ОПРЕДЕЛЕНИЕ 581

гр. Варна,     10.10..2017г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 486/17г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от адв. М.Б.П. *** против определение № 2439/20.09.17г., постановено по гр.д. № 974/17г. на ОС-Варна, с което е била оставена без уважение молбата ѝ за определянето на дължимото ѝ възнаграждение в качеството ѝ на назначен по делото особен представител на осн. чл. 29, ал. 4 от ГПК, по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита се, че определението на ВОС е неправилно, тъй като макар и да не е посочена в чл. 25, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ, хипотезата на назначаване на особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК е аналогична, вкл. и на разгледаните случаи в т. 6 от ТР № 6/12г. от 17.10.13г. на ОСГТК на ВКС и разноските се поемат от страна по делото, а не от държавата. Цитирана е съдебна практика на различни съдилища в подкрепа на изразеното становище. Счита се, че възнаграждението на жалбоподателката следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 1, т. 3 или 4 от цитираната Наредба № 1 на ВАС.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред ОС-Варна е образувано по исковата молба на Х. З. С. против З. К. А. и малолетната ѝ дъщеря Н.З.К., с предявен иск по чл. 66, ал. 2 от СК – за установяване на бащинството си по отношение на детето Н., родено от майката З. А. на 14.11.14г., след като последната е оспорила предприетото от ищеца припознаване на детето. Първоинстанционният съд е преценил наличието на противоречие в интересите на представляваното малолетно дете Н. и законния му представител в лицето на неговата майка Зорка Алексиева и на осн. чл. 29, ал. 4 от ГПК е предприел назначаването на особен представител на детето, възлагайки разноските за това на ищеца /разпореждане № 4089/05.05.17г./. Определен е бил размер на възнаграждението по реда на чл. 23, т. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лв., приемайки, че настоящата хипотеза е извън случаите, посочени в нормата на чл. 25, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ. След постановяването на акт по чл. 25, ал. 4 от ЗПП, с който се предоставя правна помощ на малолетното дете под формата на процесуално представителство, и посочването на адвокат от АК-Варна, съдът с определение № 1590/12.06.17г. е назначил адв. М.П. *** като особен представител на детето на осн. чл. 23, ал. 1 вр. чл. 21, т. 3 от ЗПП и чл. 29, ал. 4 от ГПК.

Адвокат П. е депозирала на 18.07.17г. отговор на исковата молба в качеството си особен представител на детото Н.К., а с молба от 15.09.17г. е отправила искане за определянето на възнаграждението ѝ по реда на Наредба №1 на ВАС. Последвало е обжалваното определение от 20.09.17г., което съдът е мотивирал с нормата на чл. 25, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в която не е включена хипотезата на чл. 29, ал. 4 от ГПК.

            Следва да се има предвид, че в случая, както е приел и ВОС, се касае до хипотеза на чл. 29, ал.4 от ГПК, при която съдът назначава особен представител и определя според обстоятелствата, дали първоначално разноските за него да се поемат от представлявания или представляващия. Т.е. законодателят е предвидил предварително заплащане на тези разноски от определеното от съда лице, измежду посочените в цитираната правна норма такива. Именно защото изрично е предвидено разноските да се внесат предварително от страна по делото, няма основание за прилагане на реда за финасиране от държавата и заплащане на правната помощ, уреден в глава VII „Заплащане на правната помощ” от Закона за правната помощ и съответно приложение на Наредбата за заплащането на правната помощ. Без значение е в случая, че нормата на чл. 29, ал. 4 от ГПК не е цитирана в новелата на чл. 25, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ, защото хипотезата е аналогична на посочените в нея.

            Неправилно е прието, че в случая е налице хипотезата на чл. 23, ал. 1 от ЗПП, тъй като по така предявения иск не е предвидено в закона задължително осъществявена на адвокатска защита на някоя от страните. Процесуалното представителство в конкретния случай е регламентирано от специална правна норма на чл. 29, ал. 4 от ГПК и не е законово, тъй като произтича от изричен акт на съда. Вярно е, че особен представител на страната по този ред може да бъде само адвокат, а за положения от адвоката труд, независимо от изхода на делото, се дължи възнаграждение съгласно чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата, което се определя от съда с акта на назначаването на особения представител, но в размерите по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразено с вида процесуална дейност, а не по реда на ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ.

            Обжалваното определение следва да се отмени и искането на адв. П. за увеличаване размера на дължимото ѝ възнаграждение в качеството ѝ на особен представител следва да се уважи. Конкретно дължимия размер за една инстанция следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба №1 на ВАС – в размер на 500 лв., с което дължимото възнаграждение се увеличава с 350 лв. в сравнение с определеното от ВОС в размер от 150 лв.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ определение № 2439/20.09.17г., постановено по гр.д. № 974/17г. на ОС-Варна с което е била оставена без уважение молбата на адв. М.Б.П. *** за увеличаване на дължимото ѝ възнаграждение в качеството ѝ на назначен по делото особен представител на осн. чл. 29, ал. 4 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв. М.Б.П. ***, назначена за особен представител при условията на чл. 29, ал. 4 от ГПК на малолетната Н.З.К. – ответник по гр.д. № 974/2017 г. по описа на ОС-Варна, общо в размер на 500 лв., с което определеното по делото с разпореждане № 4089/05.05.17г. възнаграждение от 150 лв. се увеличава със сумата от 350 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: