Р Е Ш Е Н И Е  

185

гр. Варна, 25.11.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА      

ЧЛЕНОВЕ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Х.

въззивно гр. дело № 482 по описа за 2016-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Oбразувано по въззивна жалба на И.М.Р. ЕГН **********, от гр. Варна срещу решение № 1058/01.08.2016 год. по гр.д. № 915/2016 год. на ОС – Варна, с което е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 27.02.2014 год. от Т.И.К., поч. на 03.01.2016 год., вписано в АВ – Служба по вписвания – Варна, с вх. № 2160/08.02.2016 год., том 1, акт № 256/2016 год., д. № 1066/08.02.2016 год., с което тя се е разпоредила в полза на И.М.Р., с цялото си имущество срещу задължение за гледане, на осн. чл. 42, б. „в” ЗН, по иска, предявен от Р. М.Х., ЕГН **********,***, срещу И.М.Р., ЕГН **********, от гр. Варна; ведно с присъждане на разноски в полза на Р.М.Х. в размер на 4293.52 лв.

Във въззивната жалба се излага, че решението е незаконосъобразно, правните изводи са погрешни и необосновани, най-вече по отношение на уговорката за завещаване на имущество „чрез гледане”. Твърди се, че тази уговорка е извън завещателното разпореждане и не обосновава действителната воля на завещателката с оглед всички обстоятелства по делото. Твърди се, че този текст отразява моралния мотив за завещателното разпореждане, а не вменява задължение за гледане и издръжка. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенциите.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна Р.М.Х., в който се оспорва жалбата и се поддържат изводите на ОС.

Няма искания по доказателствата.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Излага, че от тежестта на завещанието не може да се установи, дали същата уговорка касае вече положени грижи или такива, които следва да бъдат полагани за в бъдеще. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание на 09.11.2016 год. процесуалният представител на въззиваемата страна, оспорва жалбата, като моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Също претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

В първоинстанционното производство е предявен иск от Р. М.Х. за прогласяване на нищожността на завещателно разпореждане от 27.02.2014 год. на Т.И.К., поч. на 03.01.2016 год., обявено в АВ – Служба вписванията – гр. Варна с вх. № 2160/08.02.2016 год., том 1, акт. № 256/2016 год., дело № 1066/08.02.2016 год., в полза на сина й, ответник по делото – И.М.Р..

В исковата молба се оспорва саморъчното завещание на наследодателя й, обявено на 19.01.2016 год.. Твърди се наличие на порок, който води до нищожност на завещателното разпореждане поради наличието предвидена тежест в съдържанието му. Излага съображения, че клаузата за гледане на завещателя нарушава безвъзмездния характер на разпореждането, както и че условието или тежестта не могат да бъдат изпълнявани след смъртта на завещателя. Претендира разноски.

В писмения отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че от тълкуването на текста на саморъчното завещание не се установява задължение за гледане, доколкото думите „чрез гледане” не формират граматически свързано изречение, евентуално същите са индиция за незавършено смислово изречение. Счита, че се касае за предполагаем мотив, който не може да обоснове извода, че е налице възложена тежест върху наследника. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото, приема за безспорно установено, че Т.И.К. е съставила саморъчно завещание на 27.02.2014 год., с което завещава на сина си И.М.Р. цялото си движимо и недвижимо имущество, което към момента на откриване на наследството, съставлява паричен влог в „Централна Кооперативна Банка” АД в размер на 30 208.56 лв. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.3513.264.4.2. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 год. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Атанас Томов” № 16, ет. 1, ап. 2, при граници на същия етаж: 10135.3513.264.4.1, под обекта: № 10135.3513.264.4.18, № 10135.3513.264.4.19, № 10135.3513.264.4.21, № 10135.3513.264.4.17 и над обекта № 1013513.264.4.4, находящ се в сграда № 4 в УПИ № 10135.3513.264, с площ от 89.62 кв. м., ведно изба № 2 и  6.9946 % от общите части и правото на строеж.

Завещателят е починал на 03.01.2016 год., видно от представения в първоинстанционното производство Препис – извлечение на акта за смърт № 5 от 04.01.2016 год..

От удостоверение за наследници от 12.02.2016 год. се установява, че наследници на Т.И.К. са синът й – И.М.Р. и дъщеря й –  Р.М.Х..

На 19.01.2016 год. завещателното разпореждане е обявено по искане на И.Р., като за това е съставен Протокол от нотариус Веселин П.,*** действие ВРС, рег. № 205 в Нотариалната камара, който е вписан в АВ – Служба вписванията – гр. Варна с вх. № 2160/08.02.2016 год., том 1, акт. № 256/2016 год., дело № 1066/08.02.2016 год..

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Предявеният иск с правна квалификация чл. 42 от ЗН е установителен иск с предмет действителността на завещателно разпореждане. Последното е едностранна сделка, която в настоящия случай се отнася до цялото имущество на завещателя, поради което следва да се приеме, че е направено общо /универсално/ завещателно разпореждане.

По определение завещанието е едностранен, отменим, формален, безвъзмезден, mortis causa акт, който поражда действие след откриване на наследството.

В настоящия случай след текста на завещанието има клауза, която гласи „срещу гледане”. Този текст следва да се тълкува на първо място граматически. „Срещу” може да тълкува предимно в смисъл като насрещно задължение, а не като мотив на благодарност за някакви положени вече грижи. Не е ясно това насрещно задължение за гледане кога и как е следвало да възникне според завещателя.

Може да се предположи, че то е закрепена тежест в разпореждането, защото на лицето, на което се завещава се вменява задължение да извърши нещо, когато завещанието породи действие, т.е. едва след откриване на наследство, което съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗН. Такава тежест, освен че прави договора възмезден, т.е. различен от завещание, е и неизпълнима, тъй като след смъртта на завещателя няма как той да бъде гледан.

Може да се предположи, че това е клауза за гледане, мотивирана единствено с вменяването на задължение да бъде гледан завещателя приживе, изразена като условие или тежест, но такава клауза е несъвместима с безвъзмездния характер на завещанието /решение № 65 от 02.03.2012 год. по гр.д. № 482/2011 год., I г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

След като тълкувайки волята на завещателя, изразена в съдържанието на разпоредителния акт се установи, че мотивът за извършване на завещанието, изразен под формата на условие или тежест, не е да се надари бенефициерът, а да му се вмени едно задължение за бъдещи грижи и/или издръжка, следва да се приеме, че такова саморъчно завещание е нищожно като противоречащо на закона и не може да легитимира бенефициера – И.М.Р. като собственик на  завещаното имуществото.

Всъщност, всяко условие или тежест, които да се изпълняват от бенефициента преди откриване на наследството, сочат на възнаградителен характер на сделката, а такова завещание е нищожно /решение № 122 от 3.06.2013 год. по гр.д. № 902/2012 год., I г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Също така настоящият съдебен състав съобрази, че разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗН допуска завещание под условие или тежест, само когато същите се изпълняват след смъртта на завещателя, а не приживе, като валидността на завещанието се определя към момента на откриване на наследството /решение от 24.11.2010 год. по гр.д. № 79/2010 год., III г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

С оглед съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За настоящото производство въззивникът претендира заплащането на съдебно – деловодни разноски в размер на 4 340.50 лв., от които 1 940.50 лв. – държавна такса и 2 400 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно с представения списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна претендира заплащането на сумата в размер на 1 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно с представения списък и доказателства за направата им.  

Предвид изхода от спора, в полза на въззиваемата – Р.М.Х. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.

Воден от изложеното, съдът

         

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1058/ 01.08.2016 год. по гр.д. № 915/16 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА И.М.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Р.М.Х., ЕГН **********,*** сумата в размер на 1 500 лв., представляващи разноски за  адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване, пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            2.