Р Е Ш Е Н И Е

160

гр. Варна, 10.11.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двaдесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю. К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 478 по описа за 2017-та година:

      Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по ДВЕ въззивни жалби, срещу решение № 1017/21.06.2017 год. по гр.д. 1781/2016 год. на ОС Варна, с което се ОСЪЖДА И.Х.Н., да заплати на А.И.М., сумата от 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на нанесената му от ответника на 02.12.2012г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на олекранона на лакътната кост на лява предмишница и счупването в областта на лъчевия израстък на лява раменна кост, обусловили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2-2,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, за което е постановена и влязла в сила присъда по НОХД 21 / 2015г. по описа на РС- Провадия, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 08.09.2017г./ до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000 лв. /шест хиляди лева/ до предявения размер от 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, на основание чл.45 от ЗЗД.; ОСЪЖДА СЕ И.Х.Н., да заплати на А.И.М., сумата от 1 828,13 лв. /хиляда осемстотин двадесет и осем лева и тринадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 09.09.2013г. до 07.09.2016г. върху присъдената сума от 6 000 лв. /шест хиляди лева/ за претърпените от последния болки и страдания в резултат на нанесената му ответника на 02.12.2012 г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на

олекранона на лакътната кост на лява предмишница и счупването в областта на лъчевия израстък на лява раменна кост, обусловили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2-2,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, за което е постановена и влязла в сила присъда по НОХД 21 / 2015г. по описа на РС- Провадия, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава за разликата над 1 828,13 лв. /хиляда осемстотин двадесет и осем лева и тринадесет стотинки/ до предявения размер от 7 931,40 лв /седем хиляди деветстотин тридесет и един лева и четиридесет стотинки/, на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД; ОТХВЪРЛЯТ СЕ предявените от А.И.М., искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 лв./две хиляди лева/ за претърпените от последния болки и страдания от разкъсно-контузна рана по лява предмишница, както и сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/ за претърпените болки и страдания от кръвонасяданията по гърба и главата, и двете травматични увреждания, настъпили в резултат на нанесения му от ответника на 02.12.2012г. побой в землището на с.Доброплодно, община Ветрино, област Варна, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 08.09.2017г./, като неоснователни.; ОТХВЪРЛЯТ СЕ предявените от А.И.М. срещу И.Х.Н., искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца мораторна лихва за забава за периода от 09.09.2013г. до 07.09.2016г., както следва: сумата от 610,12 лв. /шестстотин и десет лева и дванадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000 лв., представляващи претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на разкъсно-контузна рана по лява предмишница и сумата от 610,12 лв. /шестстотин и десет лева и дванадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000 лв., представляващи претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на кръвонасяданията по гърба и главата, като неоснователни. ; ОСЪЖДА СЕ И.Х.Н. да заплати на А.И.М., сумата от 471,87 лв.  / четиристотин седемдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски от ищеца, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 ГПК.; ОСЪЖДА СЕ И.Х.Н. да заплати по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 313.12 лв. /триста и тринадесет  лева и дванадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса и разноски по делото съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Първата жалба е на А.И.М., който обжалва решението в отхвърлителната му част за сумата над 6000 лв. до 26000 лв., както и за отхвърлената част от претенциите за мораторна лихва, и моли за уважаване на претенциите в пълен размер. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Изложени са съображения за основателност на претенцията за обезщетение за претърпени болки и страдания за всички телесни увреждания.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна И.Х.Н., в който жалбата се оспорва.

Постъпила е и въззивна жалба от И.Х.Н. срещу решението в осъдителната му част. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се определеният размер на обезщетението, като се твърди, че е налице съпричиняване на вредите. Излагат се подробни доводи за доказаността на съпричиняването и анализ на събраните доказателства. Иска се изменение на размера на обезщетението при съобразяване на съпричиняването, като не е посочен размер, който се признава за основателен и е внесена пълна д.т., определена върху размера на цялото присъдено обезщетение, поради което и съдът приема, че с жалбата се атакува решението в осъдителната му част изцяло.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от А. ИСМОИЛОВ М., в който доводите в жалбата са оспорени.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС е образувано по предявени от А.И.М., срещу  И.Х.Н. искове: - с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв. за претърпените от последния болки и страдания в резултат на нанесената му ответника на 02.12.2012г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на олекранона на лакътната кост на лява предмишница и счупването в областта на лъчевия израстък на лява раменна кост, обусловили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2-2,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, за което е постановена и влязла в сила присъда по НОХД 21 / 2015г. по описа на РС- Провадия, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 08.09.2017г./;  - с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 лв. за претърпените от последния болки и страдания от разкъсно-контузна рана по лява предмишница, както и 2 000 лв. за претърпените болки и страдания от кръвонасяданията по гърба и главата, и двете травматични увреждания, настъпили в резултат на нанесения му от ответника на 02.12.2012г. побой в землището на с.Доброплодно, община Ветрино, област Варна, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 08.09.2017г./; - с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо сумата от 9151,64 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 09.09.2013г. до 07.09.2016г., както следва: - 7 931,40 лв. – мораторна лихва върху сумата от 26 000 лв. за претърпените от последния болки и страдания в резултат на нанесената му ответника на 02.12.2012г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на олекранона на лакътната кост на лява предмишница и счупването в областта на лъчевия израстък на лява раменна кост, обусловили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2-2,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, за което е постановена и влязла в сила присъда по НОХД 21 / 2015г. по описа на РС- Провадия; -610,12 лв. - мораторна лихва върху сумата от 2 000 лв., представляващи претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на разкъсно-контузна рана по лява предмишница; - 610,12 лв. - мораторна лихва върху сумата от 2 000 лв., представляващи претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на кръвонасяданията по гърба и главата. В рамките на производството ответникът е релевирал възражение за съпричиняване, чиято правна квалификация се подвежда под разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в  РС – гр.Провадия е било образувано НОХД № 21/2015 г., приключило с осъдителна присъда против ответника за извършено престъпление по чл. 129 ал.1 от НК, за това , че на 02.12.2012г. в землището на село Доброплодно, обл.Варна, причинил средна телесна повреда на А.М., изразяваща се в описаните по-горе увреждания. Присъдата била потвърдена от ВОС с Решение № 188/05.07.2016г. по ВНОХД № 459/2016г. Твърди се, че освен травмите, за които била постановена присъдата, М. е претърпял и други травматични увреждания, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Твърди, че за съжаление горният ляв крайник не е възстановил в пълен обем своите функции, като дефицитът бил значителен и осезаем. В резултат на всички телесни увреждания, М. сочи, че е претърпял болки и страдания, които оценява в общ размер на 30 000 лв., както следва: за претърпени болки и страдания от счупване на олекранона на лакътната кост на лява предмишница -  13 000 лв., за счупването в областта на лъчевия израстък на лява раменна кост – 13 000 лв., претенция за разкъсно-контузна рана по лява предмишница – 2 000 лв. и претенцията за кръвонасяданията по гърба и главата също за 2 000 лв. Претендира и мораторна лихва за забава за периода от 09.09.2013г. до 09.09.2016г. в общ размер на 9151,64 лв., както следва: - 3965,70 лв. – мораторна лихва върху сумата от 13 000лв., представляващи претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от счупване на олекранона на лакътната кост на лява предмишница; - 3965,70 лв. – мораторна лихва върху сумата от 13 000лв., представляващи претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от счупването в областта на лъчевия израстък на лява раменна кост; - 610,12 лв. -  мораторна лихва върху сумата от 2 000 лв., представляващи претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на разкъсно-контузна рана по лява предмишница; - 610,12 лв. -  мораторна лихва върху сумата от 2 000 лв., представляващи претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на кръвонасяданията по гърба и главата.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от насрещната страна И.Н., с който и по същество исковете са оспорени като неоснователни. Не се оспорва противоправното поведение, в резултат на което са причинени телесни увреждания, предмет на наказателното произовдство, но се твърди съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди се, че М. го е предизвикал с поведението си, провокирал го е, а и също му е нанесъл телесни повреди, за които Н. не е потърсил лекарска помощ – възражение по чл.51  ал.2 от ЗЗД. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумата от 11 511.00 лева , като твърди , че същата е погасена за периода над три години назад считано от подаване на исковата молба в съда. Оспорва се размерът на търсеното обезщетение като силно завишен. Твърди се, че във влязлата в сила присъда била отбелязана само една телесна повреда като квалификация.

От фактическа страна, по делото е била безспорна влязлата в сила присъда № 47/2015 г. по описа на РС – Провадия, потвърдена с Решение № 188/05.07.2016 г. по описа на ОС – Варна, с която И.Н. е признат за виновен в това, че на 02.12.2012 г., в землището на с. Доброплодно, общ. Ветрино, обл. Варна, причинил средна телесна повреда на А. М., изразяваща се в счупване на олекранона на лакътната кост на лявата предмишница и счупване в областта на лъчевия израстък на лявата раменна кост, обусловили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2 - 2.5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 129, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага с определяне на изпитателен срок от три години.

Увреждането се установява и от писмените доказателства по делото - медицинско удостоверение № 1287/2012 г., издадено от МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, лист за преглед на пациент № 16864/02.12.2012 г. о МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, фиш за спешна медицинска помощ от 02.12.2012 г., от които е видно, че А. М. е получил счупване на олекранона на лакътната кост на лява предмишница и счупване в областта на лъчевия израстък на лява раменна кост, които са обусловили трайно затруднение в движението на левия горен крайник, за период от около 2-2.5 месеца, както и разкъсно-контузна рана, която е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По делото е проведена и СМЕ, от чието заключение се установява, че вследствие на нанесения удар А. М. е получил счупване на олекранона на лакътната кост на лявата предмишница, счупване в областта на лъчевия израстък на лявата раменна кост, разкъсно-контузна рана по лявата предмишница. В медицинските документи на посочената дата не се съобщават данни за други травматични увреждания. Непосредствено след получената травма на лявата ръка - счупване на олекранона на лакътната кост и на лъчевия израстък на раменната кост, М. е изпитвал силни болки и затрудняване /до невъзможност/ на движенията на ръката. На същата дата ръката е била обездвижена с имобилизираща /гипсова/ превръзка, която фиксира костните фрагменти за 40-45 дни до образуване на ново костно вещество /калус/. През този период болките обичайно са по-слабо изразени. След снемане на превръзката следва около 30-дневно раздвижване /или рехабилитация/ на крайника. Счупването на олекранона на лакътната кост на лявата предмишница и счупването в областта на лъчевия израстък на лявата раменна кост, обуславят трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за 2 -2,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Вещото лице сочи, че тъй като лакътната става е сложна, след счупване на кости, участващи в състава и механиката й /вкл. олекранона на лакътната кост и лъчевия израстък на раменната кост/, понякога последват усложнения, свързани с травматичното увреждане, каквито са настъпили и за г-н М.. Налице е лека деформация на ставата и ограничаване на функцията й в малък обем при сгъване-разгъване и извиване /усукване/ навън и навътре, вкл. със слаба болезненост при движения и ограничаване на силовата и физическа активност, ангажираща горния ляв крайник. Този дефицит във функцията на лявата лакътна става на М. е бил наличен и към времето на извършване на съдебномедицинската експертиза /20.04.2017 г./. Тоест, може да се приеме, че все още се търпят вредните последици от престъплението.

По делото е проведена и  съдебно-психиатрична експертиза относно състоянието на И.Н., от чието заключение се установява, че той е психично здрав. Вещото лице – психиатър е дало заключение относно личностовите особености на г-н Н., като според него Н. страда от Хипертонична болест, високостепенна хипертония сърд.-моз. форма и усложнения от нея като Мозъчно-съдова болест и Леко когнитивно нарушение по МКБ 10. По време на извършване на деянието Н. е преживял обида, страх и уплаха за собствения си живот в рамките на ответна афективна реакция, без същата да отговаря на диагностичните критерии на физиологичен или патологичен афект. При И.Н., оспоред вещото лице, не се установява агресивна тенденция в състояние на опасност. Освидетелстваният е по-скоро склонен да приема вина и избягва директни конфликтни сутуации, вкл. и физическа разправа.

По делото са събрани и гласни доказателства, с които се цели установяване на уврежданията и неимуществените вреди, от една страна, от друга, установяване на съпричиняването.

От показанията на сина на М., св. Е. И. се установява, че той бил повикан от баща си на 02.12.2012 г. след въпросния инцидент, баща му бил в кръв, споделил, че го болят главата и ръката, която била счупена. Пострадалият бил откаран в гр. Варна, където го зашили и гипсирали. Свидетелят твърди, че не бил ходил с баща си в болницата в град Варна, само го прибрал от там. Това станало към 6 часа, същия ден. Прибрали се вкъщи, баща му бил с гипс, когато го взел от болницата във Варна и два месеца била най-трудната част. Синът твърди, че баща му не можел да стои от болки, не можел да лежи на гърба си, бил син предимно в лявата част, имал удари по главата. Болял го гърба, ръката и главата, лежял повече на дясната страна. Не можел да ходи до тоалетната сам. Вечер имал най-много болки. Не можел да се храни сам, с една ръка. Личало, че бил ударен с тоягата по главата (Свидетелят показва отгоре на темето, вляво). Твърди, че баща му не е работил след инцидента и че, не знае да е правил рехабилитация и раздвижване. Според съпругата на М., св. М., тя отишла на мястото на инцидента, след като й се обадил сина й, видяла съпруга си в кръв, след това синът й го качил в колата и го закарал в болницата. Със снаха й прибрали кравите. Като се върнал мъжът й от болницата започнал да ахка и охка, да реве. Свидетелката го хранила, сменяхла, къпела го, по цяла вечер стояла будна. Било много трудно. Твърди, че бил целият посинен. Имал синьо на гърба, на лявата страна. Бил гипсиран за около два месеца. Той не можел да движи ръката и пръстите си, били схванати. Мисли, че е ходил на раздвижване. Имал на главата рана, от лявата страна на темето. Показанията на двамата свидетели, ценени при условията на чл. 172 ГПК, следва да се кредитират в посочената част, като съвпадащи си, логични, съответстващи на останалите доказателства по делото.

По делото са били събрани и гласни доказателства, показанията на дъщерята и съпругата на г-н Н., според които И.Н. също пострадал при инцидента, имал подутина на главата, а инцидентът бил предизвикан от г-н М.. С тези свидетелски показания се цели доказване на съпричиняване на инцидента, но съдът не ги кредитира, тъй като от една страна, при преценката по чл. 172 ГПК тези свидетели дават нелогични и неподкрепени от никакви други доказателства показания, а от друга страна, същите твърдения са били въведени, изследвани и отхвърлени и в наказателния процес, видно от присъдата и решението на ОС. Установява се, че инцидентът е възникнал, тъй като животните на М., стадо крави, са застрашили стадото овце на Н.. Не е логично М. да напада пръв и да предизвиква инцидент, при положение, че неговите животни не са застрашени. Освен това, г-н Н. твърди, че се е защитил, след като е бил нападнат, което е твърдение, относимо към тежестта на наказателната му отговорност. Ако то беше доказано, присъдата му би била друга. Ето защо твърденията, касаещи института на неизбежната отбрана, не могат да се обсъждат в настоящия процес. Състояние на афект също би дало друга квалификация на деянието по НК, то не е доказано в НК, не е доказано и пред настоящия съд. Не се установява твърдяното съпричиняване, поради което и това твърдение не следва да се взима предвид.

За уважаване на исковете по чл. 45 ЗЗД е необходимо доказването на противоправно деяние, вкл. вина, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Обвързващият характер на присъдата се отнася до всички установени от наказателния съд елементи на престъпния състав. В случая престъпният резултат включва конкретен вид телесно увреждане, а именно средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на олекранона на лакътната кост на лявата предмишница и счупване в областта на лъчевия израстък на лявата раменна кост, обусловили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2 - 2.5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, то настоящият състав е обвързан от констатирания вид на увреждането, който е част от обективната страна на състава на престъплението по чл. 129 ал. 1 от НК.

Следователно, с присъдата безспорно се установява противоправното деяние, настъпилата вреда, вината на дееца /която изключва неизбежна отбрана и афект/, и причинно-следствената връзка между тях.

Извън описаните в присъдата увреждания се твърдят и още такива: разкъсно-контузна рана по лява предмишница и кръвонасядания по гърба и главата. По отношение на тези увреждания не следва да се приложи разпоредбата по чл. 300 от ГПК, като на доказване от ищеца подлежат всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. В случая е безспорно доказано по делото, че М. е бил целият в кръв, както и че се е наложило да го зашият, освен да го гипсират, поради което и разкъсно-контузната рана е установена като увреждане. Същата като телесна повреда е погълната от по-тежкото увреждане, поради което и не е описана в присъдата, но безспорно е придружавала счупването. По отношение на кръвонасяданията по гърба и главата не се установяват по делото. По отношение на разкъсно-контузната рана се установява, че е часто от увреждането, описано в присъдата, чийто автор е Н. при пълен обем на отговорността, без благоприятните последици от наличие на неизбежна отбрана или афект.

Съдът приема, с оглед на доказателствата по делото, че разкъсно-контузната рана е резултат на престъплението по посоченото НОХД, макар да не е описано в присъдата, тъй като раната е част от контузията, описана в присъдата – счупването и разкъсването са взаимно обусловени.

Предвид цитираната и от ОС съдебна практика /решение № 271/15.10.2013 г. по гр. дело № 1403/2012 г. на ВКС, IV-то го,  т. 11 от ТР № 3/2004 г. от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС/, съставът на ВАпС намира, че за установеното телесно увреждане не може да се разделя отговорността за неимуществени вреди, обективно невъзможно е да се прецени колко е страдал М. от разкъсно-контузната рана и колко от счупването, поради което и следва да му се присъди обща сума като обезщетение.

От събраните гласни доказателства се установяват физически болки, страдания и неудобства, обикновено проявяващи се при подобен вид увреждания вследствие на обездвижването на ръката /гипсирането й поради счупванията/ - невъзможността самостоятелно да извършва всекидневните битови дейности и да се осблужва. От заключението на вещото лице по СМЕ се установява и че са настъпили усложнения във възстановяването и функцията на лявата лакътна става, изразени чрез лека деформация на ставата и ограничаване на функцията й в малък обем при сгъване-разгъване и извиване /усукване/ навън и навътре, вкл. със слаба болезненост при движения и ограничаване на силовата и физическа активност, ангажираща горния ляв крайник, т.е. установява се един дефицит във функцията на ръката.  Съдът приема обаче, че от ангажираните гласни  доказателства в полза на ищеца не се установява по-лекото увреждане разкъсно-контузната рана по лявата предмишница да е причинило допълнително и други болки и страдания, извън тези, които са причинили счупванията, като за установените по-леки травматични увреждания обезщетение извън това за нанесената средна телесна повреда не се дължи.

При съобразяване на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението, определено по справедливост, следва да се определи предвид вида, интензитета, периода на търпене на неприятните преживявания, трайността на последиците. В случая следва да се вземе предвид, че телесното увреждане е нанесено със сопа при побой, М. е търпял интензивни страдания поне два месеца, включващи физически болки, страдания и неудобства, трудности в бита, нужда от помощ за да се грижи за себе си, промяната в начина му на живот – вече не работи, продължаващите болки и дефицит във функцията на крайника.  Следва да се вземе предвид, че възстановяването все още не е настъпило напълно и са налице трайни последици, ограничаващи и променящи начина и качеството на живот на М.. Справедлива репарация на посочените вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД би било обезщетение в размер на сумата от 10 000 лв.

Възражението за съпричиняване по чл. 51 от ЗЗД е недоказано.

Предвид гореизложеното и искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нанесената средна телесна повреда се явява основателен до сумата от 10 000 лв., като в останалата си част претенциите следва да бъдат отхвърлени. Основателна се явява и претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава върху същата за посочения период, считано от 09.09.2013 г. За периода преди тази дата е налице оттегляне на иска и прекратяването му с определение от с.з. на 30.03.2017 год. Доколкото иск не е предявен в определен размер, не е било необходимо присъждането на конкретен размер за периода до предявяване на иска и в тази част решението на ОС следва да се коригира, съобразно заявената от страната претенция.

С оглед на приетото от нястоящия съд, решението на ОС следва да бъде частично отменено в следните части: в частта, с която исковете за неимуществени вреди от престъплението са отхвърлени за разликата над 6000 лв. до 10000 лв.; в частта, с която е присъдена законна лихва върху тази главница в размер на 1828,13 лв. за периода 09.09.2013 год. до 07.09.2016 год. и от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86 ЗЗД за същия период и за същата сума, в частта, с която е отхвърлен иск на същото основание в размер на 7931,40 лв., в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на 2000 лв. за неимуществени вреди, болки и страдания от разкъсно-контузна рана, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 610,12 лв. за периода от 09.09.2013 год. до 07.09.2016 год. и от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; и вместо него следва да се постанови друго, с което исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да се уважат за разликата над присъдения от ОС размер от 6000 лв. до 10000 лв. /или за още 4000 лв./, ведно със законната лихва върху цялата главница от 10000 лв., считано от 09.09.2013 год. до окончателното й изплащане.

Решението на ОС следва да се коригира в частта за разноските, предвид отмяната му в частта за обезщетението за забава и приетото от съда относно обезщетението за неимуществени вреди. Дължимата д.т. по исковата молба, съобразно уважената част от исковете в размер на 26000 лв., за които съдът е приел, че се претендират като обезщетение за вреди от престъпление, е  400 лв. или г-н н. следва да заплати по сметка на ВОС тази сума, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК. От претендираните по тези искове разноски в размер на 1800 лв. за адвокатски хонорар и 300 лв. за хонорар на вещо лице г-н Н. следва да заплати сумата от 808 лв. Останалите разноски за държавни такси по отхвърлените искове следва да се понесат от г-н М..

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО в следните негови части: в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата от 6000 лв.; в частта, с която е отхвърлен същият иск за разликата над 10000 лв. до претендираните 26000 лв., ведно със законната лихва за периода от 09.09.2013 год. до окончателно изплащане на главницата; в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 45 ЗЗД за сумата от 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от кръвонасядания, ведно със законната лихва за периода от 09.09.2013 год. до окончателното изплащане на сумата.

 Разноски за въззивната инстанция следва да се присъдят на г-н М., съобразно с уважената част от исковете, в размер на 400 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид материалния интерес и сложността на делото. Г-н Н. не е направил искане за присъждане на разноски. Същият следва да заплати и д.т. по въззивната жалба на М., съобразно с уважената част от исковете, в резулатат на въззивната жалба, в размер на 80 лв. в полза на Държавата, по сметка на ВАпС.

Предвид горното , съдът

                                     РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 1017/21.06.2017 год. по гр.д. 1781/2016 год. на ОС Варна, В СЛЕДНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ: в частта, с която е отхвърлен искът на А.И.М. срещу И.Х.Н., за заплащане на обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на нанесената му от ответника на 02.12.2012г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на олекранона на лакътната кост на лява предмишница и счупването в областта на лъчевия израстък на лява раменна кост, обусловили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2-2,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, за което е постановена и влязла в сила присъда по НОХД 21 / 2015г. по описа на РС- Провадия, ведно със законната лихва за забава, считано от 09.09.2013 год. до окончателното изплащане на задължението, САМО ЗА РАЗЛИКАТА над присъдените от ОС 6000 лв. до 10000 лв.; в частта, с която е осъден И.Х.Н., да заплати на А.И.М., сумата от 1 828,13 лв. /хиляда осемстотин двадесет и осем лева и тринадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 09.09.2013г. до 07.09.2016г. върху присъдената сума от 6 000 лв. /шест хиляди лева/ за претърпените от последния болки и страдания в резултат на нанесената му ответника на 02.12.2012 г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на олекранона на лакътната кост на лява предмишница и счупването в областта на лъчевия израстък на лява раменна кост, обусловили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2-2,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, за което е постановена и влязла в сила присъда по НОХД 21 / 2015г. по описа на РС- Провадия; в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН искът за присъждане на лихва за забава за разликата над 1 828,13 лв. /хиляда осемстотин двадесет и осем лева и тринадесет стотинки/ до предявения размер от 7 931,40 лв /седем хиляди деветстотин тридесет и един лева и четиридесет стотинки/, на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД; в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.И.М., иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 лв./две хиляди лева/ за претърпените от последния болки и страдания от разкъсно-контузна рана по лява предмишница, ведно с мораторна лихва за забава за периода от 09.09.2013г. до 07.09.2016г., както следва: сумата от 610,12 лв. /шестстотин и десет лева и дванадесет стотинки/, в частта, с което е осъден И.Х.Н. да заплати на А.И.М., сумата от 471,87 лв.  / четиристотин седемдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски от ищеца, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 ГПК.; в частта, с която е осъден И.Х.Н. да заплати по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 313.12 лв. /триста и тринадесет  лева и дванадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса и разноски по делото съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.6 ГПК; И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И.Х.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА А.И.М., ЕГН **********,***, да заплати на осн. чл. 45 ЗЗД, сумата от още 4000 лв. над присъдената от ОС сума на същото основание, като обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, причинени вследствие на престъплението по НОХД 21 / 2015г. по описа на РС- Провадия, ведно със законната лихва върху цялата главница от 10000 лв., считано от 09.09.2013 год. до окончателното изплащане на сумата; както и разноски за първата инстанция в размер на 808 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1017/21.06.2017 год. по гр.д. 1781/2016 год. на ОС Варна, в следните негови части: в частта, с която се ОСЪЖДА И.Х.Н., да заплати на А.И.М., сумата от 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на нанесената му от ответника на 02.12.2012г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на олекранона на лакътната кост на лява предмишница и счупването в областта на лъчевия израстък на лява раменна кост, обусловили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2-2,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, за което е постановена и влязла в сила присъда по НОХД 21 / 2015г. по описа на РС- Провадия; в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв.

/десет хиляди лева/ до предявения размер от 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, на основание чл.45 от ЗЗД.; в частта, с която се ОТХВЪРЛЯТ предявените от А.И.М., искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 лв./две хиляди лева/ за претърпените от последния болки и страдания от кръвонасяданията по гърба и главата, настъпили в резултат на нанесения му от ответника на 02.12.2012г. побой в землището на с.Доброплодно, община Ветрино, област Варна, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 08.09.2017г./, като неоснователни, и ведно с мораторна лихва за забава за периода от 09.09.2013г. до 07.09.2016г., в размер на сумата от 610,12 лв. /шестстотин и десет лева и дванадесет стотинки/.

ОСЪЖДА И.Х.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА А.И.М., ЕГН **********,***,  сумата от 400 лв. разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА И.Х.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на ВАпС сумата от 80 лв., на осн. чл. 78, ал.6 ГПК, съобразно уважената част от въззивната жалба на А.И.М.; както и сумата от 400 лв. по сметка на ОС Варна, представляваща д.т. върху уважената част от исковете пред първата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в онези негови части, които касаят претенции с материален интерес над 5000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :