ОПРЕДЕЛЕНИЕ №589

гр. Варна, 01.10.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 493/18г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба, подадена от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД, гр. София чрез процесуалния му представител адв. Св. Д. ***, против определение № 347/26.06.18г. по т.д. № 177/18г. на ОС-Добрич, с което производството по делото е било спряно до приключването с влязла в сила присъда на НОХД № 122/15г. по описа на РС-Балчик. Счита се, че определението е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага се, че съобразно приетото в решение № 243/21.11.17г. по в.т.д. № 409/17г. на ВАпС (с което е било обезсилено първоинстанционното решение № 82/28.04.17г. по т.д. № 187/17г. на ДОС и делото е върнато за разглеждане на предявения по делото иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД), следва да се приеме, че е е изоставено квалифицирането на деянието на ответника като престъпление, вместо само на деликт. Именно поради това липсва отношение на преюдициалност между наказателното производство и гражданския иск за деликтна отговорност. На следващо място се сочи, че наказателното производството против ответника е приключило с влязъл в сила съдебен акт - същото е било прекратено с постановление на РП-Балчик на 11.01.18г. /след връщането му от съда на прокуратурата за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения/, което е било потвърдено от РС-Балчик с определение от 19.02.18г., а последното пък е било потвърдено с окончателен акт на 19.04.18г. от ДОС.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна Т.К.Т. *** чрез адв. Н. Х. ***, в който се поддъжра, че същата е недостатъчно мотивирана и обоснована. По същество са изложени съображения за неоснователност на предявения против ответника иск, а относно произносянето по частната жалба против спирането на производството - се предоставя на съда.

Частната жалба е подадена в срок, чрез надлежен представител и от страна с правен интерес от обжалването, срещу обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по т.д. № 177/18г. на ОС-Добрич е образувано след като решението по първоначално образуваното т.д. № 187/16г. на ДОС е било обезсилено с решение по в.т.д. № 409/17г. на ВАпС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда (решението на ВАпС не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 371/14.06.18г. по т.д. № 722/18г. на ВКС, ІІ т.о.). За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл. 88, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 87 и 82 от ЗЗД, вместо по действително предявения иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД (отговорност за вреди от извършения от ответника деликт, който не съставлява престъпление). С обжалваното понастоящем определение за спиране на производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като за извършеното от ответника вредоносно деяние е налице висящо наказателно производство.

От представените от частния жалбоподател доказателства /а и от направената от настоящия състав служебна справка/ се установява, че наказателното производство против ответника е прекратено с влязъл в сила съдебен акт – определениие № 131/19.04.18г. по ВЧНД № 125/18г. на ДОС, с което е потвърдено определение № 22/19.02.18г. по ЧНД № 19/18г. на РС-Балчик, с което пък е било потвърдено Постановление от 11.01.18г. на РП-Балчик за прекратяване на наказателното производство против Т.К.Т. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

От горното следва, че още към момента на постановяване на обжалваното определение не е била налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като не е съществувало друго преюдициално производство, решението по което би имало значение за решаване на спора по първоинстанционното дело.  Определението за спиране следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него. 

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 347/26.06.18г. по т.д. № 177/18г. на ОС-Добрич И ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: