Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   №  215 /20.12.2013 година, гр.Варна

 

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 488 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на:

                  1.З.Р.Р. *** срещу решение № 1414/28.06.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1673/2011 година, с което е отхвърлен предявения от нея срещу „Топ груп” ООД гр.София иск за неимуществени вреди по чл.49 и чл.45 от ЗЗД за разликата от 13000.00 лева до 20400.00 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени в тази част и да уважи иска в посочения размер.

Насрещните страни „Топ груп” ООД, в качеството му на ответник по иска и ЗД”Уника” АД гр.София, в качеството му на негов помагач, са депозирали писмени отговори, с които оспорват въззивната жалба и молят апелативната инстанция да я отхвърли.

Насрещната страна „Булстрад Виена иншурънс груп” АД гр.София не е изразило становище по жалбата;

               2.”Топ груп” ООД гр. София срещу същото решение на ВОС в цялата му уважителна част, в която то е осъдено да заплати на жалбоподателката Р. имуществени вреди в размер на 6284.02 лева, ведно със законната лихва от 08.03.2010 година до окончателното изплащане, неимуществени вреди в размер на 13.000.00 лева, разноски 1000.00 лева, както и разноски за ВОС в размер на 1558.81 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания акт и се иска отмяната му и отхвърляне на всички искове, като се присъдят разноските за двете инстанции. В писмените бележки дружеството е направило възражение за недопустимост на обжалваното решение в частта на присъдените закъснителни лихви.

Насрещната страна  по тази жалба - З.Р.Р. не е изразила становище по нея. В съдебно заседание е оспорила тази жалба.

            3.”Уника” АД гр.София, в качеството му на трето лице-помагач на „Топ груп” ООД, срещу същото решение на ВОС в цялата му осъдителна част. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания акт и се иска отмяната му и отхвърляне на исковете изцяло.

Насрещната страна З.Р.Р. оспорва жалбата.

Въззивните жалби са процесуално допустими, но по същество са неоснователни с изключение на възражението за недопустимост в посочената част.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, с изключение на присъдената лихва за забава по иска за имуществени вреди, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК апелативната инстанция препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

1.По допустимостта на обжалваното решение в частта на присъдените закъснителни лихви върху  иска за имуществени вреди:

Нито в  исковата молба, нито по-късно ищцата е заявила претенция за заплащане на законната лихва върху  претендираните по отделните искове суми. Независимо от това в диспозитива на обжалваното решение, ВОС е присъдил такива за уважения иск за имуществени вреди.

При това положение е налице произнасяне над петитум и в тази част решението следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати, тъй-като съдът е нарушил диспозитивното начало при предявяване на иск. Присъждането на лихви не е автоматична законова последица от уважаване на главния иск, а само възможност, доколкото субсидиарния иск е предявен и отговаря на изискванията за допустимост и редовност съгласно ГПК. 

2.По правилността на обжалваното решение:

            1.Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди:

Константната практика на съдилищата в РБ е моралните вреди да се определят по справедливост, но не абстрактно, а съобразено с конкретните за всеки случай обстоятелства. Изхождайки от това разбиране, ВОС е отчел вида и характера на вредата (тежка телесна повреда-практическа слепота с дясното око), създаденият от това събитие физиологическ и психически срив от  момента на настъпването му до оперативното лечение и окончателната диагноза, както и пожизнено невъзвратимата загуба на зрителния орган на пострадалата Р., нейната възраст и семейно положение, като е определил паричния еквивалент на вредата на стойност 13000.00 лева. В този смисъл определения размер се явява обективно извлечен от данните по делото, макар да е същевременно и субективна преценка на решаващия съд. Според въззивния съд този размер възмездява приемливо (справедливо) неимуществената вреда от деликта и не намира основание да го изменя.

           2.Относно основанието за отговорността на „Топ груп” ООД гр. София, респективно на застрахователя му и негов помагач по делото „Уника” АД гр.София:

          По делото е безспорно установено, че деликвентът –причинителят на ПТП, в резултат на което въззивницата Р. е претърпяла  увреждането – Н.С. Н. от гр. Варна, в този момент е управлявала лек автомобил, който е собственост на „Топ груп” ООД, който й е предоставен във връзка с изпълнение на служебните й задължения като дистрибутор. Следователно, в настоящият случай отговорността на дружеството е  заради това, че Николова е извършвала дейност по изпълнение на възложената й работа в общоприетия смисъл, тъй-като управляването на автомобила е част от трудовата й функция.

 От друга страна, привличайки застрахователя си ”Уника” АД, като помагач в процеса, „Топ груп” ООД недвусмислено е потвърдило, че трудовата функция на дистрибуторите продължава и винаги когато те управляват служебно поверения им автомобил, за който е сключена полицата „ГОна МПС”. По този начин неизбежно се достига и до възможност да се ангажира  имуществената отговорността на ответника за причинените от ПТП вреди в качеството му на работодател на деликвента, респективно  на застрахователя по полицата за гражданска отговорност за причинени от МПС щети .

По тези съображения, както иска за неимуществени вреди, така и иска за имуществени вреди правилно са уважени до посочения размер. В жалбите на „Топ груп” ООД и на помагача „Уника” АД не са обосновани конкретни възражения срещу размера на имуществените вреди, но апелативната инстанция се опира изцяло на заключенията на назначените по делото експертизи, както впрочем е направил и ВОС.

3.Относно причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилата вреда:

Безспорно е, че увреждането на ищцата Р. е настъпило в резултат на ПТП, както и че в първите няколко дни не е имало признаци за отлепване на ретината. Но от представената по делото медицинска документация, както и от заключението на СМЕ, която обобщава тази документация, може обосновано да се приеме, че причинно-следствената връзка е налице. Медицинската експертиза е категорична, че отлепването е в резултат на травма, а свидетелските показания на съпруга и дъщерята на ищцата доказват причиняването й от ПТП.

От друга страна, по делото е представен протокол на КАТ за ПТП, предизвикано от автомобила на „Топ груп” ООД, в който изрично и еднозначно е посочена причината за него - движението на управлявания от Н. Н. автомобил с несъобразена с пътните условия скорост.

По изложените съображения следва да се приеме, че и трите въззивни жалби са неоснователни, а обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно и обосновано в тази част.

При този изход на делото не се присъждат разноски - те остават за страните, както са ги направили.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1414/28.06.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1673/2011 година само в частта, в която върху главницата от 6284.02 лева е присъдена законна лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част, като недопустимо .

ПОТВЪРЖДАВА същото решение в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.