О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                  №  585/18.10.2013 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                            ИВАН ЛЕЩЕВ

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 489 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, във връзка с чл.437 ат ГПК.

Образувано е по частни жалби на В. П. В. и съпругата му Д.С.В., двамата от гр.Варна, срещу решение № 1642/16.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1801/2013 година, с което е прекратено производството поради недопустимост на подадените преди това от тях жалби срещу постановленията на ЧСИ с рег.№ 808 в КЧСИ за възлагане на  апартамент № 5 и на гараж № 2, находящи се в гр.Варна, ул.”Фантазия” № 12, двете с дата 28.02.2013 година, които са били предмет на публична продан по  негово изп.д.№20118080401043. Правят се оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалвания съдебен акт, който в обжалваната част има характер на определение и се иска от апелативната инстанция да го отвени и да се произнесе по съществото на спора, като отмени постановленията за възлагане и предходните постановления за обявяване на купувачи.

Насрещната страна Н.Й.В. от гр.Варна-взискател, не е изразил становище по частните жалби.

Частните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността на обжалвания съдебен акт, а  по неговата допустимост и правилност приема следното:

Направеното в двете жалби оплакване за недопустимост на обжалваното решение не е мотивирано. Независимо от това апелативната инстанция служебно осъществява инстанционен контрол по това оплакване в рамките на жалбата и от него се установява, че решението не страда от пороци, които да го правят недопустимо. Напротив съдът се е произнесъл с решение по същество за част от оплакванията в първоначалните жалби на същите лица и в тази част актът на ВОС е окончателен, а за останалите оплаквания  със същото решение съдът е прекратил производството поради липса на признато от закона право на обжалване.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията за неправилност на обжалвания съд9ебен акт, тъй-като Варненският окръжен съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК, който намира субсидиарно приложение в изпълнителния процес, препраща към тях, като се има предвид и следното:

Правото на жалба за страните и третите лица в изпълнителния процес възниква само за изрично предвидените в ГПК случаи. Това изключва обжалване на всяко от подготвителните и/или изпълнителните действия на СИ. В този смисъл съпругът недлъжник по смисъла на чл.503 от ГПК има всички права на длъжника в изпълнителния процес, но не и повече права на обжалване.

 В настоящия случай има данни, че двата имота, върху които е насочено изпълнението за по ½ ид.ч. от тях, принадлежат само на съпругата - Д.С.В., но в рамките на изпълнителното производството СИ и съдилищата съобразяват законовата презумпция за съвместна собственост на двамата съпрузи в рамките на по ½ ид.част. Опровергаването на тази презумпция, респективно доказването на твърдяното в жалбата на В. обстоятелство, че е едноличен собственик на двата имота може да стане само чрез предявяване на надлежен иск. На всички останали оплаквания в двете жалби (цената на имотите, за съотношението на дълга с възможната продажна цена за тези имоти и за непълнота на документацията за публичната продан) ВОС е дал изчерпателен отговор, който се споделя от ВАпС. В заключение в тази част следва да се посочи, че изискването за справедливост не е присъща на изпълнителния процес, а тя е намерила юридически израз само в регламента на ГПК за спорното-исковото производство.

От друга страна, в рамките на изпълнителното производство съпругата-недлъжник е била уведомена още с насочването на изпълнението към двата имота, за които претендира да е собственик, но СИ не е длъжен да й разяснява правата в процеса. Освен това, до приключване на въвода във владение за процесните имоти е налице възможност да се обжалва този въвод от правоимащото лице по смисъла на чл.435, ал.4 и ал.5 от ГПК. Остава на разположение и иска по чл.440 от ГПК.

По изложените съображения следва да се приеме, че частните жалби са неоснователни, а обжалваното решение следва да се потвърди.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1642/16.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 1801/2013 година в частта, в която е прекратено производството поради недопустимост на подадените жалби срещу действията на ЧСИ с рег.№ 808 в КЧСИ по негово изп. д.№ 20118080401043.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.