Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

31

гр.Варна, 25.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 13.03.2019 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 49/2019 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от И.П.И. чрез назначения му по реда на чл. 47 ал.6 от ГПК особен представител адв. Л.Ч., срещу решение № 2035/28.11.2018 год по гр.д. № 1161/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е осъден да заплати на ищеца С.Д.Й.  сумата 37 160,70 лв, представляваща двойния размер на даден задатък по предварителен договор от 22.05.2014 год за продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска – 23.05.2018 год до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 3133,15 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

В постъпилия отговор от С.Д.Й. чрез процесуалните му представители адв. С.Т. и адв. Б.Р. е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД. Претенцията се основава на клауза в сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно която ищецът заплатил на ответника сума в размер на 18 580,38 лв с изричната уговорка, че в случай на неизпълнение от страна на последния на задължението да прехвърли собствеността върху имота, той дължи връщане на сумата в двоен размер. При наличието на така изразената воля на договарящите, заплатената от ищеца сума има правното значение на задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД – а именно да обезпечи изпълнението на договора и в този смисъл се явява санкция при неизпълнението му. Разбира се, за да породи действието си тази клауза, е необходимо предварителният договор да е действителен.

Възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, поддържано и във въззивната жалба, е за нищожност на договора поради липса на съгласие от съпругата на обещателя, тъй като недвижимият имот е семейна имуществена общност.

Разпоредбата на чл. 24 ал.3 от СК изисква разпореждането с общо имущество да се извършва съвместно от двамата съпрузи, а следващите ал.4 и 5 уреждат последиците при неспазване на това изискване. Те са неприложими в случая, защото предварителният договор няма вещно-правно действие и следователно не представлява сделка на разпореждане с имота. Той създава само облигационни отношения между страните, от неизпълнението на които настъпват съответните последици. В случая е безспорно установено заплащането на задатъка, което е станало по банков път по сметка на обещателя. Безспорно е също и неизпълнението на задължението на последния да прехвърли на ищеца правото на собственост върху имота. Това дава право на изправната страна по договора да се откаже от него и да търси двойния размер на задатъка така, както е уговорено между страните. Както правилно е приел съдът, развалянето на предварителния договор е настъпило със завеждането на иска, от която дата се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Поради съвпадане на правните изводи с тези на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде потвърдено.

В тежест на въззивника следва да се възложат разноските за настоящото производство, както следва: държавна такса в размер на 763,98 лв по сметка та Апелативен съд Варна и взнаграждение за назначения особен представител адв. Л.Ч. в размер на1646 лв на осн. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2035/28.11.2018 год по гр.д. № 1161/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о.,

ОСЪЖДА И.П.И. ЕГН ********** да заплати по сметка на Апелативен съд Варна държавна такса в размер на 763,98 лв за въззивното производство.

ОСЪЖДА И.П.И. ЕГН ********** да заплати на адв. Л.Й.Ч. ***, вписана под № 6771 в Националния регистър за правната помощ, сумата 1646 лв – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и правна помощ по въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)