РЕШЕНИЕ

 

211

 

гр.Варна,08.12.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, двехиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                    ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар Ю.К.                      

Прокурор,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 483/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Гаранционен фонд-София срещу решение № 29/3.07.2014 г. по гр.д. № 127/2014 г. на Окръжен съд-Разград, с което е отхвърлен иска, предявен срещу К.К.Я. за заплащане на сумата от 35706.80 лева, представляваща сбор от изплатените от Гаранционния фонд на НББАЗ обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяването на иска по щета № 220002/17.07.2009 г. и щета № 120026/14.04.2009 г., на основание чл.288, ал.12 от КЗ. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, с молба за отмяна и за уважаване на предявения иск.

В подаден писмен отговор въззиваемият оспорва жалбата и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Гаранционен фонд-София срещу К.К.Я., с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ. Ищецът претендира присъждане на сумата от общо 35706.80 лева – изплатени застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по щети № 220002/17.04.2009 г. и № 120026/17.04.2009 г.

Оспорвайки изцяло иска, ответникът твърди, че лекият автомобил не е негова собственост, че липсва негово виновно поведение, твърди съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, оспорва заплащането на претендираните суми.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 29.04.2008 г. в гр.Хага, Холандия, К.Я. е причинил ПТП - управлявайки л.а. „Фолксваген Транспортер” с ДК № СО 0266ХАО, при неспазване на необходимата дистанция на светофар, ударил спиращия пред него л.а.”Опел Астра-Г” с ДК № ХТ-FS-58, който от удара се е блъснал в стоящия отпред л.а.”Опел Астра-кабриолет” с ДК № 68-ZJ-BK. В резултат от удара на втория автомобил са причинени имуществени вреди, а на пътуващите в първия автомобил – неимуществени вреди.

По делото е приложена преписка и протокол за регистрация на ПТП от полицията в Хага № PL/1514/2008/22015-5, установяващи механизма на произшествието, скица, описание на щетите и участниците в него.

Безспорен е факта, че при произшествието управляваният от ответника лек автомобил не е притежавал задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, поради което за пострадалите е възникнала възможност за претендиране на обезщетение от експертното Бюро на Холандските автомобилни застрахователи. Изплатената сума е била възстановена от ищеца по делото – Гаранционен фонд-София, чрез Националното бюро на българските автомобилисти.

С оглед на приложените към преписките доказателства, въз основа на извършените технически и медицински експертизи, размерът на вредите по щети №№ 22002 и 120026/17.04.2009 г. е в общ размер на 35706.80 лева, от които: 15565.47 лв. – левовата равностойност на 7988.50 евро - имуществени вреди и 20141.33 лева – левовата равностойност на 10298.10 евро – неимуществени вреди, изплатени на пострадалите.

Въз основа на чл.288а, ал.1,т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г., ищецът е възстановил изплатеното от НББАЗ обезщетение в размер на исковата сума с нареждания от 29.04.2009 г. и от 20.08.2009 г. Изплащането на претендирана сума е установено освен от приложените по делото писмени доказателства и от заключението на назначената от настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.

Ответникът – в качеството му на причинител на вредата - е бил поканен да изплати доброволно сумата, което не е сторено и обуславя правния интерес от предявяването на иск.

В подкрепа на оспорването на иска, ответникът не е представител доказателства, обуславящи отпадане на отговорността му или притежаване на застраховка „Гражданска отговорност”. Тъй като предявеният иск е регресен, чието основание е изплащането на исковата сума на увреденото лице, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице след плащането, упражнявайки тези права от свое име.

С оглед горната установеност, следва извод за основателност на предявения иск, който следва да бъде уважен – след отмяна на обжалваното решение.

В полза на въззивника следва да бъде присъдена сумата от 2442.40 лева – разноски по водене на делото пред двете инстанции.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И  :

 

ОТМЕНЯВА решение № 29/3.07.2014 г. по гр.д.№ 127/14 г. на Окръжен съд-Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К.К.Я. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд-София сумата от 35706.80 лева, представляваща сбор от изплатени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по щети №№ 220002 и 120026/17.04.2009 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по водене на делото за двете инстанции в размер на 2442.40 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на  РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          `                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.