ОПРЕДЕЛЕНИЕ №591

гр. Варна,01.10..2018г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА.

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 483/18г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на С.В.С. от гр. Варна чрез адв. И.З. ***, против решение № 1164/26.06.18г., постановено по в.гр.д. № 1316/2018г. по описа на ОС-Варна, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 002701/19.03.2018г. срещу Постановление от 21.02.18г. на ЧСИ Л. С. с рег. №…по изп.д. № …., в частта в която се обжалва извършеното разпределение на постъпила сума в размер на 1043 лв. Счита се, че неправилно ВОС е приел, че се касае до постъпили по делото суми по см. на чл. 460 от ГПК, тъй като става въпрос за определяне на дължими по изпълнението такси и разноски. Поради това и жалбата не е подадена след срока, предвиден в чл. 462, ал. 1 от ГПК. Освен това изготвеното разпределение именно на такси и разноски по изпълнението не е съобщено и предявено на страните по реда на чл. 462, ал. 1 от ГПК. На последно място се сочи, че предвидения в чл. 462, ал. 2 от ГПК срок не е изтекъл, тъй като указание за неговата приложимост, начало и продължителност, не се съдържат в обжалваното постановление. Претендира се отмяна на решението в посочената част, ведно с присъждането на разноски за двете инстанции.

В предвидения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – взискателката И.А.П. от гр. Варна чрез адв. М.Е.-В. от ВАК, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалването на постановлението на ЧСИ, с което същият е изчислил припадащата се част на постъпилите суми към взискателя и последователността на погасяването на главницата и разноските, е недопустимо, тъй като не попада в обхвата на нормата на чл. 437, ал. 2, т. 7 от ГПК. Сочи се, че в случая не е налице протокол на ЧСИ, който да материализира същинско разпределение на постъпили суми между няколко взискатели, поради което и това действие не е такова по чл. 460 от ГПК. ЧСИ в случая е изготвил акт, в който за яснота е обективирал какви суми следва да получи единственият взискател по делото, както и относно дължимите от длъжника такси и разноски. По своята същност разпореждането как да се платят сумите представлява акт по чл. 434, ал. 2 от ГПК и не подлежи на съдебен контрол. Развити са доводи и за спазването на реда за погасяване на вземанията по чл. 136 от ЗЗД, основани и на цитирана съдебна практика на ВКС. Поддържа се още, че ЧСИ законосъобразно е посочил кои суми се погасяват от частично внесената от длъжника сума, изхождайки и от нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Претендира се от настоящия съд да се произнесе по същество, отхвърляйки подадената от длъжника жалба, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция.

Подадената частна жалба е в срок, изхожда от страна с правен интерес от обжалването и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е и основателна поради следното:

Производството по изп.д. № 1600/17г. по описа на ЧСИ Л. С.– гр. Варна, рег. № … на КЧСИ, е образувано на 21.09.2017г. по молба на взискателя И.А.П. за събиране на паричното ѝ вземане от длъжника С.В.С. в размер на 984 лв., представляващи съдебни разноски, присъдени по дело на РС-Девня, както и разноските по изпълнителното дело, вкл. и адвокатско възнаграждение.

Във връчената на длъжника на 20.10.17г. покана за доброволно изпълнение му е даден 2-седмичен срок да заплати общо сумата от 1216.48 лв., от които 989 лв. неолихвяеми вземания, 227.48 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които 118.08 лв. по т. 26 с ДДС, дължими към 03.11.17г.

В срока за доброволно изпълнение на 31.10.17г. за сметка на длъжника е внесена сумата от 1043 лв. и е посочено, че с тази сума се погасява дълга от 989 лв., както и заплатените такси за образуване на изпълнителното дело, поканата за доброволно изпълнение и справката за НАП. Отправено е било искане да се преизчислят дължимите такси на осн. чл. 73, ал. 4 от ГПК.

На 20.11.17г. длъжникът е бил уведомен за приетите от ЧСИ останали непогасени размери по изпълнителното дело /л. 50 от изп.д./. С нова молба от 06.12.17г. длъжникът е поискал ЧСИ да изготви постановление за размера на дълга му, включващ задължението по изпълнителния лист и разноските по изпълнението. На същата дата е било изготвено постановление, в която ЧСИ е посочил размера на дълга, както и как се разпределя внесената сума от 1043 лв. за погасяване на същия, както и на посочените по размери и видове такси и разноски по делото /л. 59 от изп.д./. Това постановление е било обжалвано от длъжника пред ВОС с жалба от 18.12.17г. /л. 93-95 от изп.д./, по която съдът се е произнесъл с определение от 30.01.18г. по в.гр.д. № 89/18г., прекратяйки производството по делото и връщайки жалбата на ЧСИ за изпълнение на процедурата по чл. 248 от ГПК и произнасяне по искането за изменение на Постановлението от 06.12.17г. за разноските /л. 138-139 от изп.д./.

На 21.02.18г. е издадено обжалваното понастоящем постановление, в което ЧСИ е посочил отново размера на дълга по ИЛ, вида и размерите на дължимите такси и разноски, както и какви части от тях приема, че са погасени със сумата от 1043 лв. Посочен е и остатъка от дълга, съставен от неизплатена част от сумата по ИЛ, ДТ за издаването на ИЛ, дължимата част от пропорционалната такса по т. 26 от ТТЗЧСИ /л. 105 от изп.д./. Това постановление е връчено на длъжника на 09.03.18г. без указание относно неговата обжалваемост /л. 110/. В 1-седмичен срок - на 16.03.18г. /датата на пощенското клеймо/, е подадена жалбата до ВОС. В същата са изложени оплаквания против вида, дължимостта и размера на начислените на длъжника такси и разноски в постановлението и е посочено, че същото се обжалва именно в тази му част на осн. чл. 437, ал. 2, т. 7 от ГПК. Релевирани са обаче и оплаквания и против реда, в който ЧСИ е приел, че ще се погасяват задълженията на длъжника.

 С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че частната жалба е основателна, тъй като обжалвания акт на ЧСИ от 21.02.18г. инкорпорира в себе си не само определяне на размера на разноските по изпълнението, но и начина на погасяване на задълженията длъжника от частично внесената от него сума (така както междувпрочем е приел и ВОС). По съществото си този акт съставлява и извършено разпределение на внесената от длъжника парична сума, тъй като от една страна освен вземанията на взискателя за сумата по изпълнителния му лист, същият има вземания и за разноски по изпълнението. Освен това е налице спор относно реда на погасяване на вземанията, имайки предвид и нарочното изявление на длъжника в молбата му от 31.10.17г. /л. 47 от изп.д./, когато е представил доказателства за внесената сума, считайки, че със същата изплаща изцяло задълженията си. Именно поради това е нужно извършването на разпределение на недостатъчната по размер погасителна вноска /независимо, че взискателят е един, тъй като вземания за пропорционални такси има и ЧСИ/. Това разпределение съобразно нормата на чл. 462, ал. 2 от ГПК, подлежи на обжалване, но в определения 3-дневен срок от предявяването му. В случая нарочно предявяване не е извършено, нито има указване на краткия срок за неговото обжалване, поради което депозираната от длъжника жалба против постановлението от 21.02.18г. в неговата цялост, се явява подадена в срок. Същата е разгледана от ВОС в частта относно приетите за доказани и дължими размери на разноските по изпълнението и в тази част акта на съда е окончателен. Следва обаче жалбата като допустима да бъде разгледана и в частта, с която е извършено разпределението на постъпилата сума в размер на 1043 лв.. 

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 316 лв., от които 15 лв. за ДТ, 1 лв. разноски за платена преводна такса и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 1164/26.06.18г., постановено по в.гр.д. № 1316/2018г. по описа на ОС-Варна, в частта му (имаща характера на определение), с която е оставена без разглеждане жалбата на С.В.С. от гр. Варна с вх. № 002701/19.03.2018г. срещу Постановление от 21.02.18г. на ЧСИ Л. Станев с рег. № 895 по изп.д. № …., в частта в която се обжалва извършеното разпределение на постъпила сума в размер на 1043 лв.,  И ВРЪЩА делото на ВОС за произнасяне по жалбата и в посочената ѝ част.

ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН ********** от гр. Варна и с настоящ адрес в Германия, 80689, гр. Мюнхен, Р.-З.-Щ. 18, да заплати на С.В.С., ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 316 /триста и шестнадесет/лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляващи разноски за настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: