ОПРЕДЕЛЕНИЕ №804

гр. Варна, 13.12.2018г.

            Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ П.                                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

            като разгледа докладваното от съдията Славов в.ч. гр. дело № 483/18г., намира следното:

Производството по настоящото дело e приключило с определение № 591/01.10.18г., с което е било отменено решение № 1164/26.06.18г., постановено по в.гр.д. № 1316/2018г. по описа на ОС-Варна, в частта му (имаща характера на определение), с която е оставена без разглеждане жалбата на С.В.С. от гр. Варна с вх. № 002701/19.03.2018г. срещу Постановление от 21.02.18г. на ЧСИ Л. Станев с рег. № 895 по изп.д. № 20178950401600, в частта в която се обжалва извършеното разпределение на постъпила сума в размер на 1043 лв., и делото е върнато на ВОС за произнасяне по жалбата и в посочената ѝ част. С определението си настоящият съд е осъдил ответницата по частната жалба И.А.П. да заплати на частния жалбоподател С.В.С. сумата от 316 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляващи разноски за настоящата инстанция.

            С молба вх. № 6382/30.10.18г., депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, И.А.П. чрез процесуалния си представител адв. М.Е.-В. от ВАК, е отправила искане за изменение на горното определение в частта му за разноските, като съдът остави без уважение искането на въззивника за присъждане на разноски в настоящото производство. Счита се, че постановеното по настоящото дело определение е недопустимо, тъй като частната жалба е подадена чрез адв. Ил. З., който не е притежавал представителна власт за това, а в условията на евентуалност /макар и е да е обозначена от молителката условната зависимост чрез понятието „алтернативност”/ - определението в частта му за разноските е неоснователно и лишено от житейска логика, което обосновава искането за изменението му в тази част. Изложено е, че представеното от частния жалбоподател копие на договор за правна защита и съдействие и пълномощно в полза на адв. Ил. З., буди съмнение за действителността на платеното адвокатско възнаграждение точно за това производство пред Апелативен съд-Варна. Сочи се, че макар и заверен от адвоката препис от адвокатското пълномощно да е допустима според чл. 25, ал. 5 от ЗА форма за удостоверяване на представителната власт, то преписа не може да замести оригиналното пълномощно по делото. Твърди се, че идентична типова бланка на АК-Габрово на договор за правна помощ и защита, е приложена по ч.гр.д. № 1922/17г. на ВОС, като в така депозираните по две различни дела договор и пълномощни, без да са необходими специални знания, може да се направи обосновано предположение за манипулация преди копирането на този частен документ и по-конкретно върху бланката, приложена по в. гр.д. № 1316/18г. на ВОС в т. ІІ „Основание и предмет”: като пунктираната линия е незабележима, а в частта „Пълномощно” и по двете приложени бланки има ръкописно изписване на града на АК, както и пунктираната линия на ред „по описа на” също е незабележима.

            Отделно от това са развити съображения, че генералното разрешение, че разноските в изпълнителния процес са за сметка на длъжника и се събират принудително от същия, следва да бъде приложено и в настоящия случай. Още повече, че с произнасянето на въззивния ВОС относно дължимостта на разноските от длъжника, които същият е обжалвал пред съда, е налице потвърждаване на дължимите от длъжника такси и разноски /с което по същество неговата жалба не е уважена/. Повод за произнасянето на настоящия съд е било единствено прекратяването от ВОС на производството по жалбата на длъжника в частта му относно разпределението на така потвърдените такси и разноски. В тази връзка обаче следва да се има предвид, че самият взискател /настоящият молител, който е бил ответник по частната жалба/ не е дал повод за образуване на настоящото производство, поради което и не следва да носи отговорност под формата на задължение за заплащане на разноски, за действията на ЧСИ, респ. на въззивният съдебен състав на ВОС. Нелогично се явява разрешението, при което взискател следва да заплаща разноски на длъжника при условие, че основателно е образувал изпълнително производство и размера на таксите и разноските е бил определен правилно от ЧСИ, което е било потвърдено от съда. Формалният аргумент, изведен от чл. 78, ал. 1 от ГПК, е несъстоятелен. Допълва се още, че е неморално длъжникът да намалява дълга си по изпълнителното дело чрез вземането си за разноски срещу взискателя, имайки предвид, че средствата, заплатени на адвоката са могли да послужат за погасяване на задължението му. Още повече, че ВОС след произнасянето на настоящия съд, с определение от 24.10.18г. е оставил без уважение жалбата на длъжника, насочена срещу разпределението на постъпилата сума от 1043 лв. по изпълнителното дело – изводът е, че длъжникът неоснователно е образувал съдебния спор и разноските пред съда следва да останат за негова сметка.         

            В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК /имайки предвид датата на изпращане, записана в товарителницата/ насрещната страна С.В.С. чрез адв. Ил. З., е депозирал отговор на молбата, считайки същата за недопустима, тъй като молителката не е представила списък на разноските. Евентуално се поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като принципът е, че за всяка инстанция се дължат разноски, а в случая са претендирани и присъдени минималните такива. Поради това и възраженията за неморалност на присъдените разноски са изцяло неоснователни.

            Съдът намира, че молбата намира правното си основание в нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК и същата е допустима по следните съображения:

            Същата е подадена от заинтересована страна и в предвидения от закона срок. Налице са доказателства за надлежна представителна власт /л. 7 от изпълнителното дело/. Освен това, за страната, която претендира изменение на съдебния акт в частта му за разноските, когато такива са присъдени на насрещната страна, представянето на списък на разноските не е условие за допустимост на тази молба /по арг. за противното от чл. 80 от ГПК и т. 9 от ТР № 6/12г., постановено на 06.11.13г. на ОСГТК на ВКС/.

            Разгледана по същество молба е и основателна поради следното:

            Настоящият съд не е компетентен да разглежда /дори и в рамките на производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК/ оплакванията за недопустимост на собствения си съдебен акт.

            Съобразно нормата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Изключение от това правило са случаите, обсъждани и в т. 4 и т. 5 от цитираното по-горе ТР № 6/12г., постановено на 06.11.13г. на ОСГТК на ВКС, когато разноските са направени в едно обусловено и несамостоятелно производство спрямо главното производство по съществото на спора. Обжалването пред съда на действията на СИ е самостоятелно производство за упражняване на правото на защита против процесуалната незаконосъобразност на изпълнението. Съдебното производство е самостоятелно и разрешава поставения пред съда въпрос по същество. При това положение направените в това съдебно производство разноски се разпределят съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

            Направените разноски в съдебното производство, образувано за проверка законосъобразността на прекратително определение, когато последното бъде отменено и делото върнато за произнасяне на долната инстанция по съществото на спора /каквато е настоящата хипотеза/, следва да се присъдят от съда, разглеждащ главния въпрос – в случая от ВОС, който е следвало да се произнесе по законосъобразността на обжалваното действие на ЧСИ /разпределението на платената от длъжника сума/. За присъждането им заинтересованата страна следва да релевира искането си преди произнасянето на съда, комуто делото е върнато.

            По тези съображения следва да се приеме, че настоящият съд е допуснал грешка, присъждайки разноски в полза на частния жалбоподател С. и определението в частта му за разноските следва да бъде изменено като същото се отмени в осъдителната му част.

            Водено от горните съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК определение № 591/01.10.18г. по в.ч.гр.д. № 483/18г. на ВАпС, КАТО го ОТМЕНЯ в частта, с която И.А.П., ЕГН ********** от гр. Варна и с настоящ адрес в Германия, 80689, гр. Мюнхен, Руди-Зайболд-Щрасе 18, е осъдена да заплати на С.В.С., ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 316 /триста и шестнадесет/лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляващи разноски за настоящата инстанция.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно по арг. от чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: