РЕШЕНИЕ

226

Гр. Варна, 23.12.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

 Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 482 по описа за 2014-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на М.Ж.Д. *** чрез пълномощника й адв. Д. С. срещу решението на Варненския окръжен съд № 1090/15.07.2014 г., постановено по гр. д. № 1047/2014 г., с което са отхвърлени предявените на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД искове срещу И.Ж. *** за разваляне до размер на ½ ид. ч. на сключения на 02.03.1994 г. с нот. акт № 65, т. ІХ, д. № 2983/1994 г. договор, чрез който Желязко Георгиев Желязков и е прехвърлил срещу задължение за гледане и издръжка на него и на съпругата му Тодорка Ж. собствения си недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, както и за връщане на същия имот. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяване на същия при съществени процесуални нарушения с молба да бъде отменен и вместо него постановено ново решение, с което исковете да се уважат с произтичащите от това законни последици. В жалбата на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК е направено искане за допускане до разпит на свидетеля Димитър Жеков Станкулов, който е бил посочен от страната в първоинстанционното производство, но съдът не се е произнесъл по направеното искане за допускането му.

С частна жалба М.Ж.Д. чрез пълномощника си адв. Д. С. обжалва и постановеното по същото дело определение № 2348/11.08.2014 г., с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за възнаграждение на адвокат, присъдени на ответницата И.Г.. В жалбата се прави оплакване за постановяване на атакуваното определението в нарушение на чл. 7, ал. 1 от ГПК, чл. 80 от ГПК и ТР № 6/2013 г. на ВКС- ОСГТК – т. 2 и се моли да бъде отменено и искането на И. С. за присъждане на разноски – отхвърлено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна не е подала отговор на въззивната и частната жалби. По същество жалбите са оспорени в съдебно заседание и с писмено становище.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

С исковата си молба пред ОС са предявени искове за разваляне на договор за издръжка и гледане с прехвърлител Ж.Г. Ж., сключен на 02.03.1994 г. с нотариален акт № 65, том IX, дело 2983 по описа за 1994 г. ВН, чрез който той е прехвърлил на И.Ж.Г. собствения си недвижим имот, находящ се в град Варна, кв. "Чайка", блок 40, етаж 2, а именно: апартамент № 8, по настоящем самостоятелен обект в сграда, ид. № 10135.2562.55.10.8, състоящ се от две стаи, дневна с кухненска ниша и сервизни помещения, с обща застроена площ 92.72 кв. м, при съседи: коридор, ап. 7, двор, както и едно избено помещение на първия сутеренен етаж, както и 2.4539 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, попадаща в 19 микрорайон по плана на град Варна срещу задължение за гледане и издръжка на Ж. и Т. Ж. до размер 1/2 ид. ч., основан на твърдение за неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на прехвърлителя, по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и за връщане на имота, по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, с присъждане на разноски.

Пред ОС ответницата е оспорила иска за разваляне, а иска за връщане на имота е изразила становище, че е недопустим. Претендират се разноски.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд – гражданско отделение, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е било спорно сключването на договор за издръжка и гледане с параметрите, описани в исковата молба, същото се установява и от представения по делото нотариален акт от 02.03.1994 г. Прехвърлителят е запазил за себе си и е учредил на съпругата си право на ползване.

Не е било спорно, че Т. Ж., бенефициент по договора, е починала на 08.06.1997 год., а г-н Ж. е починал на 24.10.2013 год.

         От представените по делото писмени документи  се установява, че Ж. Ж. е сключил през 2012 г. и 2013 г. два договора за спестовни сметки, които е захранил.

         От показанията на всички разпитани пред ОС свидетели се установява, че прехвърлителят Ж. е бил здрав, работоспособен и активен към момента на сключване на договора и след това до края на живота си. Установява се, че по свой личен избор г-н Желязков е живеел в барака с външен тоалет и без баня имот в м. "Кочмар" в чертите на града, въпреки че е имал средства и за друг начин на живот. На лозе той се преместил след смъртта на съпругата си, като ползвал и апартамента си, където имало баня. Според свидетелката К. З. сестра на прехвърлителя, чиито показания следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК, но и като плод на лични и непосредствени впечатления, г-н Ж. винаги се придвижвал с велосипед и дори в деня преди да почине се готвил да лее бетон. Починал внезапно от инфаркт. Според свидетелката в същата барака някога живеели и техните родители. Според свидетелката, г-н Ж. бил дърводелец, живеел на лозе, варял си ракия, храна му изпращала дъщеря му И., с другата си дъщеря не поддържал отношение 6-7 години. Прежиля една операция от херния, бързо се възстановил, И. и съпругът й му помагали с грижи и лекарства. Иначе работел много и не се оплаквал от начина си на живот. Имал и спестявания, които двете дъщери си разделили след смъртта му. Характерът му бил суров и понякога – конфликтен. Стрес му причинявали само крадците.

От показанията си свидетелят Р. Г. приятел на прехвърлителя, незаинтересован от изхода на спора, се потвърждават показанията на свидетелката З. – г-н Ж. в периода след сключване на договора и доскоро прехвърлителят е работил строителна и дърводелска работа. Ходели заедно на външния басейн с минерална вода на градския плаж. Бил здрав, атлетичен, грижел се за себе си, отношенията с дъщеря му И. били добри.

Според показанията си свидетелят Р. И. съсед, И. и съпругът й не са посещавали г-н Ж., но той казвал, че са в добри отношения.

В обясненията си по ч. н. д. № 2241 по описа за 2013 г. на ВРС, ІV-ти състав г-жа И.Ж. е заявила, че се вижда с баща си по веднъж месечно.

От показанията на св. И. и на свидетеля Д. Д. се потвърждава, че Ж. Ж. е бил с особен характер - подозрителен и сприхав. В приложените наказателни дела му е била поставена диагнозата "параноидно личностно разстройство", което е гранично състояние, с риск за изпадане в криза при стресиращи конкретния човек обстоятелства. Опитите да бъде задължително лекуван по реда на чл. 156 ЗЗД са били неуспешни.

Безспорно се установява от всички доказателства по делото, че прехвърлителят е бил здрав, издържал се е успешно, дори е успял да спести голяма сума пари и дори е помагал на близките си. Битовите условия, при които е живеел, са били негов личен избор.

За да бъде успешно проведен искът по чл. 87, ал.3 ЗЗД, ищците следва да установят сключване на действителен договор, по който те или техните праводатели са изправна страна. Въвеждането на твърдения за изпълнение на договора и доказването им е в тежест на ответниците. Изпълнението на задълженията по договор за издръжка и гледане се изследва с оглед на характера на договора – алеаторен, по който се дължи престация в пълен обем и в условията на неделимост за двамата прехвърлители за всеки ден.

По отношение на обема на поетите задължения с процесния договор, следва да се приеме, при липса на уточнение, че г-жа И.Ж. е поела задължение да осъществява цялостни грижи за домакинството, храната, облеклото, евентуално лечение и всичко необходимо съобразно начина на живот на прехвърлителя и съпругата му. Изпълнението на задължението при липса на конкретна уговорка се дължи съобразно конкретните нужди на прехвърлителя и не може да бъде натрапвано чрез изискване за промяна на начина на живот и обичайните навици на кредитора. Не е нужно за точното изпълнение на договора непременно страните по договора да живеят в едно домакинство, достатъчно е прехвърлителят а е получил адекватни грижи за всяка своя нужда ( така напр. посоченото от ОС решение № 863 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., ГК).

В конкретния случай, прехвърлителят е имал и характерови особености поради личностното си разстройство и е допускал само желаните от него грижи. По делото не се доказва той да е изпаднал в нужда, на която приобретателката по договора да не е откликнала. Доказано е , че тя е съумяла и да запази добрите си отношения с баща си и да му бъде най-близкия човек, на чиято помощ да разчита в период на заболяване или други материални потребности. Следва да се приеме, че договорът е изпълняван точно, според уговорката на страните в него, а искът за развалянето му е неоснователен. Неоснователен е и обусловеният от него иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД.

На въззиваемата следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 1200 лв. за адвокатски хонорар, който с оглед цената на исковете не е прекомерен.

По частната жалба на М.Д. срещу определение №2348/11.08.2014 год. по същото гр.д., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските, чрез отмяна на разноските, присъдени в полза на И.Ж.:

Пред ОС М. Ж. Д. е претендирала да не се присъждат разноски на насрещната страна, тъй като не е представен списък за разноски. Молбата й за изменение на решението в същия смисъл по чл. 248 ГПК е оставена без уважение с атакуваното определение.

Разноските, направени от И.Ж. пред първа инстанция са претендирани своевременно, те са действително направени и за всяко от тях са представени доказателства. Това са и предпоставките за присъждането им. Списъкът за разноски е условие за допустимост на молба по чл. 248 ГПК, и то за страната, която го е представила и е направила разноските. Непредставянето му не лишава страната от правото да й бъдат присъдени направените разноски по делото. В същия смисъл е и ТР 6/2012 год. на ВКС.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед на горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2348/11.08.2014 год., постановено по гр. д. № 1047/2014 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1090/15.07.2014 г., постановено по гр. д. № 1047/2014 г.

ОСЪЖДА М.Ж.Д.,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Ж.Г.,***, разноски за въззивната инстанция в размер на 1200 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: