Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

гр. Варна,  24.11.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 480 по описа за 2017-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Община Търговище срещу решение № 162/09.08.2017 год. по гр.д. 53/2017 год. на ОС Търговище, в частта му, с която е осъдена Община Търговище да заплати на А.А.И. следните суми: сумата 25 000 лв./двадесет и пет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на счупването на шийката на лявата бедрена кост с частичната й смяна по оперативен път, причинило трайно затрудняване движението на левия долен крайник със среден срок за възстановяване около 18-24 месеца, като телесното увреждане е настъпило на 01.02.2017 г. при падане на ищцата на заледената пътна настилка на ул.”Троян”- гр.Търговище, причинени от неизпълнено задължение на Общинско предприятие „БКС-Търговище” гр.Търговище за обезопасяване на пътната настилка, на което Община Търговище е възложила поддържането на улиците в гр.Търговище за зимния период на 2016/2017 година, на осн. чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 51, ал.1 и чл. 52 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-01.02.2017г.;както и сумата 3229.47 лв. / три хиляди двеста двадесет и девет  0.47 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди-протеза,медикаменти и консумативи за частичната смяна по оперативен път на лява тазобедрена става на пострадалата-ищца, вследствие телесното увреждане настъпило на 01.02.2017 г. при падане на ищцата на заледената пътна настилка на ул.”Троян”- гр.Търговище, причинени от неизпълнено задължение на Общинско предприятие „БКС-Търговище” гр. Търговище за обезопасяване на пътната настилка, на което Община Търговище е възложила поддържането на улиците в гр. Търговище за зимния период на 2016/2017 година на Община Търговище за обезопасяване на пътната настилка, на осн. чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 51, ал.1 и чл. 52 от ЗЗД; както и разноски по делото в размер на 2258.40 лв.,/две хиляди двеста петдесет и осем и 0.40 лв./, определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

В отхвърлителната му част решението не е обжалвано.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите за основателност на иска по чл. 49 ЗЗД, твърди се съпричиняване на вредоносния резултат в 75% и евентуално завишен размер на претенцията. Иска се пълно отхвърляне на претенциите, алтернативно, намаляване на размера на обезщетението. 

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от А.А.И., в който доводите в жалбата са оспорени. Твърди се, че няма нарушение на закона при постановяване на решението на ОС и се иска потвърждаването му.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред ОС са предявени искове с правно основание чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД от А.И. *** за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, вследствие падане на  01.02.2017 год. около 19 часа при пресичане на ул.”Троян”, която била заледена, с дълбоки коловози около 20-30 см. и лошо осветена, при което е получила счупване на бедрената шийка на левия крак, което наложило смяна на ставата. Твърди се, че телесното увреждане е резултат от неизпълнение на задълженията на Община Търговище да почисти пътното платно, като изпълни да изпълни задълженията си по чл. 31 от Закона за пътищата и чл.48 т.2 от Правилника за приложение на закона за пътищата. Твърди се, че са претърпени силни болки и невъзможност за движение изобщо. Движенията на крака й били ограничени и почти невъзможни. Изпитваните в момента болки били неописуеми, а самият факт, че е с протеза се отразявало и на психическото й състояние. Претендирани са неимуществените вреди в размер на 60 000 лв. Наред с неимуществените вреди й били причинени и имуществените вреди в размер на 5 000 лв./ 3 250 лв. за ставата и за болнични материали, заплащане на жената, която полага грижи за нея по 700 лв. за месец и по 20 лв. на час за рехабилитация/. Претендират се и обезщетения за забава от 01.02.2017 год., в размер на законната лихва от настъпване на увреждането и направените по делото разноски.

Исковете са оспорени изцяло в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответната страна. Твърди се, че с Решение по Протокол №13 от 20.09.2016 година на Общинския съвет Търговище е създадено Общинско предприятие „БКС-Търговище” гр.Търговище, на което Община Търговище е възложила поддържането на улиците в гр.Търговище за зимния период на 2016/2017 година. Последното изпълнило задълженията си, поради което се оспорва наличието на причинна връзка между падането, настъпилите вреди и поведението на делинквента, тъй като ищцата е допринесла за настъпването на вредите, поради което се  иска  отхвърляне на претенцията. Направено е и възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като  в евентуалност се оспорва иска поради недоказаност и прекомерност на претендирания размер на обезщетенията.

         От фактическа страна се установява по безспорен начин падането и настъпилото за г-жа И. телесно увреждане. На 01.02.2017 г., около 19:00 часа, г-жа И. се е прибирала от Пенсионерски клуб, находящ се на ул. "Паисий", в гр. Търговище, като е преминавала по ул. "Петра" и завивала към нейния блок (сграда № 14 на ул. "Троян" в гр. Търговище). Трябвало е да пресече улицата, за да стигне до блока, в който живее. Не се спори, че пътното платно на ул.”Троян” е част от уличната мрежа на гр.Търговище, както и обстоятелството, че Община Търговище е възложила на друго лице-изпълнител дейностите по поддръжката й, а именно, създаденото с Решение по Протокол №13 от 20.09.2016 година на Общинския съвет Търговище Общинско предприятие „БКС-Търговище” гр.Търговище/л.36 от делото на ОС/, на което Община Търговище е възложила поддържането на улиците в гр.Търговище за зимния период на 2016/2017 година.

Видно е от всички събрани по делото писмени доказателства и се потвърждава и от гласните такива, че при пресичането г-жа И. е паднала на средата на пътното платно, което било заледено. Вследствие на падането е получила  счупване на бедрената шийка на левия крак. Приели са я в болницата, където на 08.02.2017 год. и е претърпяла операция за смяна на ставата. Счупването на ставата е било съпроводено със силни болки.

Според показанията на свидетелите Г., И. и Ш. през зимата на 2017 година Януари и Февруари са били студени и снежни месеци, като улица "Троян" въобще не била почиствана както предишни години. Когато се случил инцидента с И. на улицата имало дебел слой лед на големи коловози. При падането г-жа И. се оплакала от силни болки, повикали бърза помощ. Г-жа И. била паднала и лежала по гръб, почти на средата на улицата, докато я натоварили я на линейката. Г-жа И. била едра, здрава жена, жизнена, живеела сама. Преди инцидента г-жа И. била в много добро състояние, много хубав човек, весела, засмяна, здрава. Не се нуждаела да се грижи някой друг за нея. След като я изписали от болницата, тя отишла да живее при дъщеря си защото сама не можела да се обслужва. Дъщеря й била на работа и имало жена която да я гледа. Плащали й по 25 лв. на ден, в течение на 3 /три/ месеца, тя я обслужвала напълно, тоалети и правела, хранела я. Този период продължил почти 3 месеца. Болките били силни, особено в началото. Доскоро се движела с проходилка. В момента се движела, но се страхувала.

По делото са ангажирани и показанията на св. И. служител в предприятието, отговарящо за почистването в процесния период, чиито показания следва да се преценяват и при съобразяване на чл. 172 ГПК. Според свидетеля, на ул. „Троян“ не е било възможно почистване с машина, затова имало коловози, но се опесъчавало ръчно. Нямало сигнали за тази улица, че не е почистена. Общо взето, от показанията се установява само, че общинската фирма трудно се справя с почистването и обезопасяването на улиците и работи при много натоварен график.

По отношение на самото увреждане на г-жа И., то се установява от представената по делото епикриза, удостоверяваща направената й операция по смяна на става, а също и от заключенията по СМЕ. Според последните, счупването на шийката на лявата бедрена кост с частичната й смяна по оперативен път е причинило на г-жа И. трайно затрудняване движението на левия долен крайник със среден срок за възстановяване около 18-24 месеца, при липса на усложнения в оздравителния процес. Според вещите лица счупването е съпроводено с много силни болки и страдания, които ще продължат и след операцията, като могат да останат за постоянно. Тези счупвания са едни от най-лошите по отношение на възстановяването, особено при по-възрастни хора, затова при смяната се постига добър резултат, но възстановяването става не по- малко от година, година и половина. С оглед възрастта на пострадалата, която е на 74 г., болките могат да останат до края на живота, особено при резки температурни колебания. Физически труд е почти невъзможен и при по-дълго ходене пак ще се появят болки. Според допълнителното заключение, счупването не е обусловено от други заболявания в конкретния случай, а при възрастните хора е прието да се постави изкуствена става, като при г-жа И. е било абсолютно необходимо.

Въззивникът пред ОС е ангажирал писмени доказателства за организацията на работата на Общинско предприятие „БКС-Търговище” гр.Търговище, на което Община Търговище е възложила поддържането на улиците в гр.Търговище за зимния период на 2016/2017 година. От тях не се установяват релевантни за спора факти, а само че е създадена организация и график за почистване на уличната мрежа в града.

Установява се от справка от НИХМ към БАН-филиал Варна-метеорологична обсерватория гр.Търговище/стр.73 от делото на ОС/, че на процесната дата 01.02.2017 година, в гр.Търговище е отчетена минимална температура минус 10.4 градуса, максимална 1.8 градуса, отчетена е средна височина на снежната покривка 30 см. От всички събрани доказателства по делото се установява, че периодът е бил с минусови температури, поради което и е било налице заледяване на ул. „Троян“, като ледът не е бил почистен, а само евентуално ръчно опесъчен.

По делото се установяват следните разноски по лечението на г-жа И.: Стойността на протезата е заплатена от г-жа И. по фактура №0000017455 от 06.02.17 г./л.9/ в размер на 2 720/две хиляди седемстотин и двадесет/ лева; по фактура № 2000000002 от 17.02.17 г./ л. 10/ е заплатино сумата 40 /четиридесет / лева, стойност на вакуум бутилка, дрен и инцизионно фолио; По фактура № 0000017481 от 14.02.17 г./ л.11/ е заплатена сумата 15 лв. за транспорт на лежащо болен. Общият размер на заплатените суми е 2 775 / две хиляди седемстотин седемдесет и пет/ лева. Представени са фискални бонове за закупени санитарни материали и медикаменти, включително „Зибор“-необходими за следоперативното лечение и поддържане на г.жа И., закупени през м.февруари 2017 година. Общата им стойност е в размер на 454.47 / четиристотин петдесет и четири 0.47/ лева. Общият размер на заплатените от И. суми възлиза на 3229.47 лв.

Претенциите за имуществени и неимуществени вреди са квалифицирани от ОС по чл. 49 ЗЗД, като по правната квалификаия няма спор. По този текст от закона възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение от страна на изпълнителя. В случая се претендират вреди от неефективно почистване на пътното платно от страна на общинската фирма, на която е възложена работата от Община Търговище, което е довело до падането и телесното увреждане на г-жа И.. Доколкото се твърди неспазване на задължението за почистване, т.е. за безопасна експлоатация на пътното платно, управлявано от общината, претенцията е по чл. 49 ЗЗД /ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г./.

Фактическият състав за възникване на отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД е безспорно установен по делото: налице и възлагане на фирма да изпълни задълженията на Община Търговище по чл. 31 от Закона за пътищата и чл.48, т.2 от Правилника за прилагането му ремонтът и поддържането на общинските пътища, за снегопочистване като условие за безопасна експлоатация на пътната настилка; налице е противоправно поведение от страна на фирмата, на която е възложена работата – ул. „Троян“  не е била почистена от падналия преди процесния ден сняг и е било образувано заледяване; налице е вреда – г-жа И. е паднала и е счупила крайник, което й е причинила и излишни разходи, и болки и страдания; налице е пряка причинно-следствена връзка между непочистването на улицата и причинената вреда.

Повдигнат е във въззивната жалба въпросът доколко отговорност за инцидента трябва да носи общината и доколко самата г-жа И., чието задължение като пешеходец било да се движи по тротоара /чл. 108 ЗДП/, а почистването на тротоарите било възложено на живущите в сградите покрай тях. В случая е съществено, че законът изисква от общината да се погрижи за осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване през цялата година по пътното платно. Този резултат не е бил постигнат от фирмата, на която е възложено почистването. Г-жа И. е пресичала пътното платно, не се е движила по него. Изобщо не е проведено доказване къде наблизо има пешеходна пътека, нито пък дали е имало почистен пътен участък, който да прави пресичането възможно. Напротив, установи се, че цялата улица е било в ледени коловози. Няма как да се избегне пресичането на платното, а и задължението пешеходците да се движат по тротоарите е създадено не за да ограничава свободата им на придвижване, а за осигуряване на безопасността на пешеходците и на движещите се автомобили и не може да служи в случая като довод за съпричиняване на резултата. Г-жа И. не може да прелети от тротоар на тротоар, а пресичането на платното е довело до процесния инцидент. Дали ще прекарва времето си навън или вкъщи е нейно право да определя, и то гарантирано от закона.

Ето защо съдебният състав приема, че е налице от една страна противоправно поведение от страна на общинската фирма, която се е задължила да изпълни снегопочистването и следователно да осигури техника, персонал и материали за това. Ако снегопочистването изисква такива героични усилия от страна на служителите на фирмата, каквито са описани от свидетеля по делото, според когото за процесната улица няма подходяща техника и се опесъчава само ръчно, а той работи денонощно в зимния сезон, вероятно това не е фирмата, която е подходящ изпълнител на поръчката. От друга страна, не е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД от страна на г-жа И., която заплаща данъци, за да й се осигури безпрепятствено придвижване в града, а не за да й се ограничават правата в защита на общинските интереси.

Исковете са доказани по основание, а по отношение на размера им, съдът намира следното:

Г-жа И. е претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в един продължителен период от време, които тя търпи и до момента при натоварване на крака и при резки температурни колебания. Интензитетът на страданията е бил много голям в първите месеци, с хоспитализация, оперативни намеси, много силни болки, обездвижване, промяна на обичайното местоживеене, нужда от чужда помощ и „прохождане“. С времето този интензитет намалява, но остават болките и ограниченията в движението. Въпреки че след година и половина според вещото лице ще има пълно възстановяване, болките остават доживот при определени външни условия, т.е. г-жа И. няма да води предишния начин на живот. Има и друга трайна доживотна последица за г-жа И. – ставата й е сменена с изкуствена и това изисква доживотно ограничаване на движенията и поддържане на изкуствената става, която има е и определен период на годност, т.е. може да се наложи и нова интервенция. От инцидента досега качеството на живота на пострадалата е занижено значително, освен болки, тя трябва да търпи и социална изолация, и нуждата от чужда помощ за елементарните грижи за себе си в първите месеци. Размерът, необходим за репарация по чл.52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост. Сумата от 25 000 лв. е подходяща за справедливо обезщетяване на описаните по вид, интензивност и трайност на последиците вреди. Тази сума се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 01.02.2017 г. до окончателното й изплащане.

По отношение на исковете за имуществени вреди, те са доказани по вид и размер в обжалваната от решението част, включително необходимостта от извършването им, т.е. че са пряка и непосредствена последица от увреждането. Исковете следва да се уважат като основателни и доказани до размер от 3229.47 лв./ три хиляди двеста двадесет и девет  0.47 лв./, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО в обжалваната му осъдителна част.

На въззиваемата страна следва да се присъдят разноските за въззивната инстанция в размер на 1377 лв.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 162/09.08.2017 год. по гр.д. 53/2017 год. на ОС Търговище, в частта му, с която е осъдена Община Търговище да заплати на А.А.И. следните суми: сумата 25 000лв./двадесет и пет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на счупването на шийката на лявата бедрена кост с частичната й смяна по оперативен път, причинило трайно затрудняване движението на левия долен крайник със среден срок за възстановяване около 18-24 месеца, като телесното увреждане е настъпило на 01.02.2017г. при падане на ищцата на заледената пътна настилка на ул.”Троян”- гр.Търговище, причинени от неизпълнено задължение на Общинско предприятие „БКС-Търговище” гр.Търговище за обезопасяване на пътната настилка, на което Община Търговище е възложила поддържането на улиците в гр.Търговище за зимния период на 2016/2017 година, на осн. чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 51, ал.1 и чл. 52 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-01.02.2017г.;както и сумата 3229.47 лв. / три хиляди двеста двадесет и девет  0.47 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди-протеза,медикаменти и консумативи за частичната смяна по оперативен път на лява тазобедрена става на пострадалата-ищца, вследствие телесното увреждане настъпило на 01.02.2017г. при падане на ищцата на заледената пътна настилка на ул.”Троян”- гр.Търговище, причинени от неизпълнено задължение на Общинско предприятие „БКС-Търговище” гр.Търговище за обезопасяване на пътната настилка, на което Община Търговище е възложила поддържането на улиците в гр.Търговище за зимния период на 2016/2017 година на Община Търговище за обезопасяване на пътната настилка, на осн. чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 51, ал.1 и чл. 52 от ЗЗД; както и разноски по делото в размер на 2258.40 лв.,/две хиляди двеста петдесет и осем и 0.40 лв./, определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ ДА ЗАПЛАТИ на  А.А.И., ЕГН **********,***, разноски за въззивната инстанция в размер на 1377 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :