Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№117

 

гр.Варна, 01.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав в закрито заседание на първи октомври, двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Д.Джамбазова ч.гр.дело № 488/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба, подадена от пълномощника на „Челик – Илдъз“ ООД – Шумен против решение № 148/25.07.2018 г. по в.гр.д.№ 206/18 г. на Окръжен съд – Шумен в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба против разпределение  по протокол от 30.04.2018 г., предявен на 04.05.2018 г. по изп. дело № ….на ЧСИ Я. Д., рег. № …,  с район на действие – района на ШОС. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна. Направено е искане за насрочване на делото в открито с.з. и за назначаване на ССЕ.

В подаден писмен отговор пълномощникът на „Стройкомплект Г“ ЕООД – Шумен изразява становище за правилност на решението в обжалваните му части.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Исканията за насрочване на делото в открито с.з. и за назначаване на ССЕ са неоснователни, предвид факта, че предметът на спора е изцяло правен и може да бъде разрешен от съда в закрито с.з.

Производство пред Окръжен съд – Шумен е образувано по реда на чл.463, вр. с чл.278 от ГПК по жалба на „Челик – Илдъз” ООД - Шумен против разпределение, извършено с протокол от 30.04.2018 г., предявен на 04.05.2018 г. по изп. дело № .. на ЧСИ Я. Д., с рег. № …,  с район на действие – района на ШОС.

При постановяване на обжалваното решение, Окръжен съд – Шумен се е съобразил с писмените доказателства по делото, становищата на страните и с изложените от ЧСИ мотиви.

Предвид разпоредбите на ГПК, съдът е направил правилен извод за неоснователност на оплакванията в жалбата за късното уведомяване относно датата за предявяване на разпределението – предвид наличието на доказателства за надлежно уведомяване на жалбоподателя.

Обсъдено е направеното на 30.10.2017 г. искане от жалбоподателя до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело поради плащане на вземането и е направен извод за частично, а не цялостно плащане на дълга, както и относно присъединяването за събиране срещу същия длъжник на други вземания на същия взискател и на държавата. Обсъдени са подробно и всички извършени частични плащания.

Правилен е извода на съда, че от подлежащата на разпределение сума /3970лв./ следва да се удържи сумата 60 лв. с ДДС - такси по т.31, т.13 и т.5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределение, банкови комисионни и връчване на съобщение. Оспорването на разпределението по тази точка без посочване на  съображения е неоснователно, тъй като по делото липсват доказателства тези такси да са авансово внесени от взискателя /т.11 от ТР №2/2013г. на ОСГТК/. По изпълнителното дело липсват и доказателства жалбоподателят да е платил изцяло задължението си преди образуване на изпълнителното дело, така и след това, поради което на основание чл.79, ал.1 ГПК той дължи разноските по изпълнението, като последица на забавата му за изпълнение на паричното задължение.

Правилно съдът е приел дължимост на начислената такса 1236.79лв с ДДС по т.26 от тарифата върху частично платена  директно на присъединения взискател НАП сума в размер на 14539,51лв. съгласно удостоверения на НАП от 19.02.2018 г. и 30.04.2018 г., като подробно е обосновал решението си в тази част. Законосъобразно е определена и таксата по т.26 върху събраната и разпределена сума на НАП в размер на 1692.02лв. по т.ІV от разпределението, която възлиза на общо 143.93лв. с ДДС.

Неоснователно е твърдението за недължимост на сумата от 196,60лв. разноски на взискателя , тъй като съдът се е съобразил с т.3, т.5, т.9, т.10, т.11 и т.31 от ТТРЗЧСИ. 

Приложените по делото доказателства установяват надлежно процесуално представителство на взискателя „Стройкомплект Г”, поради което възлажение за недължимост на възнаграждение за адвокат е неоснователно. Още повече - с молба от 20.11.2017 г. жабоподателят е оспорил дължимостта на соченото адвокатско възнаграждение и след оставянето й без уважение от ЧСИ, постановеният акт не е обжалван и е влязъл в сила.

Обсъдено е възражението за липса на задължения към НАП Шумен, като в тази връзка са приложени три броя удостоверения, установяващи наличието на публични задължения на длъжника, последното от които е преди изготвяне на атакуваното разпределение. Доколкото дългът изцяло  е платен направо на присъединения взискател, съдът е приел, че не следва отново да му се разпределя за плащане част от него -1692.02 лв., но въпраки това, следващата се върху нея такса по т.26 е дължима, тъй като след образуване на изпълнителното дело тази такса се дължи, независимо от това на кого е платил длъжника - дали по сметката на ЧСИ или направо на взискателя.

Решението - в обжалваните му части следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

 

                                      Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 148/25.07.2018 г. по в.гр.д.№ 206/18 г. на Окръжен съд – Шумен в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба против разпределение  по протокол от 30.04.2018 г., предявен на 04.05.2018 г. по изп. дело № …. на ЧСИ Я. Д., рег. № …,  с район на действие – района на ШОС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                             2.