РЕШЕНИЕ

 

200

 

гр.Варна,  20.11.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на дванадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 488/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Р.П.Р. *** срещу решение № 1050/8.07.2014 г., поправено с решение № 1255/2.09.2014 г. по гр.д.№ 1041/14 г. на Окръжен съд-Варна в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен срещу „Енерго-Про мрежи” АД с правно основание чл.59 от ЗЗД за разликата от присъдената сума от 12541.00 лева до предявения след увеличението на иска размер – 45826.00 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на исковата претенция.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание ответното дружество оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. В условията на  евентуалност, поддържа искане – при отмяна на обжалваното решение – за отхвърляне изцяло на иска.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Предвид липсата на подадената жалба срещу решението в неговата осъдителна част, в тази част решението е влязло в сила и не е предмет на въззивното производство.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Р.П.Р. срещу „Енерго-Про мрежи” АД за заплащане на сумата от 45826.00 лева, представляваща стойността на имуществени вреди – пропуснати ползи,  изразяващи се в стойността на наемната цена за периода от 18.10.2008 г. до 20.06.2013 г., която би получил от отдаването под наем на трафопост и оборудването, находящо се в него, ведно със законната лихва от предявяването на иска, до окончателното изплащане на сумата, с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Ответното дружество оспорва изцяло иска, като твърди, че не е налице обедняване за ищеца от невъзможността му да ползва имота – същият представлява енергиен обект по смисъла на закона и не би могъл да бъде използван извън предназначението му на трафопост.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с нот.акт № 90, н.д.№ 13042/97 г. ищецът е придобил правото на собственост на трафопост на партерния етаж с площ от 53.32 кв.м., подробно описан в акта, ведно с 1.43% ид.ч. от общите части  на сградата и на дворното място.

С нот.акт № 40, н.д.№ 375/2013 г. ищецът е продал на ответното дружество процесния недвижим имот: помещение вграден трафопост 10/40 кV с диспечерско наименование “Уран”, подробно описан в акта, ведно с оборудването в трафопоста.     

Безспорен между страните е и факта, че ответното дружество е правоприемник на „Е.ОН България мрежи” АД, което е правоприемник на „Електроразпределение Горна Оряховица” ЕАД.

По делото е приложено в.т.д.№ 264/10 г. на Апелативен съд-Варна в мотивите на решението по което е прието, че ищецът е собственик само на постройката, но не и на намиращите се в нея съоръжения, които са държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЕ/отм./.

Предявявайки иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, в тяжест на ищеца е до установи правото си на собственост върху процесния недвижим имот, владеенето или държането му от ответника без основание и размера на неоснователното обогатяване. Лишеният от ползването собственик на вещта може да иска обезщетение за това, че е лишен от правото да ползва собствената си вещ и без покана.

Съгласно закона – чл.2, ал.1 от ЗЕ /отм./ електрическа уредба за пренос и разпределение на ел.енергия е държавна собственост. Установеност относно този факт е налице и в мотивите на решението на АС-Варна по в.т.д.№ 264/10 г., имащо за предмет същата претенция  за предходен период.  Следователно, ищецът има право на обезщетение на основание чл.59 от ЗЗД в размера на средния пазарен наем само за помещението, но не и за оборудването в него.  Назначената съдебно-техническа експертиза е представила заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което размерът на средния пазарен наем за помещението за периода от 18.10.2008 г. до 20.06.2013 г. е 12541.00 лева. Като е уважил иска за посочената сума, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

В полза на ответното дружество следва да бъде присъдена сумата от 900.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1050/8.07.2014 г. по гр.д.№ 1041/14 г. на Окръжен съд-Варна.

ОСЪЖДА Р.П.Р., ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про мрежи” АД сумата от 900.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                   2.