ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№629

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  07.11.2017 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 494/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Т.Н.М. *** чрез процесуалния му представител адв. Т.С. от АК Силистрла, срещу разпореждане № 536/04.09.2017 год по гр.д. 233/2016 год на Окръжен съд Силистра, с което е върната въззивна жалба вх.№ 2292/17.07.2017 год срещу решение № 70/15.06.2017 год, постановено по делото. По съображения за незаконосъобразност на разпореждането, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за изпълнение на процедурата по чл. 263 от ГПК. Процесуалният представител на частния жалбоподател изтъква, че след отхвърляне на искането му за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, но преди постановяване на разпореждането по чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК, доверителят му е предоставил необходимата сума за дължимата държавна такса по въззивното обжалване, която била внесена своевременно. Посочил е като приложение към частната жалба банковия документ за внасянето й, но такова доказателство не се намира по делото. Частният жалбоподател е изложил и оплакване във връзка с неправилно приложение на чл. 40 от ГПК. Счита, че посочването на адвокатската кантора на адв. С. като съдебен адрес не е обвързано с упълномощаването на последния като процесуален представител, а още по-малко със задължението му да се грижи за изпълнението на указанията на съда по отстраняване нередовностите на въззивната жалба.

В постъпилия отговор от КОНПИ е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на разпореждането.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Ответникът в първоинстанционното производство и настоящ жалбоподател е бил представляван по делото от назначен от съда особен представител, чрез когото му е било връчено съобщението за изготвеното съдебно решение. В законоустановения срок той е депозирал въззивна жалба, в която посочил като съдебен адресат адвокат Т.С. на адреса на кантората му. С разпореждане от 17.07.2017 год въззивната жалба е оставена без движение за представяне на пълномощното на адвокат С., което било изпълнено с молба вх.№ 2487/08.08.2017 год. От приложеното към молбата пълномощно се установява, че на 04.08.2017 год между страната и адвоката е сключен договор за правна помощ, предоставящ процесуална представителна власт до свършване на делото пред всички инстанции. С последващо разпореждане от 08.08.2017 год, връчено чрез адв. С., съдът е указал на страната да внесе по сметка на Апелативен съд Варна държавна такса за въззивното обжалване в размер на 4515,95 лв. В последния ден на срока процесуалният представител на въззивника депозирал молба за продължаване на срока за отстраняване на посочената нередовност, която била оставена без уважение с определение № 185/23.08.2017 год. 

Съгласно разпоредбата на чл. 262 ал.1 от ГПК когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260 т.1,2,4 и 7 и чл. 261 от ГПК, съдът е длъжен да уведоми страната да отстрани съответната нередовност.

Уведомлението трябва да се връчи при спазване правилата, уредени в глава шеста, раздел първи от ГПК. Целта на тези разпоредби е да осигури взаимовръзката между съда и страните така, щото те да бъдат осведомени за извършваните процесуални действия, както и за задълженията им, произтичащи от закона. Когато страната е посочила съдебен адрес всички съобщения се считат редовни, когато са изпратени до съответния адресат. Задължение на последния е да уведоми лицето, за да може то в установените от закона или определени от съда срокове да предприеме процесуалните действия, които се изискват от него. Същото се отнася и за процесуалния представител, когато призоваването се извършва чрез него.

Въпреки че задължението за внасяне на държавна такса е в тежест на въззивника, ангажиментът да го уведоми за това е на адвоката, по силата на сключения между тях договор за правна помощ и на упълномощаването, с което е учредено процесуалното представителство до свършване на делото пред всички инстанции. Независимо от това дали уведомяването е станало чрез посочения съдебен адресат, или чрез упълномощения процесуален представител, отстраняването на нередовностите следва да се изпълни от страната в указания срок, в противен случай настъпва санкцията по чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК. За да се приеме, че срокът за отстраняване на нередовността е спазен, не е достатъчно държавната такса да е била внесена, а доказателството за това е следвало да постъпи своевременно в деловодството на съда. Това не е било изпълнено, а твърдението в частната жалба, че „междувременно“ дължимата сума е била предоставена от въззивника на неговия адвокат, е неконкретизирано относно датата, а и е останало недоказано.

Ето защо правилно и законосъобразно съдът е постановил връщане на въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 536/04.09.2017 год по гр.д. 233/2016 год на Окръжен съд Силистра, с което е върната въззивна жалба вх.№ 2292/17.07.2017 год срещу решение № 70/15.06.2017 год, постановено по делото.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок след съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.