ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№585

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на    28.09.2018 година                    в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 478/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от П. енчев П. от гр.Разград чрез процесуалния му представител адв. М.Н. *** срещу определение № 560/13.07.2018 год по гр.д. № 132/2018 год на Окръжен съд Разград, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу действията на ДСИ при Районен съд Разград по изп.д. № 218/1999 год, а именно – отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството по отношение на издръжката, дължима за минало време като погасена по давност, както и отказът да вдигне запора върху пенсията му, която е несеквестируема. По съображения за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което жалбата му бъде уважена и да бъде разпоредено на съдебния изпълнител да прекрати производството и да вдигне запора.

Отговор на частната жалба не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТГЕЛНА по следните мотиви:

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в чл. 433 от ГПК. Погасителната давност е институт на материалното право и може да се упражни само в рамките на исково производство. Съдебният изпълнител е орган на принудителното изпълнение, а не правораздавателен орган и предприема действията си само въз основа на изпълнителен лист, издаден по силата на актовете по чл. 404 от ГПК. Той не може да се произнася по искания и възражения относно съществуването на изпълняемото право, които са от материално-правно естество и са от компетентността единствено на съда. Разпоредбите, уреждащи изпълнителния процес предвиждат способи на защита на длъжника срещу изпълнението в няколко насоки – чрез възражение срещу заповедта за изпълнение, обжалване действията на съдебния изпълнител в хипотезите на чл. 435 от ГПК, както и защита по исков ред. Твърденията си за недължимост на вземането за издръжка за минало време като погасено по давност, длъжникът следва да установи по съдебен ред в хода на състезателно исково производство. То не може разглеждано като основание за прекратяване на изпълнителното дело, защото не попада в нито една от хипотезите на чл. 433 от ГПК.

Ето защо определението на Окръжен съд Разград в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото в частта за дължимата издръжка за минало време, е правилно и законосъобразно.

Що се отнася до жалбата в частта, насочена срещу наложения запор върху пенсията на длъжника, тя също е неоснователна. В тази си част жалбата е основана на твърденията, изложени по-горе, за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност и незачитане от съдебния изпълнител на доброволните плащания, извършени преди това. За да се ползва от закрилата на несеквестируемостта, длъжникът трябва изрично да се е позовал на нея, а такива твърдения в жалбата липсват. Правилно съдът се е съобразил с тълкуването, дадено с ТР № 2/2015 год на ОСГТК на ВКС на РБ, в което се казва, че насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество подлежи на обжалване само при изрично позоваване. Поради това определението и в тази му част се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 560/13.07.2018 год по гр.д. № 132/2018 год на Окръжен съд Разград.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.