РЕШЕНИЕ

 

158

Гр.Варна, 30.11.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на седми ноември  2018 г., в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                           Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. 495 по описа на Апелативен съд – Варна за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 495/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби против решение № 1076 от 15.06.2018 г., поправено с решение № 1456 от 06.08.2018 г., постановени по гр.д. № 551/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

По въззивна жалба на М.И.М., подадена чрез адв. М.П., против решение № 1076 от 15.06.2018 г., поправено с решение № 1456 от 06.08.2018 г., постановено по гр.д. № 551/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която предявеният от М.И.М. против В.П.П. и А.Е.И. иск по чл. 45 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 40 000 лв. до 120 000 лв. Жалбоподателят е настоявал, че решението на окръжният съд в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно – незаконосъобразно по изложени съображения за нарушение на чл. 52 от ЗЗД- принципа за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и занижаване на същото, като е молил за отмяната му в тази част и уважаване на иска до пълния претендиран размер от 120 000 лв.

Ответниците не са подали отговор на въззивната жалба.

По въззивна жалба на  В.П.П. и А.Е.И., подадена чрез адв. Б.Ж., уточнена с молба от 30.10.2018 г. и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, против решение № 1076 от 15.06.2018 г., поправено с решение № 1456 от 06.08.2018 г., постановено по гр.д. № 551/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която двамата са осъдени да заплатят солидарно на М.И.М. на основание чл.45, вр. чл.53 от ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на 21.03.2011 год., за горницата над сумата от 20 000 лв. до 40 000 лева, ведно със законната лихва от 21.03.2013 г. до окончателното й изплащане, както и в частта на законната лихва върху главницата от 40 000 лева, считано от датата на увреждането 21.03.2011 год. до 21.03.2013 г. Жалбоподателите са сочили, че в частта на присъдените законни лихви върху главницата за периода от 21.03.2011 г. до 21.03.2013 г., обжалваното решение е постановено свръх петитум, предвид липсата на такава претенция от ищеца, а в частта на осъждането им за горницата над 20 000 лв. до 40 000 лв. решението е неправилно – незаконосъобразно като постановено при неспазване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и постановяване на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Молили са за „отмяна“ на решението в обжалваната част за лихвите, както и на присъдения размер на обезщетението над сумата от 20 000 лв. до 40 000 лв. 

Насрещната страна не е подала писмен отговор на жалбата.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта на осъждането на ответниците за сумата от 6 208 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.03.2016 год. до окончателното й изплащане, както и в необжалваната част на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата от 20 000 лв., ведно със законните лихви от 21.03.2013 г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала своята въззивна жалба и е оспорвала жалбата на насрещната страна, като не е претендирала разноски за въззивната инстанция.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно изцяло, но за частично недопустимо в частта на присъдените от първата инстанция законни лихви върху обезщетение от 40 000 лв. за периода от 21.03.2011 г. до 21.03.2013 г. Това е така, тъй като с исковата си молба ищецът е претендирал присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законните лихви от 21.03.2013 г. до окончателното му изплащане, но окръжният съд с решението си е присъдил законните лихви върху обезщетението от 21.03.2011 г. до окончателното му изплащане. Така, присъждайки законните лихви за периода от 21.03.2011 до 21.03.2013 г., окръжният съд се е произнесъл извън рамките на заявеното искане, свръх петитум, и решението му в тази част като недопустимо следва да бъде обезсилено и производството по делото в тази част – прекратено.

В останалата обжалвана част, решението на окръжния съд е допустимо, а по правилността му съдът намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на М.И.М., с която срещу В.П.П. и А.Е.И. са предявени искове по чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца:  сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания, вследствие нанесени му множество телесни повреди при извършено от ответниците спрямо него на 21.03.2011 г. престъпление по чл.116, ал.1, т. 11, вр. чл.18, вр. чл.20 от НК.– опит за убийство, за което последните са осъдени с влязла в сила присъда по нохд 309/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата от 120 000 лева, считано от 21.03.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата от 6 208 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото непозволено увреждане – извършеното спрямо ищцеца престъпление, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.03.2016 год. до окончателното й заплащане.

Ответниците са оспорвали исковете.

Предмет на въззивното производството са само исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до 120 000 лв. и лихвите върху обезщетението за неимуществени вреди.

По отношение на установената от първата инстанция фактическа обстановка оплаквания въззивниците не са навели, а и установена от събраните по делото доказателства, тя е следната:

Установено е по делото, със задължителната за гражданския съд влязла в сила на 01.12.2017 г. присъда № 113 /21.11.2013 год. по нохд № 309/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд, че ответниците В.П.П. и А.Е.И. са признати за виновни в това че 21.03.2011 г. в гр. Варна, в съучастие помежду си като съизвършители, по хулигански подбуди направили опит умишлено да умъртвят ищеца М.И.М., като не довършили деянието по независещи от волята им причини, поради което и на основание чл.116, ал. 1,т. 11, вр. с чл.18, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК, съдът им е наложил наказания лишаване от свобода. С решение № 40/27.03.2017 год. по внохд № 443/2016 год. на Варненския апелативен съд и с решение № 219/01.12.2017 год. по кнохд № 713/2017 год. на ІІ –ро наказателно отделение на Върховния касационен съд, присъдата е била изменена само в частта на наложеното наказание лишаване от свобода.

Установено е, че на 21.03.2011 г. прибирайки се през нощта с още двама свои приятели от заведение за дюнери, ищецът и компанията му били настигнати с автомобил от ответниците, които слезли и безпричинно и внезапно им нанесли тежък побой, използвайки тръба или бухалка. Ответниците първо били и повалили в безпомощно състояние на земята другите две момчета, а след това подгонили и след около 15-20 метра настигнали ищеца и му нанесли не по-малко от 7 тежки удара предимно в областта на главата, като част от тях - с тръба или бухалка. Оставили го да лежи безжизнен по средата на пътното платно, потопен в локва кръв, след което избягали с автомобила. След като се свестило, едното от момчетата издърпало М. от пътното платно на безопасно място и извикало спешна помощ.

Според съдебно - медицинската експертиза на вещото лице д-р Б. П.-С., след нанесения му побой на 21.03.2011 г., ищецът е получил: тежка черепно-мозъчна травма, изразена с многофрагментно импресионно (хлътващо) счупване на черепа в лявата слепоочно-теменна област - фрактури на лявата слепоочна кост, лявата теменна кост, фрактурни линии ангажиращи и черепната основа, фрактура на лявата пирамидна кост, тежка контузия на мозъка, остър хематом (кръвоизлив) над твърдата мозъчна обвивка, проникване на въздух в черепната кухина, разкъсно-контузна рана в лявата теменно-тилна област на главата, околоочен хематом вляво, множество кръвонасядания по окосмената част на главата и лицето, ожулвания по главата, пареза на левия лицев нерв; разкъсване на лявата тъпанчева мембрана - горните квадранти, с обилен кръвоизлив от левия слухов проход, разкъсно-контузна рана с липса на тъкани в горния полюс на лявата ушна мида; многофрагментно счупване-изкълчване на горна и средна фаланги на 3-ти пръст на лявата ръка.

От медицинската документация по делото и от заключението на вещото лице се установява, че след побоя ищецът е бил откаран и приет по спешност в противошокова зала на МБАЛ „Св.Анна –Варна“ АД в тежко общо състояние – сомнолентен, психовмоторно възбуден, с много  повръщания, разкъсно-контузна рана в ляво теменно –тилно с вид на порезна  и други по-малки с екскориации и голям оток на меките тъкани. След направени КТ  изследвания и консулт с неврохирург, е установен мозъчен оток на лявата хемисфера (лявото мозъчно полукълбо), компресия на базални цистерни в мозъка, компресия на левия страничен вентрикул (мозъчно стомахче). Още на  21.03.2011 г. се наложило оперативно лечение по спешност за отстраняване на костните фрагменти в областта на импресионната фрактура и на вътрешночерепния кръвоизлив – за декомпресия на мозъка и мозъчните структури – „краниотомия“ (оперативен разрез – отваряне на черепа), отстраняване на фрагментите, евакуация на остър хематом, шев на твърдата мозъчна обвивка и дренаж. Ищецът е приет в клиника по неврохирургия  при болницата, където е лекуван от 21.03.2011 г. до 08.04.2011 г. с окончателна диагноза: контузия на главата; контузия на мозъка; сопор; многофрагментно счупване на черепния покрив и и основа; остър хематом над твърдата мозъчна обвивка; открита фрактура – луксация (счупване – изкълчване) на трети пръст на лява ръка; травматично разкъсване на лява тъпанчева мембрана; пареза на левия лицев нерв; намаление на слуха двустранно. На 22.03.2011 г. му е направена втора операция на главата за отстраняване на фрагментите и евакуация на хематом над твърдата мозъчна обвивка. На 22.03.20111 г. след консултация със специалисти (ортопед и УНГ), са установени и открита фрактрура – луксация на трети пръст на лявата ръка с препоръка за оперативно лечение, както и обилно кървене от левия слухов отвор – руптура на горните квадранти на тъпанчевата мембрана. Междувременно, М. е приведен в медикаментозна кома, от която е изведен след четири дни. Последвали са множество изследвани: КТ на главен мозък на 22.01.2011 г. и на 25.03.2011 г. с установени контузионно огнище, остатъчен епидурален хематом, мозъчен едем, стеснен вентрикул и компресия на ляв страничен вентрикул; рентгенография  на лява длан с установено счупване – изкълчване на горна и средни фаланги на трети пръст на лява ръка с множество фрагменти; на 07.04.2011 г. – магнитно –резонансна томография на главен мозък, при която е установено посттравматичен и постоперативен дефект в ляво темпорално; тонална аудиометрия на 17.04.2011 г. с установено смесено намаление на слуха в лявото ухо след черепно-мозъчна травма; На 01.04.2011 г. е извършена открита оперативна репозиция на комбинираната фрактура – луксация на трети пръст на лявата ръка като са наложени метални фиксатори и ръката е имобилизирана. На 18.05.2011 г. е установена „лезия на фаланга на трети пръст на лявата ръка“ и е дадено направление за приемане за оперативно лечение на 06.06.2011 г., а на 06.06.2011 г. – направление за хоспитализация с насочваща диагноза „вътречерепна травма“. На 13.06.2011 г. на ищеца е направена трета операция на главата – интервенция за краниопластика с титаниева пластина – пластика (затваряне) на хирургичния трепанационен отвор на черепа с изкуствена (титаниева) пластина. Едновременно и успоредно с оперативните интервенции е провеждано и консервативно лечение – вливане на течности, диуретици, обезболяващи лекарства, антиеметици и др.медикаменти, в съответствие със състоянието на пациента, както и кръвопреливания, вливане на плазма, серум и др. Лечението на М. е продължило и в следващите периоди и години, като: на 13.07.2011 г., на 24.10.2011 г. и 11.12.2012 г. са му правени електроенцефалографии с установени „леки огнищни неспецифични промени“ в ляво темпорално; на 21.01.2013 г. в направление на неврохирург е констатирано непостоянно главоболие и силно затруднен слух; на 08.02.2013 г. е издаден амбулаторен лист с основна диагноза „едностранна невросензорна загуба на слуха с нормален слух на другото ухо“ и тонална аудиометрия с „невродсензорно намаление на слуха в ляво след черепно-мозъчна травма“; на 25.08.2015 г. е извършена енцефалография със заключение „персистират набелязани огнищни промени в ляво предно – средно – темпорално“, а на 04.01.2018 г. в амбулаторен лист с основна диагноза „последици от вътречерепна травма“ са констатирани оплаквания рядко от леко до умерено по тежест дифузно главоболие, както и от „неуслужлива“ памет.

Според заключението на вещото лице д-р П. – С., многофрагментното импресионно счупване на свода на черепа вляво слепоочно-теменно,  с ангажиране и на черепната основа и разкъсно-контузната рана по лявата теменно-тилна област на главата са създали комуникация между черепната кухина и външната среда с реална опасност от външна инфекция и обуславя проникващо нараняване в черепната кухина. Контузията на мозъка е определила разстройство на здравето временно опасно за живота. Кръвоизливът (остър хематом) над твърдата мозъчно обвивка протекъл с общомозъчна симпоматика - хипертенсионен синдром (повишено вътречерепно налягане), оток и дислокация на лява хемисфера също обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота. Разкъсването на лявата тъпанчева мембрана в горните квадранти е причинило трайно затруднение на слуха на лявото ухо за период надвишаващ 1 месец. Комбинираната травма в областта на трети пръст на лява ръка -разкъсно-контузна рана с многофрагментна фрактура-луксация (счупване –изкълчване) на горна и средна фаланги, определя трайно затруднение в хватателната функция и движението на ляв горен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца. Останалите травматични увреждания самостоятелно и в съвкупност представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота. Предвид тежката черепно-мозъчна травма с импресионна фракткура на черепа, контузия на мозъка, проникващо нараняване в черепната кухина и пневмоцеле (навлизане на въздух), кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, лечението и възстановяването обичайно са продължителни, съпроводени с болки и затруднения в някои функции на мозъчната дейност - говор, памет, координация и др. Въпреки проявата на посттравматичен оток на лявата хемисфера с компресия на мозъчни цистерни и ляв страничен вентрикул, своевременната висококвалифицирана лекарска интервенция е предотвратила евентуални по-тежки усложнения. Слухът на лявото ухо (заключението е от 10.04.2018 г.)  според наличните медицински изследвания, не се е възстановил и значителното му снижаване (до загуба) не показва тенденции за подобряване. Възможни са по-рядко прояви на церебрастенни симптоми - главоболие, световъртеж, безсъние, раздразнителност, „неуслужлива" памет.

Според заключението на вещите лица д-р А. Д. и А. Ц. в комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експретиза, преди 21.03.2011 г. и извършеното срещу него престъпление, М.М. е бил здрава, хармонична личност с отлична социална адаптация и постъпателно развитие, съответно на възрастовите периоди, през които е преминал, реализиран и удовлетворен от постигнатото, способен да се радва на живота, на семейството и професионалните успехи, на света като цяло. В резултат на соматичните поражения, при него е настъпила промяна и в психичното състояние. С оглед получените наранявания в областта на главата и другата налична патология, той е бил с моторна афазия - отначало не можел да говори, а само е издавал звуци, като постепенно е настъпило възстановяване на говора. Налице е била и загубата на спомени (ретроградна амнезия преди и по време на случилото се), като непосредствено след операцията ищецът е нямал никакви спомени за случилото се, които са се възстановявали в течение на времето. Налице са били нарушения и в когнитивните функции - памет и внимание. В резултат на тежката черепномозъчна травма, на фона на загубата на съзнанието е настъпил посткомоционен синдром (посттравматичен органичен мозъчен синдром) с код F07.2 по Международната класификация на болестите-10 ревизия /МКБ-10/, който се характеризира със следните симптоми: главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрацията и изпълняването на умствени задачи, нарушения в паметта, безсъние и намалена поносимост към стрес и емоционална възбуда. Тези симптоми при М. се придружават и от чувства на потиснатост и тревожност, идващи от понижена себеоценка и страх от трайна мозъчна увреда. Вещите лица, с експертното интервю и наблюдение на психичния статус, установяват категорично, че при ищеца допреди една година (заключението е от 24.05.2018 г.) са били налице медицински критерии за поставянето на диагнозата: „посттравматично стресово разстройство“, които постепенно са отзвучали. При интерпретацията на тестовите данни при осъщественото психологично изследване, при ищеца са налице следните характеристики: -в границите на нормата за възрастта са възможностите на вниманието; -паметта с известни дефицити (грешки от органичен тип и затруднения в оперативната памет); -при продължителна работа има колебания във вниманието, които затрудняват репродукцията и ретенцията; при специализираните методики има данни за паметови разстройства, но без те да нарушават грубо паметовия процес; мисловният процес е леко забавен, правилен по структура; забелязва се склонност към изплъзвания по детайли при спонтанен разказ, както и обстоятелственост, но при запазване на логиката и смисъла на разказваното; съхранени са възможностите за конкретни и абстрактно-логични операции от елементарен ранг на сложност; интелектуалните годности за анализ и организиране последователността на логичните операции на интелектуалния процес са съхранени; съхранени са и базовите ядра на придобития житейски опит и умения; личността на ответника е с определена емоционална лабилност; -свръхчувствителност към собствените затруднения, продължително и еднообразно „предъвкване" на проблемите, ригидност, трудно приспособяване към нова ситуация, повишена тревога и усещане за безперспективност, определени предимно от ситуацията на затруднение;-ситуативно вътрешно напрегнат, изразена социална импотентност - затруднения в изграждане на трайните интерперсонални взаимоотношения, както и в осъществяване на активен, конкуриращ стил на поведение, с елементи на емоционална незрялост; с добри умения за общуване в непосредственото обкръжение, функционира предимно в изпълнителска позиция в неформалната си група; споделя субективни преживявания на застрашеност и уплаха, като се забелязва небалансираност, недостатъчна стабилна изграденост на Аз, склонност към ангажиране на вниманието на околните, към активно отстояване на собствената позиция (понякога недостатъчно балансирана); агресивната предиспозиция се характеризира с вербално отреагирване, като телесният контрол се запазва, след което се възвръща нормалното състояние. Според експертите, при по-продължителен период от време, както е в този казус, мозъчните и паметови функции по правило се възстановяват като степента и качеството на възстановяване зависят от редица фактори, а благоприятните фактори за възстановяване на спомена при М. са младата възраст, много доброто паметово функциониране в преморбидния период и високия интелект. Вещите лица са посочили, че състоянието на М. в бъдеще при нормално развитие и изключване на вредни влияния върху централната нервна система (интензивен стрес или травми), вероятно ще се стабилизира в рамките на нормално функциониране, въпреки остатъчните явления на понесената физическа и психоемоционална травма на главния мозък. В съдебно заседание, вещите лица са заявили, че М. понастоящем продължава да бъде с „посткомоционен синдром“ и ако той спазва режим и е в една нормална среда, в която няма стресогенни фактори, ако се занимава с нещо, което му доставя удоволствие (не случайно той се е отказал от следването си във Висшето военноморско училище гр.Варна, защото е трудно завършването и отговорностите са големи и се е насочил към нещо, което да му даде възможност да не бъде в стресови ситуации като бъдеща професия - към рисуване и анимация) би могло и остатъчната симптоматика да намалее.

Според показанията на свидетелите Е. М. (майка на ищеца) и Р. У. (приятел на семейството), след инцидента и направената му много тежка операция ищецът бил в медикаментозна кома за 4 дни, а след като дошъл в съзнание на „Благовещение“ - 25.03.2011 г., бил объркан, неадекватен, не можел да говори, издавал само нечленоразделни звуци, разпознал родителите си, но нямал спомени и не помнел името на баща си. Това продължило по време на престоя му в болницата и след изписването му, като той с месеци се учел постепенно да говори, не знаел думи и понятия, търсел думите и ги бъркал, като познал свидетеля У. (близък му е от дете) едва след половин година. Изпитвал силни физически болки (средният  пръст на ръката му бил почти откъснат, цялата му глава била бинтована като в чалма), включително след операциите в ръката и главата, като имал и силно главоболие, което продължило в годините, а понастоящем - по-рядко. Загубил изцяло слуха на лявото си ухо. Продължил с години лечението с лекарства и консултациите при невролог. Поне два – три месеца след изписването му от болницата предимно лежал и не излизал от вкъщи, радиото и телевизията го дразнели, затворил се, страхувал се, изпитвал несигурност и нестабилност, имал недоверие към хората, а по-късно се срещал само с ограничен кръг хора, избягвал приятели и компании, като от края на 2014 г. започнал да посещава психолог. Преди инцидента, М. бил слънчев, остроумен, комуникативен, бил душата на компанията, а след това станал мрачен, уплашен, избягвал познатите си, изобщо избягвал струпвания на хора, гледал като уплашен и се затварял в стаята си. Винаги се стремял да е около майка си и баща си, като усещал някаква защита от тях. Полагал сериозни усилия, за да преодолее тази тежка травма, но и сега имало моменти в които внезапно спирал да говори, втренчвал се в една точка и изчезвал от присъствие. По време на инцидента, М. бил студент във Висшето военноморско училище в гр.Варна, а преди това - и отличник в Английската гимназия. Искал да стане като баща си капитан на кораб и през есента на 2011 г. се върнал в гр.Варна, за да продължи образованието си, но не успял, защото от травмата имал физически затруднения при подготовката, а бъдещата професия била свързана с по-голям стрес, който му е противопоказен и слухът му бил вече трайно увреден. М. се опитвал да си върне пълноценния живот и да се реализира в друга насока –  рисуване и компютърна анимация, но не се чувствал достатъчно стабилен в България и през 2016 г. заминал да учи в чужбина. Главоболието и проблемът със слуха го тормозели постоянно и понастоящем му създавали чувство за малоценност, а от операцията и пластината на главата имал голям белег, който криел с шапка.

Деликтната отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента (отговорния субект) и пострадалия по силата, на което деликвентът следва да поправи причинените от деликта вреди, последица от едно правонарушение. Гражданската отговорност (договорна и деликтна) има за цел да поправя вредите (т.нар. репарационна цел), които са виновно и противоправно причинени, като вината по действащия ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане се предполага. В конкретния казус е безспорно установено противоправното и виновно поведение на ответниците (доказано престъпление – опит за убийство с причинени на ищеца тежки телесни увреждания), както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия негативен резултат – тежките телесни увреждания на ищеца и последвалите от тях както физически, така и психологически  и емоционални болки и страдания.

 Законът предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетение, както изисква  чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение. Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца.

Съдът при определяне размера на обезщетението взе предвид: - характера и тежестта на нанесените на М.М. увреждания, както и тяхната продължителност: първоначално тежката черепно-мозъчна травма, изразена с многофрагментно импресионно (хлътващо) счупване на черепа в лявата слепоочно-теменна област - фрактури на лявата слепоочна кост, лявата теменна кост, фрактурни линии ангажиращи и черепната основа, фрактура на лявата пирамидна кост, тежка контузия на мозъка, остър хематом (кръвоизлив) над твърдата мозъчна обвивка, проникване на въздух в черепната кухина, разкъсно-контузна рана в лявата теменно-тилна област на главата, околоочен хематом в ляво, множество кръвонасядания по окосмената част на главата и лицето, ожулвания по главата, пареза на левия лицев нерв; разкъсване на лявата тъпанчева мембрана - горните квадранти, с обилен кръвоизлив от левия слухов проход, разкъсно-контузна рана с липса на тъкани в горния полюс на лявата ушна мида; многофрагментно счупване-изкълчване на горна и средна фаланги на 3-ти пръст на лявата ръка, както и настъпилата промяна в психичното състояние на ищеца – загуба на говор за период от два-три месеца, пълна загуба на спомени – ретроградна амнезия преди и по време на случилото се (възстановени постепенно след около половин година), нарушенията в когнитивните функции – памет и внимание и настъпилия посткомоционен синдром (посттравматичен органичен мозъчен синдром) с главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрацията и изпълняването на умствени задачи, нарушения в паметта, безсъние и намалена поносимост към стрес и емоционална възбуда, придружени от чувства на потиснатост и тревожност, последните идващи от понижена себеоценка и страх от трайна мозъчна увреда, наличие на „посттравматично стресово разстройство“ в периода до 2017 г., както и наличните и към момента дефицити в паметта, вниманието, мисловния процес (установени от комплексната експертиза при психологичното изследване) без ясна прогноза за излекуване, както и продължаващото макар и по-рядко главоболие; последвалата от деликта трайна загуба на слуха на лявото ухо, която ще остане за цял живот; доказаните по делото силни физически болки и страдания, търпени както в момента на самото увреждане, така и в периода на болничния престой, съпроводен с множество медицински интервенции, мозъчни операции и операция на ръката, както и в периода след изписването от болницата с продължаващо и понастоящем главоболие; съпътстващите негативни емоционални преживявания от травмата: стресът, страхът от неяснотата за възстановяването, несигурността за бъдещето, затваряне и ограничаване на социалното общуване, променения начин на живот. При определяне размера на обезщетението, съдът отчита също така и обстоятелството, че към датата на деликта ищецът е на 20 години, на прага на житейския си път, бил е здрава, хармонична личност с отлична социална адаптация и постъпателно развитие, реализиран и удовлетворен от постигнатото, способен да се радва на живота, на семейството и професионалните успехи, на света като цяло, а след нападението и причинените му от ответниците увреждания,  животът му е коренно променен - прекъснал е обучението си, пропаднали са мечтите му за реализация в желаната професия и той е поставен в ситуация да търси ново професионално поприще и съответно обучение, съобразено с физическите му възможности след деликта; Съдът като съобрази и размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи и предвид конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деликта намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява обезщетение в размер на сумата от 100 000 лв.

С оглед изложените съображения е изводът на настоящата инстанция за основателност на иска за неимуществени вреди до размер на сумата от 100 000 лв., ведно със законните лихви от 21.03.2013 г. до окончателното й изплащане. Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на окръжния съд, обжалваната част от решението на окръжния съд следва да бъде отменено в отхвърлителната му част по отношение на обезщетението за неимуществените вреди за горницата над сумата от 40 000 лв. до 100 000 лв. и на ищеца да бъде присъдено допълнително сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.03.2013 г. до окончателното й изплащане. Решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено в осъдителната част за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законните лихви от 21.03.2013 г. до окончателното й изплащане, както и в отхвърлителната му част за горницата над сумата от 100 000 лв. до претендираните 120 000 лв.

С оглед изхода от делото, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по бюджета на съдебната власт, по съответната сметка на Варненския апелативен съд, допълнително сумата от 2 400 лв. за държавна такса за първоинстанционното производство и сумата от 1 200 лв. -държавна такса за въззивното производство, съразмерно на уважената част от иска, както и съразмерна на уважения иск във въззивното производство разноски за вещи лица в общ размер от 764,96 лв. Ответниците следва да заплатят допълнително на ищеца и сумата от 695 лв., представляваща съразмерна част от сторените от него разноски за адвокат в първоинстанционното производство.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА  решение № 1076 от 15.06.2018 г., поправено с решение № 1456 от 06.08.2018 г., постановено по гр.д. № 551/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лева за периода от  21.03.2011 год. до 21.03.2013 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 1076 от 15.06.2018 г., поправено с решение № 1456 от 06.08.2018 г., постановено по гр.д. № 551/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 53 от ЗЗД на М.И.М. против В.П.П. и А.Е.И. за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди -  болки и страдания от непозволено увреждане на 21.03.2011 г. за ГОРНИЦАТА над 40 000 лв. до 100 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА  В.П.П. с ЕГН:**********, адрес: *** и А.Е.И. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят солидарно на М.И.М. с ЕГН **********,***, допълнително сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания, вследствие нанесени му множество телесни повреди при извършено от ответниците спрямо него на 21.03.2011 г. престъпление по чл.116, ал.1, т. 11, вр. чл.18, вр. чл.20 от НК – опит за убийство, за което последните са осъдени с влязла в сила присъда по НОХД 309/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, ведно със законната лихва върху тази сума,  считано от 21.03.2013 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1076 от 15.06.2018 г., поправено с решение № 1456 от 06.08.2018 г., постановено по гр.д. № 551/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд: В ЧАСТТА, с която В.П.П. с ЕГН:**********, адрес: *** и А.Е.И. с ЕГН **********, адрес: ***, са осъдени да заплатят солидарно на М.И.М. с ЕГН **********,*** обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане на 21.03.2011 г. за горницата над 20 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законните лихви от 21.03.2013 г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска по чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 53 от ЗЗД на М.И.М. против В.П.П. и А.Е.И. за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане на 21.03.2011 г. за горницата над сумата от 100 000 лв. до претендираните 120 000 лв.

ОСЪЖДА  В.П.П. с ЕГН:**********, адрес: *** и А.Е.И. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на М.И.М. с ЕГН **********,***, допълнително сумата от 695 лв., представляваща съразмерна част от разноски за адвокат, сторени в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА  В.П.П. с ЕГН:**********, адрес: *** и А.Е.И. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят по бюджета на съдебната власт, по съответната сметка на Варненския апелативен съд сумата от 2 400 лв. – допълнително държавна такса за първоинстанционното производство, сумата от 1 200 лв. - държавна такса  за въззивното производство и съразмерна на уважения иск във въззивното производство разноски за вещи лица, платени от бюджета на съдебната власт, в общ размер от 764,96 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: