ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

593

 

Гр.Варна, 27.09.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 27.09.2016 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 487  по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК.

Частно гражданско дело № 487/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по частна жалба на К.Г.Х., подадена чрез адв. С.В., против определение № 2103 от 25.08.2016 г., постановено по гр.д. №1333/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата й по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от внасяне на депозит от 500 лв. за възнаграждение на особен представител на детето Д. М. В..

Жалбоподателката е молила за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата й, като е изложила съображения за неправилността му – незаконосъобразност на съдебния акт. Сочила е, че окръжният съд не е подложил на преценка и не е обсъдил представените от нея доказателства, включително и депозираното в срок удостоверение от „Бюро по труда” – Варна и не е съобразил декларираната липса на имущество и на доходи, като така достигнал до неправилния извод за неоснователност на молбата й.

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от  лице с правен интерес от обжалването му, като неизгоден за него. Същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

С разпореждане № 5886/12.07.2016 г. Варненският окръжен съд е оставил без движение производството по делото, образувано по искова молба на настоящата жалбоподателка, за оспорване произхода на малолетното й дете Д. В. от първия ответник и за установяване на произхода му от втория ответник и след като е преценил, че детето следва да бъде конституирано като ответник и поради противоречие на интересите му с тези на майката и трябва да му бъде назначен особен представител, е задължил ищцата да внесе сумата от 500 лв. за възнаграждение на особения представител. В срока за изпълнение на указанията, на 19.07.2016 г., ищцата е поискала от съда да я освободи от заплащането на разноските за особения представител, поради липсата на средства за заплащането им. С определение от 20.07.2016 г. молбата е била оставена без уважение, а срокът за внасяне на сумата от 500 лв. – продължен. Искането по чл. 83, ал.2 от ГПК е било подновено с молба от 01.08.2016 г., като със същата е била представена и декларация по чл. 83, ал.2 от ГПК в оригинал.

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

В случая са налице основанията за освобождаване на ищцата от заплащане на разноските за назначаване на особения представител на детето,  поради следните съображения:

От приложените документи и декларираните данни за материално и гражданско състояние в декларация по образец, във връзка с чл. 83, ал.2 от ГПК се установява, че ищцата е млада жена в добро здравословно състояние, разделена е със съпруга си и има две малолетни деца (едното от които е бебе), за които сама се грижи. Декларирала е, че няма никакви доходи и не притежава имущество, като за издръжката на семейството си разчита на своите близки. Последният й трудов договор е бил прекратен на 06.11.2013 г., видно от приложената справка от НАП, като към момента жената отглежда бебето си.

За потвърдените с декларацията данни за липсата на доходи от трудова дейност молителката носи наказателна отговорност, поради което и съображенията на окръжния съд за недоказаност на обстоятелството, че е регистрирана като безработна и послужили като основание за отхвърляне на молбата, не се споделят от настоящата инстанция. Следва да бъде отбелязано, че при евентуално установяване на доходи и имущество, окръжният съд е в правомощията си да изиска внасянето на сумите по делото и да сезира съответните компетентни органи.

Имайки предвид, че в производството по чл. 83, ал.2 от ГПК, съдът  преценява реалната финансова възможност на страната да извърши плащането и предвид изложеното, се налага извода, че ищцата няма достатъчно средства да заплати разноските от 500 лв. за назначаване на особен представител на малолетното дете. Налице са основанията по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащането им. Направеният в обратния смисъл извод от окръжния съд е неправилен, поради което постановеният от него акт следва да бъде отменен и молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК – уважена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 2103 от 25.08.2016 г., постановено по гр.д. №1333/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата й по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от внасяне на депозит от 500 лв. за възнаграждение на особен представител на детето Даниел Маринов В. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСВОБОЖДАВА ищцата К.Г.Х. от заплащане на депозит от 500 лв. за възнаграждение на особен представител на детето Д. М. В..

Определението не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: