Р Е Ш Е Н И E

198

гр.Варна, 06.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Секретар В.Т.,

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 492 по описа за 2013 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 258 ГПК, ПО ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, подадена от ДЪРЖАВАТА, представлявана от МРР, чрез упълномощен представител Областен управител на гр. Варна, СРЕЩУ решение № 1647/19.07.2013 год. по гр.д. 1611/2012 год. по описа на ВОС, с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Заповед № РИ-09-8500-22/15.07.2009 год., на Областен управител на област Варна, с което „Морски рай“ ООД е определен за купувач на правото на собственост върху недвижим имот – държавна собственост с площ от 2963 кв.м., съставляващ ПИ 10135.2569.188, находящ се в курортен комплекс „Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна, за който е съставен АДС №7361/27.03.2009 г., при ценастойността на имота, определена по реда на глава VІІ, чл.90 ППЗДС в размер на 109654,68 лв., внесена в приход на Областна администрация Варна, ведно с присъждане на разноски.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е недопустимо, евентуално - неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че Държавата, чрез Министъра на РРБ, не е надлежен ответник по облигационен иск. Атакуват се изводите на съда относно наличието на предварителния договор. Иска се обезсилване на решението на ОС и прекратяване на делото, евентуално – отхвърляне на иска.

Насрещната страна „Морски рай”, ООД, гр. София, ЕИК 130075013, оспорва жалбата в писмен отговор по отношение на доводите за недопустимост и неправилност.

Cъдът, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД по иск на ТД „Морски рай" ООД, ЕИК:130075013 седалище и адрес на управление София, район „Надежда", ж.к. „Надежда" бл. 210, вх. „А", ет. 3, против ДЪРЖАВАТА чрез МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО –София с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД.

         В исковата молба се твърди, че между страните е налице незавършена процедура за продажба на имот, държавна собственост, която ищецът претендира да бъде финализирана със съдебно решение по чл.19, ал. 3 ЗЗД. С молба вх. № РИ-08-2600-38/31.10.2008г. до Областен управител на Област Варна, ищецът е поискал да закупи правото на собственост върху земята, върху която е изградена закупена от Държавата сграда, „ Сладкарница - ВПД" на три етажа, състояща се от: първи етаж - съблекалня с душове и помпена станция, втори етаж - ресторантска част, с кухня и склад и трети етаж -бар, с обща застроена площ 247 (двеста четиридесет и седем) кв.м., изградена в имот пл. № 131, находящ се в Община Варна, гр. Варна, к.к. „Св.Св. Константин и Елена", по реда на чл. 84 и сл. от ППЗДС. Със Заповед № РИ-09-8500-22/15.07.2009г. на Областен управител на Област Варна, ищеца е определен за купувач на терена, върху който е изградена сградата, а именно: недвижим имот с площ от 2 963,00 кв.м., съставляващ ПИ 10135.2569.188, находящ се в курортен комплекс „Св. Св. Константин и Елена" гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, за който е съставен АДС 7361/27.03.2009 г., вписан в служба по вписванията гр. Врана, към Агенция по вписванията гр. София на 28.04.2009 г., т. XX, № 39, вх. регистър № 7373, д. 4160, при граници на имота: поземлени имоти 10135.2569.190; 10135.2569.189; 10135.2569.148; 10135.2576.1; 10135.2569.187; 10135.2569.48; 10135.2569.186 и 10135.2569.70., както и цената на имота, която е заплатена в размер на 109 654,68 лв., с четири броя платежни нареждания с №№ 02524199, 02524044, 02524121 и 02524080, всички от 17.07.2009г.,на „Българоамериканска кредитна банка„ АД.

Ответникът ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, б който се твърди, че предявеният иск е недопустим. Твърди се, че няма предварителен договор между страните и поради това обявяване на същия за окончателен на основание чл.19, ал.З от ЗЗД е недопустимо. Алтернативно се оспорва искът като неоснователен. Твърди се, че имотът, предмет на заповедта, е публична държавна собственост, представлява е част от крайбрежната плажна ивица и изкуствен плаж съгласно строителните книжа за този обект, който е изграден от Строителни войски, като неразделна част от Военно-почивен дом (ВПД) „Сана"-гр.Варна. В него са разположени укрепителни съоръжения на бреговата линия, подпорни стени, буни и подкрепително спасителна ограда, описани в Протокол от 28.12.1979 год. на Приемателната комисия, която е прела за въвеждане в експлоатация обект „Благоустрояване балнеосанаториум - Дружба"-Варна. Сградата, изградена в имота, представляваща „Сладкарница-ВПД", собственост на ищеца, е разположена именно върху брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения, съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите. Намира в КК „Св.св.Константин и Елена" община Варна, област Варна, определено с Решение № 45 на МС от 25.01.2005 год.(Обн., ДВ, бр.11 от 01.02.2005 год.) за селищно образувание с национално значение и на основание чл.6, ал.4, т.1 и 2 от ЗУЧК, процесният имот представлява публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна. Съществува забрана на основание чл. 7, ал. 1 от ЗДС, имотите и вещите - публична държавна собственост да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Твърди се, че Заповедта на областния управител за определяне на купувач като административен акт е нищожна - постановена при особен съществен порок, изразяващ се в противоречие на акта с материалноправните разпоредби - налице е изрично регламентирана законова забрана за извършване на разпореждане с такива имоти.

Съдът приема, че искът е допустим, доколкото се твърди постигнато в писмена форма съгласие за продажба на недвижим имот между двете страни, което следва да се финализира чрез окончателен договор.

Не е налице пречка по хода на делото, както се твърди в молба, подадена след края на устните състезания, тъй като цитираното от въззивника решение на НС от 11.07.2013 г. не попада в нито една от хипотезите на чл.229 ГПК.

По същество.

С договор за продажба № 2391-Т/22.12.1999 г., между Държавата, представлявана от Областния управител Добрин Митев и ищовото търговско дружество последното е придобило от Държавата правото на собственост върху следния недвижим имот - частна държавна собственост на Строителни войски,  описан в АДС № 2537/01.07.1999 год.  находящ се в Община Варна, гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, обект „”Плаж ВПД „Сана”, представляващ имот пл. № 131, заедно със „ Сладкарница - ВПД" на три етажа, състояща се от: първи етаж - съблекалня с душове и помпена станция, втори етаж - ресторантска част, с кухня и склад и трети етаж -бар, с обща застроена площ 247 (двеста четиридесет и седем) кв.м., при граници: к.к. „ Св.Св. Константин и Елена", като на изток - брегова ивица, север - плажна ивица, запад - алея, юг -плажна ивица за сумата от 47 960 лева.

Със Заповед № РИ-09-8500-22/15.07.2009г. на Областен управител на Област Варна, е приел, че Договор № 2391-Т/22.12.1999 г., вписан в агенция по вписванията ищеца е придобил право на собственост на недвижим имот,   описан  в  акт за държавна собственост № 2537/01.07.1999 год., находящ се в област Варна, град Варна,- к.к. „Свети  Свети  Константин  и Елена”„Плаж  ВПД Сана", представляващ имот пл. № 131 „Сладкарница ВИД" подробно описан в цитирания договор и след като е съобразил становище с изх. №УТ-0202-1/02.07.2009г. на район „Приморски” при Община Варна, описаният обект в акт за държавна собственост № 2537/01.07.1999 год., е законно изграден .

За недвижим имот с площ от 2 963,00 кв.м, съставляващ - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ)10135.2569.188, находящ се в курортен комплекс-„Свети Свети Константин и Елена", град Варна, община Варна, е съставен акт за държавна собственост №7361/27.03.2009 год. вписан в Служба по вписванията гр. Варна на 28.04.2009 год. том.ХХ №39 вх.рег № 7373 д.4160  е определил за купувач ищцовото търговско дружество на ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ЧАСТНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ с площ от   2 963,00   кв.м (две хиляди деветстотин шестдесет и три квадратни метра), съставляващ поземлен имот ПИ 10135.2569.188, находящ се в курортен комплекс „Свети Свети Константин и Елена", град Варна, община Варна, област Варна, описан в акт за държавна собственост № 7361/27.03.2009г., вписан е Служба по вписванията - гр. Варна към Агенция по вписванията - гр. София на 28.04.2009г.,  том XX,  № 39,  вх. регистър N 7373, д.  4160 и скица № 5671/20.03.2009 год на- Служба по геодезия картография й кадастър - гр. Варна,  при граници на имота:  поземлени имоти ПИ 10135.2569.190, ПИ 10135.2569.189, ПИ 10135.2569.148, ПИ 10135.257 6.1, ПИ 10135.2569.187, ПИ 10135.2569.48, ПИ 10135.2569.186, ПИ 10135.2569.70 на цена стойността на имота, определена по реда на глава VII, чл. 90 от ППЗДС в размер на 109 654,68 лв да се внесе в приход на Областна администрация – Варна.

         Със заповедта са определени и режийни разноски, ДДС и размер на местните данъци и такси.

С молба вх. № РИ-08-2600-38/31.10.2008г. до Областен управител на Област Варна, ищецът и въззивник е поискал да закупи правото на собственост върху земята, върху която е изградена гореописаната сграда, по реда на чл. 84 и сл. от ППЗДС.

С цитираната по-горе заповед на Областния управител е определена цена на имота в размер на 109 654,68 лв., начина на плащане на цената, както и всички дължими режийни разходи и ДДС към тях, местни данъци и такси и ДДС към тях и дължими такси за вписване.

С четири броя платежни нареждания с №№ 02524199, 02524044, 02524121 и 02524080, всички от 17.07.2009г.,на „Българоамериканска кредитна банка„ АД, ищцовото дружество е заплатило всички дължими суми, при спазване на сроковете, определени със заповедта.

Представена е по делото скица на поземления имот с идентификатор 1035.2569.188 адм. адрес гр.Варна к.к.”Св.Св Константин и Елена” с площ 2 963 кв. метра за който е съставен акт за държавна собственост Вписан в АП № 39 тох.ХХ, рег.№ 7373, дело № 4160 от 20.04.2009 год.

Представен е по делото Акт за частна ДС № 7361 за ПИ 10135.2569.188 с площ 2 963 кв. / л. 210/ със идентификатор кв.22 парцел ІІ-147. за който има предишен съставен акт за ДС № 7281/18.12.2008 год. за поземлен имот частна държавна собственост представляващ УПИ-ІІ-147 с площ 2 963 кв. метра в кв. 22 и предназначение „смесени функции”/ лист 222 от делото на ОС/.

От приетото заключение на съдебно - техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. Рени Попова се установява, че в кадастрално регулационния план на Варненско общинско стопанство „Св. Св. Константин" - гр. Варна, одобрен със заповеди №№ 3881/20.11.1936 г. за улична регулация и 3882/20.11.1936 г., за дворищна регулация, процесният имот не е отразен.

Съобразно действащата кадастрална карта, същият попада в част от скат към морски бяг и плажната ивица на морския бряг.

Съгласно кадастрален план на ж.к. „Дружба", изготвен 1990 г., процесният имот представлява ПИ № 131, като същият попада в бреговата ивица на Черно море и стръмен скат към брега. В предходни планове имотът не е отразен.

Съгласно ЧЗРП на КК „Св. Св. Константин и Елена", одобрен със заповед № Г-56/03.07.2001 г. на Кмета на Община Варна, процесният имот представлява УПИ ІІ -147 от кв. 22, отреден „За смесени функции".

Съгласно одобрения със заповед № РД-02-14-2200/03.09.12 г. на Министъра на МРРБ, ОУП на Община Варна, процесният имот попада в „Курортни зони и комплекси", в зона „А" от Закона за черноморското крайбрежие.

Съгласно представените строителни документи:

Обяснителна записка на проект „Плаж" към военно - почивен дом „Сана", к-с „Св. Константин" /лист 87 от делото/, обектът се състои от пасарелки, подпорни стени, тераси и усилени подпорни стени.

В протокола на приемателната комисия, за приемане и въвеждане в действие на обект „Благоустрояване на балнеосанаториум - Дружба" Варна, /лист 88 от делото/, с инвеститор ГУСВ - София и изпълнител ГУСВ - Варна, предмет на протокола са изградените укрепителни съоръжения на бреговата линия, подпорни стени, буни и подкрепително - санитарна сграда, всички те предмет на обект „Благоустрояване на балнеосанаториум - Дружба" Варна.

С разрешение за строеж № 18/03.06.1986 г., /лист 95 от делото/, се разрешава на ГУСВ - София да извърши разширение на профилакториума на ГУСВ и плажна ивица.

Съгласно протокол № 19/26.07.1977 г., в предварителния проект за разширение и преустройство на профилакториума на ГУСВ е предвидено създаване на изкуствен плаж, между дома на учените и ресторант „Черноморец".

От извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че процесният имот е обхванат изцяло от брегови укрепителни мероприятия, като се изградени бетонови подпори стени, облицовани с балчишки камък. Теренът е терасиран, по цялата си дължина, с тераси перпендикулярни на наклона на ската, като достъпът до всяка една от тях се осъществява посредством бетонови стълбища, облицовани също с балчишки камък.

В границите на процесния имот на място не попада плажна ивица, както и изграден изкуствен плаж. Имотът, обаче, граничи с морските води поне в една своя част.

С решение № 458 от 25.01.2005 г., курортен комплекс „Св. Св. Константин и Елена", общ. Варна, обл. Варна е за селищно образувание с национално значение. /ДВ. Бр. 11/01.02.2005 г./

Процесният имот УПИ II-147 от кв. 22 попада в регулационните граници съгласно регулационния план на курортен комплекс „Св. Св. Константин и Елена", одобрен със заповед № Г-56/03.07.2001 г. на Кмета на Община Варна.

В съдебно заседание вещото лице допълва заключението си, като заявява, че целият процесен имот е обхванат от брегоукрепителни съоръжения, въпреки че основната защитна стена е извън процесния имот и тя има друг кадастрален номер, който съгласно действащата кадастрална карта и нейния идентификатор е № 187, заедно с моста. Според вещото лице в процесния имот имало противосвлачищни укрепителни съоръжения, но предвид местонахождението на имота до морския бряг, съдът не приема разграничението, направено от вещото лице, на противосвлачищните с брегоукрепителните съоръжения, да се отнася до конкретния обект. Очевидно укрепяването против свлачище пази и морския бряг и едва ли може да се промени безпроблемно местонахождението му. 

За успешното провеждане на конститутивния иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД по делото не са доказани две съществени предпоставки - че между страните е сключен валиден предварителен договор по смисъла на чл.19 ал.1 и 2 от ЗЗД, както и че няма законови пречки за прехвърляне на процесния имот.

По отношение на наличието на предварителен договор, който въпрос е спорен за страните.

В ЗДС е въведена процедура за покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, регламентирана с разпоредбите на чл.44 ал.2 от Закона за държавната собственост в редакцията му ДВ, бр. 32 от 2005 г., когато в имота има построена сграда на купувача. Процедурата се провежда от Областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона  и чл.84 от  Правилника за приложение на Закона за държавната собственост, приет с ПМС № 254/15.09.2006 г. /обн., ДВ, бр. 78/26.09.2006 г., изм. и доп./

Производството по продажба на държавен имот е сложен фактически състав с административно правни и гражданско-правни елементи и не предвижда сключване на предварителен договор, нито възможност за приложение на чл. 19, ал.3 ЗЗД. То включва административен акт - заповед на областен управител, с която определя купувача, имота, който се прехвърля, цената и дължимите данъци, такси и режийни разноски. Тази заповед не е индивидуален административен акт, а волеизявление на държавния орган, което няма как да бъде обективирано в друга форма. За условията, при които може да се направи такова волеизявление, определени със закон, отговорност носи именно този орган.

Производството в този случай завършва с гражданскоправен елемент - договор за покупко-продажба на имота, сключен между административния орган - областния управител и заинтересованото лице, участник в производството.

В случая се твърди, че не е осъществен само гражданскоправният елемент от смесения фактически състав, а именно сключването на окончателния по процедурата договор в съответната форма.

В съдебната практика противоречиво е разрешаван въпросът може ли имот, държавна собственост,  да бъде обект на иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД. ВОС е цитирал решение на ВКС, касаещо различна от процесната процедура по продажба на държавен имот. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика на ВКС в обратния смисъл, цитирана от защитата на Държавата, а именно, че в процедурата по ЗДС иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД е неприложим, тъй като съдебното решение може да замести изразена в писмен договор воля на равнопоставени субекти, но не и административен акт, изразяващ волята на Държавата чрез неин държавен орган. Държавата е особен правен субект, който притежава и собственост с особен правен режим, предвиден за защита на обществения интерес. Неприложимо е към този особен режим на продажба такова производство като чл. 19, ал.3 ЗЗД.

Отделно, по делото е доказано, че процесният имот е обект извън гражданския оборот.

От една страна, пред настоящата инстанция е доказано, че имотът попада в зона с временен мораториум за отчуждаване на държавни имоти, за което е посочено решение от 11.07.2013 г. на НС, действащо към момента на приключване на устните състезания.

От друга страна, имотът е актуван неправилно като частна държавна собственост, тъй като в имота са разположени и брегоукрепителни съоръжения, подпорни стени. Следователно,  процесния имот е публична държавна собственост на основание чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗУЧК.

По делото са приети доказателства, от които е видно, че процесният имот е отделен от морето от поземлен имот с идентификатор 10135.2569.187 - скица № 1363/19.01.2010 г. на АГКК, находяща се в приетата по делото административна преписка; скица № 25176/28.09.2012 г. на АГКК и от заключението на назначената по делото техническа експертиза. Този съседен имот представлява, обаче, териториални води, както е видно от писмените доказателства и е признато от въззиваемото дружество.  

Следователно, не може да се оспорва характера на изградените брегозащитни съоръжения, въпреки че нямат изцяло досег с вода. Тези съоръжения, от друга страна, са част от терена, поради което и не може да се разграничи собствеността върху тях и върху терена, както предлага въззивната страна. В чл. 10, ал. 2, т. 3 от ЗУЧК собствениците на поземлени имоти в зона „А" (какъвто е и процесния) следва да осигуряват свободен достъп до брегоукрепителните и брегозащитните съоръжения и системи. Имат се предвид, обаче, съседни имоти, а не теренът, от койта са част съоръженията.

Процесният имот включва брегоукрепително съоръжение, съобразно приетото по-горе. Според заключението на в.л. в съседния имот № 187 попада самия бетонов пояс - трислойни стени за предпазване на брега от морското влияние. Останалите изградени в процесния имот съоръжения са против свличане и съставляват противосвлачищни съоръжения.

Налага се изводът, че имотът е публична държавна собственост и не може да бъде обект на отчуждаване, въпреки незаконосъобразното му актуване като имот – частна дтржавна собственост.

Не са налице предпоставките за уважаване на иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД.

Предвид различните крайни изводи на настоящата инстанция при наличието на отменителните основания, сочени във въззивната жалба, атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Разноски следва да се присъдят в полза на въззивната страна за двете инстанции съобразно с представения списък – 7788,01 лв.

МОТИВИРАН от горното, съдът


Р Е Ш И: 

ОТМЕНЯ решение 1647/19.07.2013 год. по гр.д. 1611/2012 год. по описа на ВОС,  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Морски рай“ ООД, гр. Варна, срещу Държавата, чрез МРРБ, за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Заповед № РИ-09-8500-22/15.07.2009 год., на Областен управител на област Варна, с което „Морски рай“ ООД е определен за купувач на правото на собственост върху недвижим имот – държавна собственост с площ от 2963 кв.м., съставляващ ПИ 10135.2569.188, находящ се в курортен комплекс „Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна, за който е съставен АДС №7361/27.03.2009 г., при ценастойността на имота, определена по реда на глава VІІ, чл.90 ППЗДС в размер на 109654,68 лв., внесена в приход на Областна администрация Варна, ведно с присъждане на разноски.

ОСЪЖДА „Морски рай“ ООД, гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, чрез Областен управител Варна, разноски за двете инстанции в размер на 7788,01 лв.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването му на страните в приложното поле на чл. 280 ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                                    ЧЛЕНОВЕ: