Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

№ 181

 

18 ноември 2013 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на шести ноември, две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова

     ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.                   

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 487 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на С.С.Д., подадена чрез адв.Е.С. от ВАК, против решение № 1389 от 25.06.2013 г., постановено по гр.д. № 3096 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от него искове срещу частен съдебен изпълнител З. З. Д., рег.№ 808, район на действие – ОС Варна, при участието на третото лице „ДЗИ –Общо застраховане” ЕАД за заплащане на суми, всички представляващи обезщетения за виновно причинени вреди: 50 000 лв.- част от върната от ищеца сума 293 374,50 лв. /равностойност на сумата 150 000 евро/, поради разваляне на договор за изработка и продажба на патентован електромобил от 14.01.2011 г. и 5 000 евро /9750 лв./- частично плащане от цялата неустойка за забава в размер на 225 000 евро, дължима по същия договор, всички вреди вследствие процесуално незаконосъобразно запечатване на цех 4 с площ от 219 кв.м. и преддверие от 74 кв.м., находящи се в ПИ 001020, с.Слънчево, община Аксаково, обл.Варна за периода от 17.05.2011 г. до 24.08.2011 г., на осн. чл. 441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД и С.Д. е осъден да заплати на ответника разноските по делото от 5 413 лв.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, поради което е молил за отмяната му и  за уважаване на предявените искове. Окръжният съд не обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, в т.ч. документите и жалбите  по изпълнителното дело, поради което извел погрешни правни изводи, довели до отхвърляне на иска. Навел е следните оплаквания: -неправилно окръжният съд направил извод, че е без значение за спора редовността на връчване на поканата за доброволно изпълнение, защото това било определящо за причинно-следствената връзка с вредите; - необосновано окръжният съд приел, че ищецът не е заявявал пред съдебния изпълнител, че купето е негово и че работата върху автомобила ще бъде осуетена, ако цехът бъде запечатан и затова запечатването не било противоправно и виновно; - неправилно също така, в обжалваното решение било прието, че при заявеното намерение на собственика на имота  да погаси дълга, съдебният изпълнител намерил, че разпечатването и преместването на движимите вещи ще е излишно. Изложил е съображения за наличието на елементите от фактическия състав на отговорността на частния съдебен изпълнител.

В съдебно заседание и с писмените си бележки е поддържал жалбата.

Ответникът ЧСИ З. Д. е подал оттговор на жалбата, с който е оспорил същата, като е настоявал за отхвърлянето й  и за потвърждаване на обжалваното решение. Изложил е следните съображения: - в исковата молба ищецът се бил позовал на патентноспособно изобретение като предмет на договора, а то в случая не било налице, поради което и договорът не произвел действие, заради невъзможен предмет и заради ненастъпване на условието, при което бил сключен; - свидетелите не доказали наличието на процесния електромобил в наетото помещение; - не била установена действителността на наемния договор, предвид липсата на фактическо плащане на наем и предаване на помещението; - правилно окръжният съд приел, че като защитни възражения на трети лица, тези относно връчването на поканите за доброволно изпълнение, не могат да бъдат обсъждани; - правилно с оглед всички доказателства по делото, окръжният съд отказал да зачете правното действие на договора от 14.01.2011 г.; - соченото от ответника основание за недействителност на договора от 14.01.2011 г. било привидност, поради което неотносими към него били изнесените от другата страна доводи за спазване на формата му.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция е поддържал отговора. Депозирал е и писмени бележки.

Третото лице „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочил е, че окръжният съд правилно приел, че нотариалната заверка на договора е от 27.07.2011 г., а не както твърди ищеца -от 27.01.2011 г.; - че не било налице плащане на наемна цена за ползване на цеха; - че няма данни ищецът да е удостоверил пред частния съдебен изпълнител принадлежността на макета на електромобила; - че изобщо в цех 4 се е намирал макета; - че изпълнителните действия не са противоправни и виновни. Молил е за потвърждаване на обжалваното решение. В съдебно заседание пред въззивната инстанция помагачът е поддържал отговора.

Въззивната жалба е подадена от ищеца по делото, легитимиран да обжалва решението на първата инстанция, с което е отхвърлен искът му, като неблагоприятно за него. Жалбата е постъпила в срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания, намира следното:

Пред Варненския окръжен съд е бил предявен иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД. от С.С.Д. срещу частен съдебен изпълнител З. З. Д., рег. № 808, с район на действие – ОС Варна, за заплащане на обезщетения за причинени му от съдебния изпълнител имуществени вреди: - 50 000 лева – представляваща част от върната от ищеца на възложителя, поради разваляне на договор за изработка и продажба на патентован електромобил от 14.01.2011 г., авансово заплатена му сума в размер на 293 374.50 лв.; - 5000 евро /9750 лв./, представляваща частично плащане от неустойка за забава в пълен размер от 225 000 евро, дължима по същия договор, всички вреди вследствие процесуално незаконосъобразно запечатване на цех 4 с площ от 219 кв. м и преддверие от 74 кв. м, находящи се в ПИ 001020, с. Слънчево, община Аксаково, обл. Варна за периода от 17.05.2011 г. до 24.08.2011 г.

Ответникът е оспорвал иска.

По делото е било привлечено от ответника и е взело участие трето лице – помагач "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД гр. София, с когото частният съдебен изпълнител е сключил договор по застрахователна полица № 2125100310003/27.10.2010 г. за задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съделбен изпълнител”.

Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК, за причинените вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД. 

Предявеният иск е по чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ.

Частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а фактическият състав на отговорността му обхваща: неправомерни действия на частния  съдебен изпълнител, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на частния съдебен изпълнител и причинна връзка.

В настоящия казус тези елементи от фактическия състав на отговорността на ЧСИ не са налице и искът е неоснователен, поради следните съображения:

Изпълнителното дело № 20118080400439 по описа на частен съдебен изпълнител Захари Златков Димитров е било образувано по молба от 03.05.2011 г. на взискателя „Енерджи компютърс” ЕООД срещу „Прима инвест – България” ЕООД, Росица Иванова Божанова, в качеството им на длъжници и срещу „Иреа Билд” ООД в качеството му на приобретател на ипотекиран, за обезпечаване на вземането, имот. Взискателят се е  легитимирал като кредитор по договор за цесия, сключен на 29.04.2011 г. с „Банка Пиреос България” АД, в полза на която на 11.04.2011 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците „Прима Инвест България” ЕООД, К. С.Д., П. Б. Н. и Р. И. Б. за солидарното им осъждане за сумата от 63 249,41 евро по договор за банков кредит № 807/2008 г. и анекси към него.

За обезпечаване на вземането по договора за кредит е бил сключен, с нотариален акт № 165, том III, рег.№ 3236, нот.д. № 565/2008 г. по описа на нотариус Д.В., рег.№ 480 по регистъра на Нотариалната камара, договор за ипотека върху недвижими имоти, включително и върху имот № 1020 в землището на с.Слънчево, ведно с построения в него цех №4 с площ от 219 кв.м. и преддверие със застроена площ 74 кв.м., от собствениците на земята К. С.Д. и Г. К. Д. и от собственика на постройките /длъжник по договора за кредит/ - „Прима инвест България” ЕООД с едноличен собственик на капитала и представляващ К. С.Д.. По делото е установено, че К. С.Д. е брат на ищеца, а с П. Б. Н. той живее на съпружески начала.

Преди образуване на изпълнителното дело /на 30.09.2010 г./ „Прима инвест България” ЕООД е продал имота на „Бате Бойко” ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител С.Д. /ищец в настоящото производство/, а той от своя страна го е прехвърлил на „Иреа Билд” ООД /на 14.03.2011 г./. В хода на образуваното изпълнително дело и след налагането на възбрана от 04.05.2011 г., имотът е бил прехвърлен на „Черноморска риба” ООД, от който ищецът твърди да го е наел с договор за наем от 09.05.2011 г. Възбраната е била вписана преди твърдяната дата на договора за наем.

Въпреки, че вещото лице по икономическата експертиза е посочило, че за плащането на наемната цена, освен издадената фактура е следвало да се издаде и касов бон, а такъв липсвал, извод за привидност на договора за наем не може да се направи. По делото е установено с разпита на свидетелите И. В. и К. С., че ищецът е ползвал част от цех №4, още от началото на годината, като дейността му е била свързана с изработване на модел на електромобил.

С молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършването на опис на ипотекираните имоти /измежду които и процесния цех №4 и преддверие/ и предаване  управлението им на пазач, като се е мотивирал с обстоятелството, че имотът не е собственост на длъжниците и те не могат да осъществяват фактическите действия по управлението им.

С протокол от 17.05.2011 г., съдебният изпълнител е описал имота и след като е уважил искането на взискателя по чл. 486, ал.2 ГПК го е запечатал и е назначил пазач.

Това действие на съдебния изпълнител не е било незаконосъобразно. Изпълнението е било насочено срещу ипотекиран, за обезпечаване на вземането на взискателя, недвижим имот. Към датата на изпълнението, ипотекираният имот вече не е бил собствен на длъжника  и не се е намирал в негово владение. Затова, съдебният изпълнител не е могъл да остави имота във владение на длъжника по смисъла на чл. 486, ал.1 от ГПК и е уважил искането на взискателя за предаването му на пазач, което включва и техническото действие по запечатването.

При извършването на описа и запечатването на имота, ищецът е присъствал, като въпреки че първоначално е отричал, впоследствие сам е признал този факт. Присъствието му в този момент е било установено по делото и от разпита на всички свидетели. От показанията им се установява, че ищецът е провел разговор със съдебния изпълнител, бил е недоволен от действията му, но не е посочил, че в имота се намират негови вещи, както и че желае да си ги изнесе. Така в съдебно заседание от 19.04.2013 г. ищецът е заявил, че никой нищо не го питал, казал че е наемател, но не е обяснявал на кого.

В случая, без значение е обстоятелството, дали за описа на имота приобретателят на ипотекирания имот към датата на образуване на изпълнителното дело -„Иреа Билд” ООД е бил редовно уведомен, защото на правата си върху движимите вещи, ищецът е могъл и сам да се позове, но изобщо не го е сторил. Според показанията на свидетелите, в имота е имало работници, които са изнесли свои вещи и за което съдебният изпълнител е предоставил възможност преди да запечата помещенията.

 Следва да се има предвид и това, че поради вписването на възбраната от съдебния изпълнител върху имота /04.05.2011 г./ и публичността на това вписване при закупуването на имота от „Черноморска риба” ООД и сключването на договора за наем /09.05.2011 г./, собственикът – наемодател и наемателят е следвало да очакват насочване на изпълнение спрямо наетия имот, обект на принудително изпълнение, както и да очакват да бъдат отстранени от него, поради предстоящи действия по изпълнението. Освен това, ищецът е знаел, че наема ипотекиран имот, защото управляваното от него дружество „Бате Бойко” ЕООД е било собственик на същия имот, след учредяване на ипотеката, а и защото е в близка връзка с длъжниците по обезпечения договор за кредит К. Д. и П. Н. /те са съответно брат и съжителстващо на съпружески начала лице/. Независимо от горното, дори да би се приело, че наемателят не е знаел за насоченото изпълнение срещу наетия от него имот, отговорността за вредите от това следва да се уредят на основата на договора за наем.

Ищецът е подал жалба вх. № 3856 от 25.05.2011 г. до Варненския окръжен съд, чрез съдебния изпълнител, с искане за разпечатване на цеха, за да премести машини и съоръжения, а на 08.06.2011 г. е връчил на съдебния изпълнител нотариална покана рег. № № 3208 и 3209 от 08.06.2011 г. ВН № 224 за разпечатване. С постановление от 13.06.2011 г. съдебният изпълнител е постановил осигуряване на достъп до движимите вещи в имота на 06.07.2011 г., но това действие не се е състояло, тъй като междувременно с молба от 04.07.2011 г., наемодателят /собственик на имота/ е поискал да му бъде предоставено управлението, а с молба от 05.07.2011 г. е заявил, че желае да погаси дълга. Предвид заявеното желание на собственика на имота /наемодател на ищеца/ да погаси дълга, разпечатването и преместването на движимите вещи е било излишно. Поради това, съдебният изпълнител не е допуснал виновно и противоправно забавяне на разпечатването след 04.07.2011 г. На 18.08.2011 г. ищецът е отправил към ЧСИ нотариална покана вх. № 8160 за разпечатване на имота и на 24.08.2011 г. съдебният изпълнител е разпечатал цеха, видно от приложения на л. 291 от изпълнителното дело протокол.

Изложеното вози до извода, че липсва елемент от фактическия състав на отговорността на частния съдебен изпълнител, а именно – негово незаконосъобразно действие, за да се ангажира отговорността му.

Не са налице и останалите елементи от фактическия състав на отговорността – вреди и причинна връзка с действията на съдебния изпълнител:

Твърдяните вреди ищецът е извел от невъзможността да изпълни поето задължение по договор за изработка на модел на електромобил по вина на съдебния изпълнител, защото в запечатания имот са останали вещи, необходими му за изработката, включително и част от вече изработеното по договора, което не могъл да довърши в срок.

С представения договор с дата от 14.01.2011 г., ищецът е обещал да изработи и продаде на трето лице патентован електромобил. Нотариалната заверка на подписите на лицата по този договор от 27.01.2011 г., обаче е била успешно оспорена от ответника. По делото са събрани представени от нотариус Майсторов извлечения от общия регистър за 27.01.2011 г. и от 27.07.2011 г., от които се установява, че нотариалната заверка на подписите на страните с рег. № 3 780 е извършена на 27.07.2011 г., а не на 27.01.2011 г. В подкрепа на този извод е и издадената сметка -фактура за събраната такса също от 27.07.2011 г. Това означава, че по отношение на ответниците може да се счита, че договорът има достоверна дата от 27.07.2011 г., което налага извода, че същият е сключен два месеца след запечатването на имота. Останалите документи във връзка с договора за продажба на патентован електромобил /възлагателно писмо, приложения към договора, анекс и констативни протоколи/ с предхождащи запечатването на имота дати, също са били оспорени от ответника, поради което спрямо ответника те също следва да се считат за съставени след твърдяните като незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. Това означава, че претендираните вреди от неизпълнението на договора не стоят в причинна връзка с действията на съдебния изпълнител.

Независимо от горното, не е налице такава връзка и вреди и поради това, че договорът е бил прекратен по взаимно съгласие на страните. Ищецът сам е поел задължение за заплащането на неустойка за забава и за връщане на предоставена му от другата страна по договора авансова сума, въпреки че продълженият срок не е бил изтекъл и с анекса той сам е приел да финансира последващите етапи в изработката. Че работата по проекта е продължила след разпечатването на помещението е сочил и свидетелят на ищцовата страна– И. В. Несъвместими са и поетите задължения за едновременно връщане на получените авансово средства за изработката и това за заплащане на неустойка за забава. Клаузата за неустойка за неизпълнение по чл.16 от договора е била отменена с анекса и такава не се е претендирала от другата страна по договора, а връщането на дадените средства не може да се квалифицира като вреда.

В тази връзка, настоящата инстанция не споделя оплакванията в жалбата на въззивника за наличие на елементите от фактическия състав на отговорността на ЧСИ и за неправилност на решението на първата инстанция. Като е достигнал до идентичен резултат за отхвърляне на исковете по подобни съображения, окръжният съд е процедирал правилно и постановеният от него акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от възивното производство и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, С.Д. следва да бъде осъден за заплати на З. З. Д. сторените от последния във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 040 лв. Това възнаграждение е в рамките на минималното такова /4 935 лв./, предвидено в трикратен размер на посоченото в чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не подлежи на редуциране от съда по направеното от другата страна възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1389 от 25.06.2013 г., постановено по гр.д. № 3096 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА С.С. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна, кв. „Чайка”, бл. 68, вх.”Ж”, ет.1, със съдебен адрес гр.Варна, ул. „Ангел Кънчев” №3 чрез адв. Е.С. от ВАК, да заплати на частен съдебен изпълнител З. З. Д. с рег.№808, с район на действие – ОС Варна, с адрес гр.Варна, ул. „Мусала” №2, , ет.2, ап.6, сумата от 2040 лв., представляваща сторените разноски за адвокатска защита във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: