ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

540

 

Гр.Варна, …07…… октомври 2013 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на  …………07…………октомври 2013 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Северина Илиева

ЧЛЕНОВЕ:         Пенка Христова

                            Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. №480  по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. с чл. 396 ГПК.

Частно гражданско дело № 480/2013 г. по описа на Апелативен съд - Варна е образувано по частна жалба на В.В.В. против определение № 439/28.08.2013 г., постановено по гр.д.№ 219/2013 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му за допускане на обезпечение на предявените от него против „Банка ДСК” ЕАД гр.София, искове за обявяване недействителността на учредена законна ипотека от банката върху закупен от В. недвижим имот с НА № 189 от 14.07.2006 г. на нотариус с рег. № 429, както и на иска му за нищожност на вписването на законната ипотека, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20123420400047 при ДСИ към СРС.

Навел е оплаквания, че окръжният съд изобщо не разгледал искането му за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, т.7 вр. с чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, а искането му за спиране на осн. чл. 391 от ГПК като обезпечение на предявените искове бил неправилно отхвърлен. По делото бил приложен документ за превод в деня на продажбата на допълнителна сума от 4 452 лв. за цена на имота, което сочело на наличие на убедителни писмени доказателства за основателност на иска. Налице била и обезпечителна нужда, защото „продаден на публична продан недвижим имот не се връща на собственика при по-късно установена недължимост на дълга, за погасяването на който е проведена съответната публична продан”. Молил е за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на искането за спиране.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на определението, като неизгодно за нея, жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Според чл.391 ГПК, обезпечението се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД.  

Целта на производството по чл.389 ГПК е да се обезпечи упражняването на правата на молителя по едно благоприятно за него решение по иска.

За да се допусне исканото обезпечаване на иска, следва да бъде установено, че ищецът има такова право. Последното е налице, когато съществува интерес от обезпечаването на иска /обезпечителна нужда/ и освен това искът е допустим, и е подкрепен или с писмени доказателства, или с изразената от ищеца готовност за представяне на гаранция в определен от съда размер.

В настоящия казус, исковата молба е била нередовна и тя е била оставена без движение за поправяне на нередовностите, което обстоятелство към момента на произнасянето на окръжния съд и към настоящия момент не обосновава извод за допустимостта на исковете, предмет на обезпечението. Освен това и независимо от горното, приложените към исковата молба копия от документи – извлечение от сметка за периода от 14.07.2006 г. до 08.08.2013 г., нотариален акт от 14.07.2006 г. за покупка на  имот за цена от 66 000 лв., сума произтичаща от теглен от банката – ответник кредит, договор за ипотечен кредит от 13.07.2006 г. за сумата от 66 000 лв., молба и разпореждане за вписване на законна ипотека върху закупения имот за обезпечаване на отпуснатия кредит от 66 000 лв., общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, лихвени листове, изобщо не подкрепят твърденията на ищеца за недействителност на ипотеката на твърдяното основание, нито сочат за връзката на настоящото дело с изпълнително производство, чието спиране се иска /за чийто страни и предмет също липсват данни/. Т.е. предпоставките на чл. 391, ал.1 от ГПК за допускане на обезпечението не са били налице. Затова, като е оставил без уважение молбата на ищеца по чл. 389 от ГПК, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

В обжалваното определение изобщо липсва произнасяне по молбата за спиране на изпълнителното дело на основание чл. чл. 432, т.7 вр. с чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, като не е налице и отказ на съда в тази връзка, произнесен с обжалваното определение, поради което и изложените доводи по това искане не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.

По изложените съображения, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 439/28.08.2013 г., постановено по гр.д.№ 219/2013 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

Определението не може да бъде обжалвано.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: