Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

181

07.12.2017 г.,  гр. Варна

                                                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

            Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на петнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

       ЧЛЕНОВЕ:  Петя Петрова          

                        Мария Маринова         

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 496 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №496/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу различни части от решение № 1058 от 26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 819/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

По въззивна жалба на Д.В.Н. и Д.С.Н. против решение № 1058 от 26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 819/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете им по чл. 50 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи от нереализиран доход от собствения им имот в гр.Варна, ул. „Ивайло“ №9, и ул.“Хан Маламир“ №10, на втори етаж: апартамент № 5 за периода м.05.2012 г.- м.07.2015 г., всички вреди от вследствие наднормени нива на шум от работата на трансформаторна машина на ответника ЗА ГОРНИЦИТЕ НАД 4 090 лв. до 5 975 лв. за всеки от тях (т.е. отхвърлянето на исковете им за обезщетението за ап.5 за суми от по 1 885 лв. за всеки). Жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му отхвърлителна част, поради неправилна оценка на доказателствата за пазарния наем на процесното жилище и за крайната дата на дължимостта на обезщетението за ап. 5 (вместо до м.07.2015 г., съдът присъдил такова до 02.07.2014 г.), като са молили за отмяна на решението на окръжния съд в обжалваната му част и уважаване на исковете в тази част, като са настоявали и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът „Енерго Про Мрежи“ АД, чрез адв. Н.Б., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба на ищците по съображения за правилността на решението на окръжния съд в обжалваната му отхвърлителна част  и е настоявал за присъждане на разноските.

По въззивна жалба на „Енерго Про Мрежи“ АД, чрез адв. Н.Б. против решение № 1058 от 26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 819/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд в осъдителната му част, а именно в ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на Д.В.Н. и Д.С.Н., при участието на третото лице ЗАД „Алианц България“ по 9 175 лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетения за пропуснатите ползи от нереализиран доход от собствения им имот в гр.Варна, ул. Ивайло“ №9 и ул.“Хан Маламир“ №10, на втория етаж: апартамент №4 за периода м. 05.2012 г. -22.12.2015 г., както и по 4 090 лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетения за пропуснати ползи от нереализиран доход от собствения им имот в гр.Варна, същия адрес, на втория етаж: апартамент №5 за периода м. 05.2012 г. -02.07.2014 г., всички вреди  вследствие наднормени нива на шум от работата на трансформаторна машина на ответника, на осн. чл. 50 от ЗЗД и е осъден за разноски по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в тази част, отхвърляне на исковете и присъждане на разноските. Навел е оплаквания, че окръжният съд недопустимо ценил като доказателство събрана по изпълнителното дело експертиза за нивата на шум, не зачел формираната сила на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 109 от ЗС, основал решението си на предположения, а не на събраните по делото доказателства и достигнал до погрешни и немотивирани правни изводи за наличието на елементите от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД и за отговорността му.

Д.В.Н. и Д.С.Н., чрез адв. Р., са подали писмен отговор, с който са оспорили жалбата, като са настоявали за отхвърлянето й и за заплащане на сторените по делото разноски.

Третото лице-помагач на ответника ЗАД „Алианц България“ е подал писмен отговор по двете жалби, като е настоявал за отхвърляне на жалбата на ищците и за уважаване на тази на ответника.

В частта, с която са отвърлени исковете на ищците за заплащане на обезщетения за вреди за лишаване от ползването на ап.4 (над присъдените 9 175 лв. до претендираните 10 803 лв.), както и в частта, с която са отхвърлени исковете им за обезщетение за лишаване от ползване на ап. 5 за горниците над сумите от 5 975 лв. до 6 950 лв. за всеки от ищците, решението на първата инстанция не е обжалвано.

Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалване на неизгодното за всяка от тях част от решението на окръжния съд, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивниците, чрез своите процесуални представители са поддържали съответно възивните жалби и отговорите и са претендирали присъждане на разноските. Третото лице – помагач не е изпратило представител.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част, а по правилността с оглед събраните по делото доказателства, като съобрази възраженията и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството пред Варненския окръжен съд са били осъдителните исковете на Д.В.Н. и Д.С.Н. по чл. 50 ЗЗД, предявени срещу "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД, при участието на третото лице – помагач ЗАД "Алианц България", за заплащане на обезщетения за пропуснатите ползи от нереализиран доход от собствените им имоти в град Варна, ул. "Ивайло" № 9 и ул. "Хан Маламир" № 10, на втория етаж: от апартамент № 4 за периода м. 05.2012 г. - 22.12.2015 г. - по 10 803 лева на всеки от ищците и от апартамент № 5 за периода м. 05.2012 г. - м. 07.2015 г. - по 6 950 лева на всеки от ищците, всички вреди вследствие наднормени нива на шум от работата на трансформаторна машина на ответника. Ищците са претендирали присъждане на разноски.

Ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете. Настоявал е, че нивата на шум са били надвишени само в едно от помещенията в апартамент № 4, както и че решението по предходно воденото между страните дело формира сила на пресъдено нещо само за предхождащ настоящия период и не са доказани вреди като пропуснати ползи от нерелеализирани наеми за процесния период.

Третото лице – помагач на ответника е оспорило исковете като неоснователни, като е навело и възражение за погасяването им по давност.

Предявените искове са по чл. 50 от ЗЗД, който гласи, че за вредите от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът  и лицето, под чийто надзор те се намират. Според чл.51 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Установено е по делото, че ищците – съпрузи, са собственици на процесните два апартамента – ап. № 4 и ап.5, двата находящи се на втория етаж на жилищна сграда в гр. Варна, ул. "Ивайло" № 9 и ул. "Хан Маламир" № 10, съответно със застроени площи от 73.91 кв.и 46.12 кв.м., като в тази насока са договора от 02.04.2008 г., сключен с нотариален акт № 149, том II, рег. № 2490, дело № 328 по описа за 2008 год. ВН № 192 за учредяване право на строеж в полза на „Дом Елит“ ООД за изграждане на жилищна сграда и придобиване на конкретно посочени обекти в сградата и издадено на 19.04.2010 год. разрешение за ползването на строежа. Установено е също така, че на 05.06.2009 год., с договор сключен с нотариален акт № 86, том II, рег. № 6515, дело № 265 по описа за 2009 год. ВН № 194 с „Дом Елит“ ООД, ответникът е придобил собствеността върху самостоятелен обект (с идентификатор № 10135.1501.1166.1.29) в същата сграда, представляващ  – инфраструктурен обект – трафопост, със застроена площ от 23.98 кв. м, находящ се на първия етаж, точно под апартамент №4 на ищците.

Трансформаторната машина в трафопоста на ответника е издавала шум, който се е чувал в голяма част от жилищата в сградата (показанията на свидетелите А. К. и Н. Н.), поради което и във връзка с подавани от ищците жалби, през 2010 г. ответникът направил шумоизолация чрез облепване с шумопоглъщата вата с дебелина 15 см. (св. Д. Й. – служител при ответника). Шумът не спрял, поради което и по предписание на РИОКОЗ във връзка с жалби на ищците, през 2011 г. трансформаторната машина в трафопоста е била подменена с нова – сух разпределителен трансформатор с мощност от 400 КVА с намалени нива на шум, като са били монтирани и виброабсорбиращи  подложки между трансформатора и конструкцията на сградата. Според показанията на свидетелите А. К. и Н. Н., ищците обзавели жилищата си с цел отдаването им под наем, но тъй като шумът в тях продължил и след подмяната на трансформаторната машина до пълното й изключване на 22.12.2015 г. (не се спори от ответника, а и в тази насока са показанията на свидетеля Данаил Йовчев), въпреки положените усилия по предлагането на жилищата под наем, включително и чрез агенции за недвижими имоти, интересуващите се от офертите наематели се отказвали от договори заради неприятния постоянен шум от трансформатора (св. К. и св. Н.).

Установено е по делото, че по жалби на ищците,  са правени замервания на шума от съответните институции и са давани указания на ответника за привеждането му в законовите норми.

На 28.05.2012 г., ищците са завели срещу ответника искове по чл. 109 от ЗС за преустановяване неоснователните действия, с които им пречи да упражняват правата си на собственост върху апартаменти №№ 4 и 5, като приведе нивата на шум и вибрации, причинявани при експлоатационната дейност на трансформаторна машина на първия етаж в същата сграда в границите, определени съответно с Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда и Наредба № 9 от 12.02.2010 г. за максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения и по чл. 50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение – пропуснати ползи от невъзможността да отдават двата апартамента под наем в периода от м.06.2010 г. до м.04.2012 г., вследствие завишените нива на шум от собствената на ответника трансформаторна машина. Първоначално е било образувано гр.д. № 7402/2012 г. по описа на ВРС, а след отделянето на иска по чл. 109 от ЗС и изпращането му за разглеждане от окръжния съд - и гр.д. № 1957/2013 г. по описа на ВОС.

С влязлото в сила (на 30.12.2014 г.) решение № 453 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 1957 по описа за 2013 г. на ВОС, искът по чл. 109 от ЗС е изцяло уважен и ответниците - осъдени да преустановят неоснователните действия по отношение на двете жилища на ищците – ап.4 и ал.5. При това положение, се налага извода, че със сила на пресъдено нещо е установена не само собствеността на ищците върху апартамент №4 и №5, но и правото им на преустановяване неоснователните действия от ответника, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на двата апартамента към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд – 02.07.2014 г. (в.гр.д. № 283/2014 г. на ВАС). Т.е. за частта от началото на процесния период - до 02.07.2014 г. е доказано (чрез зачетената сила на пресъдено нещо), че ответникът е извършвал неоснователните действия и шумът от трансформаторната му машина е надвишавал допустимите норми за шум и вибрации по наредбите и в двете жилища. Именно поради СПН на решението по иска по чл. 109 от ЗС, неоснователно се явява оплакването на ответника, че такива превишения на нивата на шума са били установени само в апартамент №4 (но не и в апартамент №5), като изложените от апелативния съд мотиви в същата насока в решението му (решение № 122 от 17.07.2014 г. по в.гр.д. № 283/2014 г.) не могат да обосноват друг извод, защото с решението на въззивната инстанция е било потвърдено изцяло решението на окръжния съд, касаещо неоснователните действия, засягащи двата апартамента.

След влизане в сила на решението по иска по чл. 109 от ЗС е продължено и производството по иска по чл. 50 ЗЗД по гр.д. № 7402/2012 г. по описа на ВРС и по същото е постановено осъдително решение, с което ответникът е осъден да заплати обезщетение за пропуснатите ползи от нереализираните, поради шума от трансформаторната машина на ответника, наеми от двете жилища – ап.4 и ап.5 за периода от м.06.2010 г. до м.04.2012 г., т.е. за периода предхождащ процесния период.

По настоящото дело не са налице доказателства, че шумът в ап.5 е бил превишен и несъответен на нормите в посочените наредби след 02.07.2014 г., като след тази дата до пълното изключване на трансформаторната машина на 22.12.2015 г. ответникът не  е извършвал никакви действия за отстраняване или намаляването нивата на шума (в тази насока са и показанията на свидетеля Данаил Йовчев). Посочването в поканата на ответника до ищците с копие до съдебния изпълнител - вх. № 12370 от 31.07.2015 г., че са били предприети технически мерки за намаляването на шума от трансформаторната машина, е било общо такова без да се сочат конкретни по вид действия или дати на извършване, поради което и не могат да обосноват извод, че такива действия са извършени от ответника след 02.07.2014 г. и те са довели до преустановяване на продължаващ наднормен шум само в апартамент № 5, а по-скоро посочването се отнася до извършените и установени по делото действие на ответника по ограничаване на шума през 2010 г. и 2011 г.

Измерването на конкретните стойности на шума след 02.07.2014 г. е  направено от „Спектри“ ЕООД на 15.09.2015 г. в хода на изпълнителното производство, образувано от ищците за изпълнение на решението по чл.109 от ЗС. "Спектри" ЕООД е орган за контрол, получил акредитация (заповед № 495 от същата дата на Директора на ИА БСА), поради което и издаденият във връзка с измерванията на 15.09.2015 г. сертификат за контрол № 38 от 23.09.2015 г., заедно с протокола за контрол на шум от същата дата и представляващ неразделна част от него e официален документ (чл. 5а, ал. 1 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието). Доколкото  съответствието на измереното еквивалентно ниво на шум с изискванията на Наредба № 6, издадена на основание чл. 11, т. 5 от Закона за защита от шума в околната среда, е в областта на защитата от шума, която е регулирана от законодателството по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, само акредитиран орган може да бъде определян да извърши оценка. В този смисъл, сертификатът за контрол и конкретните измервания по протокола нямат характер на експертиза, дадена по друго дело (експретизата по изпълнителното дело е дадена отделно и на база посочения сертификат и измервания), за да не могат да бъдат ценени в настоящото производство, поради което и възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. На база конкретните измервания от сертифицирания орган е било установено, че при пуснат трафопост еквивалентното ниво на шум за нощния период в ап. 4 не съответства на изискванията на Наредба № 6, а в ап. 5 съответства на същите. При спрян трафопост еквивалентните нива на шум в двата апартамента съответстват на изискванията на Наредбата. Конкретните стойности на превишението и по помещения в ап.4 са просочени в протокола за контрол – неразделна част от сертификата. От изложеното се налага извода, че нивата на шум в апартамент №4 на ищците, вследствие работата на трансформаторната машина на ответника са били превишени и не са съответствали на нормите на Наредба №6/2006 г. и към 15.09.2015 г. Според заключението на вещото лице инж.Б. М., изготвило съдебно-техническата експертиза от 16.02.2017 г. по настоящото дело на база измерванията на 15.09.2015 г., констатираният шум в ап.4 е от вида на постоянен тонален шум. Контролът на шума при работещ трафопост показва наличие на постоянно наднормено ошумяване в измерените жилищни помещения на ап.4. Постоянният тонален шум е с характерно постоянно дразнещо и смущаващо съня въздействие. Промяната на акустичните характеристики на използвания трансформатор не е възможна сама по себе си, като е възможно и препоръчително извеждането на трансформатора извън сградата. С допълнителното заключение от 09.05.2017 г., включително и след оглед на место, не са установени отклонения от условията при измерванията от 16-17.01.2013 г. (последните са извършени по повод заключението на вещото лице в производството по чл. 109 от ЗС).

От изложеното се налага извода, че и след 02.07.2014 г. до изключването на трансформаторната машина на 22.12.2015 г., същата е причинявала наднормените нива на шум в апартамент № 4 на ищците – постоянен с характерно постоянно дразнещо и смущаващо съня въздействие.

Установено е, включително и с показанията на свидетелите А. К. и Н. Н., че ищците са обзавели двете жилища (ап.4 и ап.5) и са предприели действия по отдаването им под наем, включително и чрез агенции за недвижими имоти през целия процесен период, но потенциалните наематели са се отказвали заради шума. Показанията на свидетелите са еднопосочни и взаимнодопълващи се, подкрепят се и от писмените доказателства по делото и се кредитират от съда, като освен това шумът от трансформаторната машина като причина за невъзможността за отдаването на жилищата под наем е и житейски обяснимо. Т.е. налице са предпоставките на чл. 50 от ЗЗД - вреди, причинени на ищците от наднормените нива на шум при работата на трансформаторната машина на ответника.

С оглед установеното, че наднормени нива на шум в апартамент №5 са били налице до 02.07.2014 г., съдът намира, че невъзможността  за отдаването му под наем и пропуснатите ползи от това за ищците са само в рамките на този период. По отношение на жилището – ап.4, наднормените нива на шум са установени в целия процесен период до 22.12.2015 г., поради което и съдът намира, че пропуснатите ползи от нереализираните наеми са доказани за целия период.

За установяване размера на вредите – пропуснати ползи от невъзможността да се получава доход от жилищата, по делото е допусната и изслушана експертизата на вещото лице И. за пазарния наем за двете жилища. Ищците са оспорили заключението като необосновано и неправилно, поради което и съдът е допуснал повторна експертиза. Според заключението на вещото лице В. Я., изготвило повторната експертиза, което съдът кредитира като пълно, компетентно, обосновано и безпристрастно дадено, пазарните наеми са както следва: за апартамент № 4 в периода м. 05.2012 г. – м. 12.2012 г. - 390 лв. месечно, за 2013 г. – 400 лв. месечно, за 2014 г. – 430 лв. месечно и за 2015 г. – 450 лв. месечно; пазарната наемна цена за апартамент № 5 в периода м. 05.2012 г. – м. 12.2012 г. е 310 лв., за 2013 г. – 330 лв. месечно и за периода м. 01.2014 г. – 02.07.2014 г. – 290 лв. месечно. Изчислени конкретно, за периода от м. 05.2012 г. - 22.12.2015 г. пропуснатите ползи от нереализиран наем от апартамент № 4 се равняват на сумата от 18 350 лв., или за всеки от ищците обезщетението е в размер на 9 175 лв. За периода от м. 05.2012 г. до 02.07.2014 г. пропуснатите ползи от нереализиран наем от апартамент № 5 са в размер на 8 180 лв., или за всеки от ищците по 4 090 лв. До тези размери исковете са основателни и подлежат на уважаване, а за горниците до претендираните суми – неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Предвид, че исковата молба по чл. 50 от ЗЗД е предявена на 26.04.2016 г., исковете не са погасени и поради изтичане на петгодишна погасителна давност за вземанията, поради което и възражението на третото лице – помагач е неоснователно.

Предвид изложеното и в рамките на предмета на въззивното производство, като съвпадащо с този резултат, решението на окръжния съд в обжалваните му части следва да бъде потвърдено, включително и за разноските пред първата инстанция.

По разноските за въззивното производство: Всяка от страните е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по чл. 78, ал.5 от ГПК, като ищците са възразили само за горницата над 1 600 лв. Претендираните адвокатски възнаграждения от ищците са в общ размер от 1 600 лв., а от ответника 1 920 лв., от който 320 лв. е ДДС. Възраженията са неоснователни. С оглед материалния интерес на делото и на осн. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г., минималното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на всеки от ищците е по 984,50 лв. или общо 1969 лв., а за процесуалното представителство на ответника е 1 439 лв., но  възражението е само за горницата над 1600 лв., а видно от договора за правна защита и съдействие и данъчната фактура то е уговорено в размер на 1600 лв., като горницата над 1 600 лв. до платеното 1920 лв. (т.е. за  320 лв.) е начисления ДДС, който е дължим съгласно §2 а от ДР от Наредбата върху размера на уговореното възнаграждение за регистрираните по ЗДДС адвокати. Съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, платежните документи за внесената държавна такса и уговореното и платено в брой адвокатско възнаграждение, ищците са сторили разноски от 1 678 лв., от които съобразно резултата от въззивното производство ответникът следва да им заплати съразмерна част от 1 468,25 лв. По списъка на ответника по чл.80 от ГПК, той е сторил разноски за адвокатска защита, договорени в договор за правна защита и съдействие и платени по приложена фактура и за държавна такса, доказани с платежен документ, или разноски в общ размер от 2 430 лв., от които с оглед резултата от въззивното производство, ищците следва да заплатят съразмерна част в размер на сумата от 303,80 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1058 от 26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 819/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд в следните части: В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете на Д.В.Н. и Д.С.Н. против „Енерго Про Мрежи“ АД по чл. 50 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи от нереализиран доход от собствения им имот в гр.Варна, ул. „Ивайло“ №9, и ул.“Хан Маламир“ №10, на втори етаж: апартамент № 5 за периода м.05.2012 г.- м.07.2015 г., всички вреди  вследствие наднормени нива на шум от работата на трансформаторна машина на ответника ЗА ГОРНИЦИТЕ НАД 4 090 лв. до 5 975 лв. за всеки от тях (т.е. отхвърлянето на исковете им за обезщетението за ап.5 за суми от по 1 885 лв. за всеки); В ЧАСТИТЕ, с които „Енерго Про Мрежи“ АД е осъден да заплати на Д.В.Н. и Д.С.Н., при участието на третото лице ЗАД „Алианц България“ по 9 175 лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетения за пропуснатите ползи от нереализиран доход от собствения им имот в гр.Варна, ул. Ивайло“ №9 и ул.“Хан Маламир“ №10, на втория етаж: апартамент №4 за периода м. 05.2012 г. -22.12.2015 г., както и по 4 090 лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетения за пропуснати ползи от нереализиран доход от собствения им имот в гр.Варна, същия адрес, на втория етаж: апартамент №5 за периода м. 05.2012 г. -02.07.2014 г., всички вреди  вследствие наднормени нива на шум от работата на трансформаторна машина на ответника, на осн. чл. 50 от ЗЗД; В ЧАСТТА, с която „Енерго Про Мрежи“ АД е осъден да заплати на Д.В.Н. и Д.С.Н. сумата 2 055 лв. сторени разноски за първата инстанция; В ЧАСТТА, с която Д.В.Н. и Д.С.Н. са осъдени да платят на „Енерго Про Мрежи“ АД сумата 485 лв. – сторени  разноски в производството пред първата инстанция.

ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс – Е да заплати на Д.В.Н. с ЕГН ********* и Д.С.Н. с ЕГН **********,*** сумата от 1468,25 лв., представляваща съразмерна с резултата от делото, сторени разноски от ищците във въззивното производство.

ОСЪЖДА  Д.В.Н. с ЕГН ********* и Д.С.Н. с ЕГН **********,*** да заплатят на "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс – Е, сумата от 303,80 лв., представляваща съразмерна с резултата от делото, сторени разноски от ответника във въззивното производство.

Решението е постановено при конституирано на страната на ответника трето лице-помагач - ЗАД „Алианц България“.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: