Р Е Ш Е Н И Е

110

гр.Варна, 23.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23 .10.2019г., в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                       МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№490/19г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

   Производството е по реда на чл.463, ал.2, вр. чл.274 от ГПК.Образувано по по -дадената от И.К.З. чрез процесуалния му представител адв.Д. П. жалба против решение №696/10.06.2019г., постановено по в.гр.д.№2331/ 18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отменено по жалбата на И.К.З. като длъжник по изп.д.№20188950400354 на ЧСИ Л.С. извършеното от ЧСИ с постановление от 07.08.2018г. разпределение на постъпилата от запор на вземане на длъжника по делото сума от 376лв. и вместо него извършено ново раз -пределение на постъпилата от запор на вземането на длъжника И.К.З. сума от 376лв., както следва: 1/ за „Водоснабдяване и Канализация-Варна“ ООД сумата от 142 лв., на осн. чл.136, ал. 1, т. 1 от ГПК; 2/ за НАП сумата от 234лв., на осн. чл.136, ал. 1, т. 6 от ГПК, както и „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД е осъдено да заплати на  И.К.З. разноски по делото в размер на 730, 48лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по подробно изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени извършеното от ЧСИ разпределение, като се приеме, че постъ -пилата сума следва да бъде изцяло върната на И.З..Претендират се разноски.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация-Варна”ООД, гр.Варна чрез процесуалния си представител ю.к.П.В. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззиваемата страна НАП, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по жалба вх.№11086/10.09.2018г./по описа на ЧСИ, депозирана по пощата на 07.09.2018г./, подадена от И. Коста -динов З. против разпределение, обективирано в постановление от 07.08. 2018г. по изп.д. №20188950400354 по описа на ЧСИ Л.С., рег.№895 и район на действие ОС-Варна, предявено на 04.09.2018г.Твърди се, че разпределението е неправилно предвид следното.Към датата на налагане на запора, от който се разпределя сумата от 367лв., И.З. ***ООД, съответно не е станал причина за налагането му, като наред с горното и запорът е наложен незаконосъобразно, т.к. не е допустимо взискателят да иска налагането на запор върху вземане, което длъжникът има към този взискател, както и защото към момента на налагане на запора изп.дело е било прекратено по силата на закона предвид извършеното от длъжника пълно погашение на дълга през м.04.2018г., съответно всички извършени след това действия поради горното се явяват незако -носъобразни.Ирелевантно е дали присъединеният по право взискател НАП е имал някакво вземане след плащането през м.04.2018г., т.к. той се явява латентен такъв, който не придобива качеството на самостоятелен взискател, а следва положението на първоначалния, и след като производството спрямо първоначалния взискател е прекратено по силата на закона за такова следва да се счита и производството по отношение на НАП, като това не осуетява възможността държавните вземания да се съберат по специалния ред на ДОПК.Наред с горното и вземанията на НАП са некоректно посочени, т.к. част от тях са заплатени преди образуване на изп.дело. Неправилно ЧСИ е включил разноска в размер на 18лв. за налагане на горепосо -чения незаконосъобразен запор.Неправилно е включена и сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение след като ЧСИ не е издал нарочно постановление за същото, което длъжникът да е могъл да обжалва надлежно, като освен горното и взискателят не е представил списък за сторените разноски, което е негово импера -тивно задължение.Неправилно ЧСИ е включил законна лихва, натрупана след пла -щането от м.04.2018г.Незаконосъобразно са изчислени съразмерните вземания на взискателите, като не е посочен и механизмът за определяне на съразмерната част на всеки от тях.Неправилно е включена таксата от 88, 85лв., без да бъде посочено от къде същата произтича, а освен това и дължимите на ЧСИ такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд и не могат да бъдат приравнени на вземанията с привилегия по чл.136 от ЗЗД.За тях ЧСИ следва да се снабди с изп. лист и би се явил хирографарен кредитор.Длъжникът не е давал повод за изготвяне на процесното разпределение, поради което и не дължи всички начислени такси за изготвяне и предявяване на същото, като наред с горното и те не са разноски, свързани с реализирането на изп.способ, суми от който се разпределят, и още по-малко са привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, което да се дължи от длъжника.Претендира се разпределението да бъде отменено, като се постанови постъпилата сума да бъде върната на длъжника.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК „ВиК-Варна” ООД чрез процесуалния представител ю.к.П.В. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното разпределение да бъде потвърдено.

ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие.

Производство по изп.д.№2018950400354 е образувано на 02.03.2018г. по молба на „Водоснабдяване и канализация-Варна”ООД от 26.02.2018г., подадена чрез про -цесуалния представител ю.к.П.В., против И.К.З. въз осно- ва на изп.лист №12696/12.01.2016г., издаден по гр.д.№1632/15г. по описа на ВРС, VІІ състав въз основа на влезли в сила решения, с които И. З. е осъден да заплати на „ВиК-Варна”ООД посочените в листа суми, а именно: 1/ главница в раз -мер на 133, 68лв., ведно със законната лихва върху същата считано от 08.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението; 2/ мораторна лихва в размер на 26, 10лв.; 3/ 495лв.+125лв.+350лв. или общо 970лв. съдебно-деловодни разноски.В молбата за образуване на изп.дело се претендират и сторените по изп.дело разнос- ки, вкл. 66лв. авансово изплатена сума на ЧСИ /сметка от 26.02.2018г. за сумата от 24лв. с ДДС за образуване на изп.дело, за сумата от 24лв. с ДДС за изготвяне и връчване призовки и сумата от 18лв. с ДДС за налагане на запор/ и сумата от 100лв. юрисконсултско възнаграждение.На ЧСИ от взискателя са възложени право- мощията по чл.18 от ЗЧСИ, както и самостоятелно е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ”АД, върху трудовото или друго възнаг -раждение за труд, възбрана върху недвижими имоти и запор върху движими вещи. С разпореждането на ЧСИ от 02.03.2018г. за образуване на изп.дело е определено и възнаграждението на представляващия взискателя юрисконсулт на осн. чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100лв.От НАП е представено удостоверение от 12.03. 2018г. по чл.191, ал.4 от ДОПК, съгласно което публичните вземания възлизат на 2 104, 05лв., включващи държавна такса, която И.З. е осъден да заплати по см. на ВСС, съгласно изп.лист, издаден 2010г. по гр.д.№2226/08г., и множество глоби по фишове, издавани от различни ОД на МВР/общо 8 бр. в периода 2015г.-2017г./.Според удостоверението главницата е в размер на 1 012, 14лв., лихви в раз- мер на 801, 91лв. и нелихвоносна част от 290лв.С оглед така удостовереното присъединен взискател по право в изпълнителното производство следва да се счита държавата на осн. чл.458 от ГПК за дължимите й от длъжника публични вземания.ЧСИ е издал и нарочно постановление за присъединяване от 13.03.2018г.

ПДИ е връчена на 20.03.2018г.В същата като дължими са посочени сумите по цитирания ИЛ, законна лихва за периода 08.12.2014г.-20.03.2018г. в размер на 44, 52лв., авансово внесените от взискателя разноски в размер на 66лв., както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 362, 71лв., както и публичните вземания в размер на 2 104, 05лв.

На 08.05.2018г. по искане на длъжника от ЧСИ е изготвено постановление за разноските, в което са посочени същите суми за разноски, като е променена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която е изчислена на 338, 89лв. въз основа на двете вземания-на първоначалния взискател и на НАП.Недоволен от същото длъжникът го е обжал- вал с жалба вх.№06226/04.06.2018г. с твърдения, че неправилно му е начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ доколкото по изп.дело няма събрана сума, а освен това и нейният размер е неправилно определен.

С решение №1388/24.07.2018г., постановено по в.гр.д.№1591/18г. по описа на ВОС, гр.о., образувано по цитираната жалба на И. З., е отменено постановле -нието от 08.05.2018г. в частта му, с която е определена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 338, 89лв. по съображения, че понастоящем такава такса не е дължима, т.к. по изп.дело липсва събрана сума.Предвид уважаване на жалбата, на И.К.З. са присъдени разноски в производството, като „ВиК-Варна”ООД е осъдено да му заплати сумата от 367лв.

На 25.07.2018г. е постъпила молба от „ВиК-Варна”ООД до ЧСИ, в която друже -ството взискател е посочило, че с влязъл в сила съдебен акт, постановен по в.гр.д. №1591/18г. по описа на ВОС, гр.о., е било осъдено да заплати на И.З. сумата от 367лв., като същата се явява вземане, което И.З. има.Предвид горното моли да бъде наложен запор от ЧСИ върху това вземане на длъжника И.З.. Молбата е уважена с разпореждане от 25.07.2018г. и е наложен запор върху взема -нето на И.З.,***ООД.На 27.07.2018г. „ВиК-Варна” ООД е депозирало молба до ЧСИ, в която е посочило, че във връзка с наложения запор, признава вземането на И.З. в размер на 367лв., представляващо присъдени разноски по в.гр.д. №1591/18г. по описа на ВОС и е готово незабавно да заплати сумата.От заключението на ССЕ от 18.03.2019г. на в.л.Б.Банков, изслу -шано пред ВОС, кредитирано от настоящата инстанция в тази му част като обектив- но и компетентно дадено, се установява, че на 27.07.2018г. „ВиК-Варна”ООД е пре - вело по сметката на ЧСИ/същата, която е посочена от ЧСИ в ПДИ като такава, по която длъжникът следва да плати дълга си и в запорните съобщения като такава, по която третите задължени лица следва да изпълняват запорите/ сумата от 367лв. с посочено основание „изп.д.№2018950400354 И.К.З.”. 

Това е и сумата от 367лв., която е разпределена от ЧСИ с процесното разпреде- ление, изготвено на 07.08.2018г., предявено на 04.09.2018г., с което е прието, че дългът към „ВиК-Варна”ООД включва всички горепосочени суми по ИЛ, ведно със законна лихва до 07.08.2018г. от 49, 72лв., както и 100лв. юрисконсултско възнаг -раждение и авансови платени разноски от взискателя от 84лв. /горепосочените 66лв. +18лв. за втория наложен запор/.Дългът към НАП възлиза на 1 924, 25лв. според удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК от 02.08.2018г. и дължимите такси към ЧСИ са в размер на 88, 85лв. с ДДС, включващи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 39лв., изчислена пропорционално върху постъпилата по делото сума; 12лв. такса за изпращане на съобщение за предявяване на разпределение, 36лв. за изготвяне и предявяване на разпределение и 1, 85лв. пощенски разходи за изпращане до НАП по пощата писмо за предявяване на разпределение.Сумата от 367лв. е разпределена както следва: 1/ за „ВиК-Варна”ООД - 202, 20лв., от които 142лв. на осн. чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД и 60, 20лв. на осн. чл.136, ал.2 от ЗЗД; 2/ за НАП - 84, 95лв. на осн. чл.136, ал.2, вр. чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД; 3/ такси по ТТРЗЧСИ в размер на 88, 85лв. с ДДС.

На 03.09.2018г. длъжникът И.З. е депозирал по изп.дело чрез процесуалния си представител адв.Д.П. молба, с която е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено поради погасяване на дълга в пълен размер.Към молбата не са приложени доказателства в подкрепа на твърденията за погасяване на дълга, поради което същата е оставена без уважение от ЧСИ с разпореждане от 04.09. 2018г. и обжалваното разпределение е предявено на страните според протокол от посочената дата на 04.09.2018г. в 9, 30ч.Впоследствие също на 04.09.2018г. е депо- зирана молба от взискателя „ВиК-Варна”ООД, в която е посочено, че длъжникът е извършил доброволно плащане по банковата му сметка, в резултат от което са останали неплатени задължения в размер на 120, 73лв.Също на 04.09.2018г. ЧСИ с разпореждане е уведомил страните, че с оглед постъпилата молба от взискателя за извършено извънсъдебно плащане от длъжника ще извърши ново разпределение на сумата от 367лв., като за горното страните са уведомени чрез съобщения до електронните им пощи.С молба от 05.09.2018г. „ВиК-Варна”ООД е уведомило ЧСИ, че по банковата сметка на дружеството е постъпила сумата от 1 238, 30лв.

На 25.09.2018г. ЧСИ е изготвил ново разпределение на сумата от 367лв., където вече дългът към „ВиК-Варна”ООД е посочен в актуален размер.Разпределението е предявено на 16.10.2018г.Същото е отменено с влязло в сила решение №79/23.01. 2018г., постановено по в.гр.д.№2686/18г. по описа на ВОС, гр.о. с мотиви, че ЧСИ не може сам да отменя собственото си разпределение.Предвид отмяната на раз -пределението от 25.09.2018г. понастоящем единственото разпределение по делото на сумата от 367лв. е процесното.

В жалбата, инициирала настоящото производство, жалбоподателят е посочил, че е бил предявен иск с пр.осн. чл.439, ал.1 от ГПК от „ВиК-Варна”ООД против него за приемане за установено, че не му дължи сумата от 367лв., представляваща при -съдени разноски по в.гр.д.№1591/18г. по описа на ВОС, гр.о., като е искал спиране на настоящото производство до приключване на горепосочения спор.След извър -шена служебна справка съдът установи, че И.З. се е снабдил с ИЛ №349/31. 07.2018г. по в.гр.д.№1591/18г. за сумата от 367лв. и въз основа на същия е било образувано изп.д.№532/18г. по описа на ЧСИ З.Димитров.След получаване на ПДИ длъжникът по същото „ВиК-Варна”ООД е предявило против И.З. иск с пр.осн. чл.439, ал.1 от ГПК по гр.д.№13499/18г. по описа на ВРС, 16 състав, с твърдения, че понастоящем не дължи така посочената сума, т.к. я е платило на 27.07.2018г. по силата на наложения по изп.д.№354/18г. по описа на ЧСИ Л.Станев запор върху вземането на И.З. ***ООД, като дългът му на осн. чл.75, ал.1 от ЗЗД следва да се счита за погасен, защото е извършил валидно плащане с пога -сителен ефект спрямо запорирания негов дълг на лице, което е овластено от закона да го получи вместо кредитора.С влязло в сила на 07.10.2019г. решение така предявеният иск е бил отхвърлен, като е прието, че плащането по изп.д.№354/ 18г. по описа на ЧСИ З.Димитров въз основа на наложения запор  не може да бъде окачествено като изпълнение на задължението към кредитора И.З., защото нито е довело, нито по-късно може да доведе до неговото удовлетворяване, като няма данни за друго извършено плащане, нито И.З. да е потвърдил изпълне -нието или да се е възползвал от него.Предвид приключване на твърдяното, че е  преюдициално производство с влязъл в сила съдебен акт на 07.10.2019г. искането на жалбоподателя за спиране на настоящото дело до приключването му се явява изначално неоснователно, без да се обсъжда по същество.Цитираното решение със СПН установява между страните, че към датата на приключване на устните състезания пред втората инстанция-17.09.2019г. „ВиК-Варна”ООД не е погасило дълга си към И.З. в размер на 367лв. по цитирания ИЛ.Материално-правните отношения между задълженото по запора лице и неговия кредитор, длъжник в изп. производство, съответно обстоятелството дали задълженото по запора лице с превеждане на сумата по сметка на ЧСИ е погасило дълга си към длъжника, не могат да бъдат предмет на настоящото производство, в което се преценява само законосъобразността на извършено от ЧСИ разпределение на постъпила по изпъл -нителното дело сума от наложен запор върху вземане на длъжника.Материално-правните си отношения страните следва да решат в исков процес, дори и теоре -тично плащането на сумата по настоящото изп.дело от задълженото по запора лице да се окаже неправилно.

От заключението на цитираната ССЕ се установява, че по сметката на „ВиК-Варна”ООД с вальор 04.04.2018г., наредител Весела Блажева Николова и основа -ние „ИЛ 12696/12.01.2018г. ПДК образуване справка РС Варна VІІ с И. К.З.” е постъпила сума в размер на 1 238, 30лв.Същата е отразена като плащане на задължения по абонатен №1195095 и с нея са покрити следните задължения: главница в размер на 133, 68лв.; лихви/присъдена мораторна-26, 10лв. и натрупана законна върху главницата от 133, 68лв. за периода от 08.12.2014г. до 04.04.2018г. в размер на 45, 25лв./ общо в размер на 71, 35лв.; разноски по ИЛ 125лв.+495+350лв. или общо 970лв.; разноски по изп.дело, платени авансово на ЧСИ 63, 27лв./част от общо 66лв./

За извършеното плащане на 04.04.2018г. И.З. не е уведомил ЧСИ до цити -раната молба от 03.09.2018г., като и към нея не е представил доказателства за същото, независимо, че в този период е подавал различни молби по делото .

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че въз основа на така извър- шеното плащане изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона.В настоящия случай не са били налице нито предпоставките на чл.433, ал.1 от ГПК за прекратяване на изп.производство с постановление на СИ, нито такива за неговото приключване по чл.433, ал.2 от ГПК.Сумата от 1 238, 30лв. е платена на 04.04. 2018г., т.е. след изтичане на срока за доброволно изпълнение на 03.04.2018г. Същата покрива задължението по ИЛ, но не и изцяло разноските по изпълне -нието.Общо сумата от 66лв., платена авансово от взискателя, включва, както се изложи, таксата за образуване на изп.дело, за изготвяне и изпращане на ПДИ и сумата от 18лв. за запор.Първият наложен запор не е довел до събиране на суми по делото, съответно не следва таксата за него да се понася от длъжника, но вторият е този, от който се разпределя процесната сума, поради което и една сума от 18лв., платена авансово от взискателя за налагане на запор се дължи от длъж -ника.Освен сумата от 2, 73лв., остава неплатена към 04.04.2018г. и сумата от 100 лв. юрисконултско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя. Същата е надлежно поискана за събиране с молбата за образуване на изп. дело. Няма изискване в закона взискателят да представя по изп.дело списък на разнос - ките си по чл.80 от ГПК или изискване, според което при липса на нарочно поста -новление на СИ за приемане на тази разноска тя да не може да бъде събирана, ако е дължима от длъжника, като в случая има и нарочен акт на ЧСИ от 02.03.2018г., с което тази разноска е приета за събиране.Предвид гореустановеното и съдът прие -ма, че към датата на предявяване на разпределението, а и понастоящем, дължи -мата към първоначалния взискател сума възлиза на 102, 73лв.Съгласно цитира -ната ССЕ задължението към НАП възлиза на 1007, 14лв.- сума, която И. З. е осъден да заплати по гр.д.№2226/08г. с издаден изп.лист на 10.06.2010г., представ -ляваща такса, 5лв.-за издаване на изп.лист и три глоби, съответно от 20лв.-фиш от 31.05.2016г.; от 50лв.-фиш от 12.10.2016г. и 20лв.-фиш от 01.02.2018г.От жалбопо -дателя са представени вносни бележки за платени глоби общо 6 броя в периода 2016г.-2018г., но видно от същите, в които са посочвани серийните номера на фи -шовете и датите, а и съгласно заключението на ССЕ, те не са тези, установени от ССЕ като неплатени към горепосочения момент, поради което и съдът приема, че дългът към НАП възлиза на  1102, 14лв., от които за глоби сумата от 90лв.При из -вършване на разпределението следва да се определи и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за СИ, т.к. същата се събира само върху вече събраната сума и се дължи от длъж -ника тогава, т.к. не е авансово дължима от взискателя-чл.29, б.”б” от ТТРЗЧСИ.В настоящия случай, обаче, доколкото с обжалваното решение на ВОС, с което е извършено разпределение, такава такса за ЧСИ не е определяна, съдът приема, че настоящата инстанция не следва да я определя и включва в разпределението, т.к. би се достигнало до влошаване положението на жалбоподателя, доколкото изобщо подобна сума не е предвидена.С оглед гореизложеното и сумата от 367лв. следва да се разпредели както следва: 1/ с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД-102, 73лв. за „ВиК-Варна”ООД-доколкото този взискател ще се яви изцяло удовлетворен и за него изпълнението приключва, се включват разноската за налагане на запор, от който е постъпила разпределяната сума и разноската му за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.; 2/ за НАП на осн. чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД оста -тъкът от 264, 27лв., който погасява част от задължението в размер на 1007, 14лв.-сумата, която И.З. е осъден да заплати по гр.д.№2226/08г. с издаден изп. лист на 10.06.2010г., доколкото само това от вземанията на НАП се ползва с посо -чената привилегия.Поради изчерпване на сумата други суми не се разпределят.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е извършено разпределение и вместо него постановено друго, с което разпределение се извърши по горепосочения начин.

Всяка от страните претендира присъждане на разноски, сторени пред настоя -щата инстанция.Жалбоподателят в размер на 316, 02лв., от които адв.възнаграж -дение съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019г. в размер на 300лв., платено в брой, и д.т. 15лв., ведно с преводна такса.Насрещната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.Съразмерно с основателната част от жалбата/частично променената сума, разпределяна на „ВиК”ООД-разлика от 40лв./ и неоснователната част /разликата до 367лв./ на И.З. следва да се присъдят 34, 44лв., а на „ВиК-Варна”ООД сумата от 89, 10лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ОТМЕНЯ решение №696/10.06.2019г., постановено по в.гр.д.№2331/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е извършено ново разпределение на постъпилата от запор на вземането на длъжника И.К.З. сума от 376лв., както следва: 1/ за „Водоснабдяване и Канализация-Варна“ООД сумата от 142 лв., на осн. чл.136, ал. 1, т.1 от ГПК; 2/ за НАП сумата от 234лв., на осн. чл.136, ал. 1, т.6 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

   ИЗВЪРШВА разпределение на постъпилата от запор на вземането на длъжника И.К.З. сума от 376лв., както следва: 1/ за „Водоснабдяване и Канализация-Варна“ ООД сумата от 102, 73лв., на осн. чл.136, ал. 1, т.1 от ГПК; 2/ за НАП сумата от 264, 27лв., на осн. чл.136, ал. 1, т.6 от ГПК.

   ПОТВЪРЖДАВА решение №696/10.06.2019г., постановено по в.гр.д.№2331/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/  е отменено по жалбата на И.К.З. като длъжник по изп.д.№20188950400354 на ЧСИ Л.Станев извършеното от ЧСИ с постановление от 07.08.2018г. разпределение на постъпила- та от запор на вземане на длъжника по делото сума от 376лв.; 2/ „Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД е осъдено да заплати на  И.К.З. раз -носки по делото в размер на 730, 48лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

   ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД, ЕИК 103002253 да заплати на  И.К.З., ЕГН ********** сумата от 34, 44лв., пред -ставляващи съдебно-деловодни разноски, сторени пред настоящата инстанция, съразмерно с основателната част от жалбата.

   ОСЪЖДА И.К.З., ЕГН ********** да заплати на „Водос -набдяване и канализация-Варна“ООД, ЕИК 103002253 сумата от 89, 10лв., пред -ставляващи съдебно-деловодни разноски, сторени пред настоящата инстанция, съразмерно с неоснователната част от жалбата.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                         ЧЛЕНОВЕ: