Р Е Ш Е Н И Е

191

гр.Варна, 19.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№489/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от В.С.Б. чрез процесуалния му представител адв. И.З. против решение №1215/13.07.2017г., постановено по гр.д.№1725/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е обезсилено решение №2092/16.12.2015г., постановено по гр.д. №1725/2015 г. по описа на ВОС, Х състав, с което е обявен за окончателен предварителен договор от 23.09.2014г., по силата на който С.И.Ч. се задължава да продаде на В.И.Б. недвижим имот, представляващ УПИ № VІ-414, кв. 48 по плана на гр.Игнатиево, община Аксаково, с площ от 450 кв.м., при граници: УПИ с №№ V-412, ХІV-414, VІ-414, VІІ-415, заедно с изградените в имота жилищна сграда и стопански постройки, за сумата в размер на 77000 лв. при условие, че в двуседмичен срок от влизането на решението в сила купувачът В.И.Б. заплати на продавача С.И.Ч. пълната продажна цена от 77 000лв., поради неплащане на продажната цена в срока по чл.362, ал.1 от ГПК, на основание чл. 362, ал. 2 от ГПК, както и В.С.Б. е осъден да заплати на С.И.Ч. сумата от 300лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подаденото искане с пр.осн.чл.362, ал.2 от ГПК бъде оставено без уважение.Претендират се разноски.

 Въззиваемият С.И.Ч. в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв.Е.К. отговор по въззив -ната жалба поддържа становище за неоснователност на същата и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В искането си, инициирало производството по чл.362, ал.2 от ГПК, С.И.Ч. излага, че с влязло в сила решение е уважен предявеният от В.С.Б. против него иск с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД като е обявен за окончателен сключеният между страните на 23.09.2014г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот при условие, че в двуседмичен срок от влиза - не на решението в сила купувачът В.С.Б. заплати на продавача С.И.Ч. пълната продажна цена от 77 000лв.В посочения срок купувачът В.Б. не е изпълнил точно задължението си.Вместо да плати цялата сума от 77 000лв. В.Б. изпратил съобщението до процесуалния му представител адв.Е.К., с което го уведомява, че извършва прихващане с присъдените му по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 9 544лв., в резултат на което превежда на продавача с 12 броя пощенски записи останалата част от 67 456лв.Поддържа, че това изпълнение не е пълно по см. на чл.63 от ЗЗД, предвид което за него е възникнало правото да иска обезсилване на постановеното решение.Купувачът няма право да извършва прихващане на дължимата от него на продавача сума с присъдените му в производството по предявения иск с пр.осн.чл.19, ал.3 от ЗЗД съдебно-деловодни разноски предвид наличието на условен диспозитив по този иск.Конститутивният елемент на решението по иска настъпва при заплащане на цената в определения от закона срок и доколкото присъдените в производството разноски имат акцесорен характер и са следствие от уважаване на иска, то и преди изпълнение на условието за прехвърляне на собствеността не би могло да се извършва прихващане с разноските, също присъдени под условие. Така, защото при неплащане на цената решението подлежи на обезсилване, вкл. и за присъдените разноски.Предвид изложеното се претендира постановеното решение да бъде обезсилено на осн. чл.362, ал.2 от ГПК.В допълнителна молба се твърди и, че, за да бъде надлежно, плащането следва да бъде извършено по начин, който да държи платената сума във всеки момент на разпореждане на продавача по договора.Такова плащане е депозиране на сумата по негова банкова сметка *** бъде предоставена на продавача при поискване.Плащането чрез пощенски записи не съставлява такова окончателно плащане, т.к. същите подлежат на връщане на изпращача.Процесните такива и следва да са били върнати на В.Б..Наред с горното и в единия от записите личното му име С. е грешно посочено като Стелиян, което е пречка записът да му бъде изплатен.    

В депозирания писмен отговор по искането и в хода на производството В.С.Б. оспорва същото и моли да бъде оставено без уважение.Поддържа, че има право да извърши прихващане със своето вземане, възникнало по силата на влязлото в сила решение.Твърди, че е бил в невъзможност да преведе сумата по банкова сметка ***, т.к. не разполага с такава, а банките, които посетил, отказвали да открият депозитна сметка в полза на трето лице.Изисквали копие от личната карта на третото лице, т.е. на С.Ч., с каквото копие той не разполагал, а дори и да разполагал, с оглед Закон за защита на личните данни следвало да има и волята на лицето, за да разполага с неговите лични данни.Направил запитване и при няколко нотариуса, но те също отказали да поемат ангажимент да приемат сумата под условие да я изплатят на продавача, когато поиска.Предвид горното и изпратил сумата чрез 12 бр. пощенски записи, като този брой се наложил, т.к. максималната сума по един превод е 6 000лв.Изпратил и уведомления чрез услугата „Телепоща” до всички известни му адреси и адресати, чрез които изявлението му за прихващане е можело да стигне до С.Ч., вкл. на известния му по делото адрес, което не било получено на този адрес, предвид поведението на С.Ч..Същият създавал пречки за изпълнението, вкл. не отишъл да си получи сумата по пощенските записи, които и понастоящем стоят депозирани в „Българки пощи”ЕАД.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Подадено е искане с пр.осн. чл.362, ал.2 от ГПК.

С влязло в сила на 01.12.2016г. решение №2092/16.12.2015г., постановено по гр.д.№1725/15г. по описа на ВОС, гр.о., е обявен за окончателен предварителен договор от 23.09.2014г., по силата на който С.И.Ч. се задължава да продаде на В.С.Б./по отношение бащиното име на последния е допусната поправка на ОФГ в диспозитива на решението с влязло в сила решение №96/31.01.2017г., постановено по гр.д.№1725/15г. по описа на ВОС, гр.о./ недвижим имот, представляващ УПИ № VІ-414, кв. 48 по плана на гр.Игнатиево, община Аксаково, с площ от 450 кв.м., при граници: УПИ с №№ V-412, ХІV-414, VІ-414, VІІ-415, заедно с изградените в имота жилищна сграда и стопански постройки, за сумата в размер на 77 000 лв. при условие, че в двуседмичен срок от влизането на решението в сила купувачът В.С.Б. заплати на продавача С.И.Ч. пълната продажна цена от 77 000лв.

Посоченият в решението двуседмичен срок за заплащане на цената изтича на 15.12.2016г.На 14.12.2016г. чрез изпълняваната от лицензираното за това дружество „Български пощи”ЕАД като част от неуниверсалните пощенски услуги услуга пощенски парични преводи/вид пощенска услуга съгласно чл.3, т.3 и чл.38, т.4 от ЗПУ/ и в съответствие с Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи”ЕАД, изготвени по реда на чл.21 от ЗПУ и одобрени от КРС, В.Б. е подал 12 броя експресни парични преводи/телеграфни записи/ с получател С.И.Ч., като във всеки от тях е посочено, че сумите са по решение №2092/ 16.12.2015г., влязло в сила на 01.12.2016г.Общо изпратените суми са в размер от 67 456лв.Посоченият адрес на получателя е гр.Варна, ул.”Царевец”№9, вх.Б, ет.1, ап.28, който е личният адрес, съобщен от ответника по гр.д.№1725/15г. в хода на производството по иска с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД, а и в хода на настоящото, посочван във всички подавани от него по делото молби, както и посочен в представеното по делото пълномощно за упълномощаване на процесуалния му представител.С молба от 31.03.2015г./депозирана преди получаване на препис от исковата молба/ С.Ч. е посочил за свой съдебен адресат процесуалния си представител адв.Е.К. и всички призовки и съобщения са връчвани на нейния адрес, а в депозирания по делото писмен отговор от 10.08.2015г. е посочено, че С.Ч. трайно отсъства от страната, като има упълномощен свой представител, който има правото да се разпорежда с имота, вкл. да сключва окончателен договор, който и се е намирал в постоянни разговори с ищеца по повод сключването на окончателен договор.Към отговора е представено пълномощно с нотариално заверени подпис и съдържание от 10.09.2014г., с което С.Ч. е упълномощил Ивелин Щерев Цветков да го представлява пред нотариус за продажбата на собствения на С.Ч. недвижим имот, на цена и купувач по негова преценка, както и да получи продажната цена в брой или по банков път, вкл. да договоря сам със себе си, подписвайки го където е необходимо.На 15.12.2016г. чрез изпълняваната от „Български пощи” ЕАД универсална пощенска услуга препоръчана кореспондентска пратка чрез услугата „Телепоща” с допълнителна услуга „заверка на съдържанието” и „известие за доставяне” В.Б. е изпратил телепоща до С.Ч., в която е посочено, че със същата го уведомява, че е налице влизане в сила на решение №2092/16.12.2015г., постановено по гр.д.№1725/15г. по описа на ВОС, гр.о., по силата на което е обявен за окончателен сключеният между тях предварителен договор за покупко-продажба от 23.09.2014г. за закупуване на недвижим имот/подробно описан/ срещу цена от 77 000лв.Същевременно С.Ч. е осъден да му заплати за трите инстанции разноски в размер на 9 544лв.На осн. чл.103 от ЗЗД извършва прихващане на това задължение на С.Ч. срещу вземането му в размер на 77 000лв. до размера на по-малкото, т.е. до сумата от 67 456лв., която последна сума му е изплатил по пощата с 12 броя пощенски записи, които ще бъдат изпратени на адрес гр.Варна, ул.”Царевец”№9, вх.Б, ет.1, ап.28.Не му е известно С.Ч. да има банкова сметка, по която да се преведе дължимата сума, и с оглед ограничението за плащания в брой плащането е извършено с пощенски записи.В случай, че сумата по пощенските записи не бъде получена от С.Ч. и възникнат предпоставки да бъде върната, заявява, че, ако С.Ч. посочи банкова сметка, *** - ведена по нея.Телепоща със същото съдържание е изпратена на 15.12.2016г. и до Ивелин Щерев Цветков с посочено качеството на получателя „като пълномощник на С.И.Ч.”, както и е изпратена до адв.Е.К. Каравасилева с посочено качеството на получателя „като пълномощник на С.И.Ч.”.

От трите телепощи, изпратени на 15.12.2016г., съгласно представеното пред настоящата инстанция удостоверение от 25.10.2017г., издадено от „Български пощи”ЕАД, първите две са върнат обратно на подателя на 19.12.2016г. като непотърсени от получателя.Третата телепоща с получател адв.Е.К.К. е получена лично от нея на 15.12.2016г. срещу подпис в служебен формуляр.На 20.12.2016г. е депозирана молба от С.И.Ч. по гр.д.№1725/15г. по описа на ВОС, гр.о. чрез процесуалния му представител адв.Е. К. за обезсилване на решение №2092/16.12.2015г., постановено по гр.д. №1725/15г. по описа на ВОС, гр.о., в която е посочено, че в двуседмичния срок от влизане в сила на решението, купувачът В.Б. не е изпълнил точно задължението за заплащане на продажната цена от 77 000лв., защото е превел с пощенски записи само сумата от 67 456лв., вместо 77 000лв. и е уведомил процесуалния му представител, че прави изявление за прихващане за остатъка от 9 544лв., за който няма право да прави прихващане с дължимата му се продажна цена, като е изложил съображенията си защо счита, че не би могло да се извърши прихващане. Тъй като изпълнението не е пълно се претендира решението да бъде обезсилено на осн. чл.362, ал.2 от ГПК.

Безспорно по силата на влязлото в сила решение С.Ч. има вземане спрямо В.Б. в размер на 77 000лв., което е следвало да бъде изпълнено изцяло в срок до 15.12.2016г., като при несрочното му или непълното му изпълнение за С.Ч. възниква правото да иска обезсилване на решението по уважения против него иск с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД.Съдът приема, че доколкото прихващането е предвиден от закона способ, заместващ изпълнението на задължението на прихващащия, като своевременно правото да се извърши прихващане възниква ex lege при наличието на уредения в закона фактически състав, не съществува пречка при осъществяване на този състав да се извърши материалноправно прихващане, вкл. и с оглед нормата на чл.105 от ЗЗД, на задължението на купувача по решението по иска с пр. осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД и задължението на продавача за разноски по същото решение.Налице е фактическият състав, предвиден в нормата на чл.103 от ЗЗД, а именно налични две насрещни еднородни задължения и вземането на страната, която прихваща е изискуемо и ликвидно, т.е. установено с влязло в сила съдебно решение.Неоснователно е възражението на въззиваемия, че вземането на В.Б. за разноски е условно и възниква при изплащане на продажната цена.Вземането на В. Б. за присъдените му съдебно-деловодни разноски в производството по иска с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД в размер общо от 9 544лв. възниква с влизане на решението в сила, а именно на 01.12.2016г., а не от датата на изплащане на продажната цена.Собствеността върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор, се прехвърля също от датата на влизане в сила на решението, а не от датата на изплащане на продажната цена.Предвидената в чл.362, ал.1, изр. последно от ГПК възможност за прихващане с платените от купувача задължения на ответника продавач към държавата не е единственото възможното прихващане, което купувачът може да извърши, а е едно от възможните, като не съществува пречка да се извърши материалноправно прихващане при наличието на посочения фактически състав.Не би могло да се извърши само прихващане с неликвидно вземане на прихващащия/с изключение на това, уредено в чл.362, ал.1, изр. последно от ГПК/, т.к. то може да бъде само съдебно и ще породи действие от влизане на решението, което го установява, в сила и което ще му предаде за напред качеството ликвидност.В настоящия случай вземането на прихващания е ликвидно и прихващане може да бъде извършено с отправено изявление до насрещната страна, като след получаването му действието на прихващането е обратно, т.е. настъпващо от деня, в който е могло да бъде извършено или в случая това е датата 01.12.2016г.Такова изявление В.Б. е отправил на 15.12.2016г. и същото е получено от насрещната страна, съгласно признанията й в молбата от 20.12.2016г., инициирала производството по чл.362, ал.2 от ГПК, предвид което и съдът приема, че е настъпило конститутивното действие на прихващането, като вземането на С. Ч. се е погасило за сумата от 9 544лв. към 01.12.2016г. и оставащата му дължима продажна цена възлиза на 67 456лв.Сумата от 67 456лв. е била изпратена чрез експресни парични преводи на 14.12.2016г., адресирани до С.Ч. на единствения посочения от него по делото адрес.Същевременно е изпратено уведомление за изпращане на преводите до него, до пълномощника му по повод сключва - нето на окончателен договор/чрез когото е сключен и предварителният договор, но на когото впоследствие след вписване на обезпечителна възбрана върху имота и след вписване на исковата молба по делото С.Ч. е продал същия имот с договор, обективиран в н.а.№110/02.09.2015г./ и до процесуалния му представител и съдебен адресат в производството по иска с пр. осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД.С цити -раната молба от 20.12.2016г. С.Ч. е признал по делото факта, че чрез адв.Е. К./получила телепоща на 15.12.2016г./ е уведомен за изпратените му парични преводи за сумата от 67 456лв.Безспорно между страните е, че в рамките на срока от 20 дни, предвиден в цитираните Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извър- швани от „Български пощи”ЕАД, С.Ч. не е отишъл, за да изтегли сумите, изпратени му с пощенските записи.Същевременно не се спори и относно факта, че С.Ч. не е посочил по делото или извънсъдебно своя банкова сметка, ***.Б. да може да преведе продажната цена.В нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №3/16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, обн.ДВ, бр.62/09г., е нормативно предвидена възможността да бъде открита сметка в полза на трето лице като договорът за предоставяне на платежни услуги/със сключването на който се извършва откриването на платежна сметка/ се подписва от лицето, което открива сметката, но същевременно в чл.3, ал.6 от същата наредба е изрично предвидена и възможноста доставчикът на платежни услуги да откаже сключването на договор за предоставяне на платежни услуги, без да обосновава причините за това с изключение на случаите по чл.73у, ал.5 от ЗПУПС/т.е. тогава, когато лицето вече притежава такава платежна сметка/, както и същевременно за откриване на сметка на физическо лице се изискват личните данни на титуляра на сметка по документ за самоличност- чл.5, ал.2 от наредбата, които цитирани разпоредби са и тези, които банките използват, за да отказват откриването на сметки в полза на трети лица.

Задължението на В.Б. за заплащане на сумата от 67 456лв. в срок до 15.12.2016г. като парично е носимо и обуславя определено поведение на длъжника, за да се освободи от него и то е предписаното в чл.97, ал.1 от ЗЗД, т.е. да внесе парите в банка по местоизпълнението, за което да уведоми кредитора.Цитираната норма, обаче касае изпълнението на задължението, когато кредиторът е вече в забава, т.е. как длъжникът може да изпълни задължението си, когато кредиторът неоправдано не приема предложеното изпълнение или не му оказва нужното съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни, т.е. урежда последващото развитие при настъпилата забава на кредитора, но не изключва приложението на нормите на чл.95 и чл.96 от ЗЗД, чиито фактически състав се осъществява преди този на чл.97 от ЗЗД.Съгласно нормата на чл.95 от ЗЗД, за да бъде в забава кредиторът е необходимо неоправдано да не приема предложеното му изпълнение или да не оказва необходимото съдействие за престации, които не могат да бъдат изпълнени без съдействието му.Фактическият състав на неоправдано неприемане на предложено изпълнение включва предлагане от длъжника на точно изпълнение /като срок, количество, качество, място/, т.е. действие, което е достатъчно за осъществяване на дължимия резултат, при условие, че е налице съдействие от страна на кредитора, покана до кредитора, т.е. уведомяването му за готовността на длъжника и съответно отказ на кредитора да извърши нужното съдействие, който отказ може да бъде изричен или мълчалив.В настоящия случай В.Б. е изпратил с парични преводи в срок и в предвиденото в закона място за изпълнение цялата дължима от него след прихващането сума от 67 456лв., за което е уведомил С. Ч..От последния се е изисквало само да изтегли сумите, изпратени с пощенски записи, което действие той неоправдано е отказал да извърши.Възражението на С. Ч., че не би могъл да изтегли единия от записите, т.к. вместо лично име С. било посочено Стелиян е неоснователно, т.к. е безспорен адресатът на записите, като подобни пречки не са въведени и в цитираните общи условия. Неоснователно е и възражението, че сумите са върнати на подателя.Също съгласно цитираните общи условия в общата хипотеза - т.53.4, ако преводите не са получени в 20 дневен срок от датата на издаване, те се връщат на подателите след изтичане на този срок.Съгласно т.54 и т.54.3, обаче сумите по пощенските парични преводи, които не са изплатени на получателите и не са върнати на подателите, както в настоящия случай В.Б. не е отишъл да ги получи обратно в срока по т.54/иначе би се заличила кредиторовата забава/ и сумите са изпратени за съхранение в ЦУ на БП и налични в БП/така и процесните суми съгласно удостоверение, издадено от „Български пощи”ЕАД-165 от делото на ВОС/ се съхраняват в БП на разположение на подателите и на получателите три години от края на годината на подаването им, след което остават в полза на БП.След като на С.Ч. е било предложено точно изпълнение, което той неоправдано е отказал да приеме, следва, че същият е изпаднал в забава по см. на чл.95 от ЗЗД.Тази забава не прекратява обигационното правоотношение, съответно и не освобождава длъжника от задължението му, но забавата на кредитора с оглед нормата на чл.96 от ЗЗД освобождава длъжника от всички последици на собствената му забава, или в случая не може кредиторът да се позовава на неизплащане на дължимата продажна цената в срок и да претендира обезсилване на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД, след като неоправдано е отказал да приеме предложеното в срок нейно плащане.С оглед горното и съдът приема, че при наличието на забава на кредитора същият не би могъл да претендира основателно прилагане нормата на чл.362, ал.2 от ГПК, предвид което подаденото искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.                   

 Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в изложения смисъл.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззивника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за първа и въззивна инстанция в производството по чл.362, ал.2 от ГПК, които са общо в размер на  1 032, 93лв., включващи адв.възнаграждение за първа инстанция-1000 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.03.2017г., и държавни такси, ведно с преводни такси, заплатени пред настоящата инстанция-32, 93лв.   

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1215/13.07.2017г., постановено по гр.д.№1725/15г. по описа на ВОС, гр.о., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на С.И.Ч., ЕГН **********, адрес *** за обезсилване на решение №2092/16.12. 2015г., постановено по гр.д.№1725/15г. по описа на ВОС, Х състав, на осн. чл.362, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА С.И.Ч., ЕГН **********, адрес *** да заплати на В.С.Б., ЕГН **********, адрес *** сумата от 1 032, 93лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: