РЕШЕНИЕ

216

Гр. Варна, 20.12.2013 год.

В името на народа

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесети НОЕМВРИ през две хиляди и тринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;          

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

СЕКРЕТАР В.Т.,

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 493 по описа за 2013 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 258 ГПК, ПО ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ СРЕЩУ РЕШЕНИЕ №152/21.06.2013 ГОД. ПО ГР.Д. 351/2012 ГОД. на ОС Шумен, с което и осъдено Осъжда ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, да заплати на А.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. БРАНИЧЕВО, общ. Каолиново, обл. Шумен, сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на майка й М. Х. Ю., причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от Костадин Николов Айдуров, който е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ 6413 АМ на основание застрахователна полица № 23110011 4908 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения то- варен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главница- та от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер от 40 000 (четиридесет хиляди) лева до претендирания размер от 110 000 (сто и десет хиляди) лв. искът е отхвърлен; Осъдено е ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, гр. София да заплати на А.Л.А. сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на баща й Л.А. М., причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от К.Н. А., който е нару шил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ 6413 АМ на основание застрахователна полица № 231100114908 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главницата от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева до претендирания размер от 110 000 (сто и десет хиляди) лв. искът е отхвърлен; Осъдено е ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, гр. София, да заплати на А.Л.А., ЕГН **********,***, сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на майка й М. Х. Ю., причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от К. Н. А., който е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ 6413 АМ на основание застрахователна полица № 2311 00114908 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главни- цата от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за разлика- та над уважения размер от 40 000 (четиридесет хиляди) лева до претендирания раз- мер от 110 000 (сто и десет хиляди) лв. искът е отхвърлен.; Осъдено е ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, гр. София, да заплати на А.Л.А., ЕГН **********,***, сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на баща й Л.А. М., причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от К. Н. А., който е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ 6413 АМ на основание застрахователна полица № 2311 00114908 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главницата от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева до претендирания размер от 110 000 (сто и десет хиляди) лв. искът е отхвърлен.; Осъдени са  А. и А.Л.А., да заплатят солидарно на ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, гр. София, сумата от 8 705.45 (осем хиляди, седемстотин и пет лева и четиридесет и пет стотинки) лева, представляваща направените от дружеството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.; Осъдено е ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, гр. София, да заплати по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на  4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева.

Подадена е въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част от А.Л.А. и А.Л.А.. В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част. Атакуват се изводите на съда относно наличието на съпричиняване от страна на Л.А. за ПТП, което е дало основание за намаляване на претендираните обезщетения. Направен е подробен анализ на доказателствата по делото. Твърди се, че причината за злополуката е превишената скорост на водача на другия автомобил, а не предприетото опасно изпреварване от г-н А., дори и да се приеме, че последният е бил в нарушение.

Насрещната страна ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, гр. София е оспорила жалбата в писмен отговор.

Подадена е и втора въззивна жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, гр. София, срещу решението в частта му, с която предявените искове са частично уважени. Твърди се, че решението в тази му част е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения при преценка и анализ на доказателствата, както и при нарушения на материалния закон. Твърди се, че обезщетенията са прекомерни, оспорва се изводът на съда, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата М. А., която пътувала без предпазен колан; както и изводът на съда, че Л.А. е съпричинил ПТП – твърди се, че той го е причинил с поведението си всъщност. Уточнено е с допълнителна молба, че решението се обжалва изцяло и се иска отхвърляне на исковете.

В писмен отговор жалбата е оспорена от насрещните страни А. и А.А..

ВАпС, за да се произнесе по спора, взе в предвид следното:

            Производството по ДЕЛОТО пред ОС е образувано по искова молба от А. и А.А. срещу ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, гр. София, по искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения пряко от застрахователя за причинените им неимуществени вреди от смъртта на двамата им родители в ПТП, причинено от К. Н. А. на 04.04.2011 год., претендирани в размер на по 110 000 лв. за всеки ищец за загубата на всеки един от починалите родители (общо по 220 000 лв. на всеки ищец), ведно със законната лихва върху всяка сума от по 110 000 лв. за всеки ищец, считано от датата на увреждането 04.04.2011 г. до окончателното им изплащане.

            Исковете са оспорени пред ОС от ответника ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД по основание и размер. Твърди се, че не е налице застрахователен договор, сключен в предвидената от закона форма; оспорва се изключителната вина на К. А., като се твърди съпричиняване от страна на Л.А., който предприел рисково изпреварване, довело до сблъсъка. По отношение на пострадалата М. Ю. също се твърди съпричиняване, тъй като и тя е била без поставен предпазен колан. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение спрямо твърдяните неимуществени вреди.

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА, не е било спорно, че с влязла в сила, на 04.02.2013 г., Присъда № 48 от 07.05.2012 г. на Габровския окръжен съд, постановена по НОХД № 41/2012 г.  К. А. е бил признат за виновен за това, че на 04.04.2011 г.  около 13.00 ч. на главен път І-4 , гр. София – гр. Варна, около 72.350 км., в землището на община Севлиево при управление на МПС – товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ 6413 АМ с прикачено товарно ремарке с ДК № РВ 5527 ЕН, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост от 108 км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – водачът на лек автомобил марка “Рено Лагуна” с ДК № Н 0794 АР Л.А. М. и возещите се в автомобила С. С. и М. Х. Ю. и телесни повреди на повече от едно лице – средна телесна повреда на А.Л.А., изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник и средни телесни повреди на А.Л.А. – фрактура на костите на лява предмишница, довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник и фрактура на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник, поради което  и на основание чл.343, ал.3, пр.3, б. “б” във вр. с ал.4, във вр. с ал.1, б. “б”, пр.2 и б. “в”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК го осъжда на три години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК из- търпяването на наложеното наказание е отложено за срок от четири години, счита- но от влизане на присъдата в сила.

            От съдържащите се в НОХД № 41/2012 г. на ГОС документи – свидетелство за регистрация от 11.07.2007 г. (л.121 от досъдебно производство № 237/2012 г.) се установява, че товарния автомобил, с който К. Н. А. е причинил ПТП, е собственост на “Универс транс” ЕООД гр. Пловдив.

По НОХД № 41/2012 г. на ГОС е представено заверено копие от застрахователна полица № 231100114908 (л.117 от досъдебно производство № 237/2012 г.)  за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ 6413 АМ, издадена на 18.11.2010 г. От полицата се установява, че между “Универс транс” ЕООД и ответното застрахователно дружество е сключен застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” относно товарния автомобил, с който е извършено ПТП, в резултат, на което е настъпила смъртта на М. Ю. и Л.А. М. Застраховката е валидна за периода от 19.11. 2010 г. до 18.11.2011 г. Наличието на застрахователен договор, обективиран в горепосочената полица не се оспорва от ответника (протокол от съдебно заседание на 14.05.2013 г. стр.10 от делото на ОС).

Видно от Удостоверения за наследници № 002191 и № 002193 от 15.12.2011 г., издадени от община Столична, район Сердика ищците А. и А.А. са дъщери на починалите М. Ю. и Л.А. М.

По делото пред ОС е допусната и извършена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза. Заключенията са изготвени въз основа на приложените по делото документи, включително и тези по НОХД. От депозираните заключения, които не са оспорени от страните,  се установява, че на 04.04.2011 г. товарен автомобил “Скания” с ДК № РВ 6413 АМ, с прикачено към него товарно ремарке с ДК № РВ 5527 ЕН се е движил през светлата част на денонощието по дясната лента за движение по път І-4 София – Варна, в посока гр. Варна, със 108 км./ч., по наклон 3.4% надолу по посока на неговото движение. Пътният участък е прав, платното е било сухо с ширина 8.1 м., разделено на две еднакви по ширина ленти. Срещуположно се е движила колона от автомобили, като един от автомобилите – л.а. “Рено Лагуна” с ДК №  0794 АР, управляван от Л. М., е предприел маневра изпреварване и е навлизъл в насрещната лента за движение, като скоростта му е достигнала 107 км./ч. Поради високите скорости  на двете срещуположно движещи се МПС разстоянието между тях бързо е намалявало и водачите на двата автомобила са употребили аварийно спирачки. Двете МПС са се ударили челно с предните си части, като скоростта на товарния автомобил в този момент е била около 76 км./ч., а тази на лекия автомобил 55 км./ч. След удара лекият автомобил е бил спрян и върнат обратно на посоката, от която идва, след което е излизъл на десния банкет и се е преобърнал по таван, а товарният автомобил е намалил скоростта и е преустановил движението си. Видимостта на двамата водачи един спрямо друг е била не по-малко от 400 метра. Двамата водачи са имали техническа възможност да се възприемат един друг незабавно след започване маневрата за изпреварване на л.а. “Рено Лагуна”. В пътния на участък на ПТП максимално допустимата скорост на движение на лек автомобил е била 90 км./ч., а на товарен автомобил – 70 км./ч. Пътната маркировка е била “единична прекъсната линия” – М3, даваща възможност за изпреварване. В съдебно заседание пред ОС (л.61) вещите лица категорично са дали становище, че високата скорост на двете МПС, които са се движили  доста над максимално разрешените скорости, и маневрите, които са били извършени съчетано комплексно са направили непредотвратима катастрофата.

Лекият автомобил “Рено Лагуна” е бил технически и фабрично оборудван с колани за задната седалка. М. Ю. е седяла на задната седалка по средата. Единствено водачът на лекия автомобил Л. М. е бил с поставен предпазен колан. В съдебно заседание вещите лица са дали становище, че за разлика от водача няма сигурни данни М. Ю. да е поставила предпазен колан. Според вещите лица, при висока скорост и челен сблъсък използването на предпазен колан не може да гарантира оцеляването на пътуващите в автомобила.

Заключението на вещите лица относно механизма на ПТП съответстват на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля С. И. Г., очевидец на ПТП, който е заявил, че изпреварването е било рисково.

От показанията на свидетелите Б. А. М. и С. А. Х., ценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че до смъртта на родителите на двете ищци,  между тях са съществували отношения на обич и разбирателство. Починалите се грижели за децата си. Л. М. работел в София и бил взел и децата. Смъртта на родителите е причинила голяма болка и страдание на дъщерите им. Те много тежко са изживели загубата на родителите си. Наложило се да прибягнат до помощта на психиатър и да приемат медикаменти. И понастоящем те не можели да преодолеят тази загуба.

            За уважаване на исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следва да се установи наличието на валиден застрахователен договор, покриващ риск „Гражданска отговорност”, както и наличието на предпоставките за възникване на отговорността на делинквента, чийто риск е покрит със застрахователния договор: причинени виновно от противоправно поведение вреди от вида, описан в исковата молба.

            Пред въззивния съд не е повдиган въпросът за наличието на валиден застрахователен договор, поради което и той не следва да се обсъжда, такова е доказано по делото по надлежния начин.

По отношение на отговорността на К.Н.А. по чл. 45 ЗЗД, в случая е налице влязла в сила присъда, която, съгласно чл. 300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Само въз основа на тази присъда следва да се приеме, че са налице предпоставките за възникване на отговорността на водача на товарния автомобил за понесените от ищците неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смърт на трети лица, вследствие на което ищците са претърпели неимуществени вреди.

По делото са безспорно доказани и претърпените неимуществени вреди от двете ищци, които са с изключителен интензитет и са с необратими последици – в сравнително крехка възраст те са загубили родителите си.

            Основният спорен въпрос е налице ли е съпричинавяне от страна на двамата загинали за причиняване на ПТП и в какъв обем, преценка, намираща правното си основание в чл.51, ал.2 от ЗЗД.

От заключението на съдебната медико-автотехническата експертиза пред ОС се установява, че починалата М. Ю. е била по средата на задната седалка на лекия автомобил и не е имала предпазен колан. Установява се, обаче, че предпазният колан не би намалил вредосния резултат. При високата скорост и на двете МПС и осъществения челен сблъсък използването на предпазен колан не е можело да гарантира оцеляването на пътуващите в автомобила. Следователно, не е налице съпричиняване по отношение на М. Ю. за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП.

            По отношение на Л. М. се установява, че е налице съпричиняване, при това в значителна степен. Той е предприел изпреварване с превишена скорост и в разрез с разпоредбата на чл.25 от ЗДвП, която го задължава преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Грешната преценка на пътната обстановка не се установява само от свидетелски показания, но и от заключението на вещите лица, които определят пътната обстановка като даваща възможност за точна преценка на разстоянието между автомобилите в насрещното движение и водача, доказва се и от силата и бързината на сблъсъка, който Л. М. е можел и е бил длъжен да предвиди и предотврати. Отговорността на К. Н. касае само силата на сблъсъка, който е бил неизбежен. Въз основа на този анализ съставът на ВАпС намира, че приносът на Л. М. в причиняването на катастрофата е в размер на 3/4 – той е предприел изпреварването и е карал с превишена скорост, като е причинил пряко катастрофата и е допринесъл за силата на удара и за леталния изход.

По отношение на вида и размера на неимуществените вреди следва да се приеме, че твърденията в исковата молба са доказани. Смъртта на родителите на ищците е довела до сериозна психологическа травма: починалите са били млади, жизнени, работоспособни, в разцвета на житейските си и трудови сили, само, съответно на 41 и 38 години. Ищците са претърпели и продължават да търпят всички твърдяни в исковата молба болки и страдания: негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близки за тях хора – баща и майка; до края на живота си те ще трябва да живеят с мисълта за шокиращата и нелепа загуба на родителите им. По делото са налице доказателства, че болките са имали и соматичен израз – наложило се е да приемат медикаментозна терапия, за да лекуват симптоми на силен стрес. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Съставът на ВАпС намира, че исковете са доказани до размер от 80000 лв. за смъртта на всеки един от починалите родители на всяка от ищците. Отчитайки приноса на пострадалия Л. М. на ¾ и след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, на ищците следва да се присъди обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществените вреди, причинени от смъртта на баща им, а за разликата до претендираните размери от по 110 000 лв. исковете да бъдат отхвърлени. Основателна е и претенцията за законна лихва върху претендираните от ищците суми за претърпените от тях неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на вредоносния резултат – 04.04.2011 г. до датата на тяхното окончателно заплащане. 

По отношение на исковете за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им, същите са основателни до размер от 80000 лв. за всяка от ищците.

            По отношение на дължимите разноски за първа инстанция, пред ОС е представено доказателства за заплащане на претендираните от ЗД разноски за адвокатски хонорара на л. 117 от делото. От друга страна, няма законово основание двете ищци да бъдат осъдени да заплатят разноските по делото на ЗД солидарно – те дължат разноски съобразно всяка индивидуална претенция поотделно. Ето защо, дължимите от ищците разноски в полза на ЗД следва да се редуцират само с оглед уважената част от жалбата им до размер от 3264,55 лв. за всяка от тях. Няма доказателства за извършени разноски от ищците впред ОС, поради което и такива не следва да се присъждат.

ЗД дължи д.т. по отношение на уважената част от исковете пред въззивната инстанция в размер на 3200 лв. по исковете и 1600 лв. по въззивните жалби или общо 4800 лв. по сметка на ВАпС.

Предвид частично несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, на осн. чл. 271 ГПК решението на ОС следва да бъде отменено в следните части: в частта, с която предявените искове за неимуществени вреди от смъртта на М. Ю. са отхвърлени за разликата над 40000 лв. до 80000 лв. за всяка от ищците и в частта, с която А. и А.А. са осъдени да заплатят на ЗАД солидарно разноски за първата инстанция в размер на 8705,45 лв., и вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени за същата разлика – над 40000 лв. до 80000 лв., ведно със законната лихва от причиняване на ПТП, а А. и А.А. да бъдат осъдени да заплатят разноски за първа инстанция на ЗАД в размер на 3264,55 лв. за всяка от тях поотделно.

ЗАД следва да се осъди да заплати по сметка на ВАпС д.т. върху уважената част от исковете от въззивната инстанция и д.т. по уважената част от въззивните жалби на сестрите А. в размер на 4800 лв. в полза на Държавата.

Решението следва да се потвърди в останалата му част, по отношение на неимуществените вреди от смъртта на Л. М. и в часктта, с която се отхвърлят исковете за неимуществени вреди от смъртта на М. Ю. за разликата над 80000 лв. до 110000 лв. и по отношение на присъдената в полза на Държавата д.т. върху уважената част от исковете пред ОС.

Предвид частичното уважаване на жалбата на ищците в процеса, същите имат право на разноски, но липсват доказателства за направени такива. В полза на ЗАД следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорара съобразно защитавания от тях интерес, съобразен с отхвърлената част от исковете. Претендираният адвокатски хонорар не е прекомерен, с оглед защитавания интерес по искове с обща цена от 440000 лв. Разноски за д.т. по въззивната жалба на ЗАД не следва да се присъждат, тъй като същата е оставена без уважение. От заплатения адвокатски хонорар пред въззивната инстанция, ищците следва да заплатят на ЗАД разноски в размер на 4542,54 лв. общо за двете сестри А. или по 2271,28 лв. за всяка от тях поотделно.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 152/21.06.2013 ГОД. ПО ГР.Д. 351/2012 ГОД. на ОС Шумен, САМО В ЧАСТТА, С КОЯТО СА отхвърлени исковете, предявени срещу ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. БРАНИЧЕВО, общ. Каолиново, обл. Шумен, и А.Л.А., ЕГН **********,***, ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на майка им М. Х. Ю., причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от К. Н. А., който е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ 6413 АМ на основание застрахователна полица № 231100114908 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главницата от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, ЗА ВСЯКА ОТ ТЯХ ПООТДЕЛНО, за разликата над. 40000 лв. до 80000 лв.;, както и в частта, с която са осъдени А. и А.Л.А., да заплатят солидарно на ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, гр. София, сумата от 8 705.45 (осем хиляди, седемстотин и пет лева и четиридесет и пет стотинки) лева, представляваща направените от дружеството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.;като вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. БРАНИЧЕВО, общ. Каолиново, обл. Шумен, и А.Л.А., ЕГН **********,***, ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на майка им М. Х. Ю., причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от К. Н. А., който е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ 6413 АМ на основание застрахователна полица № 231100114908 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен автомобил, В РАЗМЕР НА ОЩЕ 40000 ЛВ., над присъдениото обезщетение на същото основание и в същия размер от ОС, ведно със законната лихва върху главницата от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, ЗА ВСЯКА ОТ ТЯХ ПООТДЕЛНО.

ОСЪЖДА А.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. БРАНИЧЕВО, общ. Каолиново, обл. Шумен, и А.Л.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, разноски за първа инстанция в размер на 3264,55 лв. за всяка от тях съобразно отхвърлената част от исковете и разноски за въззивна инстанция на същия принцип в размер на 2271,28 лв. за всяка от тях, или общо по 5535,83 лв. разноски за двете инстации за всяка от тях поотделно.

ПОТВЪРЖДАВА решение №  152/21.06.2013 ГОД. ПО ГР.Д. 351/2012 ГОД. на ОС Шумен, в частта му, с която е Осъдено ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, да заплати на А.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. БРАНИЧЕВО, общ. Каолиново, обл. Шумен, сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на майка й М. Х. Ю., причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от К. Н. А., който е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ 6413 АМ на основание застрахователна полица № 23110011 4908 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения то- варен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главницата от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ същата претенция за разликата над уважения размер от 80 000 (осемдесет хиляди) лева до претендирания размер от 110 000 (сто и десет хиляди) лв.; Осъдено е ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, гр. София да заплати на А.Л.А. сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на баща й Л.А. М., причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от К. Н. А., който е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ 6413 АМ на основание застрахователна полица № 231100114908 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главницата от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева до претендирания размер от 110 000 (сто и десет хиляди) лв. искът е отхвърлен; Осъдено е ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, гр. София, да заплати на А.Л.А., ЕГН **********,***, сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на майка й М. Х. Ю., причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от К. Н. А., който е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ 6413 АМ на основание застрахователна полица № 2311 00114908 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главницата от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта за разликата над уважения размер от 80 000 (осемдесет хиляди) лева до претендирания размер от 110 000 (сто и десет хиляди) лв.; Осъдено е ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, гр. София, да заплати на А.Л.А., ЕГН **********,***, сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на баща й Л.А. М., причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от К. Н. А., който е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ 6413 АМ на основание застрахователна полица № 2311 00114908 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главницата от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева до претендирания размер от 110 000 (сто и десет хиляди) лв. искът е отхвърлен; както и в частта за дължимата от ЗАД държавна такса.

ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, ДА ЗАПЛАТИ д.т. върху уважената част от исковете и съответстващата им част от въззивните жалби на насрещните страни в размер на 4800 лв. в полза на Държавата, по сметка на ВАпС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: