Р Е Ш Е Н И Е № 173

гр. Варна, 23.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 493 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на Д.Г.П. от гр. Варна чрез адв. Ст. Ц. от АК-В. Търново против решение № 202/18.07.17г., постановено по гр.д. № 155/17г. на ДОС, с което са били отхвърлени предявените от въззивника срещу Ц.З.Н. *** искове за заплащане на сумите: от 28 415 лв., съставляваща обезщетение за виновно неизпълнение на уговорената дата на парично задължение за заплащане от купувача на цената на недвижим имот по предварителен договор от дата 13.02.2014 г. в размер на 120 283.50 лв. (равностойността на 61 500 евро), изчислено в размер на законната лихва за периода на забавата - от датата за сключване на окончателния договор на 30.04.2014 г. и до датата на разваляне на предварителния договор от продавача на 26.08.2016 год., на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД; от 1 539 лв.,съставляваща обезщетение за неизпълнение на главното задължение от 28 415 лв., изчислено в размер на законната лихва за периода 21.09.2016 г. до 03.04.2017 г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; от 20 283 лв., съставляваща пропусната полза, съизмерима с разликата между неплатената цена от купувача по предварителния договор от 13.02.2014 г., в размер на 120 283.00 лв., и получената от ищеца по договор от 16.12.2016 год. по-ниска продажна цена от 100 000 лв., на осн. чл. 88, ал. 1 от ЗЗД; и ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от 2 200 лв., съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски. Счита се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и е необосновано, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Поддържа се, че е налице нарушение на нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, тъй като в противовес на приетото от съда, същата сочи, че след развалянето на договора поради неизпълнение от страна на длъжника, последният дължи на своя кредитор обезщетение на вредите от самото разваляне на договора. Не се споделя извода на съда, че обезщетението за забавеното плащане на дължимата по договора покупна цена от страна на купувача по разваления договор, е недължимо, тъй като продължителността на забавата на длъжника е поставена в зависимост от активността на изправния продавач, който определя кога да предприеме развалянето на договора. Поддържа се в тази насока, че забавата на длъжника зависи единствено от неговите действия, които в случая се изразяват в неизпълнение на самия договор. Счита се, че е налице необоснованост на решението, тъй като приетите от съда и установени по делото факти предпоставят правни изводи за основателност на предявените искове. В противовес на това съдът е приел, че продължителността на периода, в който кредиторът е бездействал, търпейки неизпълнението на насрещната страна, води до извода за неоснователност на исковете за обезщетение на вреди от неизпълнението на договора.

След подробен анализ на осъществилите се във времето факти и определянето на правните последици на предприетите от всяка от страните по предварителния договор правни действия /вкл. и през призмата на влязлото в сила решение между страните за отхвърляне на предявения от ответницата против ищеца иск на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на платената от нея предплата по предварителния договор/, въззивникът обосновава извода, че ответницата като неизправна страна по договора дължи на ищеца обезщетение от неизпълнението, съизмеримо с размера на законната лихва върху неизплатената част от покупната цена за периода на забавата /с изтичането на срока, определен от страните за сключването на окончателен договор на дата 30.04.14г., когато е настъпил падежа за плащане и до момента на развалянето на договора, считано на 26.08.16г./, както и обезщетение (отново съизмеримо с размера на законната лихва) за забавеното плащане на горното обезщетение за периода от датата, за която е била поканена ответницата да плати горното обезщетение – 21.09.16г. до 03.04.17г. /дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда/. Обосновава се и претенцията за заплащане от ответницата на обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи от неизпълнения договор, съизмерими с разликата в продажната цена на имота при осъществената по-късно прехвърлителна сделка с други лица, тъй като с действията си и бездействията си ответницата е „компроментирала имота”. Всички тези вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията по договора от ответницата, които са били предвидими към момента на неговото сключване. 

Поддържа се, че от съдържанието на даденото от съсобственика на ищеца пълномощно за разпореждане с целия съсобствен имот и за получаване на продажната цена, следва да се направи извода, че на ищеца се дължи цялата продажна цена, а не само ½ от същата, както неправилно е приел съдът.

В с.з. въззивната жалба се поддържа лично и чрез процесуален представител, който представя и писмени бележки по съществото на спора.

В предвидения срок насрещната страна Ц.З.Н. адв. Д. А. ***, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който същата е била оспорена изцяло. Поддържа се, че решението е правилно и законосъобразно като са изложени подробни съображения по всяко едно от релевираните във въззивната жалба оплаквания и правни съображения. Макар и да не се споделят изцяло правните съображения на съда, счита се, че решението като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира се и присъждане на разноските по делото. В с.з. становището по отговора на въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

            Между страните по делото е бил сключен на 13.02.14г. предварителен договор, с който ищецът се е задължил да продаде, а ответницата – да закупи, недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Изгрев”, ул. „Четвърта” и представляващ ПИ с площ от 272 кв.м. по скица, ведно с построената в същия еднофамилна жилищна сграда с РЗП от 186.86 кв.м., с посочено в договора разпределение на помещенията. Уговорена е била цена от 70 000 евро, от която в деня на подписване на предварителния договор е била заплатена сумата от 7 000 евро като капаро. Прието е от страните, че остатъка от цената от 63 000 евро ще се плати в деня на изповядване на сделката пред нотариус по банков път, което е уговорено да стане не по-късно от 24.03.14г. Страните са уговорили, че при несключването на окончателен договор по вина на купувача, продавачът ще задържи платената по предварителния договор сума, а при несключването на окончателен договор по вина на продавача – купувачът има право да получи всички платени по договора суми, както и неустойка в размер на 14 000 евро /л. 7-8/.

            Предварителния договор е бил изменен с анекс № 1 от 18.03.14г. (с който е променена датата за сключване на окончателния договор – до 30.04.14г.) и с анекс № 2 от 13.02.14г. (с който купувачът е заплатил на продавача допълнителна сума от 1 500 евро като част от покупната цена от общо 70 000 евро) /л. 9,10/.

            С нотариална покана рег. № 5113/16.04.14г. на нотариус К. Ицков, рег. № 572 на НК, Ц.Н. е направила изявление до насрещната по предварителния договор страна – Д.П., че поради виновно неизпълнение на задълженията му да прехвърли правото на собственост върху описаните в договора имоти, освободени от всякакви тежести и ограничения, разваля договора от 13.02.14г. Обосновала се с твърденията, че П. не е единствен собственик на имотите, тъй като го притежава в съсобственост с друго лице, както и че изградената в имота сграда е незаконно построена, макар и да съставлява търпим строеж. Продавачът е поканен и да върне получената по предварителния договор цена в двоен размер, явявайки се в кантората на нотариус Ицков на 22.04.14г. Поканата е връчена на П. на 17.04.14г. Същият се е явил на посочената дата и място, където нотариус Ицков е съставил протокол, в който е отразено изявлението на ищеца – че същият не е неизправна страна по предварителния договор и насрещната страна няма основание за неговото разваляне /л. 23-25/.

            На свой ред Д.П. е изпратил до Ц.Н. нотариална покана рег. № 1994/17.04.14г. на нотариус Д. Т., рег. № 582 на НК, с която е настоял тя да си изпълни задълженията по предварителния договор като се яви на 30.04.14г. в кантората на нотариус П. Петров в гр. Варна и страните да сключат окончателен договор, като купувачката заплати и остатъка от покупната цена. П. е направил изявление, че при неизпълнение на задълженията по договора от страна на купувача, предварителния договор ще се счита за развален. Поканата е връчена на ответницата на 23.04.14г. /л. 26/. На 30.04.17г. е съставен констативен протокол от помощник-нотариуса в кантората на нотариус Петров в гр. Варна, в който е отразено, че продавачът П. се е явил, представяйки документи, необходими за сключването на окончателен договор, но купувачът не се е явил /л. 27/.

            Междувременно на 24.04.2014г. Ц.Н. е предявила осъдителни искове против Д.П. за връщане на сумата от 8 500 евро на отпаднало основание – въз основа на развален предварителен договор от 13.02.14г. и за заплащане на сумата от 14 000 евро – уговорена неустойка за неизпълнение на предварителния договор. Било е образувано гр.д. № 5455/14г. на ВРС, ХХХІХ с-в, производството по което е било прекратено и изпратено по подсъдност на ВОС, където е било образувано гр.д. № 1059/14г. По последното е постановено решение № 438/11.03.15г., с което исковете са били уважени. С решение № 154/23.10.15г., постановено по в.гр.д. № 304/15г. на ВАпС, първоинстанционното решение е отменено и предявените искове са били отхвърлени. Прието е, че предварителния договор не е развален поради виновно неизпълнение на задълженията на продавача, тъй като от една страна купувачът не е осигурил остатъка от покупната цена, а от друга страна продавачът е обещал и е имал готовност да прехвърли заедно със своята съсобственица имота във вида и статута, за които е информирал купувача – търпим строеж с риск да бъде ползван временно, но и с възможност планираната автомагистрала да не се осъществи, за което ѝ е предложена и по-ниска цена. С определение № 576/29.06.16г. по гр.д. № 700/16г. на ВКС, ІV г.о. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

            След влизането в сила на решението по гр.д. № 1059/14г. на ВОС, ищецът П. е отправил до ответницата Н. нова нотариална покана с рег. № 2772/08.08.16г. на нотариус Д. С., рег. № 192 на НК, връчена на адресата на 10.08.16г., с която същата е била поканена в срок до 21.09.16г. страните по предварителния договор да изпълнят задълженията си и да сключат окончателен договор. Даден е срок на ответницата да заяви дали е съгласна или отказва направеното предложение в срок до 26.08.16г. При липсата на уведомяване на ищеца за становището на ответницата в определения срок до 26.08.16г., същият е направил изявление, че ще приеме, че е налице отказ за изпълнение на задължението на купувача да сключи окончателен договор и поради това обявява предварителния договор от 13.02.14г. за развален. В последния случай ищецът е заявил, че ще задържи предплатената по предварителния договор цена от общо 8 500 евро, а на осн. чл. 3.1, ал. 2 от предварителния договор предявява искане за заплащане на обезщетение в размер на 14 000 евро, представляваща претърпяна щета от виновното неизпълнение на договора чрез неизплащане на остатъка от договорената цена от 61 500 евро на дата 30.04.14г., платима до 21.09.16г. Пояснено е, че тази сума е размера на законната лихва върху сумата от 61 500 евро за периода от 30.04.14г. до 31.07.16г. /л. 28-29/.

            С изпратен чрез телепоща на 19.09.16г. отговор на горната покана, Ц.Н. е уведомила Д. П., че моли до 26.09.16г. същият да ѝ изпрати документи установяващи законността на сградата: разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация, разрешение за ползване на сградата. След представяне на тези документи Н. е изявила желание да се уговори дата и час за сключването на окончателен договор /л. 32/.

            Ищецът Николов е отговорил на това искане на 21.09.16г. /като няма доказателства дали същото е доведено до знанието на насрещната страна/, че предоставеното на купувача удостоверение за търпимост № 129/24.03.14г., издадено от район „Приморски” на Община Варна /копие на този документ е приложен на л. 63 от делото на ДОС/, съдържа необходимата информация за статута и за възможностите за ползване и разпореждане с имота. Изложено е, че то компенсира липсата на исканите от ответницата документи. Направено е ново предложение – в срок до 30.09.16г. Н. да заяви съгласие или отказ от извършване на сделката и явяване пред нотариус на 17.10.16г. При липсата на отговор до посочената дата 30.09.16г., ищецът е заявил, че ще приеме наличието на отказ от сключването на окончателен договор и при това положение ще останат в сила последиците, обявени с нотариалната покана с рег. № 2772/08.08.16г. на нотариус Д. С., рег. № 192 на НК.

            С нотариален акт № 146, т. ІІІ, рег. № 4312, дело № 454/16.12.2016г. на нотариус Д. С., рег. № 192 на НК ищецът Д.П. лично и в качеството си на пълномощник на съсобственика си Матилда Тодорова Славова /а последната представлявана и от втори пълномощник – Венка Величкова Тодорова/, са продали на Ренета Генчева Христова и Христо Иванов Христов имотите, които са били предмет на предварителния договор от 13.02.14г., за сумата от 100 000 лв., платима по следния начин – 56 000 лв.са платени при сключването на договора, както следва: 19 558.30 лв. по банковата сметка на упълномощената Венка Тодорова и 36 441.70 лв. по банковата сметка на Д. П.. Останалата част от продажната цена в размер на 44 000 лв. е било уговорено да бъде заплатена от купувачите по банковата сметка на Д. П. в 3-дневен срок след заличаване на вписаната възбрана, допусната като обезпечение по гр.д. № 1059/14г. на ВОС. Данъчната оценка на имота е била в размер на 117 756.70 лв. /л. 36-38/.

            Междувременно с определение № 2800/21.11.16г., постановено от ВОС по гр.д. № 1059/14г., съдът по искане на ответника П. и на осн. чл. 402 от ГПК е отменил допуснатото с определение от 15.05.14г. по същото дело обезпечение на предявените осъдителни искове чрез налагане на възбрана върху имотите на ответника, които са били предмет на предварителния договор. Определението е влязло в сила на 31.01.17г.

            От изявленията на двете страни, направени в с.з. на 03.07.17г. пред ДОС /л. 73-74/ се установява, че платената по предварителния договор от купувача авансово сума в размер на 8 500 евро, е задържана от продавача.

            Горното обстоятелство е послужило като основание на ответницата да релевира с отговора на исковата си молба в условията на евентуалност (при уважаване на някои от предявените срещу нея искове) възражение за прихващане със сумата от 8 500 евро /с левова равностойност от 16 624.30 лв. към 30.04.14г./, както и със сумата от 5 174.19 лв., представляваща размера на законната лихва върху посочената главница от 16 624.30 лв. за периода от 30.04.14г. до предявяване на възражението – 22.05.17г. /съобразно уточнението с молба на л. 62/. Вземането за връщане на сумата с обезщетение за забавеното плащане е обосновано с твърдението, че неизправна страна по предварителния договор е ищеца, а не ответницата, поради което ѝ се дължи връщане на даденото капаро. Поддържа се в тази връзка, че предварителния договор е развален на дата 30.04.14г. – съобразно нотариалната покана, изпратена от ответницата до ищеца, а ако не се приеме това – отново на 30.04.14г. – съобразно нотариалната покана на ищеца до ответницата. Но и в двата случая се дължи връщане на дадената сума. Евентуално се поддържа, че договора е прекратен по право поради неизправност на двете страни, при което отново се дължи връщане на даденото от купувача /така изявленията на процесуалния представител на ответницата на л. 71-73/.

            Въз основа на установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

            По правната квалификация на предявената претенция за заплащане на сумата от 28 415 лв., съставляваща обезщетение за неизпълнение на задължението да се плати от ответницата на уговорената в предварителния договор дата цена на имота в размер на 120 283.50 лв. (равностойността на 61 500 евро), изчислено в размер на законната лихва за периода на забавата - от датата за сключване на окончателния договор на 30.04.2014 г. и до датата на разваляне на предварителния договор от продавача на 26.08.2016 год.

            В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е навел твърдения, че ответницата виновно не е изпълнила задълженията си по предварителния договор от 13.02.14г. /да сключи окончателен договор и да плати остатъка от покупната цена в размер на 61 500 евро/ на уговорената с анекс № 1 дата 30.04.14г. Това неизпълнение от една страна е обусловило развалянето на договора от страна на ищеца, а от друга страна – ангажира отговорността на ответницата да обезщети вредите на ищеца от неизпълнението на предварителния договор. Една част от тези вреди се състоят (според твърденията на ищеца в исковата молба и съобразно уточненията на процесуалния му представител в първото с.з. – л. 70 от делото на ДОС) в „претърпяната загуба”, съизмерима със законната лихва, която се „наслагва” към главното задължение, което не е изпълнено, считано от датата на падежа и до развалянето на договора.

            При така наведените от ищеца твърдения съдът намира, че правната квалификация на този иск е по чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за вредите от неизпълнение на разваления от ищеца предварителен договор, което самата страна счита, че следва да се съизмери по посочения по-горе начин – чрез законната лихва върху неизплатена част от покупната цена по договора за посочения период – от падежа за плащане и до развалянето на договора.

            Независимо от така дадената правна квалификация, различна от тази, определена от първоинстанционния съд /като такава по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД/, настоящият състав на съда намира, че същият се е произнесъл по въведените от страната факти и отправеното до съда искане, поради което и не е налице недопустим съдебен акт. Настоящият състав на съда следва да отмени решението в тази част като неправилно и да се произнесе, прилагайки съответната материално-правна норма на чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.

            По същността на отговорността по чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и основателността на предявените на това основание искове, както и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            Въпреки различните схващания относно същността и обхвата на отговорността по чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, изразени в доктрината и намерили отражение и в съдебната практика, следва да се приеме, че това е специален вид договорна отговорност за обезщетение на вредите от неизпълнение на договора, довело до неговото разваляне. Тази отговорност обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са настъпили вследствие на упражненото право на разваляне на договора. На обезщетение подлежат предвидимите вреди, а при недобросъвестност на длъжника – и непредвидимите вреди. В обезщетението не се включва собствената престация на кредитора, тъй като ако е дадена – подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Обезщетението би могло да се определи като такова за накърнения негативен интерес, доколкото обхваща вредите от настъпилата неблагоприятна промяна – липса на задоволен кредитиров интерес /така в „Неизпълнение на договора. Коментар на нормативната уредба, преглед и анализ на съдебната практика, практически проблеми”, Авторски колектив, изд. на ИК „Труд и право”, София, 2015г., стр. 286 и сл./.

            В настоящия случай следва да се приеме, че предварителния договор е развален, считано от 26.08.16г. – с изтичането на срока за отговор от купувача на поканата за изпълнение на предварителния договор, отправена с нотариална покана, изпратена от ищеца на 08.08.16г. с рег. № 2772 на нотариус Д. С. и получена от ответницата на 10.08.16г. Това е така, защото ищецът-продавач по предварителния договор е бил изправна страна по същия /бил е в готовност и състояние да го изпълни като прехвърли собствеността върху имотите, включително и като действа от името на своя съсобственик за неговата част от имота, а купувачът е знаел или би могло да се приеме, че при полагане на дължимата грижа би узнал, че построеното в поземления имот е незаконен, но търпим строеж, тъй като попада в сервитутната зона за изграждане на автомагистрала – така и в решаващите мотиви в решението на съда по в.гр.д. № 304/15г. на ВАпС/. Поради това и не може да се приеме, че договорът е развален по инициатива на купувача и то на посочената от нея дата 30.04.14г., нито пък следва да се приеме, че договорът е развален от продавача, но на друга дата. Последното е така, защото дадения от ищеца в нотариалната покана от 08.08.16г. срок до 21.09.16г. за сключване на окончателен договор, е обусловен от хронологичното осъществяване на всяка една от кумулативно изброените в поканата предпоставки, зависещи от активността на купувача - той да предложи удобна дата за периода от 16.09.16г. до 21.09.16г. за явяване пред нотариус и да уведоми за това си становище продавача до 26.08.16г.; след това да се яви лично или да изпрати упълномощен представител пред нотариуса на договорената дата. Неизпълнението на задължението на купувача да предприеме действия, необходими за изпълнението на предварителния договор, е осъществило посочената от изправната страна по договора правна последица, посочена и в самата нотариална покана – развалянето на предварителния договор. Последвалия отговор на купувача от 19.09.16г. е след осъществяването на посочената правна последица на развалянето на договора. Отправеното ново предложение на продавача с посочване на нов срок за сключване на окончателен договор с поканата от 21.09.16г. е след развалянето на договора, а освен това същото не е достигнало и до насрещната страна.

            Настоящият състав на съда намира, че са относими към настоящата хипотеза изложените правни съображения в мотивите по ТР № 7/13г. от 13.11.14г. по т.д. № 713г. на ОСГТК на ВКС - в хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. Следователно законодателят провежда разлика между фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора, и фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение, след като - съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД - кредиторът може да търси обезщетение само за вредите от неизпълнението на договора. Ето защо, ако договорът бъде развален, изправната страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение. Също и ако даден договор е бил развален на няколко основания, напр. неточно изпълнение по количество, по качество или заради некомплектност, изправната страна не би могла да търси отделна неустойка за всяко неизпълнение. Това разбиране изцяло се отнася и до неустойката, уговорена за забава, щом при развален договор няма вече късно изпълнение - има неизпълнение въобще, докато закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението.

            При това положение е неоснователно претендирането на обезщетение на вреди от неизпълнението на развален договор, които вреди се съизмеряват с размера на законната лихва върху неизпълнената от неизправната страна парична престация по разваления договор, за периода от датата на уговорения с договора падеж и до датата на развалянето му. Такава пропусната полза като форма на вредата е възможно да се обезщети само при забавеното изпълнение на паричната престация при все още съществуваща облигационна връзка.

            Имайки предвид уговорените правни последици от страните в т. 3.2 по процесния предварителен договор, досежно дадената от купувача като капаро сума – да се обезщетят вредите на продавача от неизпълнението и несключването на окончателен договор по вина на купувача, то следва да се приеме, че същата се дължи на договорно основание, но след развалянето на договора. Тази уговорена неустойка за неизпълнението на договора е имала предназначението да обезщети вредите от неизпълнението и същата е реализирана от ищеца чрез задържането на полученото капаро. Вярно е, че на осн. чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД кредиторът може да търси обезщетение на вредите, надхвърлящи размера на неустойката, но както се посочи и по-горе - вредите от неизпълнението не могат да се съизмерят с пропуснатата полза от забавеното изпълнение на паричната престация при прекратена облигационна връзка.

            Предявеният на осн. чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 28 415 лв., представляваща обезщетение за неизпълнението на разваления предварителен договор, съизмеримо с размера на законната лихва върху неизплатената от насрещната страна покупна цена в размер на левовата равностойност на 61 500 евро за периода от датата за сключване на окончателен договор – 30.04.14г. до датата на развалянето му на 26.08.16г., е неоснователен и следва да се отхвърли.

            Само на формално основание и поради неоснователност на горната главна претенция, неоснователна се явява и акцесорната такава за заплащането на законна лихва за забавеното изплащане на главницата от 28 415 лв. за периода от 21.09.16г. до 03.04.17г. Отделно от това по същността си ищецът претендира законна лихва върху вреди, съизмерими със законната лихва, което е недопустимо поради липсата на подзаконова нормативна регламентация съобразно делегиращата норма на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД за хипотеза като настоящата. Налице е действие на правилото за недопустимост на анатоцизъм. Тази претенция като неоснователна също следва да се отхвърли.

            Изхождайки от договорния характер на отговорността за неизпълнение на развален двустранен договор, то в общия случай на обезщетение подлежат предвидимите вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението – чл. 82 от ЗЗД. Вярно е в настоящия случай, че ответницата е неизправна страна по предварителния договор. По делото обаче не се доказа, че именно поради това виновно неизпълнение на задълженията на купувача да сключи окончателен договор и да заплати остатъка от покупната цена на имота /включително и в допълнително дадения от продавача срок след отхвърляне на исковете ѝ по гр.д. № 1059/14г. на ВОС/, ищецът да е пропуснал възможността да сключи друга сделка при същите или при по-добри условия като неосъществената. Вярно е, че ищецът на 16.12.16г. е продал имота си на друг купувач на цена, която е била по-ниска от договорената с предварителния договор от 13.02.14г., но не се установи това да стои в причинна връзка с поведението на ответницата. Не се установи от ищеца, че при по-късната сделка цената е повлияна от обективни или субективни фактори /напр. промяна в пазарните условия на търсене и предлагане на имотите или нагласите на купувачите/, които не биха били налице ако беше изпълнен от ответницата предварителния договор. Твърдяното от ищеца „компрометиране на имота” чрез неизпълнението на задълженията от купувача по предварителния договор, което да е повлияло на цената му към 16.12.16г., не беше доказано.

            В тази връзка макар и по делото да се установи, че по гр.д. № 1059/14г. на ВОС и по искане на ответницата Н. да е било допуснато обезпечение на предявените от нея осъдителни искове чрез налагане на възбрана върху имотите на ответника, които са били предмет на предварителния договор, то това не е посочено като основание на този предявен от ищеца иск /виж твърденията в обстоятелствената част на исковата молба/. Но дори и да се приеме, че в твърденията за „компрометиране на имота” се включват и действията по предявения от ответницата неоснователен иск и неговото обезпечаване, то по делото не се установи и това обстоятелство да е повлияло на постигнатата по-ниска продажна цена на имотите на 16.12.16г.

            И този иск на осн. чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 283 лв., съставляваща пропусната полза, съизмерима с разликата между неплатената цена от купувача по предварителния договор от 13.02.2014 г., в размер на 120 283.00 лв., и получената от ищеца по договор от 16.12.2016 год. по-ниска продажна цена от 100 000 лв., е неоснователен и следва да се отхвърли.

            Въз основа на отправеното от въззиваемата страна искане и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на същата следва да се присъди сумата от 2 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 202/18.07.17г., постановено по гр.д. № 155/17г. на ДОС в частта му, с която е отхвърлен предявения от Д.Г.П., ЕГН ********** *** срещу Ц.З.Н., ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 28 415 лв., съставляваща обезщетение за виновно неизпълнение на уговорената дата на парично задължение за заплащане от купувача на цената на недвижим имот по предварителен договор от дата 13.02.2014 г. в размер на 120 283.50 лв. (равностойността на 61 500 евро), изчислено в размер на законната лихва за периода на забавата - от датата за сключване на окончателния договор на 30.04.2014 г. и до датата на разваляне на предварителния договор от продавача на 26.08.2016 год., на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.П., ЕГН ********** *** срещу Ц.З.Н., ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 28 415 лв., съставляваща обезщетение за виновно неизпълнение на уговорената дата на парично задължение за заплащане от купувача на цената на недвижим имот по предварителен договор от дата 13.02.2014 г. в размер на 120 283.50 лв. (равностойността на 61 500 евро), изчислено в размер на законната лихва за периода на забавата - от датата за сключване на окончателния договор на 30.04.2014 г. и до датата на разваляне на предварителния договор от продавача на 26.08.2016 год., на осн. чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 202/18.07.17г., постановено по гр.д. № 155/17г. на ДОС в останалите му части, с които са отхвърлени предявените от Д.Г.П., ЕГН ********** *** срещу Ц.З.Н., ЕГН ********** *** искове: за заплащане на сумата от 1 539 лв.,съставляваща обезщетение за неизпълнение на главното задължение от 28 415 лв., изчислено в размер на законната лихва за периода 21.09.2016 г. до 03.04.2017 г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; за заплащане на сумата от 20 283 лв., съставляваща пропусната полза, съизмерима с разликата между неплатената цена от купувача по предварителния договор от 13.02.2014 г., в размер на 120 283.00 лв., и получената от ищеца по договор от 16.12.2016 год. по-ниска продажна цена от 100 000 лв., на осн. чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД; и на ответницата са присъдени разноски за първата инстанция.

ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати на Ц.З.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин лева/лв., представляваща разноски за настоящата инстанция на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: