ОПРЕДЕЛЕНИЕ

564

11.10.2013 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в ЗАКРИТО съдебно заседание на _11__10_____ през две хиляди и тринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА Д.;

ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

 

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

частно гр.д. № 491 по описа за 2013 година:

 

Производството е образувано по РЕДА НА ЧЛ. 396 ГПК, ПО частна жалба на Р.М.Б. от гр. Варна, срещу определение № 1815 от 24.06.2013 год. по гр.д. 1751/2013 год. на ОС Варна, с което по реда на чл. 389 ГПК е допуснато обезпечение на предявения по делото иск от Б.М.Д. срещу Р.М.Б. с правно основание чл. 227, АЛ. 1, б.”в” ЗЗД, за ОТМЯНА НА ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, АПАРТАМЕНТ В ГР. Варна, до размер от ½ ид.ч., чрез обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху имота, обект на дарението. Твърди се в жалбата, че исковата молба е вписана, а искът за отмяна на дарение е конститутивен, поради което и не е налице обезпечителна нужда, която да налага възбраняване на имота. Иска се отмяна на определението.

Срещу частната жалба е постъпил писмен отговор от Б.М.Д., с който жалбата се оспорва в подробно изложение.

Съставът на ВАС взе предвид следното:

Частната жалба е редовна, подадена в срок.

Производството пред ОС Варна е образувано по иск с правно основание чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД, с който се атакува дарение на недвижим имот, поради неизпълнение на задължението на надарения след покана да осигури издръжка на дарителя.

Направено е искане за обезпечаване на претенцията чрез възбрана на имота, обект на дарението, което е уважено с атакуваното определение.

Искът е допустим, за целите на обезпечителното производство – вероятно основателен и подкрепен с писмени доказателства.

Спорно е наличието на обезпечителна нужда с оглед характера на иска по чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД и с оглед вписването на исковата молба.

 

         Съставът на ВАпС намира, че са налице предпоставките на чл.389 и  чл.391 ал1 т.1 от ГПК за допускане на исканото обезпечение и има интерес от конкретната обезпечителна мярка.

По въпроса налице ли е обезпечителна нужда, когато исковата молба подлежи на вписване, има противоречива съдебна практика и образувано тълкувателно дело №6/2013 год. на ВКС, по което се очаква решение.

Настоящият състав застъпва становището, че обезпечителната мярка „възбрана” охранява правата на ищеца в по-голям обем от вписването на исковата молба, поради което и обезпечителна нужда е налице /Определение № 346 от 24.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 292/2009 г., IV г. о., ГК /.

По отношение на конститутивния характер на иска, следва да се вземе предвид, че обезпечения са допустими по всички видове искове, а евентуално отчуждаване на имота и предаване на владението на трето лице няма да осуети, но ще затрудни осъществяване на евентуалните права на ищеца върху спорния обект. Това обуславя и обезпечителната нужда.

Съставът на АС Варна намира частната жалба за неоснователна.

Обжалваният акт следва да се потвърди.

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1815 от 24.06.2013 год. по гр.д. 1751/2013 год. на ОС Варна .

Определението не подлежи на КАСАЦИОННО обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: