Р Е Ш Е Н И Е

148

гр.Варна, 15.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:         ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                        МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№487/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от С.И.С. чрез процесуалния й представител адв. М.К. против решение №1286/09.07.2018г., постановено по гр.д.№2068/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които С.И.С. е осъдена да заплати на К.Х.К. сумата, представляваща разликата над 5 034, 60 евро до 12 509, 07 евро /сумата от 7 474, 47 евро с левова равностойност 14 618, 80лв./, представляваща 1/2 от вноски за погасяване на главница и лихви, премия за застраховка живот и разноски по договор за жилищен кредит №210 от 24.10.2006 г. и анекс №1 към него от 10.06.201Зг., сключен със "Сосиете Женерал Експресбанк" АД за придобиване апартамент № G-3-3, на етап "груб строеж", находящ се в жилищна сграда в град Варна, квартал "Възраждане", блок G, ет.3, с административен адрес: ул."Ана Феликсова"№16, за периода от 05.08.2008г. до 05.09.2017г., на осн. чл.127, ал.2 ЗЗД, както и сумата, представляваща разликата над 1 268, 41лв. до 3 151, 51лв., представляваща съответни разноски, сторени от ищеца, съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата и уточняващата молба към нея от 27.08.2018г. се твърди, че решението в обжалваната му част е непра -вилно поради на нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен в посочената му част. Претендират се разноски.

Въззиваемият К.Х.К. чрез процесуалния си представител адв.Ж.А. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът К.Х.К. излага, че той и ответницата С. И. С. по време на брака си /прекратен 2008г./ закупили недвижим имот за задоволяване на семейни нужди със заемни средства, отпуснати по договор за жилищен кредит №210/24.10.2006г. и анекс №1 към него от 10.06. 2013г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк”АД и обезпечен с ипотека.За периода 05.08.2008г. /след влизане в сила на решението за прекратяване на брака/ до 05.09.2017г. единствено ищецът е обслужвал задълженията, произтичащи от договора за кредит.Погасил е, както следва: 1/ по погасителен план от 24.10.2006г. до 05.11.2030г. към договор за кредит от 24.10.2006г. - 60 анюитетни вноски, всяка в размер на 240, 48 евро, на 5 число за месеца, за който се дължи, или общо сумата от 14 428, 80 евро; 2/ по погасителен план към договор за кредит от 10.06.2013г. - 41 анюитетни вноски, първата от които в размер на 220, 54 евро, а всички останали в размер на 251, 04 евро, на 5 число за месеца, за който се дължи, или общо сумата от 10 262, 14 евро; 3/ по погасителен план от 05.11.2016г. до 05.04.2028г. към договор за кредит от 05.11.2016г. 10 анюитетни вноски, всяка в размер на 247, 98 евро, на 5 число за месеца, за който се дължи, или общо сумата от 2 479, 80 евро; 4/ сумата от 2 020 евро, представляваща премия по застраховка живот; 5/ сумата от 130, 17 евро, представляваща разноски по кредита.По силата на договора за жилищен кредит ответницата е солидарен длъжник, наред с ищеца, и като такава следва да понесе ½ от заплатените от него суми по този договор за периода 05.08.2008г.-05.09.2017г.Предвид изложеното претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 13 585, 37 евро, представляваща ½ от горепосочените 111 месечни анюитетни вноски, както и сумата от 1 075 евро, представляваща ½ от заплатените премия за застраховка живот и разноски по кредита или общо сумата от 14 660, 37 евро.  

Ответницата С.И.С. в депозирания отговор в срока по чл. 131 от ГПК и в хода на производството оспорва частично предявения иск.Не оспорва обстоятелството, че е солидарен длъжник по посочения в исковата молба договор за жилищен кредит №210/24.10.2006г., както и, че ищецът след прекратяване на брака между страните е заплащал дължими по него суми.Твърди, че тя също след прекратяване на брака е заплащала суми за погасяване на дълга по договора, а именно на 13.05.2010г. е превела по сметката, обслужваща кредита, която е на името на ищеца, сумата от 14 618, 80лв., приета от банката за погасяване на креди- та, както следва: за 23 забавени вноски за периода 05.07.2008г. до 13.05.2010г. в размер общо от 2 765 евро и за периода 13.05.2010г. до 05.08.2013г. още 39 вноски в размер общо от 4 689 евро, представляващи предсрочно плащане.Изтеглила е и по време на брака с ищеца/на 27.12.2007г./ потребителски кредит в размер на 4 000лв./която сума е върната изцяло от нея в периода 28.01.2008г.-10.12.2009г., ведно с лихва от 414лв./, който е послужил за заплащане на една от вноските, дължими във връзка със закупуване на недвижимия имот, за който е бил сключен ипотечният кредит, поради което твърди, че ищецът й дължи ½ от изплатените от нея суми/4000лв.+414лв. или 2 254 евро/, за които е направила възражение за прих- ващане.

С влязло в сила в тази му част решение предявеният иск е уважен до сумата от 5 034, 60 евро, както и е отхвърлен за разликата над 12 509, 07 евро до 14 660, 37 евро.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр. осн. чл.127, ал.2 от ЗЗД.

Между страните/с брак, сключен на 09.05.1992г. и прекратен с развод с решение, влязло в сила на 18.07.2008г./ не е спорно, а и се установява от представения по делото договор за жилищен кредит №210/24.10.2006г., сключен със ”Сосиете Женерал Експресбанк”АД, че същите са солидарни длъжници, поели задължението да върнат в срок от 288 месеца предоставения им от банката кредит по силата на цитирания договор в размер на 33 800 евро, ведно с всички дължими по него лихви, такси и комисионни.Предвидено е, че кредитът ще се погасява с месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора.Последният е изменен с анекс №1 от 10.06.2013г., сключен между банката и двамата солидарни длъжници, с изготвен нов погасителен план от 10.06.2013г.Представен е и послед -ващ погасителен план от 05.11.2016г., по който кредитът е изплащан до края на процесния период.

С усвоения кредит е закупено за семейни нужди с договор, обективиран в н.а.№ 187/15.05.2007г., право на строеж за построяването на апартамент №G-3-3, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Възраждане”, бл.G, ет.3, с площ от 74, 60 кв.м., за сумата от 10 448 евро.Между страните не е спорно и обстоятелството, че по цитирания договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№187/07г., са постъпили като плащания към продавача „Оркид Сийсайд апартментс”ЕООД посочените в представените от него като трето неучастващо по делото лице по реда на чл.192 от ГПК документи суми /7 978 евро /01.11.2006г./ + 7 978 евро /04.12.2006г./ + 15 957 евро /02.05. 2007г./+5 224 евро/28.07.2008г./ и 5 224 евро/10.12.2008г./.

От заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд ССЕ от 24.04. 2018г. и ССЕ от 31.05.2018г. на в.л. И.А., кредитирани от настоящата инстанция като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните, се установява, че през процесния период 05.08.2008г.-05.09.2017г. са погасени задължения по кредита /главница, лихви, такси, разноски/ в общ размер от 26 962, 13 евро, от които 25 018, 13 евро са постъпили от К.К./преводи от други негови сметки и лични вноски на каса/ и 1 944 евро са постъпили от С.С..Сумата от 1 944 евро е сбор от преведени от нейна сметка в „Сосиете Женерал Експрес- банк”АД с номер BG75 TTBB94004506060801 на всяка от следните дати: 28.08. 2008г.; 29.09.2008г.; 28.10.2008г.; 28.11.2008г.; 29.12.2008г.; 28.01.2009г., 04.03. 2009г., 30.03.2009г. суми в размер от по 243 евро.Горните операции се установяват и от изготвената от „Сосиете Женерал Експресбанк”АД на 13.04.2018г. история на сметка с №BG03TTBB94001506084509 за периода 24.10.2006г.-13.04.2018г., видно от която всеки от изброените преводи, извършени от С.С., е с посочено основание „вноска по кредит”.Други суми, извън посочените от ССЕ, не сe установяват да са били превеждани или внасяни на каса от С.С. през процесния период и същите да са послужили за плащане на дълга по кредита.

Представено е платежно нареждане от 13.05.2010г., издадено от „ОББ”АД, съгласно което на посочената дата С.С. е наредила от сметката си в „ОББ”АД с №BG65UBBS80021012745630 към сметката на К.К. в „Сосиете Женерал Експресбанк”АД с №BG03TTBB94001506084509/тази, по която се обслужва кредитът/ сумата от 14 618, 80лв. с посочено основание „захранване на сметка”.Съставено е дебитно авизо от „ОББ”АД, съгласно което горепосочената сметка на С.С. е задължена на 13.05.2010г. и е извършен превод на сумата от 7 496, 95 евро с лево -ва равностойност 14 622, 80лв. с основание за плащането „прехвърляне на средства”.По твърдение на въззивницата сумата е отнесена за погасяване на дълга /конкретно горепосочените от нея забавени вноски и предсрочно погасяване/, а по репликата на въззиваемия сумата е преведена от въззивницата по повод отчетна сделка във връзка с упълномощаването й от него с пълномощно с нотариално заверени подпис и съдържание от 26.08.2008г. за продажбата на недвижимия имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. ”Възраждане”, бл.G, ет.3, за която и е бил сключен предварителен договор от 21.08.2008г. с договорена цена от 77 000 евро.Окончателен договор бил сключен на 06.11.2008г. с посочена симулативна цена, но въззивницата, използвайки факта, че работата му е свързана с пребиваване извън страната/пътува на кораб/, укрила факта на сключването му до 2010г./по твърдения на въззиваемия в о.с.з. на 16.03.2018г./, когато се срещнали и тогава тя му е превела сумата като част от следващата му се продажна цена.   

Съгласно цитираните заключения на ССЕ по сметката, обслужваща кредита, е постъпила на 14.05.2010г. сумата от 7 462, 38 евро, получена от банковата сметка на С.С. в „ОББ”АД, от която тя е превела 14 618, 80лв.Тази сума не е отнесена за погасяване на вноски по кредита.На същата дата-14.05.2010г. с тази сума и с лични средства на К.К. е открит срочен депозит от 7 700 евро, който е изплатен на 22.06.2010г., както следва: 1 104 евро са преведени по друга сметка на К. К. в същата банка и 6 600 евро са изтеглени в брой от лицето.Съгласно изявлението на банката кредитор в писмо от 18.04.2018г. постъпилата на 14.05.2010г. сума по сметката с наредител С.С. не е използвана за погасяване на кредита.Предвид така установеното от събраните по делото доказателства съдът приема за неоснователно възражението на въззивницата, че като солидарен длъжник е платила на кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк”АД в изпълнение на задължението по договора за кредит сумата от 14 618, 80лв., преведена от сметката й на 13.05.2010г.С тази сума не е било извършвано погашение на дълга- нито на забавени вноски, каквито не е имало към 14.05.2010г. видно от ССЕ, нито е извършвано предсрочно погасяване, съгласно същите ССЕ.За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че действително въззивницата е била упълномощена от въззиваемия на 26.08.2008г. да го представлява при извършване на сделка за разпореждане със съсобствения им при равни квоти след прекратяване на брака недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Възраждане”, бл.G, ет.3, вкл. и да получи продажната цена по окончателната сделка при прехвърляне на собствеността. Въз основа на това упълномощаване същата го е представлявала по сключения договор за продажба, обективиран в н.а.№166/06.11.2008г., с посочена симулативна цена от 36 000лв. и при липса на спор между страните в производството /съгласно изявление в о.с.з. на 08.06.2018г./, че действителната цена е тази, посочена в сключения на 21.08.2008г. предварителен договор от 77 000 евро, вкл. предвидения в него начин на плащане /включващ и плащане от купувачите на 64 599 евро, платими чрез банков кредит от „ОББ”АД/.Горното прави вероятно твърдението на въззиваемия, че продажната цена по договора е била получена изцяло от въззивницата и в последствие същата му е отчела по договора за поръчка част от следващата му се според квотата му част от нея.  

По изложените съображения съдът приема, че сумата от 14 618, 80лв., преведена на 14.05.2010г. по разплащателната сметка на въззиваемия, от която е обслужван кредитът, не съставлява сума заплатена от въззивницата като солидарен длъжник на банката кредитор за погашение на дълга, предвид което и предявеният иск в частта му, с която тя е осъдена да заплати равностойността на тази сума в евро се явява основателен, доколкото съставлява част от заплатената от въззиваемия на банката кредитор сума по договора за кредит - общо 25 018, 13 евро, от която С.С. му дължи ½ като солидарен длъжник на осн. чл.127, ал.2 от ЗЗД.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените от него разноски във въззивното производство.Претендира заплащане на такива в размер на 1 250лв., представляващи адв.възнаграждение, заплатено в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.10.2018г.Направено е възражение за прекомерност на възнаграждение от насрещната страна.Минималният предвиден размер в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, съобразно материалния интерес във въззивното производство, възлиза на 968, 56лв.Съобразно фактическата и правна сложност на въззивното производство съдът приема, че възнаграждението от 1 250лв. действително се явява прекомерно и същото следва да бъде редуцирано до размера от 1 000лв. 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1286/09.07.2018г., постановено по гр.д.№2068/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които С.И.С. е осъдена да заплати на К.Х.К. сумата, представляваща разликата над 5 034, 60 евро до 12 509, 07 евро /сумата от 7 474, 47 евро с левова равностойност 14 618, 80лв./, представляваща 1/2 от вноски за погасяване на главница и лихви, премия за застраховка живот и разноски по договор за жилищен кредит №210 от 24.10.2006 г. и анекс №1 към него от 10.06.201Зг., сключен със "Сосиете Женерал Експресбанк" АД за придобиване апартамент № G-3-3, на етап "груб строеж", находящ се в жилищна сграда в град Варна, квартал "Възраждане", блок G, ет.3, с административен адрес: ул."Ана Феликсова"№16, за периода от 05.08.2008г. до 05.09.2017г., на осн. чл.127, ал.2 ЗЗД, както и сумата, представляваща разликата над 1 268, 41лв. до 3 151, 51лв., представляваща съответни разноски, сторени от ищеца, съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на К.Х.К., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 1 000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.5 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: