Р Е Ш Е Н И Е

118

гр.Варна, 13.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:           ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№489/14г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от „Тутракански фериботен комплекс”АД, гр.Тутракан, представлявано от изп.директор М.Д.Г., против решение №93/ 26.05.2014г., постановено по гр.д.№205/10г. по описа на СОС, гр.о., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че Община Тутракан е собственик на недвижим имот с обща площ от 56, 300 дка, находящ се в гр. Тутракан, ул.”Крайбрежна”, представляващ поземлени имоти с идентификатори по КККР на гр.Тутракан, одобрени със заповед №РД-18-6/04.02.2008г. на изп.директор на АГКК, а именно: 1/ ПИ с идентификатор 73496.500.3556 с площ от 27 873 кв.м., при съседи: 73496.500.5021, 73496.500.640, 73496.500. 3560, 73496.500.480, 73496.500.479, 73496.500.478, 73496.500.477, 73496.500. 476, 73496.500.3529, 73496.500.509, 73496.500.503, 73496.500.505, 73496.500. 636, 73496.500.506, 73496.500.3550 и 73496.500.683; 2/ ПИ с идентификатор 73496.500.3550 с площ от 4 123 кв.м., при съседи: 73496.500.683, 73496.500. 3556, 73496.500.636, 73496.500.3554 и 73496.58.8; 3/ ПИ с идентификатор 73496.500.840 с площ от 3 809 кв.м., при съседи: 73496.500.3555, 73496.500. 636, 73496.500.2100, 73496.500.851, 73496.500.1302, 73496.500.2101, 73496. 500.855 и 73496.53.8; 4/ ПИ с идентификатор 73496.500.3554 с площ от 6 275 кв.м., при съседи: 73496.500.3550, 73496.500.636, 73496.500.3555 и 73496. 500.53.8; 5/ 14 220 кв.м. от ПИ с идентификатор 73496.500.4084, който е с обща площ от 16 045 кв.м., при съседи за целия имот: 73496.500.840, 73496. 500.1302, 73496.500.842, 73496.500.1308, 73496.500.4085, 73496.500.4086, 73496.500.856 и 73496.53.8; отменен е к.н.а.№ 77 от 05.10.2000г. на нотариус Анелия Раева, рег.№315, в частта му по т.2, с която „ТФК”АД е признат за собственик на прилежащ терен с площ от 56, 300 дка., върху който е изградена кейова стена за укрепване брега на река Дунав с дължина 918 м. във високата си част и 910м. в ниската си част или обща дължина от 1 228 кв.м., построена през 1991г. по бреговата ивица на реката в градската й част на север от ул. ”Крайбрежна”, а на юг до самата река, при съседи на терена: от север-река Дунав, от изток-началото на ниската част, от юг-ската на града и ул.”Крайбрежна” и от запад-парк „Дунав” и сградата на ПИБ, на основание придобита собственост чрез апортна вноска по см. на чл.72 и 73 от ТЗ, направена от Община Тутракан в качеството й на акционер в „ТФК”АД, както и „Тутракански фериботен комплекс”АД е осъден да заплати на Община Тутракан съдебно-деловодни разноски в размер на 1000лв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск се отхвърли.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Община Тутракан поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея 29.03.2011г. и 30.10. 2013г., както и съобразно уточненията, извършени в о.с.з. на 08.04.2014г. и в о.с.з. на 29.04.2014г. в присъствието на процесуалния представител на ответника и в уточняваща молба от 27.05.2015г., депозирана пред настоящата инстанция след оставяне на производството без движение за отстраняване нередовности на исковата молба, ищецът Община Тутракан излага, че е акционер в ответното дружество „Тутракански фериботен комплекс”АД.През 1997г. – 1998 г. са извършени проучвания и подготвителна дейност с цел Община Тутракан да увеличи участието си в капитала на дружеството чрез апортиране на собствен недвижим имот, представляващ прилежащ терен с площ от 56,300 дка., върху който е изградена кейовата стена за укрепване на брега на р.Дунав с дължина 918 м. във високата си част и 910м. в ниската си част или обща дължина от 1 228 кв.м., построена през 1991г. по бреговата ивица на реката в градската й част на север от ул. ”Крайбрежна”, а на юг до самата река, при съседи на терена: от север-река Дунав, от изток-началото на ниската част, от юг-ската на града и ул.”Крайбрежна” и от запад-парк „Дунав” и сградата на ПИБ.Извършените действия не са довели до валидно прехвърляне на правото на собственост от ищеца към ответника предвид следното.Липсва решение на Общински съвет Тутракан като компетентен орган, имащ право да взема решения за разпореждане с имоти, собственост на общината, липсва  и приложено към устава на дружеството нотариално заверено писмено съгласие на законния представител на Община Тутракан в лицето на нейния кмет с пълно описание на апортирания недвижим имот, в подаденото заявление, с което се иска регистрация на увеличението на капитала с апортна вноска, липсва индивидуализация на апорта.Въпреки горното, с решение на ОС-Силистра от 25.02.1998г. е вписано увеличение на капитала на дружеството от 1 000 000 неденом.лв. на 120 000 000 неденом.лв., без да е посочено основание за увеличението.Макар и да не е било извършено валидно прехвърляне на правото на собственост върху имота, предмет на апорта, ответното дружество се е снабдило с к.н.а.№77/ 2000г. за собственост върху този имот, но не е упражнявало и не упражнява понастоящем фактическа власт върху него.Целият имот с площ от 56, 300 дка е предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, като Община Тутракан е в негово владение и считайки го за публична общинска собственост е извършила и продължава да извършва редица благоустройствени мероприятия върху него/благоустроява го като обществен парк за отдих и почивка/.По одобрените през 2008г. КККР на гр.Тутракан и последващи изменения в тях понастоящем площта от 56, 300 дка съставлява: 1/ ПИ с идентификатор 73496.500.3556 с площ от 27 873 кв.м., при съответни граници; 2/ ПИ с идентификатор 73496.500.3550 с площ от 4 123 кв.м., при съответни граници; 3/ ПИ с идентификатор 73496.500.840 с площ от 3 809 кв.м., при съответни граници; 4/ ПИ с идентификатор 73496.500.3554 с площ от 6 275 кв.м., при съответни граници; 5/ реална част с площ на частта от 14 220 кв.м. от ПИ с идентификатор 73496.500.4084, целият с площ от 16 045 кв.м., при граници на частта, така, както са обозначени на скицата, представена към молбата от 27.05.2015г. като частта от имот 73496.500.4084, защрихована с червен цвят.Претендира да бъде прието за установено, че Община Тутракан е собственик на гореописаните недвижими имоти /за същите и са съставени АОС - първоначално 1997г., впоследствие през 2000г., 2007г. и 2008г. като имотите са актувани като публична общинска собственост предвид тяхното предназначение/, както и да бъде отменен к.н.а. №77/00г.

Ответникът „Тутракански фериботен комплекс”АД, гр.Тутракан в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Твърди, че дружеството е придобило собствеността върху процесните недвижими имоти/които не са били публична общинска собственост, а частна/ по силата на извършената апортна вноска от Община Тутракан като акционер, срещу което и същата е придобила акции от увеличението на капитала, с част от които и акции впоследствие/2000г./ се е разпоредила след взето решение за това от Общинска съвет Тутракан.В условие на евентуалност, ако се приеме, че чрез апорта не е осъществено прехвърляне на правото на собственост върху имотите от общината към дружеството, твърди, че последното е придобило собственост върху владените от него в периода имоти въз основа на право основание, годно да го направи собственик, чрез кратка придобивна давност, започнала да тече от вписване на апорта - 25.02.1998г. и изтекла към 25.02.2003г., евентуално с дълга придобивна давност, също изтекла към датата на подаване на исковата молба. 

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че Община Тутракан е акционер в „Тутракански фериботен комплекс”АД от учредяване на дружеството, вписано в регистъра с решение №1388/20.11.1996г. по ф.д.№744/96г. по описа на СОС, ф.о., с капитал от 1 000 000лв. неденом.лв., разпределен в 200 поименни акции, с равна номинална стойност, което дружество при създаването си е било с предмет на дейност: изграждане и експлоатация на фериботен комплекс гр.Тутракан - гр. Олтенца, Република Румъния.

С решение №206/25.02.1998г. е вписано по ф.д.№744/96г. по описа на СОС, ф.о. следната промяна: увеличаване на капитала от 1 000 000 неденом.лв. на 120 000 000 неденом.лв., от който внесен 34 175 000 неденом.лв.Решението е постановено по заявление от 17.02.1998г. на представляващите към посочената дата дружеството лица.В същото е посочено, че на заседание на надзорния съвет от 20.12.1996г. е взето решение за увеличаване на капитала на дружеството в размер на 120 000 000 неденом.лв.Съгласно устава Община Тутракан участва само с апортни вноски.Към датата на заявлението са внесени общо от акционерите 34 175 000 неденом.лв., представляващи увеличение на уставния капитал, като конкретно от Община Тутракан 3 360 000 неденом.лв. чрез апортна вноска само на прилежащ терен към кейова стена, останалите акционери са направили парични вноски.По заявление от кмета на общината до ОС Силистра през 1997г. са назначени вещи лица и на 17.07.1997г. е изготвена оценка на предложената непаричната вноска, която съгласно заключението на в.л. е на стойност 665 000 000лв., от които терен от 56, 300дка - 3 360 000лв.

Към датата на вписване на увеличението на капитала на дружеството - 25. 02.1998г., част от което с апортна вноска от Община Тутракан на прилежащ терен от 56, 300 дка, не е вземано решение от Общински съвет Тутракан по реда на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА за разпореждане с този имот/за него е съставен АОС №11/23.01.1997г. след като имотът е бил деактуван със заповед на областния управител като държавна собственост/, не е представено изискуемото писменото съгласие на вносителя с нотариално заверен подпис към актуализиран устав на дружеството, съдържащ името на вносителя, пълното описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му.

Непаричната вноска в капиталово дружество представлява особен вид разпореждане с вещ с транслативен ефект за правото на собственост, като дружеството, в което е направена вноската, придобива собственост на деривативно основание.Внасянето на собствеността върху недвижим имот в търговско дружество за увеличаване на капитала му настъпва след осъществяване на смесен вид фактически състав, като вещно-транслативният ефект настъпва с вписване на апорта в търговския регистър.Основанията за недействителност на правните сделки намират приложение и при апорта, като следва да се съобразяват и специалните правила на чл.72 и 73 от ТЗ - в този см. решение №172/ 02.07.2014г., постановено по гр.д.№2179/14г. по описа на ВКС, І гр.о., по реда на чл.290 от ГПК/.В настоящия случай акционерът, внасящ вещта, е община, която като правен субект/юридическо лице-чл.14 от ЗМСМА/, участващ в гражданския оборот, извършва разпореждане с притежаваното от нея имущество при специфични условия също със смесен фактически състав, уреден към 1998г. в ЗОС и ЗМСМА, включващ и административно-правен елемент, а именно преди да бъде извършено разпореждането с общинско имущество следва да бъде прието решение от общинския съвет за това разпореждане.В настоящия случай този елемент не е изпълнен като между страните не е спорен фактът, че такова решение не е взето нито преди вписване на апорта, нито впоследствие.Обстоятелството, че през 2000г. ОС-Тутракан е взел решение да се извърши разпореждане с част от притежаваните от общината акции в дружеството няма характер на взето решение за разпореждане с недвижим имот и не може да санира последващо липсата на този елемент от фактическия състав.Наред с горното при подаване на заявлението за вписване на апорта не е било налице и изискуемото от чл.73, ал.1 от ТЗ писмено съгласие на кмета на община Тутракан с нотариално заверен подпис с описание на вноската, нито вноската е отразена в устава на дружеството с всички предвидени в чл.72, ал.1 от ТЗ елементи.При липсата на посочения административно-правен елемент от фактическия състав, необходим за разпореждане с вещ общинска собственост, и при липса на изискуемото съгласие от вносителя, собственик на вещта, изразена от неговия представител, т.е. кметът на общината, съдът приема, че извършеният апорт, като специфичен вид сделка, е недействителен.Отделено основание за недействителност би бил и фактът, че, ако съобразно предназначението си - терен към кейовата стена на града, изградена за укрепване на брега на р.Дунав, и съобразно нормата на чл.3, ал.2, т.2 от ЗОС в действащата му редакция към 1998г., а именно ДВ, бр.44/96г., предвиждащ, че публична общинска собственост са имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, без към тази редакция да се изисква взето решение от ОС, за да бъдат първоначално обявени имотите за публична собственост и без към тази дата да е взето решение по чл.6, ал.1 от ЗОС, имотът или части от него съставляват публична общинска собственост, която е изрично изключена от гражданския оборот. Недействителните сделки не могат да имат вещно транслативен ефект и в тази връзка вписването на увеличението на капитала на въззивника с посочената апортна вноска в търговския регистър не може да има вещно-транслативен ефект.Така извършеният апорт е заличен от ТР след уважаване на предявения от Община Тутракан иск с пр.осн. чл.124, ал.1, вр. чл.29 от ЗТР с влязло в сила решение, постановено по т.д.№127/11г. по описа на СОС, с което е прието за установено, че вписаното с решение №206/25.02.1998г. увеличение на капитала с апортна вноска от 3 360 000 неденом.лв. с предмет на апорта - недвижим имот, представляващ прилежащ терен към кейова стена за укрепване на брега на река Дунав, с площ от 56, 300 дка не съществува.Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/02г. на ОСГК на ВКС, заличаване на вписването има действие за напред, или в настоя- щия случай за периода от 1998г. до 2013г. апортът е бил вписан.Това, обаче не води до извод, че в отношенията между страните в настоящото производство за този период въззивникът е притежавал в своя патримониум правото на собственост върху процесния имот по силата на извършения апорт с оглед констатираната нищожност на разпореждането.

Въззивникът твърди, че е придобил собственост чрез давностно владение. От така ангажираните доказателства не се установява същият да е упражнявал върху имота фактическа власт с намерение за своене в продължение на пет, съответно 10 години.Извършвани са от въззивника спорадични строителни дейности в малка част от имота през 2000г.Имотът никога не е бил ограждан, вкл. съобразно показанията на св.В.Р. служи за обществено ползване като парк - алеи, детски кътове, амфитеатър/в този см. е и заключението на СТЕ от 28.03.2014г./. Установява се и, че Община Тутракан изгражда в имота на етапи строеж „Крайдунавски парк” - издадени удостоверения за въвеждане в експлоатация от 28.11.2008г. и 15.01.2015г.Фактът на плащане на данък по ЗМДТ за част от имот в периода 2001г.-2013г. не може да установи обективния елемент на владението.Независимо от горното, дори и въззивникът да бе установил обективния и субективния елемент на твърдяното владение, същото не би могло да доведе до придобиване на собственост чрез придобивна давност. Владението, основано на нищожна сделка е недобросъвестно с изключение на случаите, когато е опорочена формата за валидност - изисква се правното основание да е с предписаната от закона форма, но с недостатъци на формата, за които приобретателят не е знаел - ППВС №6/74г., която хипотеза не е налице в настоящия случай.Недобросъвестното владение изисква 10 годишен период, който в настоящия случай евентуално би могъл да започне да тече от м.11.1999г. - изменение на чл.7 от ЗОС-ДВ, бр.96/05.11.1999г. и допускащо придобиване по давност на имоти частна общинска собственост, но с нормата на §1 от Закон за допълнение на ЗС, обн.ДВ, бр.46/06г. течението на давността е спряно и понастоящем.В случай, че имотите или части от тях са публична общинска собственост по изложените по-горе съображения същите не могат изобщо да бъдат придобивани по давност.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено и, че ако се приеме, че порокът при апорта не е довел до недействителността му като особен вид сделка за отчуждаване на собственост/вкл. ако се разсъждава на плоскостта, че липсващото решение на Общински съвет Тутракан по чл.21, ал.1, т.8 от ЗСМСА за разпореждане с имота е липсващо решение на орган на общината за апортиране на имота, но това липсващо решение не се отразява на действителността на разпореждането, както не се отразява липсващото решение на орган на капиталово ЮЛ/общо събрание/, дори и когато такова се изисква от закона, съгласно разясненията, дадени в ТР №3/13г. на ОСГТК на ВКС, при изразена воля от представляващия по закон юридическото лице за разпореждане с имота, и като следствие от това да се приема, че апортът е валиден и е произвел вещно-транслативен ефект от вписването до заличаването си и със заличаването му имотът се е върнал в патримониума на общината, то дори и при осъществено владение в този период въззивникът не би могъл да придобива по давност, т.к. не може да владее против собственото си придобивно основание-т.е. едновременно да е собственик по силата на апорта и едновременно в същия период да придобива по давност.

По изложените съображения съдът приема, че Община Тутракан се легитимира като собственик на имота, предмет на вписания на 25.02.1998г. апорт, с площ от 56, 300 дка, прилежащ терен към кейова стена, който съгласно заключението на СТЕ от 28.03.2014г. по действащи КККР на гр.Тутракан, одобрени 2008г., изменени 2010г., съгласно скицата към СТЕ включва 1/ ПИ с идентификатор 73496.500.3556 с площ от 27 873 кв.м.; 2/ ПИ с идентификатор 73496.500.3550 с площ от 4 123 кв.м.; 3/ ПИ с идентификатор 73496.500.840 с площ от 3 809 кв.м.; 4/ ПИ с идентификатор 73496.500.3554 с площ от 6 275 кв.м.; 5/ реална част с площ на частта от 14 220 кв.м. от ПИ с идентификатор 73496.500.4084, целият с площ от 16 045 кв.м., при граници на частта, така, както са обозначени на скицата към цитираната СТЕ, като частта от този имот, оконтурена със зелен цвят /тези граници на реалната част, посочени от СТЕ, са пренесени от ищеца върху представена към уточняваща му молба от 27.05. 2015г. скица като процесната част от имот 73496.500.4084 е защрихована с червен цвят/.Имотите са били държавна собственост и с оглед предназначението им по силата на закона са преминали в собственост на общината. Ответникът не се легитимира като собственик по въведените от него придобивни основания.Издаденият к.н.а. №77/00г. удостоверява права, който той не притежава и следва да бъде отменен на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.    

Предвид достигането до идентични крайни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като недвижимият имот, представляващ реална част с площ на частта от 14 220 кв.м. от ПИ с идентификатор 73496.500.4084 се индивидуализира съобразно уточнението на исковата молба, извършено пред настоящата инстанция с представената скица/повтаряща скицата към цитираното заключение на СТЕ/, която приподписана от настоящата инстанция съставлява неразделна част от решението.На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея във въззивното производство разноски, които са в размер на 1000лв., представляващи адв. възнаграждение, съгласно договори за правна защита и съдействие от 17.09.2014г. и 18.06.2015г.

  Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №93/26.05.2014г., постановено по гр.д.№205/ 10г. по описа на СОС, гр.о., с което е признато за установено по отношение на „Тутракански фериботен комплекс”АД, че Община Тутракан е собственик на недвижим имот с обща площ от 56, 300 дка, находящ се в гр.Тутракан, ул. ”Крайбрежна”, представляващ поземлени имоти с идентификатори по КККР на гр.Тутракан, одобрени със заповед №РД-18-6/04.02.2008г. на изп.директор на АГКК, а именно: 1/ ПИ с идентификатор 73496.500.3556 с площ от 27 873 кв.м., при съседи: 73496.500.5021, 73496.500.640, 73496.500.3560, 73496.500. 480, 73496.500.479, 73496.500.478, 73496.500.477, 73496.500.476, 73496.500. 3529, 73496.500.509, 73496.500.503, 73496.500.505, 73496.500.636, 73496.500. 506, 73496.500.3550 и 73496.500.683; 2/ ПИ с идентификатор 73496.500.3550 с площ от 4 123 кв.м., при съседи: 73496.500.683, 73496.500.3556, 73496. 500.636, 73496.500.3554 и 73496.58.8; 3/ ПИ с идентификатор 73496.500.840 с площ от 3 809 кв.м., при съседи: 73496.500.3555, 73496.500.636, 73496. 500.2100, 73496.500.851, 73496.500.1302, 73496.500.2101, 73496.500.855 и 73496.53.8; 4/ ПИ с идентификатор 73496.500.3554 с площ от 6 275 кв.м., при съседи: 73496.500.3550, 73496.500.636, 73496.500.3555 и 73496.500.53.8; 5/ 14 220 кв.м. от ПИ с идентификатор 73496.500.4084, който е с обща площ от 16 045 кв.м., при съседи за целия имот: 73496.500.840, 73496.500.1302, 73496.500.842, 73496.500.1308, 73496.500.4085, 73496.500.4086, 73496.500.856 и 73496.53.8, като индивидуализира реалната част ТАКА: реална част с площ от 14 220 кв.м. от ПИ с идентификатор 73496.500.4084 при граници на частта така, както са обозначени на скицата, приложена на л.40 от в.гр.д.№489/14г. по описа на ВАпС, гр.о., като частта от ПИ с идентификатор 73496.500.4084, защрихована с червен цвят, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение; отменен е к.н.а.№77 от 05.10.2000г. на нотариус Анелия Раева, рег.№315, в частта му по т.2, с която „ТФК”АД е признат за собственик на прилежащ терен с площ от 56, 300 дка., върху който е изградена кейова стена за укрепване брега на река Дунав с дължина 918 м. във високата си част и 910м. в ниската си част или обща дължина от 1 228 кв.м., построена през 1991г. по бреговата ивица на реката в градската й част на север от ул.”Крайбрежна”, а на юг до самата река, при съседи на терена: от север-река Дунав, от изток-началото на ниската част, от юг-ската на града и ул. ”Крайбрежна” и от запад-парк „Дунав” и сградата на ПИБ, на основание придобита собственост чрез апортна вноска по см. на чл.72 и 73 от ТЗ, направена от Община Тутракан в качеството й на акционер в „ТФК”АД, както и „Тутракански фериботен комплекс”АД е осъден да заплати на Община Тутракан съдебно-деловодни разноски в размер на 1000лв.

ОСЪЖДА „Тутракански фериботен комплекс”АД, ЕИК 118014923, със седалище и адрес на управление гр.Тутракан, ул.”Трансмариска”№31 да заплати на Община Тутракан, Булстат 000565626, сумата от 1000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ