Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  №  17/21.02.2014 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                        ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря Ю.К. и на  прокурор Анна Помакова от Апелативна прокуратура гр.Варна, сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 479 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, във връзка с чл.28 от ЗОПДИППД (отм.).

Образувано е по въззивна жалба на КОНПИ гр.София, наричана за краткост само „комисията”, срещу решение № 1694/25.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2476/2010 година, с което са отхвърлени изцяло исковете на комисията за отнемане в полза на държавата на недвижими и движими вещи, подробно описани в диспозитива на решението или тяхната парична равностойност, парични средства по банкови депозити и съответните лихви по тях от ответниците М.С.М. *** управляваното от него дружество „МП Инвест” ООД гр. Котел, наричано за краткост само „дружеството” и е осъдена  комисията да заплати на първия ответник разноски по делото в размер на 11474.63 лева. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени, да уважи исковете изцяло, като  присъди направените разноски за двете съдебни инстанции, включително и за правна защита. Доказателствени искания не са направени.

Насрещните страни – въззиваемите М.С.М. и „МП Инвест”ООД са оспорили въззивната жалба и молят апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като им присъди направените за тази инстанция разноски. Доказателствени искания не са направени.

Контролиращата страна - Прокуратурата на РБ, чрез представителя си прокурор Анна Помакова изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Оплакванията във въззивната жалба, които се поддържат и в пледоарията пред въззивния съд и в писмените бележки се свеждат до три група въпроси, а именно:

- ВОС не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка;

- ВОС е кредитирал представените от ответника М. частни документи – договори за парични заеми, анекси и протоколи за предаване-приемане от три  физически лица през 2008 година на обща стойност 130000.00 лева в нарушение на изискването на чл.181 от ГПК;

- ВОС е кредитирал изцяло дадените от заемодателите по тези договори свидетелски показания в нарушение на чл.164 от ГПК;  

- ВОС без основание е приел, че ответника М. се е занимавал с производство на сено и е придобил от такава дейност през 2008 година 20000.00 лева;

- ВОС не е направил анализ на приходите и разходите на възззиваемия  по периоди - към момента на придобиване на съответните имущества, за да се установи, че не е имал приходи, с които да заплати съответните сделки за придобиване на имущества;

- Неправилно ВОС е приел, че част от доходите на ответника М., които не са били декларирани пред данъчната администрация,  са законни по смисъла на ЗОПДИППД.

Апелативната инстанция не може да сподели нито едно от тези оплаквания поради следното:

Първоинстанционният съд е уважил всички доказателствени искания на страните, в т.ч. и тези които оборват презумпцията за наличие на причинно-следствена връзка между осъществената от ответника М. престъпна дейност и наличието на незаконни доходи за процесния период над минималния праг по смисъла на посочения закон. В самото решение последователно и подробно е направен анализ на всички действия (сделки) на въззиваемия М. и на управляваното от него дружество и съобразявайки заключенията на назначените по делото СТЕ, САТЕ, ССЕ-зи, както и на останалите писмени и гласни доказателства, ВОС обосновано и правилно е приел, че всички предявени от комисията искове са неоснователни.

Въззивната инстанция намира, че в производството по ЗОПДИППД във всички случаи се анализира обобщено периодът, за който е започнало производството пред комисията и само обобщеният резултати може да е основание да се уважи иска на държавата за гражданска конфискация. В този смисъл данните от допълнителното заключение на ССЕ-за на в.л. Е. Т., която обобщава цялата стопанска и друга дейност на ответниците за процесния период, включително и данните от заключенията на в.л.Ж. Т.(л.721-л.767 от делото на ВОС) и на останалите експертизи, приетите от НСИ стойности за разходи за издръжка на едно лице за съответните години, включително и  останалите доказателства, са основата за изводите на ВОС и на ВАпС. От тази гледна точка справка-приложение № 3 от допълнителното заключение на ССЕ с в.л.Ел.Т. (л.1374-л.1388 от делото на ВОС) дава отговор на въпроса дали предявените искове са били основателни. От нея е видно, че крайният резултат показва превишаване на приходите над разходите със 109141.26 лева за проверявания от комисията период. Следователно, нетния резултат е положителна величина и няма имущество, които да е придобито с незаконни доходи по смисъла на закона.

Оплакванията на комисията, че ако се анализират отделните години от целия проверяван период ще се установи наличието на отрицателни салда, както в случая това се отнася за годините 1995-2008 година, и че е имало основание съответните имущества, предмет на делото, да се отнемат в полза на държавата, също са неоснователни. Дори това да е дословно вярно, както го интерпретира комисията, то отрицателното салдо по допълнителното заключение на в.л.Т. за посочения  по-горе период е на стойност под минималния праг по смисъла на § 1, т.2 от ЗОПДИППД. Нещо повече, като се има предвид, че същата ССЕ е установила надлежно документирани значителни законни доходи на въззиваемия М. за периода 2008-2010 година, получавани по граждански договори, от субсидии, от продажба на делово участие в ТД, банков кредит и други, за които е правена  и насрещна проверка и е установено дори плащането на дължимите данъци за част от тях, то ако от  горепосоченото положително салдо в размер на 109141.26 лева по справка – приложение № 3 от допълнителното заключение на в.л.Т.  се приспаднат сумите от договорите за заем с частни лица на обща стойност 130000.00 лева, както и доходите от продажба на сено в размер на 20000.00 лева, то новото нетно салдо макар и отрицателно също ще е под минималния праг по смисъла на §1, т.2 от закона.

По тези съображения апелативната инстанция не може да сподели оплакванията на комисията, че за заемите от частни лица, както и за доходите от сено доказателствата не са били редовни и ВОС е следвало да ги игнорира. Въззивният съд намира, че ВОС не е допуснал нарушение нито на чл.181, нито на чл.164 от ГПК.

Не може да бъде споделено и оплакването, че макар и регламентиран едни доход става незаконен, ако той не е деклариран пред данъчната администрация. Когато доходът е от официално регламентирана  дейност, той е законен доход по смисъла на ЗОПДИППД, независимо дали за него са платени съответните публични задължени. Последните остават дължими до изтичане на давностния срок от пет години, който по ДОПК започва да тече от изтичане на годината, в която дохода е следвало да бъде деклариран. На тази плоскост апелативната инстанция намира, че за част от доходите на въззиваемия М., за които има данни в заключението на ССЕ, че не са декларирани и съответно обложени с данъци (осигурителни вноски) е налице основание за реализиране на правомощието на комисията по чл.31 от ЗОПДИППД.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно и обосновано.

При този изход на делото не следва да се присъждат разноски за въззиваемите, тъй-като такива не са направени.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                  Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1694/25.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2476/2010 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.