ОПРЕДЕЛЕНИЕ

588

гр.Варна, 01.10.2018 г.

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на ……01…. октомври 2018 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

      ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

             МАРИЯ Маринова

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 480 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частни жалби вх. № 21747 от 18.07.2018 г. и вх.№ 21840 от 19.07.2018 г. на М.Л.Ж., първата от които е подадена чрез назначения му особен представител адв.М.С., а втората – лично, против определение постановено в открито съдебно заседание на 12.07.2018 г. по гр.д. № 278/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е невел оплаквания за неправилност - незаконосъоразност на обжалваното определение по съображения за липсата на идентичност на спора по прекратеното дело с по-рано заведени дела, като е молил за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на производството по него.

Жалбите са подадени в срок, от лице с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него, и са допустими, а разгледани по същество те са неоснователни по следните съображения:

Производството по гр.д. № 278/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на М.Л.Ж., с която  против Прокуратурата на Република България е предявен иск по чл.49, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС за заплащане на сумата от 200 001 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – стрес, фрустрация, притеснение, чувство на безсилие, обреченост и безнадеждност претърпени вследствие нарушаване на правото му чл.6, по § 1 ЕКЗПЧОС за приключване на ДП №866/96 г. на ОСС -Варна в разумен срок.

Установено от събраните писмени доказателства е, че сл.д. 866/96 г. на ОСС –Варна е било образувано с постановление от 09.08.1996 г. на следовател от ОСС –Варна срещу М.Л.Ж. за престъпление по чл.152, ал.1, т. 2 от НК извършено по отношение на Лора Димитрова. Наказателното производство е било прекратено с постановление от 29.12.2002 г., което с постановление от 12.08.2005 г. на прокурор в Апелативна прокуратура е отменено и това следствено дело (866/96 г. на ОСС –Варна), заедно със сл. д. №7047/2001 г. (също образувано срещу М.Ж. за същото престъпление, но срещу друго лице), са присъединени към сл.д. № 1022/2005 г. на ОСС –Варна. Предмет на последното следствено дело са били и обвиненията на М.Ж. в още две престъпления срещу две други лица по чл.116, ал.1, съответно по т.6 и т.12 от НК. Разследването по ДП № 1022/2005 г. на ОСС –Варна е водено срещу Ж. за двете престъпления по чл.152 от НК и за двете престъпление по чл. 116 от НК. Делото е внесено в съда и приключило с осъдителни присъди на Ж. по четирите обвинения.

Безспорно е прието между страните обстоятелството, че ДП № 866/96 г. на ОСС –Варна е присъединено към ДП № 1022/2005 г. на ОСС –Варна.

По отношение на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на сл.д. № 7047/2001 г. в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, М.Ж. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., по което е било образувано гр.д. № 1448/2016 г. по описа на ВОС, приключило с влязло в сила на 21.05.2018 г. решение, с което искът му е отхвърлен.

М.Ж. е предявил и иск по чл.49 от ЗЗД срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение от 400 000 лв. за причинени му неимуществени вреди, вследствие нарушаване на правото му по чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС за приключване на сл.д. № 1022/2005 г. на ОСС-Варна, което обединява и ДП № 866/96 г. на ОСС –Варна и този иск е част от предмета на образуваното гр.д. № 1442/2016 г. по описа на ВОС. Към настоящия момент това дело е висящо пред ВнАС по въззивна жалба на ищеца срещу решение № 406/09.03.2018 г. на ВОС, с което този иск е отхвърлен.

Настоящото дело е заведено също срещу Прокуратурата на Република България и има идентичен предмет с част от предмета на заведеното по-рано гр.д. № 1442/2016 г. по описа на ВОС, а именно - заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца по чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС за приключване на наказателното дело по сл.д. № 1022/2005 г. на ОСС-Варна в разумен срок. Доколкото сл.д. № 1022/2005 г. на ОСС-Варна обединява и ДП № 866/96 г. на ОСС –Варна, наказателното дело става едно и е водено срещу ищеца за продължителна престъпна дейност, започнала още от 1996 г. и продължила през 2000, 2001, и 2004 г. за четири престъпления и всички престъпления са разследвани заедно, то искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му за разглеждане на делото в разумен срок, предмет на заведеното по-рано гр.д. № 1442/2016 г. по описа на ВОС включва и продължителността на срока за повдигнатото му обвинение по присъединеното ДП 866/96 г. на ОСС –Варна.

В случая е налице хипотезата на чл. 126, л.1 от ГПК – две висящи дела между същите страни, със същото основание и искане, поради което и настоящото дело, като по-късно заведено следва да бъде прекратено. По изложените съображения неоснователни се явяват оплакванията на  жалбоподателя.

До извод за прекратяване на делото е достигнал и окръжния съд в обжалваното определение, поради което то следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение постановено в открито съдебно заседание на 12.07.2018 г. по гр.д. № 278/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му и при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: