Р Е Ш Е Н И Е № 203

гр. Варна, 26.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                                           ПЕНКА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 481 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното гр.д. № 1262/13г. на ВОС и против различни части на постановеното по делото решение № 377/13.03.14г., поправено с решение № 736/16.05.14г., както следва:

- въззивна жалба от Р.Д.М. *** против решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск против Прокуратурата на РБ за разликата над 6000лв. до претендираната сума от 30 000лв. на основание  чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.152 ал.4 т.1, вр. ал.3 т.5, вр. ал.1 т.1 от НК, като наказателното производство, по което е приключило с Постановление за прекратяване на ДП № 1415/2010 г. по описа на Второ РУП при ОД МВР от 17.01.2014год. поради недоказаност на обвинението. Счита се, че при изясненост на фактическата обстановка по делото съдът неправилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД. Присъдената сума от 6000лв., разделена на дните на незаконното задържане под стража /185 дни/ води до извода, че за всеки ден е присъдено обезщетение от по 32.43лв., докато практиката на Съда на ЕС е за присъждани обезщетения от по 50 евро на ден /97лв./. При това положение за период на незаконното задържане под стража от 185 дни дължимото обезщетение следва да е 17945лв.. Отделно от това е прието наличието на продължителност на разследването от 3г. и 5 месеца, което е извън разумния срок, но присъденото обезщетение е несъразмерно. Претендира се решението в обжалваната му част да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати обезщетението в пълния му претендиран размер.

- въззивна жалба от Прокуратурата на РБ против решението в частта му, с която е осъдена да заплати на Р.Д.М. ***  сумата от 6000лв. на основание  чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.152 ал.4 т.1, вр. ал.3 т.5 вр. ал.1 т.1 от НК, като наказателното производство, по което е приключило с Постановление за прекратяване на ДП № 1415/2010 г. по описа на Второ РУП при ОД МВР от 17.01.2014 год. поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2014 год. до окончателното й изплащане, както и сумата 10.00 лева разноски по делото. В жалбата се поддържа, че присъденото от съда обезщетение е в изключително завишен размер, несъответстващ на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД към който препраща нормата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, както и не е съобразен с конкретните данни по делото и установената съдебна практика. Сочи се, че по делото не е било доказано от ищеца, че именно от това наказателно производство са му причинени твърдяните душевни страдания, притеснения, безпокойство, уронване на доброто му име и др. Дори и да има отрицателни промени в психичното състояние на ищеца, то не е била доказана причинната им връзка с действията на Прокуратурата на РБ по прекратеното наказателно производство, тъй като ищецът е бил осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер и е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода” за период от 1г. и 7 м. Твърди се, че ищецът е с утвърдени престъпни навици и в продължение на години е демонстрирал антисоциално поведение. Няма и доказателства Прокуратурата да е опетнила доброто име на ищеца, нито пък че вследствие на повдигнатото му обвинение да е останал без работа. Няма и доказателства за твърденията му, че именно като следствие на воденото наказателно производство са се влошили отношенията му с жената, с която живее и с децата му. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения от ищеца иск или евентуално да се определи обезщетение в значително по-нисък размер.

В предвидения срок е постъпил отговор от Р.Д.М. на въззивната жалба, подадена от Прокуратурата на РБ, с който последната е оспорена като неоснователна.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

            Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от Р.Д.М. *** против Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000лв., вследствие на воденото срещу него досъдебно производство и незаконното му задържане под стража в продължение на 6м. и два дни, приключило с постановление за прекратяване на ДП № 1415/10г. на 2 РУП при ОД на МВР-Варна; както и за присъждане на сумата от 2401.19лв. представляваща мораторна лихва върху горната сума от 09.07.12г. до 19.04.13г. Твърдял е, че на13.08.10г. срещу него е било образувано посоченото досъдебно производство за обвинение с посочената правна квалификация по чл.152 ал.4 т.1, вр. ал.3 т.5, вр. ал.1 т.1 от НК, а на 14.08.10г. е бил привлечен като обвиняем за това тежко умишлено престъпление. Въз основа на отправеното искане от прокурора ВРС е постановил постоянна мярка за неотклонение /МНО/ „Задържане под стража”. На 28.09.10г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем, но вече с постановление на Окръжна прокуратура-Варна и прокурора е потвърдил определената му МНО. На 30.09.10г. състав на Окръжен съд-Варна е оставил без уважение жалбата на ищеца за изменение на МНО. С определение по ВЧНД № 23/11 на ВАпС е била изменена МНО в „парична гаранция” в размер на 10 000лв., но поради липсата на парични средства ищецът е останал в Затвора-Варна. Едва с постановление от 14.02.11г. прокурор от ОП-Варна е изменил МНО от „парична гаранция” в „подписка” и на 15.02.11г. ищецът е бил освободен от затвора. Така от момента на задържането му, до момента на освобождаването му са изминали 6м. и 2 дни. На 09.07.12г. прокурор от ОП-Варна е прекратил воденото срещу ищеца досъдебно производство на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК поради недоказаност на обвинението. Така за периода от 13.08.10г. до 09.07.12г. срещу ищеца е било налице повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода. Твърди се, че ищецът от 1993г. живее на съпружески начала с А. В. С. в жилище на жилфонд при месечен наем от 15лв. и отделно са разноските за консумативите. Пет от шестте им деца живеят заедно с родителите си, а пълнолетното им дете живее самостоятелно. Ищецът твърди, че няма професия и работа, а събира отпадъци по казаните за боклук в града. Дневния му доход от тази дейност е от порядъка на по 30-50-70лв., с което издържа семейството си. За периода на задържането на ищеца под стража семейството е останало без доходи. За периода на висящност на разследването ищецът е бил под напрежение, тъй като не е могъл да убеди прокуратурата в своята невинност. Под напрежение са били и членовете на семейството му, като за ищеца са настъпили и неблагоприятни последици за психиката му и отделно са се влошили и отношенията му с жената, с която живее. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на общо 30 000лв. като от тях 18 200 лв. са за обезщетение на вредите от МНО „Задържане под стража” /по 100лв. на денонощие/, които са в резултат на ограничаването му на придвижване и контакти, а 11 800лв. са за вредите настъпили от нарушение на правото му на свободен избор на местожителство, свободно придвижване, право на труд и място на работа. Дългият период на ограничаване на горните права са предизвикали у ищеца отрицателни емоции, негативни преживявания, същият е бил лишен от правото си да се грижи и възпитава децата си, да полага грижи за жената, с която живее. Нарушен е бил сънят на ищеца, същият е станал избухлив и невъздържан, дразнел са за всяко нещо от поведението на децата, налагало се е да приема лекарства за успокояване на психическото му състояние.

            В предвидения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която е поддържал, че искът е недопустим, тъй като наказателното производство против ищеца е все още висящо /с постановление от 23.05.13г. на Апелативна прокуратура-Варна е било отменено постановлението на ВОП от 09.07.12г. за прекратяване на наказателното производство и делото е било върнато с указания за допълнително разследване/. В условията на евентуалност се поддържа, че искът на ищеца е допустим, но неоснователен. Счита се, че ищецът не е доказал наличието на твърдяните в исковата молба доходи. Счита се още, че претенцията по размер не отговаря на икономическия стандарт в страната, а освен това е налице предходна съдимост на ищеца, която обуславя сравнително нисък интензитет на отрицателните преживявания във връзка с обвинението и задържането. Ограничението на ищеца след изменението на МНО от „Парична гаранция” в „Подписка” не е така значително и не е променило в значителна степен начина му на живот.

            С допълнителна молба, депозирана в съда на 21.06.13г. ищецът е изразил становище по изложеното от ответника в отговора на исковата молба – счита се, че новото обвинение е за друго престъпление /по указанията на прокурора от АП – по чл. 151, ал. 1 от НК/ макар и по същия № на досъдебното производство, поради което и новото обвинение не е във връзка с обвинението, по което е бил привлечен ищеца и за което му е била наложена МНО „Задържане под стража” за процесния период. За това именно обвинение делото е било прекратено и самото обвинение и наложената МНО се явяват незаконосъобразни и обосновават предявения иск за обезщетение. В хода на устните прения процесуалния представител на ищеца е посочил, че следва да се вземе предвид и продължителността на воденото наказателно производство – от 2010г. до м. 01.14г. , а в писмените бележки – че разследването е продължило повече от 2 години.

             От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

             Въпреки липсата на представена в цялост преписка от воденото срещу ищеца досъдебно производство № 1415/10г. на 2 РУП при ОД на МВР-Варна, то от приложените като доказателства копия на документи, съставени по същото се установява, че наказателното производство е било образувано на 13.08.10г. именно срещу ищеца с оглед извършено престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК, като привличането му като обвиняем е станало на 14.08.10г. – л. 10-12 от делото на ВОС. След изтичане на срока на предварителното задържане и по искане на прокурор от ВРП, съдът е взел постоянна МНО „Задържане под стража” /л. 13-18/. С ново постановление от 28.09.10г. на прокурор от ВОП ищецът е привлечен като обвиняем вече за престъпление по чл.152 ал.4 т.1, вр. ал.3 т.5, вр. ал.1 т.1 от НК и му е взета МНО „Задържане под стража”. Последната е потвърдена от първоинстанционния ВОС на 30.09.10г. /л. 19-24/. С определение по ВНЧД № 23/11г.на ВАпС след отмяната на определение по ЧНД № 53/11г. на ВОС /последното образувано по поредната молба на обвиняемия за изменение на МНО/ съдът е изменил определената МНО в „парична гаранция” от 10 000лв., която не е била внесена. С постановление от 14.02.11г. на прокурор при ВОП последната МНО е изменена в „подписка” /л. 27-29/, но няма данни кога ищецът е напуснал ареста. С постановление от 09.07.12г. досъдебното производство срещу ищеца е било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК /л. 8-9/.

След образуване на гражданското дело по настоящия иск, по сигнал на окръжния прокурор на Варна, прокурор от АП-Варна с постановление от 23.05.13г. е отменил горното постановление от 09.07.12г. и са дадени указания за извършване на процесуално-следствени действия по ДП № 1415/10г. /л. 46-48/. С определение от 03.10.13г. е била разгледана от ВОС молбата на ищеца на осн. чл. 368 от НПК и делото е било върнато на ВОП за продължаване на разследването в рамките на 3 месеца /из мотивите на определение от 21.01.14г. по ЧНД № 1159/13г. на ВОС – л. 103/. С постановление от 17.01.14г. на прокурор при ВОП досъдебното производство отново е било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК /л. 100-102/.

            От представените копия на удостоверения за раждане на децата на ищеца е видно, че същият е баща на децата И. /р. 10.09.99г./, А. /р. 14.03.01г./, М. /р. 26.03.04г./, О. /р. 14.04.07г./ и А. /р. 06.07.09г./.

            От справката за съдимост на ищеца /ведно с приложените копия на бюлетините за съдимост, издадени по съответните дела/ - л. 64-83, се установява, че същият е осъждан по НОХД № 369/03г. на ВРС /за престъпление от 15.11.96г. за квалифицирана кражба/ - наложено наказание „Лишаване от свобода” с отлагане изтърпяването на наказанието; по НОХД № 140/04г. на ВРС за престъпление от 01.01.04г. по чл. 343в, ал. 2 от НК /наказание глоба/; по НОХД № 485/04г. РС-Провадия за престъпление от 07.04.04г. по чл. 343в, ал. 2 от НК с наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца; по НОХД № 2193/04г. на ВРС за престъпление от 26.03.04г. по чл. 343в, ал. 2 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца; по НОХД № 383/07г. на РС-Девня за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК за деяние от 21.07.07г. с наложено наказание „Пробация” и посочени пробационни мерки; НОХД № 4819/08г. на ВРС за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК за деяние от 14.07.08г. – наложено наказание „пробация”; по НОХД № 208/09г. на РС-Девня – престъпление от 18.04.09г. по чл. 343в, ал. 2 от НК с наложено наказание „пробация”; по НОХД № 1330/10г. на ВРС за престъпление от 25.10.09г. по чл. 343в, ал. 2 от НК – отново наложеното наказание е „пробация”. Горните наказания са кумулирани по някои от присъдите, а наложеното наказание „Лишаване от свобода” след определяне на общо наказание е приведено в изпълнение.

            Видно от писмото от ГД „ИН” /л. 85-86/, че ищецът е изтърпял наказанието „Лишаване от свобода” в Затвора Варна за периода от 10.01.05г. до 22.04.06г. /по посочените дела в удостоверението/. Посочено е и изтърпяването на наложените му пробационни мерки – от 17.01.08г. до 17.01.10г.; от 12.03.09г. до 04.02.10г.; от 04.02.09г. за срок от 3г. и към 18.06.13г. е текуща и отделно предстои да стартира изпълнението на пробационните мерки по НОХД № 208/09г. на РС-Девня след изтърпяване на наказанието по НОХД № 4819/08г. на ВРС.

            Разпитаният от ВОС като свидетел А. А., който е далечен роднина на ищеца и живее в с. Каменар, сочи че през 2010г. ищецът е бил прибран за изнасилване, като след 6 месеца е бил пуснат. А. сочи, че ищецът е бил малко изтормозен /а после се поправя – май, че е бил много изтормозен/. Карали са се с жена си и той малко я е биел. Бил е озлобен и говорът му променен след затвора. Жена му спяла в една къща, а той спял в друга къща. Психически не е бил добре – с всички накриво се е гледал и другите го избягвали. Преди това е бил дружелюбен и добре се е държал с хората. Докато е бил в ареста жена му е гледала децата. Преди задържането за изнасилването е работил в някакво предприятие, а след като излязъл от ареста работил като сметосъбирач, а иначе - ходел по казаните. Изкарвал е хляба за децата си, поддържал ги е.

            От показанията на св. Василев се установява, че същият е бил пробационен служител през 2006г., а понастоящем е пенсионер и адвокат. В качеството си именно на пробационен служител се е запознал с ищеца и през 2010г. е научил за воденото срещу него досъдебно производство за изнасилване. Свидетелят е установил, че ищецът е бил много раздразнителен, много изнервен, тъй като тежко е преживял една несправедливост. М. споделил със свидетеля, че е невинен и поради несправедливото обвинение животът му е станал ад – не спи  и не яде спокойно, чудел се как да изхранва децата си. Споделил още на свидетеля, че поради престоя си в следствения арест и затвора е имал проблеми със заплащането в работата си като сметосъбирач. Хората в селото, които са с по-ниско образование, хора от малцинствата и мнителни, те са вярвали, че след като е прибран в ареста е виновен. В ареста са му се подигравали и живял при нечовешки условия. Основание за отправените от роднините му обвинения /близки на ищеца и на пострадалата/ е считал междуличностните отношения с тях. Свидетелят сочи, че много добре познава ищеца и от много години, но не знае всичките му осъждания. След ареста му е споделял, че всичките му проблеми са именно поради това задържане и тежко ги е преживял. Свидетелят не се сеща, когато ищецът го е посещавал дали вече не е бил адвокат.

            Видно от представеното на л. 37 от делото на ВОС пълномощно и договор за правна защита, че същите са подписани на 26.07.12г. и с тях ищецът е натоварил разпитания в качеството на свидетел Р. Т. В. да образува и го защитава като адвокат по дело по чл. 2 от ЗОДОВ. Тъй като това пълномощно макар и формално да легитимира Р. В. като повереник на ищеца, то посоченото лице не е било конституирано като пълномощник в настоящото дело /такъв е бил адв. В. Я. от началото на делото, което начало е поставено с исковата молба и до приключване на въззивното производство/, поради което и не е била налице процесуалната пречка по чл. 166, ал. 3 от ГПК, ограничаваща възможността му да бъде представител по делото. От друга страна разпитаният като свидетел е имал правата по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ГПК, но не се е отказал от свидетелстване. Фактът обаче на упълномощаването и сключването на договор за правна защита и съдействие именно със защита на правата по реда на ЗОДОВ, явяващи се предмет на настоящото дело /договорът е от 26.07.12г. при постановление за прекратяване на наказателното производство против ищеца от 09.07.12г./, следва да бъде отчетен при преценката на достоверността на показанията на този свидетел.

               От съвкупния анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

            На първо място следва да се посочи, че предмет на въззивното производство не представлява решението на ВОС, в частта му, с която е отхвърлен иска на ищеца за сумата от 2410.19лв., претендирана като мораторна лихва върху сумата от 30 000лв. за периода от 19.07.12г. до 19.04.13г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, тъй като решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила.

            Същевременно следва да се посочи, че цялата претенция за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000лв. /оценени от ищеца като 18 200лв. за задържането му под стража  и 11 800лв. – за нарушените му права и свободи като право на свободно придвижване на избор на местоживеене, на труд и място на работа/ е основана на твърденията за наличието на обвинение в извършването на престъпление /от 13.08.10г./, наказателното производство по което е било прекратено /на 09.07.12г./. Впоследствие страната чрез процесуалния си представител се е позовала и на времетраенето на наказателното производство, включвайки и периода на висящността му след неговото възобновяване /така пред ВОС, така и във въззивната жалба/ и обосновавайки основателността на предявения осъдителен иск. Новонастъпилите факти следва да се вземат предвид на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК, доколкото са от значение за спорното право.

            С оглед наведените твърдения и отправения петитум, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ като на осн. т. 13 от ТР № 3/22.05.04г. на ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди от този деликт включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка „Задържане под стража”.

            И така, с оглед установеното по-горе от фактическа страна следва да се приеме, че е осъществена хипотезата на приложимата правна норма, определена по-горе и като квалификация на предявения иск – ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление /и обвинението по чл. 151, ал. 1 от НК и това по чл.152 ал.4 т.1, вр. ал.3 т.5, вр. ал.1 т.1 от НК са за тежки престъпления по см. на чл. 93, т. 7 от НК/ и наказателното производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от него /по арг. от т. 7 от цитираното ТР № 3/04г. на ОСГК на ВКС/. За част от периода на времетраене на наказателното производство ищецът е бил задържан под стража за период от 6 м. и 2 дни /от 14.08.10г. до 15.02.11г./, а за останалата част до 09.07.12г. е бил с МНО „подписка”. За периода от 23.05.13г. до 17.01.14г. няма данни по отношение на ищеца да е прилагана каквато и да е МНО. Следва да се посочи, че общата продължителност на наказателното производство против ищеца следва да се определи сумирайки двата периода - от образуването на 13.08.10г. до първото прекратяване на 09.07.12г. /1г., 10 мес. и 26 дни/ и от възобновяването  на 23.05.13г. до второто прекратяване на 17.01.14г. /7 мес. и 24 дни/, или общо 2г., 6 мес. и 20 дни, а не както е претендирал ищеца за период от 3г. и 5 месеца.

            Безспорно за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания от факта, че е обвинен в посоченото престъпление и то по отношение на непълнолетно момиче от роднинския му кръг. Така св. А. сочи, че съселяните им са вярвали, че именно ищецът е извършител на това деяние, тъй като е бил задържан в следствения арест и в затвора. Очевидно обвинението е повлияло негативно върху емоционалното състояние на ищеца като и двамата свидетели сочат, че същият се е променил като е станал по раздразнителен и избухлив, започнал да се кара с жена си и двамата са живеели отделно. Безспорно следва да се приеме, че дори и по делото да не е установено освен с показанията на св. А., че ищецът е полагал някакви грижи по материалното обезпечаване на прехраната на петте си непълнолетни деца /съответно към момента на задържането под стража те са били на 11г., 9 г., 6 години, 3 г. и 1 годишна възраст/ - дори и чрез събиране на отпадъци по контейнерите за боклук в града.

            Не се събраха доказателства обаче нито относно това какви са били взаимоотношенията на ищеца и майката на децата му, с която живее на съпружески начала, нито за взаимоотношенията с децата му, за да се приеме, че те са се променили основно и необратимо, така че да достигнат съответно до емоционален разрив и липса на комуникация с оглед осъществяване, както на съпружеските си задължения, така и задълженията по възпитаване на децата си.

            В тази връзка следва да се има предвид, че ищецът е без образование и професия, без доказателства за каквато и да е било предходна или настояща трудова заетост, живеещ в жилище по правилата на социалното подпомагане може би поради многобройността на децата си. Няма доказателства по делото и какво е било отношението на другите от социалното му обкръжение, за да се направи извод, че същият е имал добра репутация в обществото и да е накърнено неговото добро име /каквито са твърденията, обосноваващи и претенцията му/. Напротив, по делото се събраха данни, че считано от 15.11.1996г. същият е с една непрекъсната престъпна дейност – квалифицирана кражба и последващи престъпления, свързани с неправомерното управление на МПС. Последното сочи на личност с изградени криминални навици и по отношение на която налаганите мерки /последните като част от наказанието пробация/ не осъществяват целта на наказателната репресия. Отделно от това ищецът е и с изтърпяно наказание „Лишаване от свобода” в Затвора за период от 1г. и 3 месеца /от 10.01.05г. до 22.04.06г./ при общ затворнически режим и ежегодно същият има постановени присъди. Това не определя на ищеца една безукорна репутация в обществото и сред членовете на семейството му, която да е накърнена драстично с повдигнатото му обвинение на 13.08.2010г.

            По делото не се събраха доказателства и за това, че в резултат на неоснователното обвинение същият е приемал лекарства за успокояване на психическото си състояние. Относно последното, както се каза и по-горе, са налице данни за преживени негативни изживявания, но съдът не приема безкритично показанията на св. Василев /който сочи на коренна промяна в поведението на ищеца и в емоционалното му състояние, която е в резултат единствено на преживяното от задържането му под стража/, тъй като същият може да се счита предубеден именно поради сключения договор за защита на ищеца за обезщетяване на тези вреди. Освен това този свидетел посочва, че е работил с години и много добре познава ищеца, за да направи разлика в емоционалното му състояние и да прецени интензитета на негативните му преживявания преди и след ареста, но същевременно посочва че няма представа колко пъти Р.М. е бил осъждан, което още веднъж разколебава достоверността на показанията му, респективно не са доказани в пълнота претендираните за обезщетение неимуществени вреди.

            Следва да се вземе предвид и едно друго обстоятелство, относимо към предмета на делото – а именно поради незаконно повдигнатото обвинение ищецът да е бил със силно накърнени основни права и свободи. Както се посочи и по-горе, по отношение на ищеца многократно е налагано наказанието „пробация” по множество наказателни дела, считано от 2004г. до 2010г. Наложените пробационни мерки са такива по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2, 6 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес /за различни срокове, започвайки от 1 година и стигайки до 3години по последните дела, като със споразумението по НОХД № 1330/10г. на ВРС от 12.04.10г. периодичността на явяване и подписване пред пробационен служител е три пъти седмично/; задължителни периодични срещи с пробационен служител /отново за периода от 1 година и стигайки до 3 години/ и полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото в размер от 100 часа годишно за 2 години /2007г./; 250 часа за 3 години /2008г./; 320 часа за 3 години /2009г./; 300 часа за 3 години /2010г./.

            Или, изложеното следва да обоснове извода, че свободното придвижване, свободния избор на местоживеене, правото на труд и място на работа очевидно не са били неограничени към процесния период и същите е следвало да бъдат съобразени с наложените пробационни мерки. Самият ищец с предходното си поведение се е „самоограничил” досежно упражняването на гарантираните от Конституцията му основни права. Поради това и не може да се приеме по настоящото дело, че единствено поради воденото срещу ищеца наказателно производство и наложена най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража” ищецът е бил с ограничени основни права и свободи, посочени в исковата молба и обосновали претенцията му за обезщетение.

             На последно място, но не и по важност, следва да се отбележи, че действително съдебната практика стига и до едни по-високи размери на обезщетения за неимуществени вреди /вкл. и настоящия Апелативен съд по цитираното от ищеца решение по в.гр.д. № 408/13г., по което обаче увреденото от действията на Прокуратурата лице е било директор на Професионална гимназия по транспорт и машиностроене и с друг статут в обществото и с различна репутация сред съгражданите си, което е несравнимо по никакви критерии с личността на ищеца по настоящото дело/. Важното обаче е да се има предвид, че Държавата отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, а паричния еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдания, които за всеки конкретен случай са различни. Следва да се вземе предвид начина, по който увреденото лице субективно е понесло вредите, преценявайки и стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

            Всичко изложено по-горе обосновава извода, че в настоящия случай вида, обема, интензитета и продължителността на преживените неимуществени вреди от ищеца обосновават извода за по-нисък от претендирания от същия размер на дължимото от Прокуратурата парично обезщетение, а именно в размер на общо 2000 лв.

            Първоинстанционното решение следва да се отмени за горницата над 2000 лв. до присъдения размер от 6000лв. и в тази част иска да се отхвърли като неоснователен. Въззивникът М. е отправил искане за присъждане на разноските по делото, представяйки доказателства за заплатена ДТ от 5 лв. за въззивното обжалване и заплатен адвокатски хонорар от 1430лв. срещу чиито размер насрещната страна е направила възражение за прекомерност. Настоящият състав на съда намира, че при липсата на конкретизиране в разписката относно това каква част от хонорара е заплатен за подаването на въззивната жалба и каква част е за защита срещу подадената от насрещната страна въззивна жалба, то следва да се приеме, че това е направено съразмерно на интереса, който е защитаван в посочените хипотези /при подаването на въззивната жалба интереса е 24000 лв., а при защита срещу жалбата на ответника интереса е 6000лв./. С оглед на това и от общо заплатеното възнаграждение от 1430 лв. сумата от 1144 лв. е за подаването на въззивната жалба и 286лв. е за защита по жалбата на насрещната страна. При това положение направеното възражение за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като минималното възнаграждение при интерес от 6000лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 на ВАС, е в размер на 630 лв., а заплатеното в тази насока е 286лв. Не е налице прекомерност на възнаграждението и при изчисляване на последното при интерес от 30 000 лв. като съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС минималния размер е 1430лв. – колкото е заплатен.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на М. следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, съразмерно на отхвърлената част от същата – 95.33лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 377/13.03.14 г., поправено с решение № 736/16.05.14г., постановени по гр.д. № 1262/13г. на ВОС, в частта му, с която Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Р.Д.М., ЕГН ********** *** сумата за разликата над 2000лв. до присъдения размер от 6000лв. /сума в размер на 4000 лв./, на основание  чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.152 ал.4 т.1, вр. ал.3 т.5 вр. ал.1 т.1 от НК, като наказателното производство, по което е приключило с Постановление за прекратяване на ДП № 1415/2010 г. по описа на Второ РУП при ОД МВР от 17.01.2014 год. поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2014 год. до окончателното й изплащане, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Д.М., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България за заплащане на разликата над дължимата сума от 2000лв. до присъдената сума от 6000лв. /в размер на 4000лв./ на основание  чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.152 ал.4 т.1, вр. ал.3 т.5 вр. ал.1 т.1 от НК, като наказателното производство, по което е приключило с Постановление за прекратяване на ДП № 1415/2010 г. по описа на Второ РУП при ОД МВР от 17.01.2014 год. поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2014 год. до окончателното й изплащане.

            ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части /в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 6000лв. до претендирания размер от 30 000лв. и в частта, с която е уважен иска до размер от 2000лв./.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р.Д.М., ЕГН ********** *** сумата от 95.33 /деветдесет и пет лева и тридесет и три ст./лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: