100 лв, както и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 93,06 лв до претендираните 260,12 лв като разлика между трудовото възнаграждение и получените обезщетения за временна нетрудоспособност, и за заплащане на сумата 69,60 лв – разходи за болнично лечение, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Т.П. ***, с ЕГН ********** да заплати на Ауто про солюшънс” ЕООД с ЕИК 201054152 със седалище и адрес на управление гр.Варна, местност „Траката, ул.”Първа” № 20 представлявано от управителя М.С. 249,49 лв разноски за двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)